О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№8414 26.07.2019
г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в
закрито заседание на 26.07.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7033/2019 г. по описа на ПРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.А.Б.,
ЕГН ********** против „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, с
която е предявен ОУИ по чл. 124 ГПК за недължимост на
сумите за главница, законна лихва и разноски, за които е издаден ИЛ по ч.гр.д.
№ 6624/2005 г. на ПРС, по реда на чл. 237 и сл. ГПК /отм./.
Твърди се недължимост,
поради перемиране на образуваното въз основа на
титула изп. дело и изтичане на кратката тригодишна
давност за погасяване на дълга, предвид периодичността на платежите и
акцесорния характер на лихвата и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор, в
който възразява за недопустимост на иска. Твърди, че – за същите вземания по ИЛ
и на същото основание – погасяване на вземанията по давност, е формирана СПН,
предвид постановеното Решение № 4407/18.12.2017 г. по гр.д. № 8330/2017 г. на
ПРС, потвърдено с окончателно Решение на ПОС № 514/16.04.2018 г. по в.гр.д. №
387/2018 г., с което претенцията е отхвърлена като неоснователна. Видно било от
приложените влезли в законна сила съд. актове, че твърденията за перемиране на изп. дело и
изтичане на предвидената в закона кратка погасителна давност, били неоснователни,
поради което и същите въпроси не можели да се пререшават. Моли се за
прекратяване на делото и присъждане на разноски.
В предоставения срок за становище, ищецът заявява, че
в предходната искова молба твърдял изтичане на давността само за период до 12.12.2008
г., а в настоящата се заявявал такъв след тази дата, при което не бил предмет
на изследване по гр.д. № 8330/2017 г. на ПРС.
Съдът, като
взе предвид изложените твърдения и възражения на страните, приема, че
претенцията по настоящия иск е недопустима.
Видно е, че предходният процес по гр.д. № 8330/2017 г.
на ПРС е воден между същите страни, на същото основание и със същото искане –
да се признае недължимостта на сумите по листа, като
погасени по давност. Също така е видно от решението на ПРС, че съдът е
изследвал всички извършени действия по изпълнението в хода на образувания изп. процес и е преценил техния правен ефект относно спора
за перемпцията на ИД. Прието е, че последното валидно
изп. действие е от 19.04.2017 г., като до този момент
са извършвани регулярни такива, чрез които двугодишният срок по чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК е бил прекъсван, респ. от тази дата нататък до края на устните
състезания, тригодишният давностен срок не е изтекъл и вземанията не са
погасени по давност.
Тези правни и фактически изводи са били предмет на проверка
от въззивния съд, който е споделил становището на ПРС
и е потвърдил съдебното решение.
При това положение, да се разглеждат същите фактически
и правни въпроси в настоящото производство, съдът намира за недопустимо. Вече е
формирана сила на пресъдено нещо относно основанието,
предмета и страните – въпросът за изтеклата погасителна давност до приключване
на устните състезания в предходния процес, е окончателно разрешен и по него
втори път преценка не може да се извършва. Без значение е обстоятелството какви
твърдения за конкретен период е въвел ищецът в предишния процес, т.к. е видно, че
обстоятелствата за перемпцията и давността са
изследвани цялостно – т.е. до 19.04.2017 г., като периодът от време преди тази
дата, респ. фактическите действия по ИД и техният ефект във връзка с перемпцията и давността, не могат да бъдат пререшавани. В
противен случай би се стигнало до повторно произнасяне по факти, които вече
веднъж са били обсъждани, като крайният извод на първоинстанционния съд е
преминал и въззивна проверка.
Следователно – между същите страни, по същите факти,
на същото основание и по идентично искане, вече има формирана СПН – установено
е, че до приключване на устните състезания по предходния процес, вземанията по
листа, не са погасени по давност.
В настоящия процес, би било допустимо да се изследват
отново въпросите, но за период след този момент, респ. при твърдения за перемпция и давност след 19.04.2017 г. – прието за последно
валидно изп. действие по изпълнението. Такива обаче
не се заявяват /а и фактически са невъзможни, предвид датата на предявяване на
ИМ в съда – 03.05.2019 г., до когато 3 години няма как да са изтекли/, вкл.
въпреки предоставената възможност за уточнение и дадените указания с
разпореждане № 66948/12.07.2019 г.
Предвид изложеното и доколкото пресъдено
нещо е формирано, а нови факти и обстоятелства, които да се изследват и да
излизат извън създадените му предели, не се твърдят в настоящото производство,
дори напротив, на осн. чл. 299, ал.2, вр. с ал. 1 ГПК, делото следва да бъде прекратено като
недопустимо.
По отговорността за разноски:
На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК
такива се дължат на ответника. Направено е искане за присъждане на юрк. възнаграждение, което на осн.
чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на минималния размер
от 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 299 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 29014/03.05.2019 г., подадена от Н.А.Б.,
ЕГН ********** против „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 7033 по описа за
2019 г. на Районен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от 100 лева /сто лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване от страните с
частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от Определението да се връчи на двете страни,
чрез пълномощниците им.
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП