№ 20117
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110105139 по описа за 2024 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу М. Х. А. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.79, вх.В, ап.48, със съдебен адрес в гр. София, ул. .
№ 15, вх. А, ет. 1, чрез адвокат И. Й. Д., иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ да се установи дължимостта на суми в
полза на ищеца, както следва: 75,38 лева (седемдесет и пет лева и 38 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,37 лева (единадесет лева и 37 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г., сумата от 27,72 лева (двадесет и
седем лева и 72 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,88 лева (пет лева и 88 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като
с разпореждане е бил уведомен да предяви иск за установяване на вземането си. Сочи, че
ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот за процесния
период, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от
Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ, Ж.К. ., бл.79, вх.В, ап.48, аб.
№373920 за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не е изпълнил
задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в
процесния период. Моли за присъждане на разноски.
1
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
чрез особен представител, като оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за периода от
01.05.2020 г. до 30.08.2020 г. Оспорва твърдението, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество и че има задължения към него. Сочи, че прехвърлителката по представения
документ за собственост е запазила за себе си пожизнено вещно право на ползване върху
имота, поради което и тя се явява надлежна страна за процесните вземания. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
.
Третото лице-помагач (ТЛП) „...“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № ./2023 на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, но
длъжникът не е намерен на адресите, известни в националната база данни за населението, не
е установена месторабота, поради което на заявителя са дадени указания за установяване на
вземанията си по исков ред, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК. Това обуславя
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
По делото не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства (л. 14-35, л. 84-124 от делото), че ответникът е придобил чрез Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 102, дело № 13963 от 08.07.1993 г. процесния
топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл.79, вх.В, ап.48, като дарителката е
запазила за себе си пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.
Прехвърлителката е вписана в списъка на етажните собственици, представен с исковата
молба. Липсват данни дали вещното право на ползване върху имота, запазено от
прехвърлителката, е прекратено или не, но всички фактури за процесния период са издадени
на нейно име, а ответницата не може да бъде намерена на този адрес, поради което и се
представлява и в настоящото производство от особен представител, назначен от съда.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „...“
ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение в имота не е имало
2
монтирани отоплителни тела, топлоразпределители и водомер за топла вода. В имота се
ползва топла вода. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в
сградата, която е изчислена от фирмата за дялово разпределение по Наредбата за
топлоснабдяване, въз основа отопляемия обем на имота по проект, като дължимата сума за
топлинна енергия за отопление възлиза на 75.38 лв., а за топла вода – 0 лв. Разликата с
фактурираните прогнозни данни е 3.17 лв. за връщане. Изготвени са изравнителни сметки от
ТЛП след всеки отоплителен сезон, като в тях се съдържа топлинна енергия за отопление и
за подгряване на топла вода.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
75.38 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 2.72 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 11.37 лв., а лихвата върху таксата за дялово
разпределение в размер на 5.88 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид това, че се оспорва качеството на потребител на ответника, съдът приема, че
не доказва, че ответникът, макар и да е собственик на процесния топлоснабдяем имот, да
потребява лично за себе си доставената в имота топлинна енергия, доколкото вещният
ползвател е вписан в списъка на етажните собственици, фактурите на ищцовото дружество
са издадени на негово име, като по този начин самият ищец признава, че ползвател и абонат
на топлинната енергия, доставяна в имота, е вещният ползвател, а не собственикът на имота.
Предвид това, че по делото не е установено по безспорен начин, че ответникът е потребител
на топлинната енергия, доставяна в имота му, съдът счита, че не следва да се проверява
основателността на останалите възражения на ответната страна, а исковата молба да бъде
отхвърлена, като недоказана и неоснователна.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски, но същият не е
поискал такива и не е ангажирал доказателства за извършени такива, още повече, че е
представляван от особен представител, назначен от съда на разноски на ищеца.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . и Ивайло
Епитропов, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу М. Х. А. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.79, вх.В, ап.48, със съдебен адрес в гр.
София, ул. . № 15, вх. А, ет. 1, чрез адвокат И. Й. Д., установителни искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86
3
от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите в полза на ищеца на сумите, както следва:
75,38 лева (седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
11,37 лева (единадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г., сумата от 27,72 лева (двадесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,88 лева (пет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г., като
недоказани и неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4