Р Е Ш Е Н И Е
№………./.....03.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар М.П.,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1454 по описа за 2016 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото т.д. №1454/2016г. е
образувано след като с определение, постановено в открито съдебно заседание на
30.09.2016г., първоначално сезираният със спора Варненски районен съд е
прекратил образуваното при него производство по гр.д. №9489/2015г. и е изпратил
същото по подсъдност на родово компетентния с оглед на увеличената цена на иска
съд - Варненски окръжен съд.
С
искова молба вх. №21834/03.08.2015г. по описа на ВРС от „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.139, вх.7, ап.152,
представлявано от Ю. Г. Й., срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Стефан Караджа” №2, са предявени следните искове:
1.
за заплащане на сумата 49 753,17 лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на щети
по багер HYINDAI, модел ROВEX 250 LC-7, с рег. № В 05405, застрахован по
договор за застраховка „Пълно каско”, сключен с полица
№0306В022781/10.01.2014г., изменен с добавък №1/10.01.2014г. и добавък
№2/18.11.2014г., със срок на валидност 11.01.2014г.- 10.01.2015г., причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 17.11.2014г. в гр. Добрич,
промишлена зона „Север”, ул. Ангел Стоянов, имот XLVIII, за което при
застрахователя е заведена щета №18014030100501/25.11.2014г.,
2.
за заплащане на
обезщетение в размер на
законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване
на исковата молба (03.08.2015г.) до окончателното му плащане.
Наред
с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
В
хода на съдебното производство исковете се поддържат.
В
последното по делото заседание, в което е даден ход на устните състезания, ищецът чрез процесуалния си
представител адвокат Й.А. обосновава становище за доказаност на исковете както
по основание, така и по размер и моли за пълното им уважаване. С оглед
претенцията си за присъждане на разноски е представил списък по чл.80 от ГПК.
Както
в подадения отговор на исковата молба, така и в хода на съдебното производство ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД („ЗАД АРМЕЕЦ” АД) оспорва предявените искове по основание,
а в условие на евентуалност и по размер.
Оспорва,
на първо място, активната материалноправна легитимация на ищеца да получи
търсеното обезщетение като противопоставя твърдение, че с подписания добавък
№1/10.01.2014г. към застрахователната полица страните са постигнали съгласие,
че сключения застрахователен договор е в полза на трето лице - „Прокредит банк
България” ЕАД, което именно има право да упражнява правата по полицата.
На второ място, като обосновава подробно
твърдения, че собственикът на вещта не е изпълнил вменени му със сключения
застрахователен договор задължения - т.50.3, т.58.1. и т.59.6.1. от приложимите
Общите условия за застраховка „Каско на МПС” (ОУ), и основавайки се на
договореността по т.50.9 и т. 61 от същите ОУ, ответникът счита, че е в правото
си да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Обосновал
е и възражение за необоснована завишеност на претендираното застрахователно
обезщетение като твърди, че същото не отговаря на средните пазарни цени към
датата на твърдяното събитие, а от друга страна, че не всички, претендирани за
обезщетяване щети по вещта са настъпили при процесното застрахователно събитие
от 17.11.2014г.
Моли
за цялостно отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски, за което
своевременно е представил списък по чл.80 от ГПК.
В
условие на евентуалност и като заявява, че с подаването на отговора на исковата
молба упражнява потестативното право, уговорено в т. 61 и т. 50.9. от ОУ за
намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, моли присъденото на ищеца
обезщетение да бъде намалено със 70%.
По
почин на ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД третото ползващо се от застраховката лице
„ПроКредит Банк България” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр. София, както и
възложителят на работата, при изпълнението на която са били причинени щетите на
вещта - „Хепи Колор” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Добрич, са конституирани като трети лица – негови помагачи в процеса.
Подпомагащата страна „ПроКредит Банк
България” ЕАД е представила становище, с което, като не отрича, че във връзка с
търговските му отношения с ищцовото дружество „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД и учредения
особен залог върху застрахованата вещ – багер HYINDAI R 250 LC-7, с рег. № В
05405, е бил направен и добавък №1/10.01.2014г. към застрахователната полица
№0306В022781/10.01.2014г., заявява изрично, че няма претенции за изплащане в
нейна полза на застрахователно обезщетение по заведената щета №18014030100501 и
дава съгласието си евентуалното такова да бъде изплатено на ищеца.
Подпомагащата страна „Хепи Колор” ЕООД не
е депозирала отговор на исковата молба и/или становище по конституирането й
като трето лице, не е взела участие в делото.
За
да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора
правни норми, взе предвид следното:
Предявен е иск от застрахования собственик срещу
застрахователя по сключена между страните застраховка „Пълно Каско” на ППС по
застрахователна полица №0306В022781/10.01.2014г. със срок на застрахователно
покритие 11.01.2014г.- 10.01.2015г., за заплащане на обезщетение за щети по
застрахованата вещ, причинени вследствие на настъпило на 17.11.2014г.
застрахователно събитие.
Искът първоначално е предявен като частичен за сумата 1
250 лева, представляваща част от дължимото обезщетение, цялото в размер на 39 883,20 лева. След допуснати от съда
изменения на размера претенцията е заявена в пълния й размер от 49 753,17 лева. Същата се претендира ведно с дължимото обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 03.08.2015г.
до окончателното погасяване на задължението.
Процесното застрахователно
правоотношение е възникнало на основание договор от 10.01.2014г., поради което
и при липса на друга договореност, на основание § 22 от Преходните и заключителни
разпоредби на Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016 г.,) отношенията между страните
се уреждат по правилата на част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането.
Предявеният
главен иск се квалифицира правно по чл.208 от КЗ (отм.).
Правна
квалификация на предявения акцесорен иск – чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважена претенция за осъждане на
застрахователя да обезщети щети по застрахованото МПС, е необходимо да се
установи в процеса: - валидно възникнало и съществуващо към датата на
твърдяното застрахователно събитие договорно правоотношение между ищеца и
ответника – застраховател по сключена имуществена застраховка Каско на МПС; -
настъпило в срока на осигуреното с този договор застрахователно покритие
застрахователно събитие; - щетите, настъпили за застрахованата вещ (по вид и
обем); - размера на претендираното като справедливо обезщетение за репариране
на тези щети.
По
делото не е налице спор, че между ищцовото дружество „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД и
ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е бил сключен договор за застраховка „Пълно Каско” по
полица №0306В022781/10.01.2014г., относно багер HYINDAI, модел ROВEX 250 LC-7,
с рег. № В 05405, собствен на ищеца, при приложими Общи условия за застраховка
„Каско на МПС” и Специални условия за строителна, земеделска и горска техника.
С добавък №1/10.01.2014г. e постигнато съгласие, че договорът следва да се счита сключен в полза
на трето лице - „ПроКредит Банк България” ЕАД, ЕИК *********, седалище
гр.София. С добавък №2/18.11.2014г. е въведена корекция досежно регистрационния
номер на ППС. Срокът на осигуреното застраховатено покритие, договорено за
едногодишен период (11.01.2014г.-10.01.2015г.) е останал непроменен.
Няма
спор, че уговорената с договора застрахователна премия е била платена изцяло от
застрахования по уговорения в договора начин и срокове.
Между страните липсва
спор и по отношение на факта, че на 17.11.2014г. в гр. Добрич, промишлена зона
„Север”, ул. „Ангел Стоянов” при работа с хидрочук (премахване/събаряне на
недовършена постройка) багер HYINDAI R 250 LC-7 е претърпял инцидент -
пропаднал е в непредвидена подземна част (мазе) на сградата, затрупана със
земна маса и строителни отпадъци, при което е получил увреждания.
Не е налице спор и по
отношение на факта, че застрахованият собственик „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД
своевременно е подал до застрахователя уведомление за щета за установените
увреди по багера, настъпили при инцидента на 17.11.2014г., като още същия ден
(17.11.2014г.) представител на ответния застраховател е извършил оглед и
заснемане на увредената вещ, впоследствие е съставил и опис на щетите
№18014030100501/25.11.2014г., в който е посочил следните увреди: Челно стъкло
-тонирано горно и долно - 2 бр., Странично огледало - ляво, Странично огледало
-дясно, Конзола на огледало ляво, Конзола на огледало дясно, Задна колона и
основа лява, Задна колона и основа дясна, Таван, Фарове задни - 2 бр., Стойки
фарове задни - 2 бр., Капак двигател десен, Степенка предна дясна, Силов
цилиндър - стебло, Обтягаща веригата пружина, Обтегач, Хидравлична помпа,
Хидравлично масло 200 литра.
Правният
спор е предизвикан от отказа на застрахователя, заявен с връчено на ищеца
нарочно писмо-уведомление изх. №100-2713/22.04.2015г., да плати застрахователно
обезщетение, основан на възражението му за неспазване на нормативни изисквания
за предварително снабдяване с необходимите разрешителни документи за премахване
на законен строеж, респ. за предварително извършване на проверка на място с
оглед безопасното премахване на постройката, както и за неизпълнение от страна
на собственика на застрахованата вещ на задълженията му да регистрира незабавно
пред компетентните държавни органи инцидента и да представи пред застрахователя
всички необходими документи, доказващи настъпването на застрахователното
събитие.
Твърди
се от ответното дружество, че с оглед предотвратяване настъпването на аварии в
подобни хипотези, нормите на ЗУТ са предвидили собственик да може да премахне
свой законен строеж, след като уведоми
общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и
кадастър и след одобряване на план за управление на строителни
отпадъци по чл.11 от Закона за управление на отпадъците. Изпълнението на това
задължение има не само уведомителен характер, но и поставя началото на
административно производство за премахване на строежа. И тъй като в конкретния
случай собственикът на застрахованата вещ (багера) не се е уверил преди
предприемане на събарянето на сградата, че е извършено предварително
уведомяване на съответните компетентни органи, съотв. че са извършени
предварителните проверки на място в поземления имот с оглед безопасното
премахване на постройката, приключили с издадена заповед за нейното премахване,
от една страна, а от друга, същият не е спазил правилата за техническа
безопасност при събаряне на сградата, то и на основание т.50.9 от приложимите
към договора Общи условия и кореспондиращата норма на чл.207, ал.2 от КЗ (отм.)
застрахователят е в правото си да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение.
Отделно
от това са противопоставени и твърдения за неизпълнено задължение от
собственика на застрахованата вещ за незабавно регистриране на събитието пред
компетентните държавни органи в деня на настъпването му или узнаването за него,
обосноваващо на отделно основание (чл.61 от ОУ) правото на застрахователя да
откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът
не е изразил нарочно становище по тези твърдения на ответното застрахователно дружество,
не е посочил и представил и доказателства за тяхното опровергаване.
С молба от 15.01.2016г. (л.61, дело ВРС) ищецът е
представил удостоверение изх. №5628/31.07.2015г., изходящо от „ПроКредит Банк
България” ЕАД, с което банката е заявила, че не желае да се ползва от клаузата
в нейна полза по процесната застрахователна полица и дава съгласието си
застрахователното обезщетение да бъде изплатено на ищцовото дружество „СТРОЙ
ТРАНС“ ЕООД. Това изявление се поддържа и в представения от „ПроКредит Банк България”
ЕАД, конституирано като третото лице-помагач в процеса на страната на
ответника, отговор на исковата молба. Същото сочи на направен отказ от страна
на третото ползващо се от направена в негово полза уговорка в договора за
застраховка лице.
Отказът в случая представлява едностранно писмено
изявление, адресирано до ищеца - уговарящият, както и до обещателя -
застрахователното дружество, с което се погасява правото на третото лице да
претендира изпълнение по договора. Отказът е неотменим и придобитото от третото
лице право отпада с обратна сила, като уговарящият има право да замени третото
лице с друго, а в хипотеза на договор за имуществена застраховка в полза на
трето лице, той би могъл и сам да получи застрахователното обезщетение. След
направения отказ, правото остава в патримониума на уговарящия – собственик на
застрахованата вещ, и след като той изрично е заявил, че го претендира не само
с искова молба, но и през целия ход на процеса, той е легитимираното лице за
присъждане на застрахователно обезщетение по посочената имуществена
застраховка. В този смисъл е и установената от ВКС по реда на чл.290 от ГПК
съдебна практика - решение №167/22.12.2014г., постановено по т.д. №3174/2013г.
на ВКС, ТК; решение №105/20.07.2015г.,
постановено по т.д. №815/2014г. на
ВКС, ТК.
Изложеното дава основание на настоящият съдебен състав да
приеме, че ищецът е материалноправно легитимиран като кредитор по договора,
поради което възражението на ответника за липса на материална легитимация на
ищеца по предявения иск се преценява като неоснователно.
Независимо, че
представения по делото договор за събаряне на постройки/ сгради от 28.10.2014г.
(л.35, дело ВРС) сочи като изпълнител друго дружество – „ДЖЕЙПИС ТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********, между страните липсва спор по твърдения в исковата молба факт,
че ищцовото дружество „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД е било наето да извърши действия по
събаряне на сграда в поземлен имот с идентификатор №72624.610.404, с адрес: гр.
Добрич, „Промишлена зона Север”, ул. „Ангел Стоянов.
Изпълнението на възложената
работа ищецът започнал на 15.11.2014г. като за нейното извършване използвал
вещта, обект на сключения между страните договор за застраховка - багер
HYINDAI, модел ROВEX 250 LC-7, с рег. № В 05405.
На 17.11.2014г.,
около 14 часа, при движение на багера от едно място към друго с цел
премахването на недовършена постройка, представляваща складово хале, багерът
пропаднал. Представител на ищцовото дружество се обадил веднага на дежурния
телефон на застрахователя, от където бил посъветван да се обади на местния
представител на застрахователя и на полицията. Тъй като при инцидента нямало
пострадало лице от полицията отказали посещение на място. Мястото на инцидента
било посетено от местния представител на застрахователя като същият извършил
оглед и направил снимки на багера. След обстойно изследване на причината за
настъпване на инцидента било установено, че багерът е преминал през подземна
част (маза) на сградата, която е била затрупана със земна маса и строителни
отпадъци.
Свидетелят Банчо
Христов – водач на багера към момента на настъпване на инцидента, твърди, че
мястото, през което е преминал багера, за да подходи към сградата и да започне
работа по събарянето, е било покрито с пръст и дребни строителни материали („малки,
бяха на земята като боклук, не е някакъв натрупан пласт“), като
въобще не се е усъмнил, че под тях „има нещо“. При преминаването през
този участък неочаквано и изведнъж се отворила дупка и багерът пропаднал със
задната си част на около 3.5 м.,
„направо
се скри в ямата“, върху него
се свлекли и намиращите се отстрани строителни отпадъци, при което кабината
била деформирана, но водачът бил запазен от увреждания. Сочи, че
обичайно преди започване на работа по събаряне прави оглед на сградата, за да
прецени откъде и как да започне събарянето. В конкретния случай няма спомен за
това дали преди започването на дейностите
по събаряне е подписвал каквито и да било документи като представител на
строителя.
След изваждането на
багера застрахователят извършил оглед и съставил Опис на претенция №18014030100501/25.11.2014г.,
в който посочил следните увредени детайли: Челно стъкло - тонирано горно и
долно - 2 бр., Стр. огледало - л., Стр. огледало - д., Конзола на огледало л.,
Конзола на огледало д., Задна колона и основа л., Задна колона и основа д.,
Таван, Фарове задни - 2 бр., Стойки фарове задни - 2 бр., Капак двигател десен,
Степенка пр. д., Силов цилиндър-стебло, Обтягаща веригата пружина, Обтегач,
Хидравлична помпа, Хидравлично масло 200 литра.
Според
преобладаващото мнение на експертите по допуснатите, изслушани и приети
заключения на съдебните автотехнически експертизи (САТЕ) тези увреди са
получени в резултат на пропадането на багера в необозначено, затрупано със
земна маса и строителни отпадъци мазе и са в причинно-следствена връзка с инцидента.
Съдът не приема извода на вещото лице Б. А. по първоначалната САТЕ, че щетите
по странично огледало – ляво и дясно, конзола на огледалото – лява и дясна,
предна степенка, нямат касателство към инцидента. Касае се за хипотеза, която,
макар и да е основана на опита и експертните познания на вещото лице, не почива
на събрани по съответния процесуален ред доказателства по делото.
С оглед на това и
като има предвид представеното по делото писмено доказателство – опис на
претенция (щета) №18014030100501/25.11.2014г. (л.10, дело ВРС), съставен от
самия застраховател и неоспорен и опроверган (като констатации) от него в
процеса, както и показанията на свидетеля – очевидец на инцидента Банчо
Христов, съдът приема факта, касателно вида и обема на получените при
процесното събитие щети по застрахованата вещ, за надлежно установен в процеса.
Съгласно разпоредбата
на чл.208, ал.3 от КЗ (отм.) при настъпване на застрахователно събитие
дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. От друга страна, нормата на чл.203
от КЗ (отм.) разпорежда, че застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото, като за
действителна се смята стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество,
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за
възстановяване на имуществото от същия вид без прилагане на обезценка.
В конкретния случай
със сключения на 10.01.2014г. застрахователен договор страните са определили
максимален размер на дължимата застрахователна сума в размер на 111 000 лева.
Като има предвид
изложените по-горе съображения досежно част от изводите на вещото лице Б. А. по
първоначалната САТЕ и като съобразява дадените от експерта обяснения за начина,
по който са остойностени част от щетите и необходимите дейности по тяхното
възстановяване (съобразяване на договорена отстъпка между застрахователното
дружество и негов доверен сервиз (при липса на твърдения и/или доказателства за
нейната приложимост в конкретния случай); неостойностяване по усмотрение на
вещото лице на част от увредените части и детайли и необходимите дейности за
възстановяване на щетите (труд и материали); прилагане на коригиращ коефициент
при остойностяване на друга част от щетите при липса на твърдения и събрани
доказателства за наличието на основание за това)) съдът приема, че това
заключение (основно и допълнително) не следва да се взема предвид при
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Другите две изслушани
и приети по делото експертизи, повторна (извършена от вещото лице инж. Й.
Михайлов) и тричленна (изготвена от вещите лица инж. А.Я., инж. Х.К. и инж. Л.М.)
посочват приблизително еднакви възстановителни стойности на увреденото
имущество – 50 075,25 лв. (с ДДС), съответно 49 753,17 лв. (с ДДС).
При определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът намира, че следва да се
съобрази заключението на тричленната САТЕ като по-пълно, обосновано и
съобразено с конкретните възможности и предлагания на специализираните сервизи
за ремонт на специализирана техника от рода на увредения багер. С оглед на това
следващото се застрахователно обезщетение се определя в размер на 49 753,17
лева.
Съдът не приема
оспорването на ответния застраховател, че поради факта, че е увреден само
тавана на кабината и в съставения опис на претенция същият е предвиден за
ремонт, не се налага подмяна на цялата кабина, поради което стойността на тази
част като нова следва да се приспадне от дължимото обезщетение.
Според експертното
заключение на вещото лице Л. М. по изслушаната по делото и приета САТЕ
ремонтиране на деформациите по кабината би могло да се извърши единствено в
производствени условия и при спазване на патентованата технология на
производителя, което не е приложимо. Именно поради това и с цел гарантиране на
безопасността на оператора на багера се препоръчва при настъпили деформации по
кабината тя да бъде заменена с нова. Този извод е подкрепен и от становището на
експертите по тричленната САТЕ като допълнително е посочено, че евентуален
ремонт на кабината при производителя би оскъпило много възстановяването на тази
част.
Съгласно заключенията
и на двете изслушани и приети по делото съдебно – технически експертизи (СТЕ) –
първоначална, изготвена от вещото лице инж. Петранка Маринова и повторна,
изготвена от вещото лице инж. Румяна Пейчева, основна причина за настъпването
на инцидента, при който на багера са причинени уврежданията, е започване на
работата без извършено предварително проучване на вида и състоянието на
подлежащата на разрушаване на сградата и преди одобряване съответните проекти и
издаване разрешение за нов строеж. В резултат на това не е установено
предварително, че съществуващата започната и недовършена постройка,
представляваща складово хале, има частичен подземен етаж.
След започването на
работата и частичното разрушаване на сградата на площадката са били събрани
доста строителни отпадъци, по които се е движел верижният багер. Вследствие на
неправилно разпределение на строителните отпадъци извън обсега на разрушаваната
сграда и тежестта на самия багер таванската плоча с вертикалните носещи
елементи на подземния етаж са загубили носеща способност, плочата се е
деформирала и разрушила. Именно в резултат на това се е стигнало до внезапното
пропадане на багера в отворилата се дупка към подземното ниво.
Съгласно разпоредбата
на чл.197 от Закона за устройство на територията ЗУТ) извън случаите на
принудително премахване на строежи собственик може да премахне свой законен
строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по
геодезия, картография и кадастър и след одобряване на план за управление на
строителни отпадъци по чл.11 от Закона за управление на отпадъците, а когато
строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с
Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.6, като в
зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването
главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически
предписания. При премахването на строежи изискването за изготвяне от
възложителя на план за управление на строителните отпадъци не се прилага
единствено когато се касае за разрушаване на негодни за ползване или
застрашаващи сигурността строежи, премахването на които е наредено по спешност
от компетентен орган (чл.11, ал.2 от ЗУО, в приложимата към процесния случай
редакция ДВ, бр.53/2012г.). Безспорно процесния случай не попада в това изключение
(събарянето на постройката е инициирано от собственика на терена с оглед
намерението му за построяване на нова сграда).
В
конкретния случай от ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса, нито се
твърди, нито се установява, че преди започването на работата по премахването на
строежа възложителят на работата „Хепи Колор” ЕООД е извършил нужното
уведомяване по чл.197, ал.1 ЗУТ с представен план за управление на строителните
отпадъци. Напротив, сочи се и от двете вещи лица по СТЕ, че в Община Добрич и
Службата по геодезия, картография и кадастър липсва внесено уведомление за
разрушаване на сграда от страна на собственика на имота и възложител на
премахването на строежа „Хепи Колор” ЕООД преди започването на събарянето на
недовършената сграда, не е извършено такова уведомяване и след издаденото
разрешение за нов строеж и преди заверка на протокол за откриване на строителна
площадка.
Не е
установено и че възложителят е изготвил и план по безопасност и здраве,
съответно че е предоставил такъв на строителя преди откриването на строителната
площадка. С оглед състоянието и обема на сградата, събарянето на която е било
възложено на ищцовото дружество, вида на необходимите дейности по разрушаване и
прилаганите технологии, съставянето на такъв план по безопасност и здраве е
било задължително (чл.9 от Наредба №2
от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба №2/2004г.;
Наредбата)). Като се има предвид и задължителното съдържание на този план
(чл.10 от Наредба №2/2004г.) обосновано може да се приеме, че съществуването на
подземен етаж в сградата е било възможно да бъде своевременно установено и
надлежно обозначено като място на строителната площадка, на което има
специфичен риск, съответно да се предвиди като неподходящо за продължително
оставяне на строителни отпадъци.
Както сочи и вещото
лице Р. Пейчева, поради липса на план по безопасност и здраве техническият
ръководител не е извършил планиране и безопасно извършване на разрушаването на
сградата чрез предприемане на подходящи предпазни мерки; не е определил
правилно работната зона и границите на опасната зона при преместване на
строителни машини на строителната площадка, не е предвидено и извършвано
разпределение на строителните отпадъци извън обсега на разрушаваната сграда.
Впрочем, ищецът -
изпълнител на възложената работа по премахване на строеж не е установил в
процеса правилното организиране на дейността по възложената работа, в т.ч. и
чрез назначаване на технически ръководител, отговарящ на изискванията на
чл.163а, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За строежи пета
категория, какъвто съставлява процесния, техническият ръководител осигурява
изпълнението и на отговорностите по чл.168, ал.1 от ЗУТ (включващи
законосъобразно започване на строежа, контрол относно спазването на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд) като може да
изпълнява и функциите на координатор по безопасност и здраве (чл.5, ал.3, т.2
от Наредба №2/2004г.). В задълженията
именно на техническия ръководител е да определи и работната зона и границите на
опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на
строителната площадка (чл.26, т.10 от Наредбата).
Наред с
това ищецът не е установил в процеса, че самият той като изпълнител на
възложената работа по премахване на строеж е извършил предварително проучване
за вида и състоянието на сградата, подлежаща на събаряне (разрушаване).
Вещите
лица и по двете СТЕ (първоначална и повторна) сочат, че за съществуващата,
подлежаща на събаряне сграда няма документация, не е ясно дали същата е строена
законно, по проект, от проверката на който да се констатира съществуването на
подземно помещение. Според вещото лице Румяна Пейчева, след като няма
архитектурно заснемане е задължително да се направи оглед на съществуващата
сграда и съответно проектантът да предвиди мерки за безопасност в плана за
безопасност и здраве при разрушаване на сградата (обяснения в открито заседание
на 30.09.2016г.). Това, че няма архитектурно заснемане и чертежи, не значи, че
не може да се състави план за безопасност и здраве за разрушаване на
съществуващата сграда и да се предприемат мерки за безопасност съобразно
Наредбата. Необходимостта от извършване на оглед на място и обследване на подлежащата
на разрушаване сграда особено при липса на документация за същата се сочи и от
вещото лице Петранка Маринова.
Обосновано
може да се предположи, че наличието на подземно помещение (мазе) е могло да
бъде констатирано при извършване на внимателен оглед и обследване на самата
сграда, предвидена за събаряне. Следва да се има предвид в тази връзка и
констатацията на вещото лице Румяна Пейчева при извършения за нуждите на
експертизата оглед на място, че в съседен имот съществува изградена идентична
сграда, от огледа на която се установява, че съществува частично подземен етаж,
до който водят вътрешни стоманобетонови стъпала от първо ниво.
Установените
факти, сочещи на отсъствие на предварително проучване от страна на ищеца –
изпълнител и собственик на увредената вещ, на условията и средата, при които ще
се извършват възложените действия по премахване на строеж и липсата на
изработен план за работа, съобразен със спецификата на процесния обект,
формират недвусмислено основание за направата на заключение, че пропадането на
багера в неустановената до този момент подземна част (мазе) в разрушаваната
сграда и настъпилите в резултат на това повреди се дължат именно на
професионална небрежност. Застрахованият собственик е длъжен да се увери
предварително, че изпълнението на възложените СМР е възможно и в максимална
степен безопасно както за работниците, така и за техниката, ангажирани с
извършването на отделните работи, което включва и спазване на правилата за
разумност и добросъвестност, приложими според естеството на съответната
професионална практика и съобразено със спецификата на всеки отделен случай. В
конкретния случай не е извършено проучване и предварително не е установено, че
съществуващата недовършена постройка, възложена за събаряне, има частичен
подземен етаж, не са изготвени план за работа (технологична схема за събаряне),
план по безопасност и здраве, чрез които е могло да се предвидят мерки за
обезопасяване сигурността и целостта на застрахования обект. Безспорно е, че
тези пропуски на ищеца – изпълнител при организацията и извършването на
възложената работа по премахване на строеж, имат пряка връзка и значение за
настъпването на процесното събитие, от което са настъпили вредите по
застрахованата вещ. Ето защо застрахованият собственик, чиято собствена самонадеяност
и небрежност се намира в причинно–следствена обусловеност с настъпилото
застрахователно събитие, следва да понесе риска и последиците от него за
собствена сметка. Същият е бил в състояние и е могъл, прилагайки правилата за
предварително проучване и подготовка на терена и изготвяйки организационен план
за изпълнение на възложената работа, да обезопаси машината и да избегне
настъпването на щетата. Налице е неизпълнение от собственика на застрахованата
вещ на конкретно задължение, визирано в приложимите към сключения между
страните застрахователен договор Общите условия за застраховка „Каско на МПС” -
т.50.3, да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да
предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазването
му от вреди, което е в пряка причинно - следствена връзка с настъпването на
застрахователното събитие, респ. с възможността да бъдат предотвратени вредите
от същото. С оглед спецификата на конкретния случай (причините и начина на
настъпване на застрахователното събитие, вида на застрахованата вещ и
получените увреди) това неизпълнение се преценява като значително с оглед
интереса на застрахователя. С оглед на това и според условията на
застрахователния договор - т.50.9 от ОУ, липсва основание за възлагане на
обезщетителна отговорност на застрахователя.
Изложеното
е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователност на предявения главен иск
за осъждане на ответника – застраховател да плати застрахователно обезщетение за обезвреда на щетите, настъпили по
застрахованата вещ, собственост на ищцовото дружество, на 17.11.2014г. при
извършването на действия по премахване
на строеж в имот XLVIII, находящ се в гр. Добрич, промишлена зона „Север”, ул.
Ангел Стоянов. Ето защо искът се отхвърля.
Липсата
на основание за плащане в конкретния случай на застрахователно обезщетение
изключва хипотезата на допусната забава от страна на застрахователя при
изпълнение на парично задължение, поради което и предявения акцесорен иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД се преценява като неоснователен и се отхвърля.
При този изход на спора и в съответствие с разпоредбата
на чл.78, ал.3 от ГПК претенцията на ответника да бъде осъден ищеца да му
заплати сторените разноски за производството по делото се преценява като
основателна. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК (л.59, дело ВОС) и
доказателствата за направа (л.87-89, л.133, л.184-186, дело ВРС; л.13, л.60,
дело ВОС), разноските на ответното дружество са в общ размер на 3 324 лева и се
възлагат изцяло в тежест на ищеца.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.139, вх.7, ап.152, представлявано от Ю.
Г. Й., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2, искове
с правно основание чл.208 от КЗ (отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016 г.) и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата
49 753,17
лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото
обезщетение за обезвреда на щети по багер HYINDAI, модел ROВEX 250 LC-7, с рег. № В
05405, застрахован по договор за застраховка „Пълно каско”, сключен с полица
№0306В022781/10.01.2014г., изменен с добавък №1/10.01.2014г. и добавък
№2/18.11.2014г., със срок на валидност 11.01.2014г.- 10.01.2015г., причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 17.11.2014г. в гр. Добрич,
промишлена зона „Север”, ул. Ангел Стоянов, имот XLVIII, за което при
застрахователя е заведена щета №18014030100501/25.11.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2015г., до окончателното й
плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл.139, вх.7, ап.152, представлявано от Ю. Г. Й., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 3 324 лева (три хиляди триста двадесет и четири лева), представляваща
сторени разноски за производството по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ПроКредит Банк България” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Тодор Александров“
№26, и „Хепи Колор” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Странджа“ №2,
като трети лица – помагачи на
страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, гр. София, поради
което има действието, посочено в чл.223 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: