№ 222
гр. С., 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно
гражданско дело № 20222200500221 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът СТ. Г. Г., редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК - адв. Е.П.,
редовно упълномощена за тази инстанция на 04.07.2022 г. и приета от днес.
Въззиваемият СТ. Т. Д., редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК – адв. Ю.К.,
редовно упълномощена от за тази инстанцrя на 04.07.2022 г. и приета от днес.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 и
чл.56 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 248/14.04.2022г. по гр. дело № 3975/2021г. на
Районен съд С., с което е признато оспорването на истинността на оспорения
договор за заем от 02.04.2018г. за недоказано и е отхвърлен предявения от
СТ. Г. Г. с ЕГН-********** от гр.С., бул.“Х.Д.*** против СТ. Т. Д. с ЕГН-
********** от гр.С., ул.“Б. ** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
заплащане на сумата 9797,50 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 31.08.2021г. до окончателното изплащане, като неоснователен. С
решението е осъден СТ. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.С., бул.“Х.Д.*** да
1
заплати на СТ. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Б. ** сумата 780
/седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
С определение от закрито заседание от 30.05.2022 год. съдът е
докладвал постъпилата против това решение въззивна жалба от ищеца, като
определението е връчено на страните.
В жалбата не са направени доказателствени искания за пред тази
инстанция.
АДВ. П.: Поддържам предявената въззивна жалба. Нямам възражения
по направения доклад. Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
Нямам доказателствени искания.
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството на
основание чл.268, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените решението на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразно и правилно. Подробни съображения съм изложила във
въззивната жалба, която поддържам. Моля при постановяване на вашия
съдебен акт да съобразите всички събрани от първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, като постановите един
справедлив съдебен акт. Претендирам за направените разноски. Представям
списък на разноските.
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че жалбата срещу
постановеното решение на първата инстанция е неоснователно. На първо
място съдът добросъвестно и справедливо както се изрази колегата е отчел
наличието на всички гласни и писмени доказателства и е направил обоснован
извод, че не е доказано твърдението, че ищецът в случая въззивникът е
предоставил средства, с които е платил задължението на доверителя ми към
застрахователна компания. Не е ясно нито по каква причина въззивникът
твърди подобен факт, нито мотивите, с които моят доверител ще го помоли за
някаква подобна услуга. Моят доверител е човекът, който разполага с
парични среща да си плаща задълженията. Въззивникът е човекът, който към
онзи момент в продължение на доста голям период е имал тежки финансови
проблеми, което личи и от представените писмени доказателства по делото.
Защо въззивникът ще плаща чуждото задължени, при положение, че
2
доверителят ми може да си го плати, това по никакъв начин не беше
мотивирано и обяснено от въззивната страна. Единственото доказателство на
което се позовава въззивникът е един договор за заем, с който той е получил
подобна сума или мисля, че беше и същата сума от едно лице от Нова Загора,
което му е дало и което обясни в качеството на свидетел пред съда, че
въззивника му казал, че му трябват да помогне на тъста си. Той в този момент
три дни преди да постъпи тази вноска в съответната сметка на застрахователя
е имал достатъчно финансови проблеми за да помисли първо за тях, а после
за задълженията на тъста си. В това отношение съдът беше достатъчно
изчерпателен и обоснован във вземането на решение в полза на моя
доверител. Искам да обърна внимание на квалификацията на иска, която се
поддържа от самото начало и която според мен не може да създаде основание
за плащане, поради неоснователно обогатяване. Искът е предявен с
твърдението и с фактическия състав, че въззивникът е обеднял, а моят
доверител се е обогатил за негова сметка. Аз не мога да се позова на твърда
съдебна практика, защото тя е много разнородна през годините в различни
периоди, но плащането на чужд дълг не смятам, че следва да се преценява
като обогатяване. Дори да приемем, че в твърдението на ищеца има някаква
истина, то тази конструкция, която изпълва неговото твърдение е плащане на
чужд дълг, оттам нататък последиците от този факт са твърди различни с
последиците от факта на неоснователното обогатяване. Първо искът е
различен, последиците са различни, условията за присъждане на една или
друга сума също са различни, защото е важно и от голямо значение дали,
чиито дълг е платен е знаел, е бил съгласен, е желаел това. Не може по
никакъв начин да субсидираме цялата фактическа обстановка в основанието и
хипотезите на този субсидиялен иск, който е посочен като правно основание
за завеждане на делото. На това основание аз също смятам, че липсва правно
основание доверителят ми да отговаря за заплащане на обезщетение равно на
някакво обогатяване каквото той не е получил. Моля тези два аспекта да
бъдат преценени и на основание на тези доводи да отхвърлите въззивната
жалба. Считам, че претенцията за разноски, която варира в двоен размер от
минималната претенция, която би могъл да има колегата, даже и в повече от
двоен размер, е завишена несправедливо, поради това моля да я уважите в
минималния размер, която беше 390 лв.
АДВ. П.: Това не е единствената сума, която моя доверител е платил по
този договор за застраховка. Има и друга такава
АДВ. К.: Възразявам срещу подобен подход.
АДВ. П.: Мотивът на клиента ми е, че моят клиент и дъщерята на
противната страна са били съпрузи. Той е помогнал на тъста си. Не може да
говорим за финансови затруднения. Не се доказана финансови затруднения на
моя доверител, на които се позовава колежката, защото и двамата родители на
страните, бившите съпрузи са материално обезпечени и имат бизнес. В
момента е извършил един акт на добронамереност да помогне, защото дори и
да има бизнес явно не е имал тези средства. По отношение на
3
квалификацията, считам, че с указанията на съда да направени. Съдът е този
който определя правната квалификация, правилно е разпределил
доказателствената тежест, ние сме се придържали към квалификацията на
съда. По отношение на възражението за прекомерност считам, че хонорара е
съобразен с наредбата, с оглед материалния интерес предявен с исковата
молба.
Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си на
13.07.2022 година.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото приключи в 09,45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4