№ 2992
гр. Благоевград , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая Димитрова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200500922 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от жалбоподателите М.
М. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „...” № 68, вх. А, ет. 4; Л. С. А., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „..” № 32, вх. Б, ет. 4, ап. 6; М. П. А., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, бул. „..” № 29 и В. П. А., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Благоевград, ул. „..” № 32, вх. Б, ет. 4, ап. 6, против Решение №
1310/10.02.2020г., постановено по гр.д. № 2496/2018г., по описа на Районен съд -
Благоевград. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакувания акт,
неправилно приложение на материалния закон, постановен в противоречие със
събраните по делото доказателства. Сочи се, че са изцяло неправилни и
противоречащи на материалния закон изводите на съда, касаещи проведения по реда на
чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол и приемането като незаконосъобразно на
постановено решение на ОСЗ Благоевград, въз основа на което ищците черпят правото
си на собственост по отношение на процесния имот. Неправилен е изводът на съда, че
към момента на колективизацията имотът не е бил със статут на земеделска земя. Сочи
се, че за да достигне до крайните си изводи съдът е кредитирал само част от
констатациите на вещото лице, отразени в протокол от проведено о.с.з. Неправилни
били и изводите за незаконосъобразност на реституционното решение, въз основа на
което ищците черпят правото си на собственост, като според съда били налице
пречките по чл. 10б ЗСПЗЗ. Вярно било това, че преценката дали е налице пречка за
възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ се прави към момента на влизане в сила на посочения
закон. Съдът не е съобразил обаче, че тази преценка е свързана и с това дали
понастоящем имотът е застроен. При липса на застрояване към момента на проверка на
реституционното решение извършването на преценката дали е имало застрояване в
минал момент противоречи на правната и житейска логика. Сочи се, че върху имота на
1
ищците с проектен номер 04279.620.49 няма и никога не е имало застрояване с каквито
и да било сгради, респ. съоръжения. Неправилни били и изводите на съда за това, че
решението по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ било ирелевантно за приложението на чл. 10б
ЗСПЗЗ. Сочи се, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства за
това процесният имот да е бил застроен към 1991г., като в тази връзка били налице
само косвени доказателства, а именно писмени документи съставени през 1997г. и
2001г. На следващо място се сочи, че не били правилни изводите на районния съд за
принадлежността на правото на собственост на процесния обект в патримониума на
ответното дружество, за което се излагат конкретни доводи. С оглед на подробно
изложените доводи във въззивната жалба се прави искане за отмяна на атакувания акт и
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемото дружество, чрез процесуален представител. Сочи се, че въззивната жалба
е изцяло неоснователна, а обжалваният акт правилен и законосъобразен. По всяко
отделно оплакване във въззивната жалба се излагат конкретни доводи и съображения.
Твърди се, че възстановителното решение, издадено в полза на ищците е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 10 б ЗСПЗЗ. От събраните
доказателства се установявало, че за периода 1968г.-1990г. имотът е бил застроен с
множество сгради, като в тази връзка са както заключенията на СТЕ, така и
множеството писмени доказателства. След като имотът е бил застроен, то същият е
станал автоматично държавна собственост по арг. чл. 10 в, ал. 5 ЗСПЗЗ, поради което е
и актуван с АДС. Ирелевантно, според въззиваемото дружество, е дали сградите са
съборени, като това не променяло извода, че е налице урбанизирана територия. Дали
сградите са за задоволяване на обществени нужди също е без значение. Изисква се
единствено същите да са държавна или общинска собственост. Видът на сградите също
е без значение. На следващо място се сочи, че производството по чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ е междинно и при постановяване на окончателното възстановително
решение ОСЗ следва да съобрази и останалите обстоятелства и пречки за
възстановяване на един имот, което в случая не е сторено. Твърди се, че първоначално
държавата, а впоследствие и след няколко разпоредителни сделки ответното дружество
е станало собственик на процесния имот. Отделно от това е налице непрекъснато
владение на имота от страна на ответното дружество, както и от неговия праводател,
продължило повече от единадесет години и дори само на това основание ответникът е
станал собственик на имота. С оглед на изложените подробно доводи в писмения
отговор се прави искане за потвърждаване на атакувания акт. Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество и правилно по следните съображения:
Пред районния съд са ангажирани множество писмени доказателства, назначена е
и СТЕ – основна и допълнителна, от които се установява следната фактическа
обстановка:
От представено удостоверение за наследници, изх. № 2400/11.10.2018г., се
установява че ищците М. М. В., Л. С. А., М. П. А. и В. П. А. са наследници на А.Д.А,
б.ж. на гр. Благоевград, починал на 23.01.1989г.
П.М.А. /починал през 2017г./, в качеството си на наследник на А.А. през 1992г., е
депозирал заявление до ПК Благоевград за възстановяване на имот, представляващ
овощна градина с площ 1.3 дка в местността „Сг“, гр. Благоевград, въз основа на
2
клетвена декларация.
С Решение № 2916/18.04.2018г. на ОСЗ Благоевград в полза на наследниците на
А.Д.А е възстановен имот с площ от 0,590 дка в землището на гр. Благоевград,
местността „Сг“, представляващ имот с № 04279.620.49, бивш имот с пл. № 1996В, при
граници /съседи/ - 04279.620.40, 04279.620.4, 04279.620.50.
По делото като доказателство е представен Акт за частна държавна собственост от
дата 04.05.2006г., издаден на осн. чл. 147, т. 5 от ППЗДС /отм./, според който актове за
държавна собственост се съставят за всички недвижими имоти и вещни права -
собственост на държавата за недвижимите имоти - държавна собственост, които имат
постоянен статут и се намират в границите на населеното място, определени от
действащите застроителни и регулационни планове (околовръстния полигон) за имот,
представляващ УПИ I – 4377, кв. 6 с площ 19444 кв.м.
С договор за покупко - продажба на недвижим имот – частна държавна
собственост по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗДС, сключен на 05.01.2007г. ПИ с
идентификационен № 04279.620.3 с площ за имота 19057 дка, идентичен с УПИ I –
4377, кв. 6 с площ 19444 кв. м., е продаден от областния управител на Област
Благоевград на купувача „С...“ ООД.
Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121,
том I, рег. № 5028, дело № 114, от 04.10.2007г. „С...“ ООД продава на „С. 2006“ ООД
ПИ с идентификационен № 04279.620.3 с площ за имота 19057 дка, с адрес: ул. „П.ш“,
с трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване друг вид
производствен складов обект, ведно с правото на строеж и всички приращения и
подобрения в имота.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том V, рег. №
16127, дело № 872, от 09.12.2009г. „С...“ ООД продава на “С. 2006” ООД още шест
имота, построени в ПИ с идентификационен № 04279.620.3, както следва: сграда на
два етажа с идентификатор № 04279.620.3.15 с предназначение административна
сграда на два етажа / по документи за собственост административна сграда на два
етажа/ с площ 217 кв.м.; сграда с идентификатор № 04279.620.3.4 с предназначение
промишлена сграда /по документ за собственост склад за цимент и автоработилница/ с
площ от 675 кв.м.; сграда с идентификатор № 04279.620.3.13 с предназначение
промишлена сграда /по документ за собственост масивно компресорно помещение/ с
площ от 28 кв.м.; сграда с идентификатор № 04279.620.3.14 с предназначение
промишлена сграда /по документ за собственост КПП/ с площ от 22 кв. м.; сграда с
идентификатор № 04279.620.3.16 с предназначение промишлена сграда /по документ
за собственост лаборатория/ с площ от 40 кв.м.; сграда с идентификатор №
04279.620.3.1 с предназначение промишлена сграда /по документ за собственост склад
и автоработилница/ с площ от 258 кв.м.
Със Заповед № КД-14-01-381/03.04.2012г. на Началника на СГКК Благоевград е
одобрено изменение в КККР на гр. Благоевград, състоящо се в разделяне на ПИ с
идентификатор № 04279.620.3 на два броя нови ПИ - с идентификатор № 04279.620.40
с площ 9779 кв.м. и с идентификатор № 04279.620.41 с площ 9278 кв.м.
Променена е и номерацията на сградите, построени в имотите.
Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93, том
I, рег. № 3138, дело № 87 от 28.08.2012г. „С. 2006“ ООД продава на „СФА“ АД
3
поземлен имот с идентификатор 04279.620.40 с площ 9779 кв.м. с адрес: ул. „П.ш“ с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване за
друг вид производство, складов обект, ведно с изградените в имота два броя двуетажни
сгради с идентификатор 04279.620.40.1 и с идентификатор 04279.620.40.2.
По делото е назначена СТЕ, по която вещото лице сочи, че за района, в който
попада процесният имот първият кадастрален и регулационен план е одобрен със
Заповед № 1318/19.03.2001г. на Кмета на Община Благоевград. Сочи, че в УПИ I –
4377, кв. 6 с площ 19400 кв.м. по плана на промишлената зона на гр. Благоевград са
построени следните сгради и съоръжения: работилница ПТБ -1970г.; дърводелски цех
– 1970г.; лаборатория на два етажа – 1990г.; административна сграда на два етажа –
1968г.; складова база БЦ - 1993г.; складове – 1970г.; склад и автоработилница – 1991г.;
склад гасена вар – 1970г.; варово стопанство – 1981г.; навес с рампа – 1970г.;
ковачница – 1970г.; склад за цимент – 1970г.; компресорно – 1970г.; трафопост –
1970г.; КПП кантар – 1970г.
Вещото лице сочи, че няма данни за водена отчуждителна процедура. Посочва
също така, че ПИ 04279.620.40 и ПИ 04279.620.41 са идентични на ПИ със стар
идентификатор 04279.620.3, респективно на УПИ I – 4377, кв. 6 по регулационния
план на Промишлена зона на гр. Благоевград. Сочи също така, че имот с пл. № 1996В
е част от УПИ I – 4377, кв. 6 по регулационния план на Промишлена зона на гр.
Благоевград.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че при огледа на място е констатирало,
че почти всички сгради са съборени.
Назначена е и допълнителна СТЕ, по която вещото лице посочва, че към 1991г.
процесният имот е урбанизирана територия. Посочил е, че площта на възстановения
имот, която попада в прилежащия терен на сградата е 294 кв.м., като възстановеният
имот и прилежащата част към сградите са отразени на комбинирана скица.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни, обосновани и
правилни.
По делото е приобщено адм. дело № 11/2015г. по описа на Районен съд -
Благоевград, от което се установява, че със Заповед № 111/11.02.2014г. на Кмета на
Община Благоевград и по искане на наследниците на А.А. е определена застроена и
незастроена площ на бивш имот пл. № 1996В, като е одобрено Решение на комисия, в
което е посочено, че липсва свободна, незастроена площ. Процесната заповед е
атакувана, като с влязло в сила решение по адм. дело № 11/2015г. на Районен съд -
Благоевград заповедта е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на
кмета за ново произнасяне.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с който е
направено искане да се установи, че ищците са собственици на процесния недвижим
имот на основание земеделска реституция и имотът да бъде нанесен в действащата
кадастрална карта. Установителният иск е отхвърлен, като в обжалваното решение
съдът е приел, че не са били налице предпоставките за реституиране на процесния
имот, с оглед на това че към датата на влизане в сила на реституционния закон имотът
е бил застроен.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният акт е правилен, поради
което ще следва да бъде потвърден.
4
Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот с идентификатор №
04279.620.49, който е част от ПИ с идентификатор № 04279.620.40, на основание
земеделска реституция, като в тази връзка представят възстановително решение на
ОЗСГ Благоевград, издадено през 2018г. По отношение на това решение ответникът
прави възражение за липса на предпоставки за възстановяване на имота, както и искане
да се извърши косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за материалната му
законосъобразност. Твърди, че процесният имот не е следвало да бъде реституиран,
тъй като са налице предпоставките на чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ и същият е бил застроен към
датата на влизане в сила на реституционния закон – 1991г.
Съдът намира, че косвеният съдебен контрол върху акта за реституция е допустим,
тъй като ответното дружество се явява трето лице, неучаствало в процедурата по
издаване на атакувания акт и придобило собственически права преди реституционното
решение. Последното съдът намира, че е валидно, издадено от компетентен орган, при
спазване на установената форма и процесуалните правила на закона. При извършения
по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол на този индивидуален
административен акт, въззивният съд намира, че в случая е била налице
материалноправна забрана за възстановяване правото на собственост върху процесната
земя, съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. с § 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
От представените по делото актове за общинска собственост и приетото
заключение се установява, че в периода 1968г.-1991г. процесният имот е бил застроен с
множество сгради и съоражения, както следва: работилница ПТБ -1970г.; дърводелски
цех – 1970г.; лаборатория на два етажа - 1990г.; административна сграда на два етажа -
1968г.; складова база БЦ - 1993г.; складове - 1970г.; склад и автоработилница - 1991г.;
склад гасена вар - 1970г.; варово стопанство - 1981г.; навес с рампа - 1970г.; ковачница
- 1970г.; склад за цимент - 1970г.; компресорно - 1970г.; трафопост - 1970г.; КПП
кантар - 1970г.
Сгради са съществували и след 1991г. като този извод съдът прави въз основа на
заключението на вещото лице. Видно от копие на кадастрален и регулационен план,
одобрен със Заповед № 1318/19.03.2001г. /приложение 1/ УПИ 4377, в който попада
процесният имот, е налице комплексно застрояване на целия имот с общо шестнадесет
сгради. Към допълнителното заключение на вещото лице е представено копие от
кадастрален план изработен през 1997г., видно от който сградите също са налични.
Представените актове за общинска собственост също доказват застрояване на имота
преди и към релевантния момент – приемане на реституционния закон през 1991г. В
тази връзка съдът не споделя възраженията на ищците за липса на доказателства за
застрояване на имота към 1991г.
Застрояването на целия имот, представлява част от едно пълно, комплексно и
свързано осъществяване на строителство върху терена, включващо множество сгради
/по см. на § 1в, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ/, поради което така осъщественото комплексно
мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на
собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ , законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното
строителство, както и не се съдържа изискване за спазване процедури по отчуждаване
на терена на строителство, достатъчно е то да е реализирано, за да е отречена
възможността за възстановяване на собствеността. Следователно спорната земя не е
подлежала на реституиране по реда на ЗСПЗЗ.
При това положение и като се има предвид конститутивното действие на
5
решението на ОЗСГ, на което се позовават ищците съдът намира, че в патримониума на
последните не е възникнало субективното право на собственост върху процесната
земя, като за тях е възникнало единствено правото на обезщетение по реда на чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ.
Ето защо предявеният специален установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е
неоснователен. Като е достигнал до същия извод районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт.
За настоящото производство е от значение установяване на обстоятелството дали
към релевантния момент – издаване на възстановителното решение, ищците са били
собственици на реституирания имот, и при положителен отговор да се изследва
въпросът дали е налице грешка в КК, която да бъде отстранена.
Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е собственик на имота. За пълнота
на изложението обаче следва да се отбележи, че ответното дружество не е придобило
имота на твърдяното в писмения отговор второ основание – придобивна давност като
добросъвестен владелец, тъй като давност може да тече от възстановяване правото на
собственост, т.е от настъпване на конститутивния ефект на решението на ОСЗГ, а този
ефект настъпва с индивидуализиране на имотите, предмет на реституцията. Правилото
е, че давност не тече против този, който не може да защити правото си.
Възстановителното решение в случая е издадено през 2018г., предвид на което
изискуемият се от закона петгодишен срок за придобиване по давност на имота от
добросъвестен владелец не е изтекъл, поради което и ответното дружество не е станало
собственик на имота на това основание.
Напълно ирелевантно е посоченото във въззивната жалба, че след като сградите са
съборени към дата на издаване на възстановителното решение процесният имот следва
да се третира като незастроен и следователно не е била налице пречка за
възстановяване на собствеността. Застрояването на имота като пречка за
възстановяването е релевантно не към датата на издаване на възстановителното
решение, а към датата на влизане в сила на реституционния закон – ЗСПЗЗ, т. е към
дата 01.03.1991г. Последващото съществуване на сградите е ирелевантно. В този
смисъл е Решение № 472/06.12.2012г., постановено по гр. дело № 472/2012г. I г.о, ГК.
Предвид изложеното по-горе ще следва атакуваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателите да бъдат осъдени са заплатят
на ответното дружество сторените разноски в размер на 300 лв., дължими за
възнаграждение за юрисконсулт.
В диспозитива на съдебния акт следва да се посочи, че същият е постановен с
участието на третите лица помагачи, а именно С. Г. С. и „С. 2006” ООД.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1310/10.02.2020г., постановено по гр.д. № 2496/2018г., по описа на Районен съд -
Благоевград.
6
ОСЪЖДА М. М. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „...” № 68,
вх. А, ет. 4; Л. С. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „..” № 32, вх. Б, ет.
4, ап. 6; М. П. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, бул. „..” № 29 и В. П. А.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „..” № 32, вх. Б, ет. 4, ап. 6, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „СФА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н К. бул. „..” № 459, представлявано заедно и поотделно от представителите
С.Г.Ж., Н.И.Б., В.В.Т. и Е.Г., сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски
за въззивното производство.
Решението е постановено с участието на третите лица помагачи, помагащи на
„СФА” АД, а именно С. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград,
ул. „Васил Мечкуевски” № 17, ет. 1 и „С. 2006” ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „П.ш” – Бетонов център, представлявано от
управителя С. Г. С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7