Определение по дело №78/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба вх.№ 9963/15.11.2010 год. от „.-Б.ООД Г.С. срещу решение № 272/28.10.2010 год. по Г.дело № 897/2009 год. по описа на Смолянски районен съд като неправилно, с молба да се отмени и уважат предявените обективно съединени искове. Твърди се, че решението противоречи на т.11.11 във вр. с т.110а.1. от Общите условия, при които е сключен застрахователния договор, във вр. с чл.49 от ППЗДвП. Според договора се изключва от покритие от застрахователя рискове в случай когато щетите са редзултат на груби нарушения от страна на застрахования по реда предвиден в ЗДвП.Неправилно съдът е приел, че от страна на упълномощения от ищеца водач на МПС са допуснати груби нарушения, т.е. застрахованото МПС да се движи по 1/.забранени и 2/. сигнализирани по съответния начин участъци от пътя. Съдът не е направил такъв анализ, а на доверие е приел това твърдение на ответника. Ако беше съобразил разпоредбите на закона съдът щеше да стигне до извода, че тази предпоставка "грубо нарушение" не е налице. От чл.49 на ППЗДвП е видно, че е необходимо знакът "В 16" да е поставен непосредствено преди местата от пътя, за които се отнася забраната. Този пътен знак се повтаря и на най-близкото кръстовище преди мястото на забраната с допълнителна табела "Т 1". В случая този забранен участък не е бил сигнализиран по този начин, от което следва извода, че не е налице грубо нарушение. Нито в протокола за ПТП, нито в АУАД има данни относно наличие на сигнализация на пътя по смисъла на закона, от което следва, че предявената от ищеца щета е настъпила вследствие ПТП, което представлява покрит от застрахователя риск и той няма право да откаже изплащането на застрахователното обезщетение.

Решението противоречи на т.11.11 във вр. с т.110б от ОУ и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно, че грубите нарушения следва да бъдат установени по реда предвиден в ЗДвП от компетентните органи на МВР с документи, сред които не е включен акт за установяване на административно нарушение. Производството по установяване на административно нарушение приключва с издаване на наказателно постановление съгласно ЗАНН и описаното в него нарушение следва да съответствува на описаното нарушение в АУАН. При несъвпадение и различие в описанието се приема, че е извършено нарушението посочено в НП, а не това в АУАН. Неправилно съдът е приел, че нарушението било установено от съставения АУАН и че акта има доказателствена сила до доказване на противното. В гражданския процес АУАД няма такава доказателствена сила.

Решението е необосновано. В наказателното постановление никъде не е посочено, че е нарушен знак "В 16", в АУАН е записано, че водача навлиза след пътен знак "В 16", но не е описано къде се намира този знак, как е сигнализиран, имало ли е табела "Т 1". В приложения към АУАН протокол за ПТП никъде не е посочено, нито е начернато на схемата по какъв начин е била сигнализирана забраната според чл.49 от ППЗДвП. И в съдебно заседание проведено на 4.10.2010 год. водачът Светослав Еков като свидетел установи, че по улицата, по която се е движил не е имало пътен знак, указващ височината на автомобилите, които могат да преминават.

Решението противоречи на процесуалния закон. Съдът не е изложил мотиви относно възражението, че за да е налице непокрит риск по смисъла на т.11.11 от ОУ следва да има допуснати повече от едно нарушения.

Не се сочат нови доказателствени искания.

От ответната страна „. З. Г.С. чрез юрис.Т. е постъпил отговор вх.№ 124/6.01.2011 год. със становище, че жалбата е допустима, но не основателна. Първоинстанционният съд правилно е приложил закона и не страда от сочените във възивната жалба пороци. Не се сочат нови доказателствени искания.

Възивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 от ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

Първоинстанционният съд с решение № 272 от 28.10.2010 год. по Г.дело № 897/2009 год. е отхвърлил предявените от „.-Б.Е. Г.С. искове срещу „. З. Г.С. с правно основяание чл.208 ал.1 от КЗ за заплащане на дължимо обезщетение в размер на 16 850 лева вследствие настъпването на застрахователно събитие на 13.04.2009 год. по застраховка "Каско на моторни превозни средства"", акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 100 лева за периода 14.04.2009 год. до 14.10.2009 год. и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законна лихва от 14.10.2009 год. върху главницата до окончателното изплащане на сумата. В мотивите си съдът е приел, че водача на застрахования автомобил С. Е. е допуснал нарушение на ЗДвП, като не е съобразил своето поведение с пътните знаци както повелява чл.6 т.1 от ЗДвП и поради неспазването на предписанието на пътните знаци, а именно знак "В 16" е причинил ПТП - нарушение по чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно АУАН, който има доказателствена сила до доказване на противното. Приема че действително разпоредбата на чл.211 от КТ е императивна и в нея изчерпателно са посочени случаите, в които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при имуществено застраховане. От значение е обстоятелството дали е бил налице покрит риск и в случая според чл.186 ал.5 от КЗ Общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено покритите рискове и изключенията от покритие, условията за плащане на премиите от страна на застрахования и др. Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверка. В случая застрахованият е изпълнил всички свои задължения и би следвало да получи застрахователното обезщетение за претърпените вреди, но всъщност не е настъпило застрахователното събитие, защото съгласно пар.1 т.3 от ДП на КЗ "застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Риска от увреждане на съответното МПС, причинено при грубо нарушение на правилата за движение по пътищата не е покрит от застрахователя и с това се е съгласил застрахования, след като е сключил договора. В Общите условия ясно са дефинирани случаите, при които не е налице покрит риск, а сред тях е този, който увреждането е настъпило при движение на застрахованото МПС в забранен път или участък от пътя, при което е без значение дали водачът е видял или не забраняващия знак "В 16", защото покритието на застраховката касае наличието на обективни обстоятелства, каквото е движенето по забранен път, а не субективната причина за несъобразяването на водача с предписанието на пътните знаци.

Възивният съд възприема изцяло съображенията в мотивите на първоинстанционния съд, не се налага тяхното възпроизвеждане и препраща към тях по силата на чл.272 от ГПК. Безспорно установено е обстоятелството, че водача на застрахования товарен автомобил собственост на ищеца е допуснал нарушение по ЗДвП и поради неспазване на пътните знаци, а именно знак "В 16" е причинил ПТП. Това нарушение е установено от представените писмени доказателства изготвени от компетентните органи на МВР, а именно акт за установяване на административно нарушение № 220609/13.04.2009 год. на МВР Г.Пловдив, издаденото наказателно постановление № 4218/7.05.2009 год. от ОД на МВР Пловдив, както и протокола за ПТП от 13.04.2009 год. Констатациите в тези документи не са оспорени, в АУАН водачът не е посочил никакви възражения, наказателното постановление не е обжалвано, влезнало е в сила и това придава и на него доказателствена сила. Разпитан в съдебно заседание водачът не оспорва констатациите в АУАН и по конкретно, че не е спазил знак № "В 16", а само твърди, че по улицата по която се движил е нямало знак указващ височината на автомобилите и че преминавайки под надлеза не можал да съобрази височината на автомобила. В тази насока твърденията на жалбоподателя , че знакът не е поставен непосредствено преди местата или участъците от пътя, за който се отнася забраната и този пътен знак се повтаря и на най-близкото кръстовище с допълнителна табела "Т 1" са голословни. Не са събрани доказателства в тази насока, водачът въобще не установява дали е имало такива знаци и на какво разстояние са били поставени преди мястото на произшествието. А щом съставения акт е за нарушение "навлизане след пътен знак "В 16" е следвало да опровергае именно този факт. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е прието, че ищецът следва да установи "наличието на задължение на застрахователя да плати застрахователното събитие /л.43 по Г.дело № 897/2009 год. на РС/, а това задължение произтича от настъпването на покрит риск по смисъла на Общите условия. Още повече, че с писмо № С-9859/3.09.2009 год. на директора направление "Застрахователни обезщетения" към „. З. Г.С. е изразено становище, че "щетите на застрахованото МПС са в резултат на груби нарушения от страна на застрахования на правилата за движение на МПС" в случая т.110а.1 от ОУ - движение на застрхованото МПС в забранени и сигнализирани по съответния начин участъци от пътя. Т.е. застрахователното дружество приема, че няма застрахователен риск по смисъла на пар.1 т.2 от ДР към КЗ, респективно и до липса на застрахователно събитие - настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното събитие. Ищецът като не е доказал, че липсва грубо нарушение от водача на МПС-то на правилата за движение по ЗДв.П фактически не доказва и наличието на застрахователен риск.

Неоснователни са възраженията във възивната жалба. Тълкуването на т.11.11 във вр. с чл.110а.1 от Оббщите условия, при които е сключен застрахователния договор е разширително. Понятието "груби нарушения" е посочено в допълнителните разпоредби на Общите условия като движение на застрахованото МПС в забранени и сигнализирани по начин участъци от пътя - т.110а.1. Налице са двата кумулативно дадени признака за участъка от пътя според АУАД, неспазването на знак "Б 16" включва както забраната, така и съответната сигнализация,тази констатация не бе опровергана и е следвало да се събират доказателства в обратна насока, че такъв знак не е съществувал, което не е направено. Погрешно е схващането, че в документите изготвени по съответния ред отМВР няма следа или данна относно наличие на сигнализация на пътя, която да отговаря на изискванията на чл.49 ал.1 и 2 от ППЗДвП, обратно, отразеното в акта "навлизане след пътен знак В 16" включва всичко, че пътя е сигнализиран по съответния начин. Административно-наказателното производство е приключило без обжалване на наказателното постановление, което показва съгласие с констатациите в него. В гражданското производство тези констатации не се опровергаха.

Неправилно е възражението, че решението е необосновано. Не е било необходимо първоинстанционният съд да изследва въпроса за това дали и как е бил сигнализиран участъка, защото е приел, че това се установява от АУАН и наказателното постановление, които не са оспорени в административно-наказателното производство. Правилно съдът се е позовал на съставените писмени доказателства относно извършеното ПТП, които са оспорени, но не се опровергаха в гражданското производство. Правилен е извода на съда за сигнализацията на пътя, която съответствува и на изискванията посочени в Общите условия, които са известни и на двете страни и според които е налице непокрит от застрахователя риск, след като с договора са предвидени изключения, между които и щетите на застрахованото имущество да са настъпили в релузтат на груби нарушения от страна на застрахования от него водач на правилата за движение на МПС, установени от компетентните органи на МВР / т.11.11/.

И на последно място неоснователно е възражението, че решението противорчи на процесуалния закон, тъй като съдът не е изложил мотиви по отношение на възражението, че за да е налице непокрит риск следва да има допуснати повече от едно нарушение. Първоинстанционният съд общо е приел, че при настъпване на ПТП-то не е възникнало застрахователно събитие, защото риска от увреждане на съответното МПС, причинено при грубо нарушение на правилата за движение по пътищата не е покрит от застрахователя, и с това се е съгласил застрахования, след като е сключил договора. Употребеният в Общите условия израз "груби нарушения" не е в смисъл, че трябва да има извършени повече от едно нарушения, ако законодателят е имал предвид това, щеше изрично да посочи, че се касае за две и повече нарушения, каквато терминология съществува в наказателните и административни закони. Това следва и от посоченото в допълнителните разпоредби на Общите условия т.110а - "груби нарушения", тъй като са изброени 11 случая на груби нарушения, но от описанието на всяко едно нарушение въобще не следва извода, че става въпрос за повече от едно нарушение.

Предвид изложеното ще следва да се стави без уважение възивната жалба и потвърди обжалваното решение и затова съдът

Р Е Ш И 7

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/28.10.2010 год. по Г.дело № 897/2009 год. по описа на Смолянски районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.