№ 1
гр. Т., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на осемнадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. А.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500270 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Д. С. Б. от гр.Т. против решение
№507/13.10.2023г., постановено по гр.д.№651/2023г. на Районен съд-Т., с
което е отхвърлен предявеният от нея срещу ответниците В. Ц. С. и Л. Т. А.,
двамата от гр.Т. искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240 от ЗЗД за
установяване на вземане в размер на 5 121.68 лв. по договор за заем от
25.07.2022г. за обща сума от 5 621.68 лв. и вземане за обезщетение за забава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 211.98 лв. за периода 10.11.2022г.-
07.04.2023г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410
от ГПК №216/11.04.2023г. по ч.гр.д.№453/2023г. на РС-Т., като на
ответниците са присъдени направените по делото разноски в размер на 450
лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за
необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и за уважаване
на предявените установителни искове.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК ответниците
оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на
1
решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240 от ЗЗД за
установяване на вземане в размер на 5 121.68 лв. по договор за заем от
25.07.2022г. за обща сума от 5 621.68 лв. и вземане за обезщетение за забава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 211.98 лв. за периода 10.11.2022г.-
07.04.2023г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410
от ГПК №216/11.04.2023г. по ч.гр.д.№453/2023г. на РС-Т., са обосновани с
обстоятелствата, че по силата на писмен договор от 25.07.2022г., ищцата
предоставила в заем на ответниците сумата 5 621.68 лв., подлежаща на
връщане на равни месечни вноски по 250 лв. до окончателното плащане, но
до настоящия момент задължението е изпълнено само за сума в размер на 500
лв.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват иска с
възражение за нищожност на договора, тъй като не са получавали заемната
сума, евентуално-за неговата унищожаемост, поради грешка.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представения писмен договор от 25.07.2022г., ищцата
предоставила в заем на ответниците сумата 5 621.68 лв., подлежаща на
връщане на равни месечни вноски по 250 лв. до окончателното плащане, но
до настоящия момент е удостоверено изпълнение на задължението само за
сума в размер на 500 лв.Съгласно обясненията на ищцата по реда на чл.176,
ал.1 от ГПК пред въззивния съд, от 01.07.2018г. до края на м.юли 2022г.
страните са се намирали в наемни правоотношения, по което ответниците са
били задължени със сумата 5 621.68 лв. за наем, ток и вода, което задължение
трансформирали в заем с договора от 25.07.2022г., поради което следва да се
прецени налице ли е новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, въз основа на
която валидно да е възникнало задължение по договора за заем за връщане на
посочената сума, която реално не е предавана във фактическата власт на
ответниците.
2
Целта на новацията е погасяване на предишно правоотношение, чрез
създаване на ново правоотношение, като освен наличност на съществуващ
стар дълг, поемане на ново задължение на мястото на старото, разлика между
старото и новото задължение и дееспособност на страните, тъй като отказът
от старото задължение представлява разпореждане с материално субективно
право, то основен елемент от фактическия състав на сделката и предпоставка
за нейната валидност е намерението за новиране, което не може да се
предполага, а следва да е ясно изразено в договора за новация, като отказът
от старото задължение и поемането на новото следва да е изрично посочено.
В конкретния случай, видно от писмения договор от 25.07.2022г., в
съдържанието на същия липсва каквато и да е воля на кредитора за отказ от
правото му на вземане по договора за наем и след като страните не са
демонстрирали по категоричен и несъмнен начин намерението си за
новиране, чрез погасяване на старото задължение, то новацията не е
произвела действие.С оглед на тези доводи, за ответниците не е възникнало
задължение по договора за заем, предвид и липсата на реално предадена
заемна сума, поради което претециите по чл.240 и чл.86 от ЗЗД са
неоснователни, обуславящо потвърждаване на обжалваното решение на
първоинстанционния съд, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на въззиваемите
страни се присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер
на 400 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №507/13.10.2023г., постановено по гр.д.
№651/2023г. по описа на Районен съд-Т., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца Д. С. Б. от гр.Т., ЕГН:********** да заплати на
ответниците В. Ц. С., ЕГН:********** и Л. Т. А., ЕГН:**********, двамата от
гр.Т. направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на
400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4