Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На десети юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 734 по описа за 2021
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж.С.С.,
с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 819а-21/20/06.01.2021г. на
Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева за допуснато нарушение на чл.264, ал.2 ЗМВР.
В жалбата, бланкетна по същество, се сочи, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при непосочени по вид
съществени процесуални нарушения, които го опорочават. Оспорва се възприетата от АНО фактическа
обстановка и се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и посочва, че нито в АУАН, нито в НП е посочено на кой
служител на МВР е била нарушена физическата неприкосновеност, дали това лице
реално е било полицейски служител, както и дали е изпълнявало такива функции
към датата на събитията. Наред с това посочва, че от разпита на св. М. на
практика не се установило изобщо наличието на съприкосновение между него и
жалбоподателя, а само опит за реализиране на такова, което било преустановено
от свидетеля посредством прилагане на хватка „ключ“.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, който счита жалбата за неоснователна, моли същата да бъде
оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Посочва, че от разпита на актосъставителя се
установява, че именно собственика на автомобила е посочило лицето, което го е
управлявало, като то не е направило възражение за авторството при съставяне и
връчване на АУАН. Пледира за присъждане и на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.12.2020г. около 23.30 часа в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител” до кръстовището с бул.
„Княз Борис
I” жалбоподателят Ж.С.С. се
намирал в лек автомобил, водачът на който допуснал ПТП. На мястото на
произшествието бил изпратен полицейски екип, в които бил и св. Ж.Д.М..
При пристигането си св. М. установил жалбоподателят С. и
водача на МПС, като и двамата били във видимо нетрезво състояние, като били
предприети действия по съставяне на документи на виновния за ПТП водач.
Междувременно жалбоподателят С. проявил агресия към
полицейските служители, като започнал да отправя обиди, неочаквано извадил
ръката си (която била прибрана в якето му) и посегнал към гърдите на св. М.,
който незабавно му приложил хватка „ключ“ и го съборил на земята.
След това жалбоподателят бил заведен във Второ РУП където
му бил съставен АУАН за нарушение по чл. 264, ал.2 ЗМВР въз основа на който
впоследствие било издадено и обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Ж.Д.М., който беше достатъчно категоричен
досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателно постановление № 819а-21/20/06.01.2021г. на
Началника група на Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен
орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи,
надлежно представена по преписката и посочена в самото наказателно
постановление.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални
срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз
основа на него НП.
Съдът не счита, че непосочването на конкретното име на
полицейския служител съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото в обстоятелствената част на НП, както и в АУАН е подробно описано, че
се касае за посегателство срещу униформен служител, и то при извършване на
проверка, която очевидно се е следвала от служебните му задължения.
По отношение на възражението, че в случая не е било
извършено фактическо посегателство върху личността на служителя, съдът не
счита, че следва да сподели същото.
Независимо от обстоятелството дали е било фактически
реализирано съприкосновение или жалбоподателят е имал недвусмислено и ясно
намерение да осъществи такова, но е бил възпрепятстван от навременната намеса
на св. М. съдът намира, че същият следва да носи отговорност за нарушението по
чл. 264, ал.2 ЗМВР.
Противното тълкуване на разпоредбата би означавало, че за
да са съставомерни действията на лицата, полицейските
служители следва да стоят безучастно очаквайки нарушаването на тяхната
физическа неприкосновеност.
Предвид посоченото, съдът намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено, като доколкото предвидената в закона санкция е във фиксиран размер,
то съдът няма правомощия да ревизира размера на същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството не представлява
фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно
заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 819а-21/20/06.01.2021г. на
Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на Ж.С.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева за допуснато нарушение на чл.264, ал.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Ж.С.С., с ЕГН ********** да
заплати ОД на МВР – гр. Варна на сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: