№ 3343
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110131159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № IГ-23/19.05.2021 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „р.о.м.п.” при „П.С” ЕАД – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 48 787,50 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 20.05.2021 г. до 20.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като се ползва от
закрилата по чл. 333 КТ, а в случая липсва съгласие от синдикалниата организация, в която
членува. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение не е
мотивирана, тъй като не е посочено взето ли е съгласие от синдикалните страни по КТД за
уволнението му, кога е взето и от кого е дадено. Отделно оспорва да е налице реално
съкращаване на щата – трудовата функция продължава да се осъществява, както и не е
извършен подбор съобразно критериите на чл. 329 КТ. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено.
Поддържа, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е
1
членувал в синдикална организация, поради което и не се ползва от закрилата, предвидена в
чл. 333, ал. 4 КТ. Твърди заповедта за прекратяване на трудововото правоотношение да е
мотивирана, доколкото в нея са посочени причините за прекратяване на трудовия договор с
ищеца, а именно – поради съкращаване на щата, като няма задължение в същата да бъде
посочено и с каква защита се ползва работникът. Налице е и реално съкращаване на щата,
като съкратената длъжност е единствена, поради което не е необходимо извършването на
подбор. Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 225, ал. 1 КТ по основание и по размер.
Релевира, в условие на евентуалност, възражение за прихващане със заплатеното на ищеца
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 8 131 лв. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Прекратяване на трудовия договор от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ, с оглед интересите на предприятието, промени в щатното разписание на работниците и
служителите, се извършва с решение на органа, компетентен да го утвърди. Преценката за
законност на уволнението винаги е поставена в зависимост от това дали е било взето
решение за съкращаване на длъжността в щатното разписание, компетентността на органа,
който е взел решението и дали то е извършено реално, тъй като съкращаване на определена
длъжност има не само при заличаване на трудовите функции изцяло, но и когато част от тях
се запазват и преминават към друга длъжност или изцяло се разпределят между други вече
съществуващи или нови длъжности със съществено различаващи се трудови функции.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „р.о.м.п.” при ответното
дружество, както и че със заповед № IГ-23/19.05.2021 г., считано от 19.05.2021 г.
правоотношението между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът е оспорил уволнението на следните основания: че заповедта е немотивирана;
че не е налице реално съкращаване на щата – трудовата функция продължава да се
осъществява; че не е извършен подбор съобразно критериите на чл. 329 КТ; както и че
уволнението е извършено без преди това да е взето съгласие от компетентния синдикален
орган, съгласно чл. 333, ал. 4 КТ. Тези са наведените основания за незаконност на
уволнението, на които ищецът се е позовал в исковата молба и други основания за неговата
отмяна съдът не може да разглежда (срв. решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012
г., IV г. о., ВКС и цитираните в него актове).
Уволнението на всички основания, визирани в чл. 328 КТ се извършва след отправяне
2
на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Предизвестието се отправя с цел
да бъде отработено, но при липса на интерес или възможност за ефективно отработване,
работодателят може да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на
предизвестието, като в този случай дължи обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ за
неспазения срок на предизвестието. Неотправянето или неспазване срока на предизвестие,
както е в случая, не води до незаконност на уволнението и не е основание за отмяната му.
То създава облигационно правоотношение – задължение за работодателя да изплати
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ. В този смисъл няма изискване заповедта за уволнение
при неспазено предизвестие да бъде мотивирана, както счита ищецът.
По второто възражение на ищеца следва да се посочи, че реално съкращаване на
щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й
функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или
трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности, както е в настоящия
случай. Със заповед 216 от 17.05.2021 г. е утвърдена промяна в щатното разписание на
„П.С“ ООД. Заповедта е издадена на основание решение на Управителния съвет на
дружеството от 13.05.2021 г., с което е определено да се съкрати длъжността „р.о.м.п.”,
заемана от ищеца, която е била единствена щатна бройка. Видно от длъжностната
характеристика на последната, както и от длъжностните характеристики за длъжността
„с.м.п“, съкратената длъжност е имала ръководни функции, задачи по организацията и
контрол върху работата на други лица, като и такива по осъществяване на оперативната
дейност на отдела чрез осигуряване на рентабилни продажби, развитие на базата клиенти
като мениджър на ключови клиенти, поемане на лична отговорност за продажбите на
ключови клиенти и пр., докато длъжността „с.м.п“ е осъществявала техническо съдействие
под ръководството на заеманата от ищеца длъжност. Изложеното се потвърждава от
показанията на свидетеля М. на длъжност „с.м.п“, а именно, че ищецът е бил негов пряк
ръководител и е отговарял за сделките с големите международни клиенти на компанията,
като след уволнението на ищеца, тези негови задължения са поети от него и негова колежка,
също на длъжността „с.м.п“ без да е променяна длъжностната им характеристика.
Следователно е налице реално съкращаване на единствената щатна бройка „р.о.м.п.” чрез
преминаване на част от трудовите /оперативните/ й функции към длъжността „с.м.п“.
Ответникът е спазил законовия ред за това, като е променил щатното разписание след взето
решение на компетентния орган. А защо е взето такова решение е въпрос на
целесъобразност, по оптимизиране на работната структура в предприятието, поради което
не подлежи на съдебен контрол. Работодателят не е имал задължение да извърши подбор
поради съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността.
Не е нарушена и закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГК, за разлика от останалите разпоредби на чл. 333 КТ относно закрилата
при уволнение, тази по ал. 4 няма императивен характер. С тази разпоредба е разширена
3
синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното
ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ. Законодателно е уредена възможност за
страните по колективното трудово договаряне да предвидят закрила при уволнение и на
работниците и служителите - членове на синдикална организация, която е страна по
колективен трудов договор /КТД/, както и на работниците и служителите, присъединили се
към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Именно поради това въпросът, дали е предвидена в
разпоредба на съответния колективен трудов договор закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ или
такава закрила не е предвидена, следва да бъде разрешен от съда, който обаче няма право да
замества ясно и точно изразената воля на страните по КТД.
В случая със заявление от 22.03.2021 г. ищецът се е присъединил на основание чл. 57,
ал. 2 КТ към колективния трудов договор в предприятието, вписан на 04.03.2021 г. В т.2.1.4
от договора обаче е уговорена изрично закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ
единствено за работниците и служителите - членове на синдикална организация, която е
страна по колективния трудов договор, но не и за работниците и служителите,
присъединили се към него на основание чл. 57, ал. 2 КТ. По делото нито се твърди, нито се
установява ищецът да е бил член на синдикална организация, с оглед на което за ответника е
липсвало задължение да изисква предварително писмено съгласие от синдикалното
ръководство за да прекрати трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ.
Поради изложеното съдът намира, че предпоставките за законност на уволнението,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, са налице. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Основателността на исковете предпоставя извод за незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед изложените правни изводи относно
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ се явяват
неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за прихващане по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Същото е при условията на евентуалност и не следва да бъде разглеждано, поради
несбъдване на условието за това.
По разноските.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски за производството.
Такова възниква за ответника, комуто следва да се присъдят разноски в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
4
С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на
съда.
Така мотивиран Софийският районен съд, 153 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. ВЛ. СКР., ЕГН ********** срещу „П.С“ ЕАД, ЕИК
.. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено
със Заповед № IГ-23/19.05.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „р.о.м.п.” при „П.С” ЕАД и по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 48 787,50 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 20.05.2021 г. до
20.11.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното при условията на евентуалност
възражение на „П.С“ ЕАД, ЕИК .. за прихващане със сумата 8 131 лв. - изплатено
обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ИВ. ВЛ. СКР., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на „П.С“ ЕАД, ЕИК .. сумата 100 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 26.10.2021 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5