Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София ………….. 2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание
на четвърти април
две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при
секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Тонев гр. дело № 12078 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 142463/15.06.2019 г. по гр. д. № 71719/2018 г. по описа на СРС, 27 с-в,
„ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено на основание чл.82 ЗЗД да заплати на Т.Д.П. сумата от общо 900лв.,
представляваща обезщетение за претърпени за периода 17.09.2018 г. – 04.10.2018
г. вреди от неправомерно прекъсване на електрическото захранване по вина на
дружеството на имот, находящ се в гр. София, жк ******************от които:
сумата от 240лв. за имуществени вреди и сумата от 660лв. за неимуществени вреди.
Със същото решение е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 660 лв. до пълния
предявен размер от 11000 лв.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна в производството на страна на
ответника – „ЧЕЗ Разпределение България“
АД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени исковете е депозирана въззивна жалба от ищеца, която в хода на
въззивното производство е оттеглена и производството по делото е частично
прекратено.
В
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила и въззивна жалба от ответника срещу
постановеното решение в частта на уважените
искове. Претендира обезсилване
на решението, евентуално – неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на подадената от ответника
въззивна жалба.
Подпомагащата
страна не изразява становище по въззивната
жалба на ответника.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал.1,
във вр. с чл. 82 от ЗЗД,
предявени от Т.Д.П.
срещу „ЧЕЗ Електро България“
АД.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 20,
находящ се в гр. София, жк *********,
към който подаването на електрическа енергия било преустановено през периода 17.09.2018 г. – 04.10.2018 г. Излага, че
въпреки липсата на просрочени задължения към момента на
прекъсване на електрозахранването и неколкократното уведомяване на ответното
дружество за липсата на електричество в посочения имот,
електроснабдяването било
възобновено едва на 04.10.2018 г. Вследствие
на договорното неизпълнение от страна на ответника търпял
неимуществени вреди от спиране на подаване на електроенергия – изгубил работата
си, влошил здравето си, търпял унижения и неудобство, както и имуществени вреди
– заплатил общо сумата от 240лв. в процесния период на ел.техници, който разход
бил продиктуван от обстоятелството, че по повод на спиране на подаване на
електроенергия и след сигнализиране при ответника, служители на последния му
заявили, че причината била повреда в захранването при ищеца, което наложило
наемане на техници за отстраняване на въпросната повреда. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 11000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 240 лв.
С
отговора на исковата молба ответникът
сочи, че искът е недопустим и
неоснователен. Основанията за недопустимост на иска се извеждат от
обстоятелствата, че липсата на електрозахранване
в имота, установено на 17.09.2018г. не било свързано с неизпълнение на
задължения на ответника по договор за продажба на електрическа енергия, тъй като към
процесната дата не било налице преустановяване доставката поради неплатени
задължения. Ответникът твърди, че е пасивно материално легитимиран да отговаря
само при условията на чл.123, ал.1 ЗЕ, но не и в конкретния случай, защото „ЧЕЗ Електро България“ АД имало лицензия
свързана с продажба на електрическа енергия
и липсата на доставка на електрическа енергия
за процесния период не била поради причините, към които „ЧЕЗ Електро България“ АД можело да отговаря.
Твърди, че доставката на електрическа енергия
била прекъсната от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на по-ранни дати:
12.07.2018г. по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД поради неплащане на
фактури: №*********/30.09.2017г.,
№ *********/31.03.2018г,
№*********/30.04.2018г. Съгласно
чл.123, ал.1 ЗЕ ответникът имал право да преустанови доставката при
неизпълнение на задължение за плащане на стойността на потребената електрическа енергия. Поради плащане
на две от посочените фактури на 07.09.2018г. електрозахранването в имота било
възстановено.
Излагат
се съображения за неоснователност на иска, като се твърди, че ищецът бил
потребител на електрическа енергия
за имот, представляващ апартамент №
20, находящ се в гр. София, жк *********, договорна сметка № 310195192815,
номер на бизнес партньор 12025137 и СТИ
*********. На 17.09.2019г. постъпило обаждане при
ответника от ищеца със сигнал за липса на електрозахранване
на обекта, като бил изпратен екип на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, който констатирал,
че процесното СТИ било без изходяща линия и главното електрическо табло било заварено,
поради което липсата на електрозахранване
се дължало на липса на изходяща линия, която била след границата на имота на
собственика, за която инсталация електроразпределителното дружество не
отговаряло съгласно чл.7, ал.1 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД.
На
27.09.2018г. в клиентски център при ответника постъпил сигнал от ищеца, съгласно
който се твърдяло, че след като се върнал от командировка на 26.09.2018г. в
жилището отново нямало електрозахранване,
за което повторно бил изпратен екип от техници, който констатирал, че
електромерът на клиента бил намерен прекъснат от клемния блок, но без пломба на
блока, които манипулации върху електромера не се дължали на действия на техници
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, след което
техниците възстановили захранването на електромера, той бил пломбиран и
включен, за което имало съставена справка за извършена дейност.
Отделно
от това се оспорват твърденията за търпени неимуществени вреди, като се твърди,
че имотът не бил обитаван от ответника, за което имало признание от страна на
ищеца в писма до ответника.
Излагат
се доводи, че ако бъде призната за основателна някоя от претенциите на ищеца,
то с оглед чл.30, ал.1 от ОУ бил предвиден размер на обезщетение.
По
делото е конституирано трето лице – помагач на ответника - „ЧЕЗ
Разпределение България“, което взема становище
по иска, в което твърди, че в периода от 17.09.2018г. до 04.10.2018г. от негова
страна не са предприемани действия по преустановяване на захранването на ищеца,
нито негови служители са извършвали действия по прекъсване на електроенергията
до имота на ищеца. Твърди се, че по жалба на ищеца служители от Дирекция
„Мерене ниско напрежение“ на ТЛП посетили на място адреса, където установили,
че щита на електромерното табло бил заверен, за което поискали съдействие от
служители от Дирекция Експлоатация и поддръжка“, с помощта на които бил отворен
щитът на таблото и бил намерен електромера на абоната – същият бил прекъснат от
клемен блок, но без пломба на капачката, поради което бил включен от техниците
и пломбиран. След това му се обадили по телефона, за да го уведомят, че
захранването било възстановено.
СРС
е уважил иска за имуществени вреди за сумата от 240 лв. и иска за
неимуществени вреди за сумата от 660 лв., като е отхвърлил претенцията за
неимуществени вреди за размера над 660 лв. до 11000 лв. Съгласно постановеното решение, съдът е заключил,
че страните се намират във валидно възникнало облигационно правоотношение по
предоставяне на електроенергия, като електрозахранването в имота на ищецът е било преустановено
на 17.09.2018 г. и възстановено на 04.10.2018 г. СРС е приел за доказано, че на
17.09.2019 г.ищецът
сигнализирал до ответника два пъти, че липсва захранване, като третото
сигнализиране било 26.09.2018г., а на 27.09.2018г. е подал жалба, като във
връзка с извършена проверка на 04.10.2018г., при която се установило, че СТИ
било прекъснато от клемен блок, като захранването било възстановено.
Съдът е установил, че в
чл.123 ЗЕ е уредено, че крайният снабдител има право да преустанови временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Така и съгласно ал.7 на
цитирания член крайният снабдител има право да преустанови временно преноса на
електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително
при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими
суми във връзка с предоставянето на тези услуги.
Следователно,
извън цитираните случаи, така и изрично уредените хипотези по ОУ на крайния
снабдител, при които същият не отговаря, съгласно задължения за доставка на електрическа енергия, при преустановяване
на същата без да са налице причини, за които той не отговаря, следва в
уредените в ОУ срокове да отстрани повредата и поднови електроподаването.
СРС е възприел, че разпоредбата
по чл.11, ал.1 от ОУ препраща имплицитно към чл.123 ЗЕ, така и към останалите
случаи, при които крайният снабдител има право да преустанови временно
снабдяването, съответно не отговаря при случаите по чл.32 от ОУ, в които
изрично са предвидени случаи, сред които и цитираните по-горе по т.9 и т.10
„при установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на
потребителя“. В случая обаче не е налице нито хипотезата на чл.123 ЗЕ
(неплатени задължения), нито останалите хипотези по чл.32 от ОУ, при които
крайният снабдител не отговаря, вкл. не е налице хипотезата на т.10, защото
вкл. от разпита на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът цени
по чл.172 ГПК с оглед трудовото правоотношение с ТЛП, се установява, че чак на
04.10.2018г. по възлагане отишли на адреса и констатирали, че таблото във входа
било отворено и електромерът на ищеца бил прекъснат, но без пломба, т.е. не е
налице хипотеза на установяване на несъгласувана промяна на схемата за
свързване на потребителя.
Първоинстанционният съд е установил, че
в чл.30 е уредена
отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на
ел.захранването по вина на продавача, която за да бъде ангажирана се изисква
преустановяване на ел.захранване повече от 24ч. след получаване на уведомление
от потребителя. Не е спорно, че потребителят е уведомил на 17.09.2018г. за
липсата на ел.захранване. Предназначението на това правило (по чл.30 от ОУС) е
да уреди задължението на доставчика да отстранява повредите по мрежата (вкл.
причинени от трети лица или природни явления), като подобно прекъсване на електроснабдяването
се приема за нерегламентирано. Смисълът на уведомяването от страна на
потребителя в указания в правилото срок, е доставчикът да узнае за повредата.
При това положение СРС е
приел за доказано, че ответникът в нарушение
на законовите разпоредби, вкл. предвидените предпоставки ОУ, е прекъснал
неправомерно електроснабдяването на потребителя, като не е възстановил
електроснабдяването в изискуемите срокове след уведомяване от страна на
потребителя. След като на 17.09.2018г. ответникът е бил уведомен за
преустановяване на ел.захранване, в период от 24ч. след уведомяването, е било
налице неправомерно прекъсване на ел.снабдяване поради неизпълнение на
договорните задължения на ответника за отстраняване в срок на повреди, за които
е бил уведомен.
По
отношение на размера на причинените имуществени и неимуществени вреди – районният съд с доклада по делото
е дал указания по чл.146, ал.2 ГПК, че не се сочат доказателства за размера.
Въпреки дадените указания, единствено по отношение на искането за присъждане на
неимуществени вреди е поискано разпит на свидетели в режим на призоваване, като
при опит за същото се установява, че посочените лица са починали една година
преди процесния период.
Въпреки
това, с оглед уговорената зачетна неустойка по чл.30 от ОУ („в случай, че
потребителите останат без ел.енергия по вина на крайния снабдител повече от
24ч. след получаване на уведомление от потребителя, Е. заплаща на потребителя
обезщетение в размер на 30лв. и по20лв. за всеки следващ период от 12ч.“), то
поради установеността на иска за имуществени вреди по основание, съдът е определил
обезщетение до размера на поисканото за имуществени вреди – 240лв.
По
отношение на искането за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди (поискани в размер на 11 000лв.), съдът е приел, че искът е установен
в своето основание, поради което при условията на чл.162 ГПК (поради липсата на
доказателства за вида, тежестта, продължителността и интензитета на причинените
вреди), ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 660лв., над
която сума искът е неоснователен. Съдът
е посочил, че размерът е съобразен с правилото по
чл.52 ЗЗД (определяне на размера на обезщетение по справедливост) с оглед
продължителността на периода на преустановено захранване, вкл. обстоятелството
изложено в жалба от ищеца с вх.№100000112211/27.09.2018г. до „ЧЕЗ“, че на 26.09.2018г.
ищецът се върнал от командировка и в жилището „пак нямало ток“, така и с оглед
недоказаността на твърденията в исковата молба, че поради преустановяване на
ел.захранването ищецът изгубил работата си, влошил здравето си, търпял унижения
и неудобство.
По
възражението, че се дължи единствено размерът на уговорената в ОУ неустойка – СРС е приел, че същата не е
уредена като изключителна (с оглед чл.30, ал.3 – „това обезщетение не изключва
отговорността за вреди в по-голям размер, нанесени на потребителя“), поради
което възражението е неоснователно.
Срещу
първоинстанционното решение, в
отхвърлителната му част, е подадена въззивна
жалба от ищеца. В хода на въззивното производство ищецът е оттеглил
въззивната си жалба, като с протоколно определение от 31.05.2021 г.
производството в тази част е прекратено.
Срещу решението на СРС в частта, в която исковете са
уважени, е депозирана въззивна жалба от ответното дружество.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо,
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Иска се обезсилването му, а в условията на евентуалност –
отмяната му.
Сочи се, че съдът правилно е приел, че между страните има
облигационно правоотношение. Правилно СРС приел и че при извършена проверка
било установено нарушение на целостта или функционалността на измервателната
система. Правилно съставът приел, че спорът се свеждал до въпроса дали ответникът
е прекъснал неправомерно електроснабдяването на потребителя. Оспорва се, че
„ЧЕЗ Електро България“ АД не е прекъснало неправомерно електроснабдяването в
жилището на ищеца. Оспорва се, че е било налице неправомерно прекъсване на
електроснабдяването и неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения към ищеца. Излага се, че „ЧЕЗ Електро България“ АД е краен снабдител
– обществен доставчик на електрическа енергия и притежава лицензия за доставчик
от последна инстанция. Дружеството не отговаряло за имуществени и неимуществени
вреди, настъпили в резултат на повреди в електропреносната мрежа. Сочи се, че
процесното прекъсване на електрозахранването не е станало по искане на
ответника, а поради повреда в електропреносната мрежа. Оспорва се правилността
на извода, че дружеството е задължено да отстранява повредите по електроносната
мрежа. Сочи се, че по вина на крайния снабдител потребителите могат да останат
без електрозахранване само в една хипотеза – когато крайният снабдител е
поискал от ЕРП прекъсване на захранването без да е имало основание за това.
Твърди се, че искът бил недопустим срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, а следвало
да се предяви срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Излага се, че искът за
неимуществени вреди бил недоказан. Иска се обезсилване на решението, евентуално
– отмяна на същото и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
С отговор на въззивната жалба на ответника ищецът е
оспорил изложеното в същата.
Пред СГС не са събрани нови доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Наведените във
въззивната жалба доводи за
недопустимост на обжалваното решение във
връзка с процесуалната легитимация на ответника
по делото са неоснователни. Процесуалната легитимация на страните се определя
от твърденията в исковата молба, като допустим е всеки иск, при който ако
твърденията на ищеца бъдат доказани, съдът може да постанови решение в съответствие
с формулираното в исковата молба искане. В случая още в исковата молба ищецът
твърди, че имотът му е свързан към електрическата мрежа и за ответника
съществува задължение да му доставя електрическа енергия. Спорът относно
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното дружество е
въпрос по същество и касае основателността, а не допустимостта на предявения
иск, респ. на постановеното от СРС решение.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният
съд следва да отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.
Видно от нотариален акт
№ 099, том І, рег.№ 4854, дело № 095/2011 г. за покупко-продажба
на недвижим имот, Т.П.
се явява собственик
на визирания в исковата молба апартамент № 20,
находящ се в гр. София, жк *********, ет. 5.
Съгласно
заявление за продажба на електрическа енергия
за битови нужди №**********/17.10.2011г.
се установява, че между ищеца и „ЧЕЗ Електро България“ АД е
налице облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия за цитирания
по-горе имот, като на ищеца е открит кл.№ 300043369804.
Не се спори между страните, че за
процесния период ищецът е бил потребител на електрическа енергия за описания имот.
От представено извлечение от електронно съобщение,
изпратено от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до Т.П., се установява, че от
ищеца са подадени 3 сигнала по телефон за прекъснато захранване в
посоченото жилище – първите два сигнала
са от 17.09.2018 г., а третият – от 26.09.2018 г. На 27.09.2018 г. е депозирана
от ищеца и жалба, по която на 04.10.2018 г. е извършена проверка и е отстранена
техническа неизправност, довела до прекъсване на електроподаването в жилището
на ищеца.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.Д.,
служител при ТЛП, се установява, че по нареждане на прекия му ръководител
отишъл на проверка на 04.10.2018г. на ищцовия адрес в жк Дружба, където
установили, че електромерът, който се намирал на входа в табло, което било
отворено, бил прекъснат и без пломба, след което го пломбирали и включили.
По делото пред СРС е разпитан и свидетеля Г.М., служител
при ТЛП, който дава показания, че на 04.10.2018г. на адрес в жк Дружба, бл. 5, при изпълнение на възложена
проверка установили, че електромерът бил прекъснат и липсвала пломба и по
нареждане го включили и пломбирали.
Свидетелите не установяват причината за прекъсване на
електрозахранването до жилището на ищеца.
От гореописаното електронно съобщение от 16.10.2018 г.,
изпратено до ищеца от третото лице – помагач, се установява, че П. е
информиран, че захранването на посочения обект е заявено за прекъсване по
искане на крайния снабдител, т.е. дружеството-ответник. Този факт се оспорва от
ответното дружество, но дори и да не е установено, че прекъсването се дължи на
неправомерно искане на ответника, то същият отговаря за причинените вреди и в
други хипотези.
В практиката на ВКС / Решение
№ 37 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50235/2016 г., IV г. о., ГК/ е
установено, че в чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД е уредено задължението на
електроснабдителя да плати неустойка на потребител, комуто не е възстановено
електроподаването в продължение на повече от 24 часа след получаването от
продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на електроснабдяването.
Наличието на неустойка освобождава потребителя от тежестта да докаже
претърпените вреди, но неустойката се дължи не от прекъсването на
електроснабдяването, не и от получаването на уведомлението, а след изтичането
на 24 часа от получаването на уведомлението. Клаузата на чл. 30, ал. 2 от
Общите условия, която ограничава срока на неустойката е обявена за нищожна,
поради което следва да се приеме, че неустойка се дължи и след изтичането на
30-ия ден, без да е необходимо доказването на вреди. В противоречие с тезата,
изложена от ответното дружество, в цитираното решение на ВКС се приема, че неустойката
по чл. 30 от Общите условия се дължи в случаите на прекъсване на
електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. причинени от трети
лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случаи съществува
необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя. Когато
електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако
спирането е противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се
дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо
уведомление.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответното
дружество дължи обезвреда за вредите, настъпили в резултат от неправомерно
прекъсване на електрозахранването.
Действително, ищецът не е ангажирал доказателства за
размера на вредите. Във връзка с този въпрос, на първо място, следва да се отбележи,
че общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е установена зачетна
неустойка - чл.30 от ОУ (в случай, че потребителите останат без електрическа енергия
по вина на крайния снабдител повече от 24ч. след получаване на уведомление от
потребителя, дружеството заплаща на потребителя обезщетение в размер на 30лв. и
по 20лв. за всеки следващ период от 12ч.), която може да се използва като
индикатор за определяне размерът на вредите.
Във връзка с имуществените вреди, не се спори, че при
първоначалните уведомявания за прекъснато захранване, направени от П. на
17.09.2018 г., същият е насочен към проверка на автоматичния прекъсвач на
таблото. В допълнение, при забавяне на възстановяването на електрозахранването
е нормално, обичайно и естествено потребителят да се обърне към професионалисти,
които притежават специални знания в областта на техниката, за съдействие и
установяване на причините за прекъснатото електрозахранване. Макар и П. да не е
представил доказателства за размера на заплатените възнаграждения за
електротехници, ангажирани от него за първоначална проверка на електрическата
инсталация в жилището му, то размерът на имуществените вреди е правилно
определен от първоинстанционния съд при условията на чл. 162 ГПК.
Правилно според настоящия състав е определено и
обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Твърдените от ищеца
извънредни вреди, свързани със загуба на работа, влошено здраве, претърпени
унижения не са доказани. Правилно обаче районният съд е приложил правилото на чл.
162 ГПК и съобразявайки чл. 52 ЗЗД. И без доказателства за интензитета и обема
на претърпените неимуществени вреди може да се направи извод, че вреди в
размера на присъденото обезщетение са естествена, обичайна и очаквана последица
от прекъсването на електрозахранването в жилището, обитавано от ищеца, за
периода 17.09.2018 г. – 04.10.2018 г.
За
установени в производството
неимуществени вреди, изразяващи се в
дискомфорт, причинен на ищеца в резултат от липсата на електрозахранване в
обитавано от него през един относително некраткотраен период от повече от две
седмици, на основание чл. 52 ЗЗД, въззивният съд
определя обезщетение в размер на 660
лв.
Предвид
изложеното, въззивният съд следва да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, в която
исковете са уважени
в размер на 240
лв. за имуществени вреди и 660 лв. за неимуществени вреди.
При този изход на спора разноски не се дължат на
въззивното дружество. От своя страна въззиваемият не претендира разноски.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №142463/15.06.2019 г. по гр. д. №71719/2018 г. по описа на СРС, 27 с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.