№ 191
гр. Шумен, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Теодора Енч. Д.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500301 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №387 от 18.05.2022г., по гр.д.№2529/2021г., Районен съд - гр.Шумен е
оставил без уважение искането на Дирекция "Социално подпомагане" Шумен, за
настаняване на детето П.А. Х., с ЕГН **********, роден на *г. в гр.Б., Н., от майка М. Х. и
баща Ч. А.Г., в семейството на негови роднини по бащина линия – О.А. М. с ЕГН
********** и съпруга и Б. Л.. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Ш., ул.№ , вх., ет.,
за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, или до настъпване
на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.
Недоволни от така постановеното решение останали бащата на детето Ч. А.Г., АСП
ДСП Шумен, О.А. М. и Б. Л.. М., , които обжалват решението на съда по изложени
съображения, като навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното решение, поради което молят същото да бъде отменено, и да бъде
постановено друго, с което се уважи искането за настаняване на детето.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна М. Х. е депозирала писмен
отговор, в който излага аргументи за неоснователност на въззивните жалби, въз основа на
които отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Сочи, че
жалбите на О.А. М. и Б. Л.. М. са недопустими, доколкото същите не разполагали с активна
процесуална легитимация за въззивното обжалване.
Съобразно чл.26, ал.2 ЗЗДет. искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от
1
дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд. В чл.27,
ал.2 ЗЗДет. е предвидено в случаите на настаняване в семейство на роднини или близки да
се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и да се проучва неговата
годност, а съгласието на приемащото лице следва да се изрази с декларация по образец. В
чл.28, ал.3 ЗЗДет. е посочено че съдебното производство по искането за настаняване на
детето се разглежда с участието на: 1. органите или лицата, направили искането; 2. детето
при спазване разпоредбата на чл. 15; 3. родителите или настойника/попечителя на детето.
Предвид изложеното не може да се приеме, че роднините на детето, при които е поискана да
бъде настанено детето, нямат качеството на главна страна в производството, поради което и
не притежават активна процесуална легитимация за атакуване на постановения съдебен акт.
В горния смисъл - Определение № 153 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1991/2015 г., II
г. о., Определение № 587 от 24.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4176/2013 г., III г. о.,
Определение № 402 от 4.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2008 г., IV г. о., ГК и др.. Ето
защо настоящото производство по отношение на подадените жалби от О.А. М. и Б. Л.. М.,
следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.
Въззивните жалби на бащата на детето Ч. А.Г. и АСП ДСП Шумен, са подадени в
срок, редовни е процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с молба по чл.28, ал.1 от Закона за закрила на
детето от АСП ДСП – гр.Шумен, с искане за настаняване на детето П.А. Х., с ЕГН
**********, в семейството на негова леля по бащина линия – О.А. М. с ЕГН ********** и
съпруга й Б. Л.. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Ш., ул.№ , вх., ет., за срок от
една година, считано от датата на влизане на решението в сила, или до настъпване на
предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Детето П.А. Х. е роден на *г. в гр.Б., Кралство Н., от майка М. Х., родена на
03.07.1968г. и баща Ч. А.Г. с ЕГН **********, съобразно представеното Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0595/22.05.2012г. на Община Шумен.
Поради настъпилото преждевременно раждане на детето, ранното психомоторно развитие на
същото преминало с леко забавяне, обяснимо с недоносеността на плода. На две годишна
възраст двигателните му умения отговаряли на календарната възраст. При детето започнали
да се наблюдават забавено говорно развитие, недостатъчен социален контакт, нарушение на
дефицита на вниманието и хиперактивност, селективно хранене, много добра
локализационна памет. Със закъснение било записано и посещавало първи клас през
2
учебната 2019г./2020г., като ползвало ресурсен учител и логопед, и като цяло грижите при
отглеждането му следва да са постоянни, специфични и с особено внимание. Родителите
имат още две деца – А. /която се отглежда в приемно семейство в Н., поради установен
синдром на Даун и аутизъм/, както и Г., понастоящем настанена в семейството на своята
леля и нейния съпруг, като видно от представеното от въззиваемата страна в съдебно
заседание препис от невлязло в сила Решение №355 от 10.05.2022г. по гр.д.№3195/2021г. по
описа на ШРС, съдът е отхвърлил молбата на АСП ДСП Шумен за настаняване на детето Г.
в семейството на леля и по бащина линия. През пролетта на 2017 год. родителите на детето
се разделили, като постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските
права над децата. В края на 2017 год. от публикация в местната преса бащата разбрал, че
ответницата е задържана от полицейските органи на Н. по обвинение за извършено данъчно
престъпление. Поел изцяло грижата за децата и през месец януари 2018 год. се завърнал,
заедно с децата в Република България.
През ноември 2019г. бащата, децата и лелята на децата по бащина линия заминали за
РПолша във връзка с уговорен медицински преглед на детето П., като още на летището в
РПолша Ч.Г. бил задържан от полските власти във връзка със сигнал в Шенгенската
информационна система. Проведено било производство по искането за предаване на Ч.Г. на
властите на Кралство Н., във връзка с което последният е следвало да пребивава в РПолша.
Предвид тези процедури на 06.12.2019г. постъпила телеграма от посланик Е.Я., който
уведомил Дирекция "Социално подпомагане", гр.Шумен за положението на децата, които
били настанени в защитено жилище в посолството, заедно със своята леля и в чийто интерес
било да останат настанени при нея, като деца в риск. На 06.12.2019г. било получено искане
от лелята на децата по бащина линия те да бъдат настанени в нейното семейство, като на
20.12.2019г. семейството на О. и Б.М.и дали писменото си съгласие да отглеждат децата в
семейството си. Изготвен бил социален доклад № СГ/Д-Н/266-004 от 20.12.2019г., от който
е видно, че към 20.12.2019г. детето се е намирало в Посолството на РБългария в гр.В.,
РПолша и представлява дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б."в" от ДР на ЗЗД, доколкото
поради предстоящите съдебни процедури по отношение и на двамата родители съществува
риск от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и
социалното му развитие. С цел избягване на риска за живота и здравето на П.А. Х. е
изведена необходимост същият да бъде настанен за отглеждане в семейството на О. и Б.М.и
– роднини на детето по бащина линия, които са заявили желание детето да се настани в
тяхното семейство, а от извършеното проучване на семейството е установено, че разполагат
с необходимите жилищни условия и финансови средства, с който да задоволят
потребностите на детето при отглеждането му в семейна среда. Със Заповед № ЗД/Д-Н-145
от 20.12.2019г. П. бил настанен по административен ред в семейство М.и, а настаняването
било потвърдено и по съдебен ред за срок от една година, като съдебното решение е влязло
в сила на 21.08.2020 год.. С оглед изтичане срока на първоначалното настаняване на детето
със Заповед №ЗД/Д-Н-085/20.08.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“, Шумен настаняването на детето П. в семейството на неговите близки по
бащина линия е било прекратено, като със същата заповед детето е било временно настанено
3
отново в същото семейство на своите близки - О.А. М., с ЕГН********** и Б. Л.. М., с
ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: гр. Ш., ул. №, вх., ет..
Към настоящия момент майката на децата се намира на територията на Република
България, като трайно пребивава в гр.С., в жилище под наем, като изразява желание да
отглежда децата при себе си. Получила е статут на продължително пребиваваща на
територията на страната, като учи български език и е придобила сертификат за завършено
ниво на владеене на езика. Видно от изготвените Социални доклади от Дирекция „Социално
подпомагане“-Възраждане и Доклад от Център за обществена подкрепа към Института по
социални дейности и практики във връзка с оценка на родителския капацитет на М. Х. е
установено, че майката има необходимия родителски капацитет да осигури подходяща
семейна среда и да полага грижа за своите деца, като разполага с добри жилищни условия.
От представените по делото Трудов договор №3/08.06.2021 год. и Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62 от КТ с вх.№22388213270077/23.06.2021 год. същата
работи като технически сътрудник към „Лаков прес“ ЕООД, като получава основно трудово
възнаграждение в размер на 2000 лева. По отношение съдебния статус на майката от
материалите по делото се установява, че по отношение на М. Х. е налице влязла в сила на
15.11.2021 год. присъда, по силата на която е осъдена на две години и четири месеца
„лишаване от свобода“. На 30.01.2022 год. от името на Х. е подадена молба за помилване,
която на 09.02.2022 год. е била препратена по компетентност до Западна дирекция на
полицията в гр.Ф.. По делото липсват доказателства за произнасяне по молбата към момента
на приключване на съдебното производство по настоящото дело.
Бащата на детето Ч. А.Г. също се намира на територията на Република България, като
живее в дома на своите родители в гр.Ш.. Същият работи по трудов и граждански договор
към „*“ ЕООД, като получава месечно възнаграждение в размер на 1000 лева. От
изготвените по делото социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Шумен и
Доклад за Оценка на родителския капацитет се установява, че към настоящия момент
бащата също притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на децата си,
като е в състояние да им осигури необходимата грижа. В същото време може да разчита на
подкрепа и помощ и на разширеното си семейство. От материалите по делото се установява,
че спрямо бащата Ч. А.Г. в Н. е повдигнато обвинение за престъпление, изразяващо се в
облагодетелстване от престъпна дейност. В тази връзка на основание чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА
по повод искане за екстрадиране на лицето и предаването му на Норвежките съдебни власти
в СГС на 16.03.2020 год. е образувано НЧД №1098/2020 год. С оглед на обстоятелството, че
във връзка с образувано в Република Полша идентично производство, което е приключило с
влязло в сила на 24.02.2020 год. Решение на Окръжен съд – В., с което е било отказано
предаване на лицето Ч. А.Г. въз основа на издадена в Н. Заповед за арест, производството по
НЧД №1098/2020 год. по описа на СГС на 01.02.2021 год. е било спряно, като е отправено
до СЕС преюдициално запитване във връзка с тълкуване разпоредбите на чл.1, пар.2 и пар.3
от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Н.. До
момента на приключване на съдебното дирене по настоящото по същото липсва постановен
4
съдебен акт.
Детето П. е родено с дефект на мускулатурата - слабост на мускулатурата, която му е
попречила навреме да проходи и да проговори, което от своя страна е довело до известно
изоставане в интелектуално отношение. От представената по делото медицинска
документация се установява, че от момента на пристигането му в България детето бележи
значителен прогрес в развитието си. Понастоящем преодолява изоставането в моториката и
говорното развитие. През учебната 2021/2022 год. детето е ученик в трети клас на СУ „*“,
гр. Ш., като се обучава в дневна форма на обучение, но се подпомага и от ресурсен учител и
психолог.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.3 от
Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са
първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи. Задължение на държавите - страни по
Конвенцията, а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава
закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето
според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес.
В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето
включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи
отношение към детето. В процесния случай, от изготвените по делото социални доклади и
Доклади от ЦОП към ИСДП се установява, че и двамата родители имат нужния родителски
капацитет да отглеждат и възпитават децата и в частност детето П., да му осигурят
подходяща семейна среда, подходящи жилищни и финансови условия за това. Нестабилния
и неясен съдебен статус на родителите, които са били предпоставката за предприемане на
първоначалната мярка спрямо детето, към настоящия момент е претърпяла сериозно
развитие. Първоначалната преценка, че детето П. е "дете в риск" по смисъла, вложен в
разпоредбата на §1, т.11, б.“в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на
детето към настоящия момент не може да бъде споделена, доколкото не се установява
наличие на каквато и да е опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Към момента на първоначалното
настаняване на детето П. в семейството на неговите близки по бащина линия бащата е бил
задържан в Полша, а майката на децата се е намирала на територията на Н.. Следователно
след връщане на децата от тяхната леля от Полша в Република България те са били в
ситуация, при която и двамата родители са били в невъзможност да полагат грижи за тях.
Към настоящия момент, въпреки, че по отношение на М. Х. е налице влязла в сила на
5
15.11.2021 год. присъда, по силата на която е осъдена на две години и четири месеца
„лишаване от свобода“, същата все още не е преведена в изпълнение. Подадената молба за
помилване, която на 09.02.2022 год. е била препратена по компетентност до Западна
дирекция на полицията в гр.Ф., има вероятност да бъде уважена, но така или иначе, до
произнасянето по нея, или до по - късния момент на евентуално привеждане в изпълнение
на наказание, родителят не е ограничен да изпълнява пълноценно родителските си
задължения. В същото време от материалите по делото се установява, че спрямо бащата Ч.
А.Г. в Н. е повдигнато обвинение за престъпление, изразяващо се в облагодетелстване от
престъпна дейност, по повод на което на основание чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА е депозирано
искане за екстрадиране на лицето и предаването му на Норвежките съдебни власти. В тази
връзка в СГС на 16.03.2020 год. е образувано НЧД №1098/2020 год., което обаче с оглед на
обстоятелството, че във връзка с образувано в Република Полша идентично производство,
което е приключило с влязло в сила на 24.02.2020 год. Решение на Окръжен съд – В., с което
е било отказано предаване на лицето Ч. А.Г. въз основа на издадена в Н. Заповед за арест,
новообразуваното спрямо него производство в СГС на 01.02.2021 год. е било спряно, като е
отправено до СЕС преюдициално запитване във връзка с тълкуване разпоредбите на чл.1,
пар.2 и пар.3 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и
Кралство Н.. До момента на приключване на съдебното дирене по настоящото производство
липсват данни за постановен съдебен акт.
Ето защо, въпреки неизяснения съдебен статус на двамата родители, и двамата се
намират на територията на Република България и са в състояние да упражняват
родителските си права и задължения. В случай на каквато и да е промяна в статуса на който
и да е от тях, Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето разполага с
множество механизми за незабавна реакция и за действия, с които за охрани висшия интерес
на детето, включително и чрез неговото настаняване, спазвайки последователността,
визирана в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗДет.. Молбата е подадена с правно основание
чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет., поради трайна невъзможност на родителите да отглеждат детето, с
посочена причина - неизяснения съдебен статус на двамата родители и воденото между тях
гражданско дело за предоставяне на родителските права. Както бе отбелязано по - горе,
съдебния статус на родителите към настоящия момент не е пречка те да упражняват
пълноценно родителските си права, а спора по между им за упражняването на същите е
ирелевантен за настоящото производство, и не би могъл да обуслови уважаване на
претенцията. Най - добрия интерес на детето, при установена възможност за полагане на
грижи от родителя, изисква то да живее с него. Не е установено сочената от молителя
предпоставка - трайна невъзможност на родителите да отглеждат детето, поради което и
молбата следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №387 от 18.05.2022г., по гр.д.№2529/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7