РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Пловдив, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000244 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №*907/09.02.2024г. от З.а.д. „Д.Б.Ж*“
АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** – чрез пълномощника адв. И. Ц.
против решение №20/12.01.2024г., постановено по търг.д. № 438/2022г. по
описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено дружеството –
жалбоподател З.а.д. „Д.Б.Ж*“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** да
заплати на Б. С. Б. сума над 30 000 лева до присъдения размер от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.02.2022г., причинено
противоправно и виновно от Д.З. И. при управление на лек автомобил „А.“
модел А* А. с рег. № *** и чиято отговорност е обект на застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица с №**, сключена с ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2022г. до окончателното
изплащане. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения,
1
че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост.
Жалбоподателят намира, че размерът на определеното обезщетение е завишен
и не кореспондира нито с претърпените болки и страдания и протеклия
сравнително бързо оздравителен период, нито с икономическата обстановка в
страната към момента на настъпване на ПТП. Моли в обжалваната част
решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен за разликата над 30 000
лева до присъдения размер от 40 000 лева.
Претендира се присъждане на разноски за защита пред въззивния съд
по предявената жалба.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от Б. С. Б. - чрез
пълномощника на същия адв. И. С., с който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът Б. С. Б., ЕГН **********, от гр. С.З., кв. „Т.ч.“ №*, ет.*, ап.*,
със съдебен адрес: гр. С.З., бул. „Р.“ №* ет.* – чрез адв. И. С. твърди, че е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.02.2022г.
на път ** причинено противоправно от Д.З. И. при управление на лек
автомобил „А.“ модел А* А. с рег. № ***. Твърди, че отговорността на водача
на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по
полица с №**, валидна към датата на процесното събитие. Твърди, че
вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в
многофрагментно счупване на четвърта и пета предноходилни кости на левия
крак, разкъсно – контузни рани по предната повърхност на гръдния кош с
отоци и кръвонасядания. Причинен му е бил и психически дискомфорт и
емоционален стрес. Първите два месеца след поставената гипсова
имобилизация и шина е бил на легло, а впоследствие се е придвижвал с
помощни средства, като епизодично това продължава и понастоящем.
Чувствал се в тежест на своите близки, затворил се в себе си, дезинтересирал
се от заниманията, които му доставяли радост и удоволствие, изпитвал страх,
имал проблеми със съня, станал раздразнителен. За известен период от време
2
е бил поставен в зависимост от близките си, тъй като не е можел да се
обслужва сам и се е нуждаел от чужди грижи и помощ. Твърди, че към датата
на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет
на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.а.д. „Д.Б.Ж*“ АД –
гр. С.. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молба-
претенция вх. №**., който е образувал преписка по щета. Твърди, че
ответникът не е определил, нито е заплатил обезщетение до предявяване на
иска на 27.09.2022г.
Моли съда да осъди ответника З.а.д. „Д.Б.Ж*“ АД – гр. С. да му заплати
40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.02.2022г., причинено
противоправно и виновно от Д.З. И. при управление на лек автомобил „А.“
модел А* А. с рег. № *** и чиято отговорност е обект на застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица с №***, сключена с ответника, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2022г. до окончателното
изплащане, сумата 1733.33 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 03.03.2022г. – 26.09.2022г. върху претендираната
главница, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедлИ.то обезщетение за
репариране на вредите на ищеца би било в размер на 40 000 лева. Присъдил е
законната лихва, считано от 27.09.2022г. – датата на предявяване на иска.
Ответникът З.а.д. „Д.Б.Ж*“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** –
чрез пълномощника адв. И. Ц. оспорва предявените искове по основание и
размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и
настъпването на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен колан и
също е управлявал автомобила с по-висока от разрешената скорост.
Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лева, счита за несправедлИ. завишена и неотговаряща за критериите
за справедливост.
Видно от представеното уведомление изх. №2459/16.05.2022г. на
подадена от ищеца молба – застрахователна претенция за изплащане на
3
застрахователно обезщетение вх. №**., застрахователната претенция е
получена от ответника. С нея ищецът е отправил искане до З.а.д. „Д.Б.Ж*“
АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е
достигнало до ответника на 15.02.2022г. С цитираното уведомление
застрахователят е отказал изрично да определи обезщетение на пострадалия,
поради липса на достатъчно доказателства за установяване изключителната
вина за настъпване на ПТП на застрахования водач. Не се спори, че
обезщетение за неимуществени вреди не е заплатено на ищеца. Горното води
до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил „А.“ модел * А. с рег. № *** с полица „Гражданска отговорност“
със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е
налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача
на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Д.З. И. като
водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила Наказателно постановление №***г. /стр.68 от делото на
ОС/ на Д.З. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за това, че като водач на лек автомобил „А.“ модел* А. с рег. № *** на
11.02.2022г. около 14.30 ч. в общ. О., по път * в посока север – юг на км.3 +0,
управлява лек автомобил „А.“ модел * А. с рег. № ***, собственост на С.Т.И.
4
като навлиза в лентата за насрещно движение и блъска със своята лява
странична част лявата странична част на насрещно движещия се в посока
север – юг лек автомобил А. 80, с рег №***, управляван от Б. С. Б. като
допуска ПТП с пострадало лице, поради това, че водачът на МПС виновно е
нарушил чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – на платно с двупосочно движение, с две
ленти, навлиза в лентата за насрещно движение. Основанието за наложеното
административно наказание е Акт за установяване на административно
нарушение №**г.
С оглед на изложеното да се приеме, че Д.З. И. е действала виновно и
противоправно, тъй като водач на лек автомобил „А.“ модел * А. с рег. № ***
на 11.02.2022г. около 14.30 ч. в общ. О., по път * в посока север – юг на км.3
+0, управлява лек автомобил „А.“ модел * А. с рег. № ***, собственост на
С.Т.И. като навлиза в лентата за насрещно движение и блъска със своята лява
странична част лявата странична част на насрещно движещия се в посока
север – юг лек автомобил А. 80, с рег №***, управляван от Б. С. Б. като
допуска ПТП с пострадало лице, поради това, че водачът на МПС виновно е
нарушил чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – на платно с двупосочно движение, с две
ленти, навлиза в лентата за насрещно движение. В резултат на това поведение
същият е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца.
противоправното и поведение се изразява в нарушение чл.16 ал.1 т.1 от
ЗДвП, съгласно която разпоредба на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
В случая водачът И. не се е съобразил с това изискване като е навлязъл
в лентата за насрещно движение. Горното се установява и от заключението на
вещите лица инж. Х.Х. и д-р М.С. по допуснатата комплексна съдебна –
автотехническа и медицинска експертиза. От него се установява също, че
ПТП е настъпило, поради неразрешено навлизане в лентата за насрещно
движение от страна на водача И. като управлаявания от него автомобил се е
сблъскал предно лявостранично със също предно и лявостраничвната част с
автомобила, управляван от пострадалия. ПТП е настъпило в лентата за
движение на ищеца и се дължи на навлизането на автомобила, управляван от
И. в насрещната пътна лента. От сблъсъка на Б. Б. е причинена телесна
повреда.
5
От заключението на вещите лица се установява, че по време на ПТП
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като травмата на предната
дясна повърхност на гръдния му кош с налични отоци и кръвонасядания е
получена при възпиране на тялото на ищеца от поставения триточков
предпазен колан. С оглед на това настоящата инстанция намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Не се установява и
твърдението да е управлявал автомобила с несъобразена с конкретния пътен
участък скорост.
От цитираното заключение се установява каква е била поставената
диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли
невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били
причинени травматични увреждания: счупване на четвърта и пета
предноходилни кости на левия крак, разкъсно – контузна рана по предната
повърхност на дясната подколенница и контузия на дясната гръдна половина
с налични отоци и кръвонасядания. Имобилизирано е било лявото ходило и
подколенница с гипсова лонгета. Описаните и установени травматични
увреждания добре отговарят да са от действието на твърди, тъпи предмети и
могат да бъдат получени при настъпилото ПТП. Счупването на четвърта и
пета предноходилни кости покрива медико биологичния признак на средна
телесна увреда. Тези фрактури са с период на възстановяване по-дълъг от 30
дни. Обуславят трайно нарушаване функционалността на левия крак.
Периодът на възстановяване е около 3.5 – 5 месеца. Касае се за болезнена
травма. Силната болка е от момента на травмиране и за първите 15 дни след
травмата. След налагане на имобилизацията болката отслабва с около 30 %,
но все пак се поддържа, поради нарастващия оток. Затова се препоръчва
спазване на режим на покой с повдигнат крак, за да се осигури венозен отлив.
През целия период на имобилизация се препоръчва ходене с две помощни
средства, без да се стъпва на ходилото, на което са фрактурите. След около 15
дни болката намалява, като се засилва при държане на крака в положение
надолу. Болковият синдром отново се усилва и отокът се увеличава след
премахване на гипсовата шина и започване на първите движения. Болката
отслабва след изтичане на третия месец.
Разкъсно – контузните рани по дясната подбедрица предизвикват по-
кратък от 30 дни период на болково възприятие. Те са с период на
6
възстановяване до 15 – 20 дни. Контузията на предната дясна повърхност на
гръдния кош е с период на възстановяване около 10 дни.
Заболяванията на ищеца нямат отношение към костното срастване и
възстановяване движенията на ходилото. През лечебния период той е бил
консултиран и контролиран от травматолози. При счупванията на ходилни
кости, според вещото лице Д-р С., не е необходимо провеждавненто на
рехабилитация.
Показанията на разпитаните свидетели З.Б. и С. С. са обсъдени от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че ищецът
вследствие на ПТП бил със смачкана странична част на ходилото, бедрото му
е било синьо, оплаквал се от болки, куцал и бил приведен. Придържали са го,
за да стигнат до спешното отделение. Бил е с гипс около два месеца. Трудно
се възстановил, постоянно бил с патерици, оплаквал се от болки. В
кооперацията, в която живеел нямало асансьор и това му пречело да излиза
навън, тъй като не можел да изкачи стълбите до втория етаж. Съпругата му се
е грижила за него и му е помагала. Емоционалното му състояние се
променило – станал сприхав, раздразнителен, дори агресивен. Понастоящем
излиза навън, но когато кракът го заболи при натоварване, пак ползва
патерица. Взима обезболяващи и е станал затворен и неразговорлив. Преди
инцидента се грижил за градината в бащиното си село, пазарувал, разхождал
се в парка и из квартала, а след ПТ се състарил, оказало се, че не може да
върши нищо по градината. Като го заболи, започва да накуцва.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелите са дъщеря и син на ищеца, те са подкрепени от другите
събрани по делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива,
а и свидетелите имат непосредствени впечатления от състоянието му след
инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите два – три месеца след инцидента.
Възстановителният процес е продължил с месеци. Понастоящем е настъпило
възстановяване, макар и не напълно. Всичко това навежда на извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
7
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, наличието на няколко отделни
травми, настъпилото, но не - пълно възстановяване, възрастта на пострадалия,
която предполага по-дълго възстановяване и лишаването му от
самочувствието да се чувства полезен за близките си, както и социално –
икономическата обстановка в страната към датата на ПТП – февруари 2022г.,
съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40000 лева е справедлИ..
По изложените съображения решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено З.а.д. „Д.Б.Ж*“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** да заплати
на адв. И. С. С. с адрес: гр. С.З., бул. „Р.“ №*, ет.* сумата 1 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
оказана безплатна помощ на ищеца Б. С. Б. пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20/12.01.2024г., постановено по търг.д. №
438/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател З.а.д. „Д.Б.Ж*“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*,
ЕИК *** да заплати на Б. С. Б. сума над 30 000 лева до присъдения размер от
40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.02.2022г., причинено
противоправно и виновно от Д.З. И. при управление на лек автомобил „А.“
модел * А. с рег. № *** и чиято отговорност е обект на застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица с №***, сключена с ответника, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2022г. до окончателното
изплащане.
8
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА З.а.д. „Д.Б.Ж*“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** да
заплати на адв. И. С. С. с адрес: гр. С.З., бул. „Р.“ №*, ет* сумата 1 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
оказана безплатна помощ на ищеца Б. С. Б. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9