РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. ХАСКОВО , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500306 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260096/12.02.2021 година, постановено по гр.д. №
1060/2020 година, РС-Хасково е осъдил „Дженерали застраховане“ АД -
София да заплати на Б. Д. Д. от град Хасково сумата 1747.62 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие настъпило на 15.03.2020 година ПТП на АМ „Марица“, преди гр.
Хасково, между л.а. марка „Пежо 508“ с рег.№ ***** и внезапно изскочило
диво животно, като при ответника е била образувана преписка по Щета №
*********/16.03.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска - 12.06.2020 година до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 270 лева. Със същото решение дружеството-застраховател е осъдено да
заплати на адвокат К.Г. от АК-Хасково сумата 353 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
1
първоинстанционното производство. Дружеството-застраховател подава
въззивна жалба, с която въвежда оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. Настоява, че ищцата не разполага с документ, издаден от
компетентен държавен орган по повод настъпилото ПТП. Поради това
приложение намирала клаузата по т. 15.1 от ОУ по застраховката, а именно –
отговорността на застрахователя била лимитирана до 15% от
застрахователната сума по полицата, за събития, доказани само по
декларативен път. Ищцата, подписвайки договора, била приела Общите
условия, поради което клаузата по т. 15 я обвързвала. С тези и останали
доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата подава отговор на
въззивната жалба. Заема становище за неоснователност на жалбата и
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт.
Акцентува върху обстоятелствата, че незабавно след ПТП е уведомила
пътната полиция за станалия инцидент, а неизпращането на представител на
мястото на ПТП и несъставянето на протокол за ПТП било извън нейния
контрол и се дължало на законовата уредба – чл. 125 т. 8 от ЗДвП. Моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Г. на основание чл. 38 ал. 1
т. 2 от ЗАдв, за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
2
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. По оплакванията на
въззивниците съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи, като съдът препраща към мотивите на ХРС на основание чл. 272 от
ГПК. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Във
въззивното производство не се представиха нови доказателства, които да са
основание да бъде направен извод, различен от направения от
първоинстанционния съд.
Няма спор по делото относно това, че към датата на процесното
застрахователно събитие страните са били обвързани с правоотношение по
договор за застраховка „Автогрижа“, включваща пакет пълно „Каско на
МПС“, по застрахователна полица № 0312190550022141. Ответникът не
оспорва и твърдението на ищцата за това, че на 15.03.2020 година е настъпило
застрахователно събитие, при следните обстоятелства: Д.Г. Г. се движил по
Автомагистрала „Марица“, управлявайки застрахования при ответника
автомобил „Пежо 508“ с рег. № ****. В участъка преди изхода от
магистралата за град *** автомобилът блъснал внезапно изскочило диво
животно, в резултат на което били нанесени значителни материални щети по
описания автомобил. За така причинените щети ответникът е изплатил на
ищцата, в качеството на собственик на автомобила, сумата 833.35 лева. За
да откаже заплащане на щети до действителния им размер, застрахователят се
е позовал на обстоятелството, че застрахованата не представя документ от
компетентните органи, удостоверяващ настъпването и доказването на
застрахователното събитие, респ. не изпълнява задълженията, предвидени в
Общите условия по застраховка „Каско на МПС“.
Действително, съгласно чл. 50 от Общите условия за застраховка
3
„Каско“ на МПС, застрахованият е длъжен при настъпването на
застрахователно събитие да изпълни определен кръг действия, като
предпоставка за възникване на правото му на застрахователно обезщетение. А
съгласно т. 15.1. от ОУ е предвиден лимит на отговорността на
застрахователя в размер на 15% от застрахователната сума – за събития,
доказвани изключително с декларация на застрахования и без документи,
издадени от компетентните държавни органи,, удостоверяващи настъпването
на застрахователното събитие или без двустранен констативен протокол за
ПТП. Постановя се и допълнително условие за приложение на клаузата –
МПС-то следва да е на собствен ход и щетите да са незначителни.
ХОС в настоящия си състав приема, че в разглеждания казус ищцата, в
качеството си на застраховано лице, е изпълнила всички задължения по т. 50
от Общите условия. Нещо повече, сам ответникът в качеството му на
застраховател е намерил, че същата е изпълнила разпоредбите на цитирания
текст, поради което е изплатил обезщетение за процесното застрахователно
събитие, макар и частично. Предприела е и всички необходими и зависещи от
нея действия за снабдяване с визирания в т. 15.1 от ОУ протокол за ПТП. По
делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства,
непосредствено след настъпване на застрахователното събитие водачът на
моторното превозно средство е уведомил органите на реда за същото, но
изпращането на пътен патрул е било отказано с мотив, че когато има
настъпило пътно-транспортно произшествие, в което участва само едно
превозно средство и същото е в движение, мястото на ПТП не се посещава от
служителите на МВР и съответно няма как да бъде издаден протокол за ПТП
/чл.125, т.8 от ЗДвП/. Следователно, отказът да бъде издаден документ от
Пътна полиция за станалото ПТП не се дължи на поведението на ищцата и не
следва да се отрази негативно на правата ѝ.
Фактът на настъпване на процесното ПТП, обстоятелствата, при което се
е случило, както и нанесените в резултат на него повреди върху лекия
автомобил са установени от ищцата по пътя на пълно и главно доказване. Не
се касае нито за самоувреждане, нито за щети, причинени на паркинг, а са
резултат на внезапно появило се на пътното платно препятствие, направило
сблъсъка непредотвратим. Възстановителната стойност на щетите от ПТП-то
е установена от неоспореното от страните заключение на авто-техническата
4
експертиза. Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да
възстанови и обезщети застрахования за всички причинени материални щети
при настъпилото застрахователно събитие, като текстът на т. 15.1 от Общите
условия в случая не намира приложение, тъй като ищцата, респ. лицето, на
което е поверила управлението на собствения автомобил, е направила
всичко необходимо и зависещо от нея, за установяван на ПТП с документ на
Пътна полиция (протокол за ПТП), но това ѝ е било отказано поради причини,
независещи от волята ѝ.
Ето защо е налице основанието за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя до пълния размер на имуществени вреди,
настъпили за ищцата в резултат на процесното ПТП, а предявеният иск се
явява установен в своето основание и доказан по размер. До същите изводи е
достигнал РС-Хасково, поради което решението му следва да бъде
потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата и на основание чл. 38 ал. 2 от Закоза за адвокатурата, на адв.
К.Г. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260096 от 12.02.2021 година, постановено по
гражданско дело № 1060 по описа на РС-Хасково за 2020 година.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, да заплати на адв. К.Г. от АК-Хасково, с личен номер
**********, сумата 300 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6