Решение
гр.
София, 18.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на шести юли
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2417 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 124 вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът П.И.Ш. твърди, че на
23.11.2004 г. между него и М. Р.Х. - наследодател на ответниците
Б.Й.Х., Р.М.Х. и Д.М.Х., е сключен договор за заем за сумата от 57 270 евро,
със срок на погасяване 23.11.2005 г. Уговорена била лихва за забава, дължима от
датата на падежа до окончателното й изплащане. За обезпечение на главницата,
лихвите и разноските третите лица С.Б.Х. и Й.С.Х. учредили с нот. акт № 199/23.11.2004 г., том ІХ, регистър 12085, дело
1519/2004 г. на нотариус И.Н., с № 40 на НК, с район на действие СРС, договорна
ипотека върху своя апартамент № 20, находящ се в гр. **********.
В нотариалния акт бил обективиран и самия договор за
заем. В срока за издължаване – 23.11.2005 г. заемът не бил изплатен, поради
което кредиторът депозирал на 31.08.2010 г. заявление по чл. 417 ГПК и по ч.гр.д.
№ 42855/10 г., СРС, 72 с-в, била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу
наследниците на починалия на 16.02.2009 г. длъжник по заема, а именно – срещу ответниците Б.Й.Х., Р.М.Х. и Д.М.Х.. На последните е разпоредено да заплатят в полза на ищеца сумите от по 19
090 лв. всеки. На основание изложеното ищецът претендира да се установи, че
спрямо него ответниците дължат разделно сумата от 57
270 евро (по 19 090 евро за всеки един от тримата длъжници),
ведно със законна лихва за забава върху главницата от 31.08.2010 г. (датата на
заявлението) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответниците по делото Б.Й.Х., Р.М.Х. и Д.М.Х.
оспорват исковете по основание. Твърдят, че отразеният в нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека договор за заем не е доказателство за предаване
на сумата. В подкрепа на това сочат големия й размер, който предполага същата
да е преведена по банков път. Считат, че към датата на издаването й заповедта
за незабавно изпълнение не е следвало да бъде срещу малолетния Д.М.Х. и
непълнолетната тогава Р.М.Х., доколкото за тях е приложима процедурата по чл.
61, ал. 2 ЗН. Поддържат, че са приели наследството по опис, като същото се
изчерпвало с дружествените дялове в „АИК“ ЕООД със стойността, на които е
съизмерима отговорността им. Твърдят, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност на 22.10.2008 г., която дата предхождала деня на откриване
на наследството. Претендират разноски.
В допълнителната искова молба
ищецът счита възражението за приемането на наследство по опис за ирелевантно, тъй като същото е относимо
към събираемостта на вземането. Оспорва приемането на наследство по опис от
всички наследници, както и че приетото по опис наследство е изчерпано. Твърди,
че ако искът се признае за основателен ще се удовлетвори от учредената от трети
лица ипотека.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В н.а. № 199 от 23.11.2014 г., том
ІХ, регистър 12085, дело 1519/2004 на нотариус И.Н., СРС, е отразено, че П.И.Ш.
дава на М. Р.Х. заем в размер на 57 270 евро със срок на погасяване една
година. За обезпечение на кредита, заедно с лихвите и разноските С.Б.Х. и Й.С.Х.
са учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот, съставляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр. **********. Договорено е, че
при неплащане на падежа – 23.11.2005 г. вземането става изискуемо и П.И.Ш. ще
има възможност да се удовлетвори от ипотекирания имот.
По делото са приложени два
протокола за разпит от 10.05.2011 г. и от 18.07.2011 г., в които Б.Й.Х., в
качеството й на свидетел, е заявила пред дознател и
разследващ полицаи по дознание № 5124/11 г., СДВР, че съпругът й М. Р.Х.
приживе през 2004 г. е взел заем от 50 000 евро от П. Шърбанов,
за обезпечението на който е бил ипотекиран имот на родителите й в гр. ************.
От удостоверение № 2681 от
25.02.2009 г. на Община Враца е видно, че М. Р.Х. е починал на 16.02.2009 г.,
като е оставил за свои наследници съпругата си Б.Й.Х., дъщеря си Р.М.Х. (родена
на *** г.) и сина си Д.М.Х. (роден на *** г.).
Със заявление от 31.08.2010 г. П.И.Ш.
е поискал срещу Б.Й.Х., Р.М.Х. и Д.М.Х. да се издаде по реда на чл. 417 ГПК заповед
за изпълнение за сумата от 57 270 евро, като главница по договор за
паричен заем, предоставен от Ш. на М.Х., материализиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека. Със заповед от 13.10.2010 г. на СРС, 72 с-в,
по гр.д. № 42855/10 г., съдът е разпоредил тримата ответници
да заплатят на П.И.Ш. по 19 090 евро (общо 57 270 евро), ведно със
законната лихва от 31.08.2010 г. и разноски. От страна на длъжниците
са постъпили възражения по чл. 414 ГПК в срок, и по реда на чл. 422 ГПК е
предявен настоящия иск от П.Ш..
По делото е представен протокол
от 13.04.2009 г. от о.з. на РС Враца, по гр.д. № 637/09 г., за проведено
производство по опис по чл. 557 ГПК. В същия е вписано, че молителя Б.Й.Х., действаща и като родител и законен
представител на Р.Х. и Д.Х., са предадени недвижими имоти и движими вещи,
останали в наследството на починалия й съпруг М. Р.Х., в това число поземлени
имоти, халета, сгради, строителни реализации, силозно стопанство, авторазтоварище, нафтоснабдителна
станция, оборудване в трафопост, автомобилна везна, фургон на шаси, жилищни сгради.
При така очертаната фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
На първо място спорен по делото е
въпросът дали между ищеца П.Ш. и наследодателя на ответниците
– М.Х., е сключен валиден договор за заем. Настоящият състав приема, че в
случая отразеното в депозирания нотариален акт
№ 199 от 23.11.2014 г. удостоверява завършен фактически състав на
реалния договор. Нотариусът е отразил, че П.И.Ш. „дава“ на М. Р.Х. заем в
размер на 57 270 евро. При тази формулировка следва да се приеме, че
сумата е предадена от заемодателя на заемателя, с
което договорното правоотношение е възникнало. Нотариалният акт съдържа подпис
и на двете страни и може да служи като разписка, като следва да се има предвид,
че в закона не се съдържа изискване в документа изрично да е посочено, че има
характер на такава. Посочения по-горе извод кореспондира с извънсъдебните
признания на ответницата Б.Х., която пред орган на власт (дознател
и разследващ полицай) е потвърдила неизгодния за нея факт, че съпругът й е взел
заем от П.Ш. на стойност 50 000 евро, тъй като фирмата му имала финансови
затруднения.
Съдът не споделя тезата, че
посочената сума (с оглед размера й) е бил необходим банков превод. Към момента
на спорните отношения в закона не е било налично съществуващото по настоящем ограничение в размера на суми, които се изплащат
„на ръка“.
Според постигнатото между Х. и Ш.
споразумение заемът е следвало да бъде върнат до 23.11.2005 г. Липсват годни
доказателства, които да установят, че това е сторено. Посочените по-горе
изявления на ответницата Б.Х. не могат да бъдат използвани за доказване на
плащания от страна на нейния съпруг. Същите съставляват твърдения за изгодни за
нея факти и за тяхното категорично установяване следва да бъдат събрани други
допустими доказателства, предвидени в ГПК.
Предвид казаното следва да се
приеме, че към 23.11.2005 г. вземането на Ш. спрямо Х. е станало изцяло
изискуемо. След смъртта на длъжника Х. и тъй като не е получил плащане, ищецът
е депозирал заявление по чл. 417 ГПК пред СРС като е поискал ответниците да му заплатят заетата сума. Съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение срещу тримата наследници – ответниците
по иска. Същите са депозирали възражения в срок, поради което е предявена
настоящата претенция от Ш.. В хода на процеса последният, в качеството си на
кредитор, който претендира, че наследниците на неговия длъжник отговаря за
задълженията на наследодателя си, е следвало да установи, че ответниците са приели наследството на длъжника по някой от
предвидените в ЗН начин т.е. че в техният патримониум
са прехвърлени задължения на техния наследодател. Фактът, че наследството на Х.
е прието по опис и от тримата наследници не е оспорен от ответниците
(те самите поддържат това в становището). Соченото обстоятелство се установява
и от представен по делото протокол от производство по чл. 557 ГПК пред РС Враца,
посочен по-горе. От момента на приемане на наследството наследниците отговарят
за задълженията на наследодателя, но ограничено
– до размера на полученото – чл. 60, ал. 2 ЗН.
Следва да се изтъкне, че въпросът
относно приемането на наследството по опис е относим
към съществото на спора и е предмет на разглеждане в исковото производство. Именно
по пътя на исковия процес следва да се установи дали ответниците
са легитимирани да отговарят за дългове на своя наследодател и в какви рамки. В
същото време не е предмет на проверка каква е конкретната стойност на активите на приетото наследство, налични ли
са в него права, които да послужат за удовлетворяване на кредиторовото
вземане и пр. За разрешаването на материално правния спор е от значение само
установяването на обема на отговорността на ответниците,
доколкото те са упражнили своето право да ограничат тази своя отговорност за наследствените
дългове на своя наследодател.
В смисъла на изложените по-горе
изводи и съдебната практика - решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. №
70/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 165 от 16.09.2013 г. по т. д. №
1057/2011 г., ІІ т. о. на ВКС, и др.
С оглед изложените аргументи
следва предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде уважен изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответниците, приели по
опис наследството на М.Х., че ищецът има вземане спрямо тях в размер на
57 270 евро (по 19 090 евро за
всеки един от тримата ответници), произтичащо от
заем, сключен с техния наследодател на 23.11.2004 г., ведно със законна лихва
за забава върху главницата от 31.08.2010 г. (датата на заявлението пред СРС) до размера на приетото по опис наследство.
При този изход на спора на ищеца
се следват разноски за държавна такса в размер на 2240,21 лв. по представен
списък по чл. 80 ГПК на л. 139. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
следва да се присъдят и разноските пред заповедния съд в размер на 2240, 21 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл. 422 ГПК, предявен от
П.И.Ш., ЕГН **********, срещу Б.Й.Х., ЕГН **********, Р.М.Х.,
ЕГН **********, и Д.М.Х., ЕГН **********, че П.И.Ш. има вземане в размер на
57 270 евро спрямо Б.Й.Х., Р.М.Х. и Д.М.Х.
(по 19 090 евро за всеки от тях), произтичащо от заем,
сключен с М. Р.Х. на 23.11.2004 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 31.08.2010 г. (датата на заявлението пред СРС) до
размера на приетото по опис наследство.
ОСЪЖДА Б.Й.Х., Р.М.Х.
и Д.М.Х.
да заплатят на П.И.Ш. сумата от 4480,42 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК като
разноски в настоящото производство и в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: