Решение по дело №171/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 103
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20214510200171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бяла , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр.П.Т., обл.В. Т., ул.“Я.“ №
., против НП № 21-0247-000086 от 29.03.2021г., издадено от Началник РУ – Бяла при
ОДМВР – Русе, в частта, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв., за извършено нарушение
по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление в частта му за наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като необжалвано е влязло в законна
сила.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на постановлението и присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител
и не взема становище по жалбата.
РП – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.02.2021г., около 12.20ч., актосъставителят св. Н., младши автоконтрольор при
РУ – Бяла, изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си Л.Л.. При
извършване на обход със служебния автомобил, пред тях се движил лек автомобил
1
Фолксваген Голф, в условия на ясно време и суха пътна настилка, който бил със замърсена
задна регистрационна табела до степен на нечетливост. Актосъставителят подал светлинен и
звуков сигнал и автомобилът бил спрян за проверка. От нея установили, че същият се
управлява от жалбоподателя Д., а регистрационния номер на автомобила е ...................,
собственост на Г. Р.И., ЕГН .................... от гр.П. Т., ул.“Д.“ № .. Актосъставителят обяснил
на водача какъв е повода за спирането му, като извършил проверка и на документите му. От
същата се установило, че водачът не носи контролен талон към свидетелство за управление
на МПС. За извършените нарушения му бил съставен АУАН, който водачът подписал, като
посочил, че има възражения, но в законоустановения тридневен срок не е посочил такива.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, връчено лично на
18.05.2021г.
От показанията на св. Христова се установява, че във връзка със заболяване на детето
, е помолила жалбоподателят Д. да ги закара до гр. С., където то да бъде прегледано. На
04.02.2021г. пътували за гр.С. като на 05.02.2021г. си тръгнали и отишли в гр.Б. при друг
лекар. Св. Х. посочва, че прибирайки се от гр.София, времето било лошо, валяло дъжд
примесен със сняг. Пристигайки в гр.Б., тя отишла при доктора с детето, а Д. останал да я
чака в колата. След като приключили с доктора, отишли до ветеринарна аптека в града и
след като тръгнали от там с автомобила, били спрени от полицейски служители. Св.
Христова посочва, че не е слизала от автомобила по време на проверката и не е възприела
разговора на жалбоподателя с полицейските служители.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – Експертно
решение № 0096 от 010/14.01.2020г.; оригинал на НП № 21-0247-000086/29.03.2021г.;
оригинал на АУАН с бл.№ 962079 от 05.02.2021г.; заверени копия на писмо с УРИ 247р-
2514/31.03.2021г.; писмо с рег.№ 319р-6420/19.05.2021г.; Заповед за прилагане на
принудителна медицинска мярка № 20-0247-000009/05.02.2021г.; писмо с УРИ 247р-
1149/08.02.2021г.; Докладна записка с рег.№ 319р-6148/14.05.2021г.; Заповед с рег.№ 8121з-
515/14.05.2018г.; справка за нарушител/водач на Десислав Иванов Д.. По делото се събраха
гласни доказателства, посредством проведените в съдебно заседание разпити на
актосъставителя Н. и св. Пенка Христова. Съдът приема и кредитира както гласните, така и
писмените доказателства. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и
непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от ЗДвП, а наказателното постановление е издадено от
оправомощено лице по чл.189, ал.12 от ЗДвП, каквото се явява Началника на РУ – Бяла при
ОДМВР – Русе, упълномощен с Пълномощно с МЗ рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018г.
Жалбоподателят възразява по отношение на това, че преди спирането му за проверка,
на няколко пъти полицейският автомобил е минавал покрай него, но не е имало проблеми.
Твърди, че полицаите са били спрели служебния автомобил зад него, докато чакал пред
ветеринарната аптека и когато потеглил, те тръгнали след него и го спрели за проверка. Не
отрича, че табелата е била замърсена, но не и до степен на нечетливост. Твърди се също
така, че полицаите му казали, че са искали само да го предупредят, но понеже той се държал
„по-остро“ – му съставили АУАН. Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя не
2
изключват отговорността му досежно вмененото му нарушение, а напротив. Установява се,
че водачът е имал нееднократна възможност да възприеме замърсената си табела и да
отстрани нарушението, когато е чакал пред болницата и пред ветеринарната аптека. Само по
себе си твърдението, че същият бил на няколко пъти подминаван от полицейския екип е
неотносимо, защото към него момент същият не е бил в движение и такова нарушение би
било несъставомерно. Що се отнася до твърденията му, че АУАН е бил съставен само
поради „по-острото“ му поведение, същите останаха недоказани, предвид, че св. Христова
не е възприела разговора между жалбоподателя и полицаите, а св. Н. отрича да е имало
някакво спречкване с водача.
Изложените в съдебно заседание съображения от защитника на жалбоподателя,
аргументирани и с писмени доказателства за трайно увреждане съдът намира за
неоснователни. Акцентът се поставя на това, че жалбоподателят е с 86% трайно намалена
работоспособност и същият няма възможност постоянно да слиза от автомобила, за да
почиства регистрационната табела. По делото безспорно се установи, че регистрационната
табела е била замърсена при пътуването му от гр.София до гр.Бяла, което не се отрича и от
жалбоподателя. Дори да се приеме за житейски логично, че водачът не може да слиза от
автомобила постоянно, за да проверява дали задната му табела е замърсена, то в конкретния
случай за него е съществувала възможност на няколко пъти, когато автомобилът е бил в
покой, а той не е бил ангажиран с нищо друго, освен да изчаква пътниците си, да провери и
отстрани замърсяването . Така се установява, че пред болницата, той е чакал на паркинга в
рамките на 10-15 минути, а впоследствие и пред ветеринарната аптека, като е имал
възможност да слезе от автомобила и да установи замърсяването. Обстоятелството, че
същият има такава степен на увреждане не го освобождава от задълженията му на водач на
МПС.
От всичко изложено съдът намира, че при реализиране на административно-
наказателната отговорност не се констатираха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до опорочаване на производството по налагане на
административните наказания.
Размерът на наложеното наказание е справедлив, като съгласно разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, предвиденото наказание е с фиксиран размер. С оглед на това,
атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0247-000086 от 29.03.2021г., издадено от Началник РУ –
Бяла при ОДМВР – Русе, в частта, с което на Д. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр.П. Т., обл.В.
Т., ул.“Я.“ № . на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50лв., за извършено нарушение по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________
3