Р Е
Ш Е Н
И Е №
3
гр. Силистра, 10.02.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при участието на секретаря Румяна
Пенева, както и участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр. Силистра -
Теодор Желев, разгледа докладваното от
съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 138 / 2019 г. по описа на Административен
съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 63 от ЗАНН, във вр. с глава XII от АПК.
С Решение № 82 от 20.09.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 395
/ 2018 г., Районен съд гр.Тутракан е потвърдил
Наказателно постановление
/НП/ № 18-362-543
от 26.09.2018
г., издадено от Началник РУП-Тутракан
към ОДМВР-Силистра, с което на касатора
Х.М. С. е наложена глоба
в размер на 750 лева и лишаване от
правоуправление за 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за
нарушаване на задълженията, разписани в чл. 21, ал. 1 от същия закон за
управление на МПС в населено място със скорост, надвишаваща 50 км/ч.
В преклузивния срок по чл. 211 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН
решението на първоинстанционния съд е обжалвано от санкционирания с въведени оплаквания за нарушения
на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК/. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото наказателно
постановление.
Ответникът – РУ-Тутракан не ангажира становище
по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура поддържа заключение за неоснователността й.
Административният съд, след проверка на касационните
оплаквания и в обхвата на правомощията си по чл. 218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН, т.е. и след служебна проверка на валидността, допустимостта и
материалната законосъобразност на оспорения акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в
производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен
срок, следователно е допустима и подлежи на съдебно разглеждане и произнасяне
по същество.
Административният съд, действащ като касационна
инстанция, извършва проверка на оспореното решение като обемът и предметът на
касационната проверка се определят от законодателя чрез разпоредбата на чл. 218
от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При проверката за съответствието на
решението с материалния закон съдът преценява прилагането му въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд. Касационната инстанция е съд по
правото, а не по фактите.
Релевантните за делото факти, установени от районния съд,
са: управление на МПС от касатора със скорост от 109 км/ч, в населено място,
т.е. с превишение над допустимата
максимална скорост с 56 км/ч. след спадане на толеранс от 3 км/ч. Тези факти
попълват административно-наказателната хипотеза на приложената от
административно-наказващия орган разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗдвП.
При така уточнената хипотеза следва диспозитив за налагане на санкция, която е
постановена в съответствие с предписаните императивни правила, което от своя
страна е основание за оставяне в сила на решението по отношение на проверката
за съответствието му с материалния закон.
Неоснователно е оплакването за наличие на касационен
порок - съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
нарушаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В процесния случай административно-наказателното
производство е образувано на 13.09.2018 г. чрез съставяне на АУАН № 590 въз
основа на:
- разчетените и снети данни от видеоклип № 7153, заснет
на 07.05.2018 г. и
- декларирано от касатора обстоятелство за
персонификацията на водача на МПС чрез
попълнена на 13.09.2018 г. декларация от собственика му;
Тримесечният срок, след който е недопустимо образуване на
административно-наказателно производство, е с отправен момент – откриването на
нарушителя. Този момент изисква установяване на елементите от изпълнителното
деяние, включително и конкретизация на водача на МПС. Неправилно касаторът
счита, че със заснемането на 07.05.2018 г. на видеоклип е установен водачът на
МПС. Следва да се прави разлика между собственик на МПС и водач на МПС. В
процесния случай данните, които АТСС фиксира, включват собствеността на МПС, но
не и личността на водача, управлявал автомобила (л. 34 –приложеното по делото
техническо описание и Инструкция за експлоатация на АТСС). Касаторът, в качеството на
собственик на МПС, е попълнил декларация, с която е конкретизирал водача на МПС
(посочил е себе си) и от този момент - 13.09.2018 г., е
открита и личността на нарушителя. Обстоятелството, че собственикът на
автомобила, за който АТСС засича данни, е и водачът на МПС на заснетата дата
07.05.2018 г., не е известно към датата на заснемане на нарушението, както
твърди касаторът,защото едва по-късно съставената декларация от 18.09.2018 г.
посочва личността на водача. В тази връзка, актосъставителят, като е издал
процесният АУАН на датата на установяване на нарушението и нарушителя, не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както обосновано е
коментирал и районният съд.
Неоснователно е оплакването за съществени процесуални
нарушения поради несъбиране на изискани от въззиваемия доказателства. По повод
на доказателствените искания съдът е назначил съдебно-техническа експертиза.
Служебно е допуснал гласни доказателства - показанията на актосъставителя и
свидетелите при съставяне на АУАН. Приобщил е хартиения носител на данните,
разпечатани от процесния видеоклип, документите от
административно-наказателната преписка (покана за съставяне на АУАН и
декларация на касатора от 18.09.2018 г.), заповед по чл. 165 от ЗДвП, служебна
бележка от МВР за определяне на издателя на НП за началник на РУП - Тутракан,
доказателства за обучение на служителите на МВР да изпълняват заеманата
длъжност (л.
31 и л. 32),
техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол
(МСВ) на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M,
протокол от проверка на МСВ, протокол за използване на АТСС, съставляващ
Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г., генерален план
за организация на движението, утвърден от Изпълнителна Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Всички доказателствени искания на въззиваемия са били
уважени.
Въз основа на събрания обилен доказателствен материал,
решаващият състав е установил в пълнота обективната истина за всички елементи
на изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение, поради което възражението
на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушили правото на участие, респ. защита се явяват неоснователни.
Следва да се отбележи и че част от възраженията по касационната
жалба освен неоснователни, са и недостоверни. ГПОД и протоколът по чл. 10 от
цитираната по–горе наредба са изискани и приложени от районния съд, обратно на
твърдяното от касатора. Решаващият състав, след като е уважил искането на
въззиваемия,е установил, че процесният път е част от републиканската, а не от
общинската пътна мрежа, и е изискал същия от Агенция „Пътна инфраструктура“
ГПОД (л.
90).
В процесния случай НП е издадено въз основа на данни,
снети от АТСС и декларация за посочване водача на МПС. Мобилната система за
видеонаблюдение е била монтирана неподвижно на служебен автомобил и видно от
приложения протокол по чл. 10 от наредба № 8221з-532 / 2015 г. (л.45) е заснемала в „стационарен режим на
измерване“, а не „в движение“. При това положение не е налице твърдяното от
касатора задължение на административните органи за спиране на контролираното
МПС, което би рефлектирало върху процесуални права на касатора.
Неоснователно е възражението за нарушение на материалния
закон - липса на изпълнително деяние поради неотчитане нарушаването на
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба № 18 / 2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци. Посоченият императив гарантира на водача на МПС
възможност в рамките на 150 метра да приведе скоростта на движението си от
максимално допустимата скорост от 90 км/ч до 50 км/ч. Процесното нарушение
обаче е извършено не в участъка на посочената гаранция, а след обхвата й, след
разстояние от около 800 метра, при изхода от населеното място, в какъвто смисъл
са показанията и на вещото лице. Възможността на касатора да възприеме и се
съобрази с конклудентния административен акт – знак Д11 за начало на населено
място не е била възпрепятствана към местоизвършването на нарушението – изхода
от с. Зафирово в посока от гр. Силистра към гр. Русе, с координати, посочени в
приложената разпечатка от видеоклип.
Неуместно в случая е и позоваването от касатора на
аналогия с решение по КАНД № 104 / 2019 г. по описа на АС - Силистра по
отношение на преценката за маловажен случай. В посочената хипотеза съдът е
отчел наличие на нарушение по чл. 182 от ЗДвП за превишена скорост, но поради
многобройните смегчаващи вината обстоятелства, каквито не са относими към
касатора С. в процесната хипотеза, нарушителката е била освободена от административно-наказателна
отговорност в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Липсата на „трайни видими белези за
урбанизирана територия“ като част от обстоятелствата, имащи значение за
възприемане на знак Д11, не е единственият фактор за преценка на случая като маловажен
или не. Хипотезата по настоящото дело за нарушение по чл. 182 от ЗДвП не се
отличава от обичайните хипотези за нарушения от същия вид (възражения и доводи в тази насока не
са изложени и от касатора),
поради което правилно районният съд не е счел нарушението за маловажно.
Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр. Силистра,
действащ като касационна инстанция, и извършвайки служебна проверка спрямо
изискванията за нарушение на материалния закон, за валидност и за допустимост,
намира, че решението е валидно, допустимо и на база на възприетата установена
фактическа обстановка материалния закон е приложен правилно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
1 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
Оставя в сила
Решение № 82 от
20.09.2019 г. по н.а.х.д. № 395
/ 2018 г. на Районен съд гр. Тутракан.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.