Решение по дело №116/2019 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е    №  72

 

град Самоков 11.05.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на еединадесети юли две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Симеон Стойчев

При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 116 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на И.Г.Д. срещу Прокуратурата на Република България. С исковата молба се твърди, че по молба на ищеца по пр.пр № 8999/2018 г. същият е поискал от ВКП да бъде извършена проверка по посочените дела: НОХД П-217/2011, НОХД 155/2014 г. НОХД 150/2016 г. всички по описа на Софийски военен съд. Прокуратурата на РБългария бездействала и по молбата на ищеца не била извършена исканата проверка. Това бездействие се сочи, че е противоправно и като такова причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нервност, сприхавост, липса на съд, като ищецът търси обезщетение за посочените по горе неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Предявява осъдителен иск за сумата от 1000 лева. От ответника е постъпил отговор с който иска се оспорва. Твърди се, че прокуратурата няма правомощие да ревизира дела на съда, в случая да извършва проверка по посочените дела. В случай, че ищецът не е бил доволен от постановените съдебни катове по тези дела е имал възможност да ги обжалва по съответния ред. Твърди се, че не е налице виновно, противоправно поведение, което да е в причинна връзка с твърдените вреди.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за отговорност на държавата за вреди, причинени на ищеца от бездействие на прокуратурата.

В проведеното съдебно заседание ищеца чрез особения си представител излага становище за основателност и доказаност на исковата претенция. Ответникът не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото може да се приеме за установено, че с писмо № 8999/2018 г- от 03.10.2018 на ВКП, отдел „Съдебен“, , прокурор А. е уведомила ищеца, че по жалба от 21.06.2018г. и уточнение към нея от 06.08.2018г. от И.Г.Д. в отдел „Съдебен“ при ВКП е образувана преписка № 8999/2018г. В жалбата се прави искане за запознаване с ЧНД №26/2018г. на Военноапелативен съд, по което са допуснати процесуални нарушения, нарушения на закона и съдебната практика. Иска се изясняване на обективната истина и разпит на свидетели, допускане на отхвърлени искания и доказателства по следните дела: НОХД № П 217/2011 г., НОХД №155/2014г., НОХД N2150/2016.г. всички по описа на Софийски военен съд. В уточнението си към жалбата от 06.08.2018г. Д. твърди, че и по четирите дела са допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и нарушение на съдебната практика. Ищецът е уведомен, че за проверка основателността на твърденията ВКП е изискала за послужване и четирите посочени по-горе дела, както и с оглед преценка наличието на основание за възобновяване на производствата по тях. С писмо от 05.09.2018г. Софийски Военен Съд е изпратил само НОХД №150/2016г. за послужване. За останалите три дела е постъпила информация, че са изпратени за послужване на Софийски Окръжен съд и на ВКС по постъпила молба за възобновяване на ЧНД №215/2017г.от И.Д.. Прокурорът е изложил, че не са налице процесуалните предпоставки за проверка на делото по реда на чл.422 ал.1 т.5 НПК, тъй като с присъда №56/20.10.2016г. И.Г.Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг режим“ в Затворено общежитие от закрит тип. Присъдата е изменена с Решение №10/10.04.2017г на ВОАС Пловдив по ВНХД №86/2017г., само в частта относно вида на затворническото общежитие, т.к. към датата на произнасяне на присъдата първоинстанционният съд не е имал процесуалната възможност да определя мястото, където следва да се търпи наказанието. По жалба на И.Д. е образувано производство пред ВКС. С Решение №225/15.11.2017г. по КПД №652/2017г., е оставено в сила Решение на ВОАС - Пловдив. ВКС е отхвърлил жалбата за допуснати съществени нарушения при постановяване на съд.акт. Приел е, че при обсъждане на доказателствата не са допуснати нарушения, даден е надлежен отговор на всички възражения на подсъдимия и защитата му, не са допуснати и нарушения на материални закон във връзка с квалификацията на деянието по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. В жалбата до Главния прокурор на Република България Д. сочи, че по делото са допуснати процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон и съдебната практика. Повторна проверка на основание чл.348 ал.1 т. 1 и т.2 от НПК е процесуално недопустима. Предвид произнасянето на ВКС и направените от него изводи, липсва процесуална възможност за проверка на делото по реда на възобновяването и осн.чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК. Прокурорът е уведомил ищеца, че не са налице основания за възобновяване на НОХД №150/2016г. на СВС.

Друг относим доказателствен материал по делото не бе посочен, представен или поискан.

Не се доказа твърдяното от ищеца причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в нервност, сприхавост, липса на съд. Не се доказа, че твърдяните вреди са в резултат на незаконосъобразно бездействие на прокурорските органи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Ищецът в този смисъл е подал допустима искова молба с твърдение за вземане към Прокуратура на Република България, произтичащо от задължение за обезщетяване на вреди, причинени при незаконосъобразни бездействия на правораздавателни органи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.;

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

По делото не се доказа претенцията на ищеца да произтича от основание, посочено в чл. 2 ЗОДОВ. Не се доказа настъпването на вреди, не се доказа размер на вредите, не се доказа причинна връзка между твърдяните вреди и дейността на правораздавателен орган. Ето защо искът е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в нервност, сприхавост, липса на съд, , причинени от противоправно бездействие и неизвършване на проверка по НОХД П-217/2011, НОХД 155/2014 г. НОХД 150/2016 г. всички по описа на Софийски военен съд, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският окръжен съд.

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: