Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МАГЪРДИЧЯН
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при секретаря Михаела
Митова, разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 13506 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 75875/2018 г., по
описа на СРС, 82 състав,
са отхвърлени предявеният от С.Г.В.
против „С.в.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 1124,77 лева, представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги за периода 14.06.2017 г. - 13.09.2017 г., за която е
издадена фактура № ********** от 09.10.2018 г. по партида с клиентски №
********** за имот в гр. София, ж.к. „******. Със същото решение ищцата е
осъдена да заплати на „С.в.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни
разноски от 400 лв..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата С.Г.В.
с доводи за неговата неправилност. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал
разпоредбите на общите условия на ответното дружество и е кредитирал
заключението по приетата съдебно-техническа експертиза. Видно било от
таблицата, приложена към експертизата, че през процесния период отчитането на
водомерите е било преимуществено на „база“, а не на „реален отчет“, извършен от
въззиваемия. Предвид това се опровергавали констатациите на вещото лице за
реално визуално отчитане на водомера чрез реална доставка, тъй като
задълженията се фактурирали по изчислителен път. Съдът не бил взел предвид, че
по делото не са приложени протоколи за неосигурен достъп в присъствието на
свидетел, каквото изискване било поставено към доказване от страна на ответника
на неосигурен достъп от потребителя. По делото липсвали карнетите за отчитане
на вода и протоколите за неосигурен достъп.
Изложени са оплаквания за неправилно приложение на материалния закон във
връзка с релевираното възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва се
извода на СРС, че погасителната давност започва да тече от издаването на
фактура № 00841025544 от 09.10.2018 г. Не следвало да се отдава значение на
факта, че с тази фактура старите задължения са сторнирани и префактурирани с
нова дата, тъй като общите условия ясно регламентирали ежемесечното отчитане и
заплащане на задълженията, като основанието за плащане било изтичането на
отчетния период, а не неговото фактуриране. По изложените съображения моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск уважен.
Въззиваемата страна Софийска вода не е изразила становище по въззивната
жалба в законоустановения срок.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице
- страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение за
неправилно. Съображенията за това са следните:
Посочените по-горе ограничения по чл. 269 ГПК в обсега на въззивната
дейност, касаещи проверката относно правилността на първоинстанционното решение,
се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, и не намират
приложение при субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма (така и мотивите на т. 1 от ТР №1 от 09.12.2013 г., по
тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).
Пред въззивната инстанция не се спори, че ищцата С.Г.В. е собственик на
недвижим имот в гр. София, ж.к. „******, доколкото въззивната жалба не съдържа оплаквания срещу извода на СРС. Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане
цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или
юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и
К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния
регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от
комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен
и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл.
8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Визираните норми, преценени в съвкупност с установения пред първата
инстанция факт, че ищцата е собственик на процесния имот, водят до извод, че по
силата на закона между страните е възникнало и съществувало действително
облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на В и К услуги.
Ищецът е въвел възражение, че ответникът не е доставил количество
услуги, отговарящо на посочената в фактура цена, но не е оспорил
обстоятелството, че имотът е водоснабден и че същият е бил необитаем, то и
житейски нелогично е с оглед съвременните стандарти на живот да се приеме, че в
него е потребявано вода. В този смисъл е и приетата пред СРС съдебно-счетоводна
и техническа експертиза, която констатира, че измерваните количества ВиК услуги
за периода 01.04.2013 г. - 31.01.2015 г. с начислявани на база двама живущи, а
за периода 29.01.2015 г. - 13.09.2017 г. количествата вода са отчитани по
водомери с №3278023 и №14714378. В заключението е посочено, че издаваните
фактури на предишния собственик на имота Г.В. са нулирани и префактурирани за
клиентски № ********** на С.Г.В., а сумата от
1124,77 лв., посочена в процесната фактура № 00841025544 от 09.10.2018
г. са неплатени задължения, възникнали в периода 01.04.2013 г. - 13.09.2017 г. Следва
да се отбележи, че погрешно СРС е възприел в диспозитива на решението си, че
оспорените като недължими задължения са за периода 14.06.2017 г. - 13.09.2017
г., тъй като за този посочен в процесната фактура период е начислена само сумата
от 49,27 с ДДС, а разликата до 1124,77 лв., видно от съдържанието на фактурата,
представлява старо салдо.
Ищцата не е възразила срещу заключението по така приетата експертизата,
включително и срещу начина на изчисляване на дължимите суми, поради което
неоснователно е оспорването, направено във въззивната жалба, че не са били
представени документи относно неосигуряването на достъп до имота и липсата на
приложени карнети за отчитане на потребената вода, още повече че вещото лице е
посочило, че е работило именно по карнети, справки за електронно отчитане на
ВиК услуги. Ето защо и съдът намира, че ответникът е доказал по основание и
размер обективираното в процесната фактура задължение от 1124,77 лв., дължимо
за периода 01.04.2013 г. - 13.09.2017 г.
Относно релевираното възражение за настъпили погасителна давност на
вземанията, настоящият състав не споделя извода на СРС, че едва с
префактурирането на задълженията, начислени на предишния собственик на имота Г.В., и издаването на 09.10.2018 г. на фактура на името на С.В., е
започнала да тече давност спрямо ищцата. За процесния период са в сила общи
условия, одобрени от ДКЕВР на с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г., както и общи
условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. И при действието на
двете общи условия В и К операторът издава ежемесечни фактури, като в чл. 31,
ал. 1 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От друга страна, следва да
бъде съобразено и посоченото в таблица №1 от счетоводната експертиза, че за
периода 01.04.2013 г. - 13.09.2017 г. ищецът е издавал ежемесечни фактури на
клиентски номер на името на предходния собственик на имота Г.В.. С изтичането
на 30 дни от издаването на всяка от фактурите, вземането по тях е станало
изискуемо и за ответникът е възникнало правото да го претендира. Правилата за
разкриване, закриване на нова партида и определяне на задълженото лице за
заплащане на начислените суми след прехвърляне на недвижимия имот, е решен по
идентичен начин в и ОУ от 2006 г. и в тези от 2016 г. Неизпълнението на
задължението по чл. 61, ал. 1 от ОУ при промяна на собствеността или на правото
на ползване на новият и/или предишният собственик или ползвател да подаде до В и
К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида не променя началния момент на
изискуемостта. Санкцията е предвидена в чл. 61, ал. 2 от ОУ от 2016 г. и е
свързана със заплащане на всички административни разходи по извършването на
исканата промяна на името на титуляря на партидата. По силата на чл. 64, ал. 1
от ОУ от 2016 г. (чл. 62, ал. 1 ОУ от 2006 г.) ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от
него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, а
съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ (чл. 61, ал. 5 от ОУ) ако новият и предишният
собственик или ползвател не спазят изискванията по чл. 61, ал. 1, новият
собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на
промяна на собствеността или ползването. Съдържанието на визираните разпоредби
при действието и на двете общи условия сочи, че и старият и новият собственик
са задължени за сумите, възникнали в периода от прехвърляне на собствеността до
смяната на партидата на новия собственик. Ето защо, за „С.в.“ АД като кредитор
е налице правната възможност да търси претенциите си от стария собственик,
доколкото той не е сменил партидата си в процесния период и независимо дали е
бил уведомен и е знаел за прехвърлянето на собствеността. Тъй като давността
тече през времето, в което кредиторът е могъл обективно да предприеме действия
за събиране на процесните вземания, то и давността е започнала да тече от
момента на тяхната изискуемост (30 дни от датата на фактурирането им, в какъвто
срок е трябвало да бъдат заплатени). Процесните вземания според ССчЕ са
фактурирани в периода 01.04.2013 г. - 13.09.2017 г. и за тях са издавани
ежемесечни фактури, като последното възникнало задължение е следвало да се
плати в 30-дневен срок от датата на фактуриране, т.е. 13.10.2017 г.
Съгласно приетото в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС, вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. По аргумент от чл. 114 ЗЗД погасителната давност е започнала да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, а както бе изяснено, това е моментът,
от който са изтекли 30 дни от фактурирането на задълженията, най-късното от
които е на 13.10.2017 г. Изтеклият период в хода на исковото производство до
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, т.е. до 18.05.2021
г., по аргумент от чл. 235, ал. 2 ГПК, следва да се зачете спрямо погасителната
давност доколкото липсват данни същата да е спирана или прекъсвана.
Следователно, процесните вземания в периода 01.04.2013 г. - 13.09.2017 г. се
погасяват с изтичане на три години, като най-късно възникналото и изискуемо се
погасява на 13.10.2020 г., поради което следва да се приеме, че до приключване
на устните състезания пред СГС всички вземания са погасени по давност,
респективно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде изцяло
отменено, включително и в частта с разноските, като предявеният отрицателен
установителен иск бъде уважен.
При този изход на спора, на въззиваемият - ищец следва
да бъдат присъдени разноски, както следва: пред СРС 50 лв. – държавна такса;
пред СГС общо 825 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 800 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 38 ЗАдв. на процесуалния представител
на ищцата адв. С.Г. следва да се присъди сумата от 308,73 лв. - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СРС.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение
от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 75875/2018 г., по описа на СРС, 82
състав и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от С.Г.В., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, срещу „С.в.“ АД,
ЕИК ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 1124,77 лева, представляваща стойност на
предоставени В и К услуги за периода 01.04.2013 г. - 13.09.2017 г.,
обективирани в издадена фактура № **********/09.10.2018 г. по партида с
клиентски № ********** за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, като
погасено по давност.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ******
да заплати на С.Г.В., ЕГН ********** съдебни разноски за производството пред
СРС от 50 лв. и за делото пред СГС - 825 лв.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ******
да заплати на адв. С.Л.Г. от САК, с адрес ***, сумата от 308,73 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ пред СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.