Решение по дело №1088/2019 на Районен съд - Велико Търново

                                               РЕШЕНИЕ

 

№ ……..

 

гр. Велико Търново, 21.10.2019 г.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Великотърновският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Хаджитанев

                                           

при секретаря Ст. Илиева и в присъствието на прокурора К. Гроздева, като разгледа докладваното от съдията Хаджитанев АНД № 1088 по описа за 2019 год., въз основа на доказателствата по делото прие за установено следното:

Досъдебно производство № ЗМ-172/2019 г. по описа на РУ - Велико Търново в ОД на МВР, гр. Велико Търново е образувано на 18.02.2019 г. срещу Т.Г.Г. за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.

ВТРП заема становище за прилагане на чл. 78а от НК. Приема, че деянието е доказано от всички събрани на ДП доказателства. Моли за административно наказание в среден размер.

Защитата заема становище за липса на престъпно деяние. Твърди се, че деянието, твърдяно от прокуратурата не е доказано, като не е доказано наличието на нанесено телесно увреждане по отношение на малолетния А-Б Г. и оттам липсата на извършено домашно насилие по отношение на него.

Обвиняемият заема становище за липса на престъпно деяние и моли да бъде оправдан. Твърди, че е баща на три деца, които обича и никога не е извършвал насилие спрямо сина си Алекс, като за конкретния случай заявява, че на стълбите децата са се сборичкали и той с крак е отблъснал Алекс от тригодишната си дъщеря, тъй като ръцете му били заети с пазарски чанти.

От събраните в хода на разследването доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява от фактическа страна следното:

Обвиняемият Т.Г.Г. е от гр. Велико Търново. Не е осъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Обвиняемият Т.Г. и Г.С.К. са бивши съпрузи. Синът им - А-Б Т.Г. е роден на *** г. във Федерална Република Германия и към датата на деянието е на осем годишна възраст. По време на брака им, св. К. подавала няколко пъти сигнали до полицията във Федерална Република Германия, че съпругът й - обвиняемият Г., упражнявал спрямо нея физическо и психическо насилие, поради което последният бил отстранен от семейното им жилище с полицейско разпореждане. Бракът между обв. Г. и св. К. бил прекратен през 2012 г. Родителските права били присъдени на Г.К., а на бащата - обвиняемият Г., бил определен режим на срещи с детето два пъти месечно, през почивните дни. През 2014 г. св. К. депозирала искане до Районен съд гр. Русе по реда на глава II от Закона за защита срещу домашното насилие за издаване на заповед за закрила от Т.Г. спрямо нея и детето й - А - Б Т.Г.. С Решение от 05.11.2014 г. по гр. дело № 4844/2014 г. Районен съд гр. Русе, отхвърлил молбата по отношение на детето А - Б Т.Г. и постановил да се издаде Заповед за защита на Г.К., с която се задължава Т.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.

През 2016 г., след една от срещите между баща и син, А-БТ.Г. се оплакал на майка си, че баща му - обв. Г., го ударил по седалищните части. Св. К. отново сезирала Районен съд Русе с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Образувано било гражданско дело № 2704/ 2016 г. по описа на Районен съд гр. Русе. С Решение № 1257/ 2016 г. по гражданското дело било уважено искането, като на основание чл. 5, ал. 1 т. 1 от Закона за защита от домашното насилие, Т.Г. бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо А-Б Т.Г.. Въз основа на това решение е издадена Заповед № 18/2016 г. със същото съдържание, а именно задължава Т.Г.Г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетния си син А-Б Т.Г.. Заповедта била връчена на 24.10.2016 г. на Т.Г., чрез адв. Кънев и решението влязло в сила на 01.11.2016 г.

След издаването на заповедта, срещите между баща и син продължили съгласно съдебното решение. Първоначално двамата се срещали в гр. Русе, а след това и в гр. Велико Търново, където обв. Т.Г. живеел с втората си съпруга - А.Ш. и двете им деца. Периодично, след срещите си с баща си, А Б Т.Г. се оплаквал , че баща му упражнявал спрямо него физическо и психическо насилие - обиждал го, с думите „пикльо" и „малоумник", удрял му шамари.

На 04.08.2018 г. била поредната среща между Т.Г. и сина му А- Б в гр. . Обвиняемият Г. , синът му А-Б и по-малката му тригодишна по това време  дъщеря Милана били на разходка. Когато се прибрали от разходката, на стълбите пред жилището, момиченцето поискало да прегърне или гушка А - , но той се отдръпнал и не позволил това  Обвиняемият Г. видял това и се ядосал. Т.Г. ритнал с крак левия крак на детето си - А-Б, в областта на подбедрицата. А - Б започнал да плаче, тъй като много го заболяло. Мястото посиняло. На следващия ден, 05.08.2019 г. обв. Т.Г. ***, където съгласно предварителна уговорка требвало да предаде  А – Б на бившата си съпруга – майката на детето - св. Г.К.. Срещата била в цантъра на гр. Русе. Св. К. веднага забелявала че детето има рана в областта на дясното слепоочие. Детето обяснило, че е било ухапано от дъщерята на обв. Г. Милана. Г. потвърдил казаното от сина си, като обяснил на св. К., че предния ден децата се били сборичкали. След като се разделили по пътя  към дома им Амександър – Борис се оплакал на майка си – св. К. и св. К.К., че обв. Г. предния ден – 04.08.2019 г.  когато са се прибирали от разходка на стълбите на блока го е ритнал и нагрубил.  Св. К. видяла синина на левия крак на детето. На следващия ден - 06.08.2019 г. завела детето на лекар. При прегледа било установено, че в областта на лява подбедрица на А-Б Т.Г. имало синини и оток. Св. К. подала отново жалба, като била издадена заповед за защита от домашно насилие със съдържание сходно с първата. В съдебното решение съдът приел, че на 04.08.2018 г., спрямо А - Б Т.Г. било упражнено физическо насилие.

По досъдебното била назначена съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението на същата при инцидента на 04.08.2018 г. А - Б Т.Г. е получил: охлузване на меките тъкани в зоната на дясна слепоочна област, кръвонасядане с оток на меките тъкани в средната трета на лява подбедрица. Причинените увреждания на пострадалия на пострадалия А-Б Т.Г. по време на инцидента на 04.08.2018 г. отговарят да бъдат получени от действието със или върху твърди тъпи предмети със заоблени ръбове и ограничена площ, каквито могат да бъдат удар с юмрук в областта на лицето и при ритане с крак в областта на лява подбедрица, където уврежданията на меките тъкани и тяхното проявление са констатирани при извършения преглед на 06.08.2018 г. Получените травматични увреждания от пострадалият А-Б Т.Г. по време на инцидента на 04.08.2018 г. са довели до промяна в клиничното му здраве, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително оздравителния процес, за срок от около 10 дни, без да настъпят и възникнат условия на съществуването на опасност за неговия живот и здраве.

По досъдебното производство е изслушана и комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза на малолетния А-Б Т.Г.. Видно от заключението А Б Т.Г. не страда от психично заболяване, психологичното му развитие отговаря на календарната му възраст. Преживените психотравмени моменти не са дали трайни негативни последици за неговото личностово и социално развитие до момента. Дава се становище, че детето е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото, да запаметява и ги пресъздава при нужда. Възрастовото психологично развитие в тази възраст създава условия за повишена степен на внушение, но в случая цялостното поведение на Г. по време на изследването изключва вероятности от такава намеса.

По досъдебното производство е изслушана комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза на обвиняемия Т.Г.Г.. Според експертизата обв. Г. не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Способен е да възприема правилно фактите от обективната действителност и да дава показания по тях.

Поведенческите реакции на обв. Г. и неговата склонност към агресия са продуктувани от психологичния му профил, характеризиращ се с борбено и непреклонно чувство за правота, което е несъобразено с реалната ситуация. Лесно преминава границата на позволеното, за него правилата нямат стойност. Той е убеден, че справедливостта е на негова страна и следва тази си доминантна потребност , поставя своите ценности и потребности над тези на другите

При сложни ситуации Г. е свръх активен, видът на реакцията към ситуацията е агресивен, експлозивен. Поведенческите реакции на Т.Г. преди, по време и след деянието са продиктувани от дисхармоничността на самата личност, при която агресивността е също поведенческа характеристика. Агресията включва в себе си действия, насочени срещу психологическата и физическа цялост. Резултат от това взаимодействие е нанасяне на обиди, употреба на физическа сила, нарушаване на общуването и взаимоотношенията. С оглед на психологическия профил на Г., същия е склонен към агресивно поведение, което се демонстрира винаги, когато пред Т.Г. стои ситуация, проблем, които той иска или трябва да разреши.

 При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано по безспорен   и  категоричен  начин,   че   Т.  Г.  Г.   е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 296, ал. 1 от НК.

От обективна страна на 04.08.2018 г., в гр. Велико Търново, обвиняемият Т.Г.Г. не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно заповед за защита № 18/2016 г., издадена в изпълнение на съдебно решение по гражданско дело № 2704/2016 г. по описа на Районен съд Русе, с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А-Б Т.Г., като нарушил вменената в нея забрана и извършил акт на физическо насилие по отношение на него, като го ритал с крак в областта на лява подбедрица.

Безспорно е доказано наличието на влязло в сила съдебно решение по Гражданско дело № 2704/2016 г., както и издадената по нега Заповед за защита от домашно насилие № 18/2016 г.  Налице е акт на домашно насилие, под формата на упражняване на физическо насилие – нанасяне на удар с крак – ритане в областта на лявата подбедрица.  Това деяния осъществява от обективна страна състава на домашно насилия по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.  

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал всички признаци от обективната страна на състава на престъплението, което извършва, неговият обществено опасен характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и пряко ги е целял. Съзнавал е, че има издадена заповед за защита от домашно насилие спрямо сина му, която подлежи на изпълнение и въпреки това съзнателно е осъществил акт на домашно насилие, като по този начин не я е изпълнил. 

Несъстоятелни съдът счита становището на обвиняемия, изразяващо се в неглижиране на нанесената телесна повреда, че неправилно детето е възприело действията му, тъй като при възникналата ситуация, а именно спречкване между малолетните Алекс-Борис и Милана той го е „бутнал малко с крака“ за да се дръпне от нея, тъй като ръцете му били заети, тъй като се връщал от пазар.  Според съда абсолютно недопустимо е извършването на действия, които нанасят вреда – физически травми, от зрял възрастен човек, родител, баща по отношение на малолетно дете, какъвто е и настоящия казус. Субективната трактовка на обв. Г. на случилото се не променя обективно установеното, а именно, че синът му Алекс- Борис Г. е получил травматични увреждания от удара с крак – ритане, както е описано по-горе. Задължение на всеки родител е да се грижи за здравето и неприкосновеността на своите низходящи, което включва и принципна забрана за нанасяне на телесни увреди на детето. В настоящи казус това принципно положение е било нарушено, предвид обстоятелството, че обв. Г. вече е осъществил акт на домашно насилие по отношение на детето Алекс-Борис Г., за което има издадена заповед за защита № 18/2016 г.  по Гр. Дело №2704/2016 г. на Районен съд гр. Русе. По това дело Г. е бил санкциониран  за извършено насилие, като с цитираната заповед изрично му се забранява осъществяването на домашно насилие по отношение на А –Б Т.Г..

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства.  Всички събрани по делото писмени и гласни доказателства еднозначно сочат и потвърждават описаната по-горе фактическа обстановка.  Гласните доказателства – показанията на всички разпитани свидетели без изключение са еднопосочни. Показанията на  Т.Г.Г., Показания на А - Б Т.Г., Г.С.К., К.Е.К., А.Ш., В.А.Г. взаимно се допълват и изграждат стройно описание на приетата за установена фактическа обстановка. Различията в показанията обв. Г. и неговата настояща съпруга А.Ш. са от коментарен характер. По досъдебното производство са езслушане Комплексна психолого-психиатрична експертиза на А-Б Т.Г., Комплесна психолого-психиатрична експертиза на Т.Г.Г., Съдебно медицинска експертиза.  Събрани са писмени доказателства в рамките на съдебното следствие и на досъдебното производство, част от които са относими към предмета на доказване по делото – преписи от цитираната заповед за защита и гр. дело № 2704/2016 г. на Районен съд гр. Русе, данни за съдимост, данни за личността, документи, удостоверяващи съставомерни факти, имотно състояние и др. Част от представените писмени доказателства – преписи от жалби, изпълнителни листове, преписи от документи по граждански дела са неотносими към предмета на доказване по делото, а се отнасят до гражданско-правните спорове и отношения на обв. Г. и бившата му съпруга Г.К..

Обвиняемият Т.Г.Г. е роден на *** *** Загора. С висше образование. Женен. Неосъждан. Работи.

Към момента на извършване на деянието Т.Г. е пълнолетен, за извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба. Към момента на извършване на деянието не е осъждан. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Налице материално - правните предпоставки за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК. Не са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК.

По размера на административното наказание съдът приема, че налагане на административно наказание глоба в предвидения от закона минимален размер е подходящо и достатъчно за осъществяване на общата и частна превенция, предвид обществената опасност на дееца и деянието.

Следва на обвиняемия да се възложат направените по делото разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Т.Г.Г., роден на *** г. в гр. Стара Загора, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2018 г. в гр. Велико Търново, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 18/2016 г., издадена в изпълнение на съдебно решение по гражданско дело № 2704/ 2016 г. по описа на Районен съд Русе, влязло в сила на 01.11.2016 г., с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетния А-Б Т.Г. ***, чрез извършване на акт на физическо насилие по отношение на него, като го ритал с крак в областта на лява подбедрица – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева.

ОСЪЖДА обвиняемия Т.Г.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – В. Търново, разноските по делото в размер на 808.60 лв. /осемстотин и осем лв. и 60 ст./, както и сумата от 5.00 лв. /пет лв./ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. Търново.

            Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Окръжен съд, гр. Велико Търново, считано от днес.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: