№ 7185
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100508886 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Р. Р. и Л. Р. Р. срещу решението по гр.д. №
60757/2023 г. на СРС, ГО, 91 състав, с която решението се обжалва изцяло. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивниците
молят да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
предявените искове за издръжка.
Въззиваемата страна Р. Т. Р., чрез назначения му особен представител, оспорва
изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
С исковата молба, подадена на 06.11.2023 г., пълнолетните Р. Р. Р. и Л. Р. Р. са
предявили срещу Р. Т. Р. искове с правна квалификация чл. 144 СК, във вр. с чл. 149 от СК –
за осъждане на ответника да заплати на ищеца Р. Р. Р. като пълнолетно, учащо редовно в
средно учебно заведение негово дете издръжка в размер на 300 лева месечно, и за осъждане
1
на ответника да заплати на ищеца Л. Р. Р. като пълнолетно, учащо редовно във висше учебно
заведение негово дете издръжка в размер на 300 лева месечно, считано от навършване на
пълнолетие от всеки един от ищците до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжките, обективно съединени с искове с правна квалификация чл.
146, ал. 1, изр. 2 от СК – за законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
Излага се, че ищцата Л. Р. Р. е навършила пълнолетие на 21.03.2021 г., че е студент,
редовна форма на обучение във Великотърновския университет, като през учебната
2023/2024 г. е записана в трети семестър на втори курс, редовна форма на обучение за
придобиване на образователна –квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност
„Българска филология“, Фиологически факултет (представила е уверение №
79119/30.10.2023 г. на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методи“). Ищецът Р.
Р. Р. се твърди, че е навършил пълнолетие на 17.05.2019 г., а през 2020 г. е завършил средно
образование в Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“, гр.Банкя
(представил е Диплома за средно образование № 7219-35/22.06.2020 г.)
Ищците твърдят, че ответникът, техен баща, трайно се е дезинтересирал от тях - не
полагал грижи и не им предоставял издръжка. Помощ и издръжка получавали единствено от
майка си, която срещала все по –големи затруднения. Считат, че месечна издръжка в размер
на по 300 лева била по възможностите на ответника.
С определение № 11894/19.03.2024 г. СРС, 91 състав е прекратил производството по
гр.д.№ 60757/2023 г. в частта относно предявените искове от Л. Р. Р. и Р. Р. Р. срещу Р. Т. Р. с
правно основание чл. 149 СК за периода от навършването на пълнолетие на ищците до
05.11.2022 г. ( датата, предхождаща подаването на исковата молла в съда), като недопустими,
тъй като същите са навършили пълнолетна възраст, съответно, на 21.03.2021 г. и на
17.05.2019 г., а иск по чл. 149 СК е допустимо да бъде предявен в срок до една година назад
от предявяване на исковата молба в съда, последната подадена на 06.11.2023 г., като
погрешка е посочено, че това определение е окончателно.
В диспозитива на решението на първата инстанция е записано единствено, че се
отхвърля предявеният от Л. Р. Р. срещу Р. Т. Р. „иск с правна квалификация чл.144 СК“, като
неоснователен, както и че се отхвърля предявеният от Р. Р. Р. срещу Р. Т. Р. „иск с правна
квалификация чл.144 СК“, като неоснователен.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
В случая, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, при извършената
служебната проверка по чл. 269, изр. 1 от ГПК, настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за нищожно.
В постановеното от СРС, ГО, 91 състав, решение липсва разбираемо изразена воля на
съда по гореочертания предмет на делото. Както в мотивите, така и в диспозитива, на
2
решението не се съдържа индивидуализация на спорните материални права- предмет на
делото. Първоинстанционният съд е постановил отхвърлителни диспозитиви,
задоволявайки се да посочи само правната норма на чл.144 СК.
Разпоредбата на чл. 144 от СК урежда материално - правните предпоставки за
възникване на две отделни субективни права - правото на издръжка на пълнолетно лице, до
навършването на двадесетгодишна възраст, което учи редовна форма на обучение в средно
учебно заведение от родител, и правото на издръжка на пълнолетно лице, до навършване на
двадесет и пет годишна възраст при обучение, редовна форма, във висше учебно заведение
от родител.
Двата специални иска по чл. 144 от СК съдържат в себе си различен законово-
определен начален и краен период за изплащане на издръжката, а нормата на чл. 149 СК
овластява съда да приеме и разгледа претенция за издръжка за период до една година преди
предявяване на исковата молба.
В случая ищецът Р. Р. Р. по същество е предявил иск по чл.149, вр. с чл. 144, предл. 1-
во от СК - за издръжка като пълнолетно учащо редовно в средно учебно заведение лице от
родител в размер на 300 лева месечно за периода 17.05.2019 г. до 22.06.2020 г., а ищцата Л. Р.
Р. – иск по чл.149, вр. с чл. 144, предл. 2-ро от СК - за издръжка като пълнолетно учащо
редовна форма на обучение във висше учебно заведение лице в размер на 300 лева месечно
за минало време, а именно за времето от 21.03.2021 г. –дата на навършване на пълнолетие до
05.11.2023 г. –датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда) и по чл.144, предл.
2 -ро СК (за издръжка като пълнолетно учащо редовна форма на обучение във висше учебно
заведение лице в размер на 300 лева месечно, считано от датата на исковата молба –
06.11.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, като са твърдени две обособени групи от факти, обосноваващи възникването на
различните субективни права.
В атакувано съдебно решение, нито в мотивите, нито в диспозитива, се съдържа
разграничение на спорното материално право -предмет на отделните искови претенции, като
липсва индивидуализация на последните както по период, така и по размер. При отхвърляне
на исковите претенции за издръжка за минало време първостепенният съд не е отразил в
решението си нито началната, нито крайната дата на това време, нито сумата, за която
исковете са отхвърлени. Крайната дата на претенцията за издръжка за минало време може да
бъде последната дата преди предявяване на иска, но може да е и друга, по-ранна, особено
ако ответникът е заплащал издръжка преди датата на исковата молба. Същото се отнася и за
отхвърлената искова претенция за бъдеще време – не е посочена началната дата на
издръжката за бъдеще време, която може да бъде датата на предявяване на иска, но може да
е и друга, по-късна (примерно когато ответникът е изплащал издръжка след датата на
исковата молба), нито сумата, за която иска е отхвърлен. Същевременно, досежно исковата
претенция на ищеца Р. Р. Р. за осъждане на ответника да му да заплати на основание чл.144,
пр.1, вр.149 СК издръжка като пълнолетно, учащо редовно в средно учебно заведение лице
в размер на 300 лева месечно за периода 17.05.2019 г. (датата на която ищецът Р. Р. Р. е
3
навършил пълнолетие) до 22.06.2020 г. (дата, на която е завършил средно образование в
Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“, гр.Банкя), производството по
гр.д.№ 60757/2023 г. на СРС, ГО, 91 състав е прекратено, като недопустимо с определението
от 19.03.2024 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 149 СК е недопустимо да бъде
предявен иск за издръжка в срок повече от една година назад от предявяване на исковата
молба в съда, последната подадена на 06.11.2023 г.
Така постановеното решение не позволява да се очертаят обективните предели, по
които се формира силата на пресъдено нещо, и които следва да обхваща спорното
материално право, както е въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението в
този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и
чрез тълкуване, доколкото и в мотивите, и в диспозитива, на решението липсват
горепосочените конкретни данни и белези, индивидуализиращи спорното материално право,
по което съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да изпълни
предназначението си да постави край на правния спор. Както в доктрината, така и в
съдебната практика (решение № 668/15.11.2010 г. по гр. дело № 1790/2009 г. на ВКС, І Г.О.),
е прието, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е. не може да бъде разкрита
и по пътя на тълкуването, решението на съда е нищожно – така и ТР № 1/10.02.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е
постановил. При това изискването се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй
като само той представлява съдебното решение, съгласно чл. 236, ал. 1 от ГПК, и се ползва
със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от последното - така ал. 2
на чл. 236 от ГПК, а също и т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая такава
нищожност е налице, доколкото, освен липсата на мотиви по смисъла чл. 236, ал. 2 от ГПК
относно горепосочените конкретни данни и белези, индивидуализиращи спорното
материално право, в диспозитива на обжалваното решение, даващ констатация относно
спорното право и ползващ се със сила на пресъдено нещо, също не е изразена разбираема
воля на съда по спорния предмет на делото.
Ето защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното решение се явява нищожно и
тази нищожност следва да бъде прогласена.
Съгласно чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно,
въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща
на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
В настоящият случай делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за
произнасяне от друг състав с ново, валидно, решение, но само в частта досежно исковите
претенции на Л. Р. Р. – иск по чл.149, вр. с чл. 144, предл. 2-ро от СК за издръжка като
пълнолетно учащо редовна форма на обучение във висше учебно заведение лице в размер на
300 лева месечно за минало време, а именно за времето от 06.11.2022 г. до 05.11.2023 г.
4
(датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда), и иск по чл.144, предл. 2 -ро СК
за издръжка като пълнолетно учащо редовна форма на обучение във висше учебно заведение
лице в размер на 300 лева месечно, считано от датата на исковата молба – 06.11.2023 г. до
завършване на висшето образование, но не по –късно от навършване на двадесет и пет
годишна възраст или настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката.
В останалата част, досежно исковата претенция по чл.149, вр. с чл. 144, предл. 1-во
от СК на Р. Р. Р. за издръжка като пълнолетно учащо редовно в средно учебно заведение лице
от родител в размер на 300 лева месечно за периода 17.05.2019 г. до 22.06.2020 г.,
производството по делото подлежи на прекратяване, като недопустимо.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да даде указания и относно
обжалваемостта на определение № 11894/19.03.2024 г. СРС, 91 състав, с което частично е
прекратено производството по гр.д.№ 60757/2023 г., доколкото това указание по своя
характер е разпореждане и при грешка, съдът може да го измени и сам, без да е нужно да
спазва процедурата по поправка на очевидна фактическа грешка.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора,
разноски в настоящото производство при спазване на чл. 78 от ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решението по гр.д. № 60757/2023 г. на Софийския
районен съд, ГО, 91 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд
досежно исковите претенции на Л. Р. Р. срещу Р. Т. Р. по чл.149, вр. с чл. 144, предл. 2-ро от
СК за издръжка като пълнолетно учащо редовна форма на обучение във висше учебно
заведение лице от родител в размер на 300 лева месечно за минало време, а именно за
времето от 06.11.2022 г. до 05.11.2023 г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба
в съда), и по чл.144, предл. 2 -ро СК за издръжка като пълнолетно учащо редовна форма на
обучение във висше учебно заведение лице от родител в размер на 300 лева месечно,
считано от датата на исковата молба – 06.11.2023 г. до завършване на висшето образование,
но не по –късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст или настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.
280, ал. 3 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6