Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 15.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №1400 по
описа за 2018г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Й.
В.В., чрез юрк. С.Ч., съдебен адрес:***, ***против М.Н.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК срещу М.Н.Г., ЕГН **********, адрес: *** за сумата 268,92 лв., от
които 247,1 лв. - главница представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г. и 21,82лв. лихва за
забава от 04.05.2016г. - 05.12.2017г., с претендирана и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По образуваното ч.гр.дело №9289/2017г. по описа
на ПлРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил и е
инициирано настоящото исково производство.
Предявен
е иск за установяване съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена от същия
топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на
адрес: ***с аб.№12872.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.
153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Съгласно ал.2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г., без
да заплати същата.
Сградата-етажна
собственост на адрес ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Сумите за ТЕ за периода от
01.03.2016г. до 30.04.2017г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация
- Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 268,92 лв., от които 247,10лв. - главница представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.03.2016г. - 30.04.2017г. и
21,82 лв. лихва за забава от 04.05.2016г. - 05.12.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №9289/2017 г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез
адв.И.Ф.И., с който искът се оспорва
изцяло. Твърди се, че дължимите суми за дялово разпределение на топлинна
енергия са неправилно и незаконосъобразно определени; че клаузите от общите
условия, определящи правата и задълженията на купувача на ТЕ, редът за
измерване и отчитане на ТЕ, редът за разпределение на ТЕ между купувачите на
СЕС, заплащане на ТЕ и услугата и услугата дялово разпределение на ТЕ между
потребителите са неравноправни до степен на нищожни по аргумент от
чл.143-14633П и по тази причина не са породили правни последици за ответника.
По арг. от чл.633 ГПК задължително за националните съдилища е Решението на Съда
на ЕС по дело С-472/2010г, според което „за целите на преценката на неравноправния
характер на клаузи в договори, сключени с потребители, от значение е въпросът
дали съображенията или начинът на промяна на разходите, свързани с
предоставяната услуга, са били уточнени, дали потребителите са имали право да
прекратят договора и в тази връзка дали са имали възможността въз основа на
ясни и разбираеми критерии да предвидят промените, които продавачът или
доставчикът внася в уговорените условия по отношение на свързаните с
предоставяната услуга разход”. В този смисъл е даденото от СЕС тълкуване на
Директива 93/13/ЕИО в решение от 14.03.2013г. по дело № С-415/11 (задължително
по арг.от чл.633 ГПК) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
чл.267 ДФЕС от Jurgado de lo Mercantil №3 de Ваrsеlоnа(Испания) c акт от
19.07.2011 г.
В първото о.с.з. ищецът се представлява от юркс.Ч.,
впоследствие е депозирано писмено
изявление от процесуален представител на
ищеца – л.70 и сл. от делото.
Ответникът се представлява в о.с.з. от адв.И.Ф.И., който оспорва
иска.
Ищецът е уточнил от какво произтича
вземането за главница – писмена молба, приложена на л.16 от делото.
Представител на третото лице помагач
не се явява в о.с.з., но делото е попълнено с изисканите писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. № 9289/2017год.
по описа на ПлРС се установява, че
същото е образувано на 12.12.2017год. на основание депозирано от ищеца против ответника
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
Такава е издадена срещу длъжника/сега ответник/ за сумите, както следва:
247,10лв. главница за
периода от 01.03.2016год. до 30.04.2017 год., сумата
21, 82 лв. лихва за забава за периода от
04.05.2016год. до 05.12. 2017 год., законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2017год. до изплащане на вземането, както и сумата 75лв. разноски по делото, от които 25лв.
представляващи внесена държавна такса и 50лв. представляващи юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от
ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 год. до 30.04.2017
год.
В заповедното производство е депозирано възражение от длъжника в срок,
чрез адв.И., поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск на
основание чл.422 от ГПК. Този иск е предявен в 1-месечния срок, визиран в
закона.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, до
който се подава топлоенергия от страна на ищеца, а именно находящ се в ***, аб. № 12872. В тази
връзка делото е попълнено и с писмено доказателство, представено от ищеца –
л.42 от делото. По делото са представени доказателства за налична
кореспонденция между страните по делото
относно заявеното нежелание на ответника да бъде таксуван за
осъществяваната услуга от страна на ищеца - поради факта, че не ползва отопление. Налице са
и писма-отговори на ищеца във вр. с тези изявления на
ответника. От приетото заключение на ВЛ В.В. по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза /л.56 и сл. от делото/ се установява, че размерът на неплатеното
задължение за главница към ищеца възлиза на сумата 247,10лв. - претендирана от ищеца; размерът на лихвата е 22,15лв. – претендира
се лихва в размер 21,82лв. /няма
изменение на размера на този иск/. От заключението се установява, че
размерът на задължението на ответника към
ищеца за главница е
формирано от ТЕ за отопление за периода от 01.03.2016год.
до 30.04.2017год. и е в размер
149,52лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за същия период в размер
81,80лв.; няма ползвана ТЕ за БГВ в имота; такса за услуга дялово разпределение
на ТЕ за периода от 01.03.2016год. до 31.03.207год. е в размера 15,78лв. От
приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно –техническата експертиза,
изготвена от ВЛ Й.Й./л.60 и сл. от делото/ се установява, че до имота на
ответинка е доставяна топлинна енергия/ТЕ/, абонатната станция е работила за
процесния период.Отчитана е ТЕ за
отопление в баня от щранг-лира;
Извършеното разпределение на ТЕ в сградата е съгласно Методика на
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от
Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. ВЛ е дало заключение, че
отделните компоненти в индивидуалната сметка на ответника са изчислени правилно.
В имота на ответника има монтирани два броя щранг-лири-в баня и в коридор, а
отоплителните тела в апартамента са демонтирани. Начислените суми, отразени коректно
в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период са в съответствие с Наредба
за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. В о.с.з. на зададен въпрос от
пълномощника на ответника ВЛ дава
отговор, че щранг –лирите минават вертикално, представляват тръби с диаметър 2
цола и няма техническа възможност за спирането им само в апартамента ан
ответника,т.к. минават през всички апартамени по вертикала. С оглед събраните в
хода на делото доказателствата и наложилата се практика на съда по тези дела,
съдът намира наведените в отговора доводи от страна на ответнника за несъстоятелни
и необосноваващи тезата му да не дължи
претендираните от ищеца суми.
Искът е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, както следва: 75лв. за
внесена държавна такса, разноски за един юрисконсулт в минимален размер от
100лв., разноски за вещил лища 260лв.
или общо разноски в размер - 435лв.
Следва да се присъдят в полза на ищеца
и направените разноски в заповедното производство: 25лв. за внесена държавна
такса и минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че М. Н. Г., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумите,
както следва : 247,10лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.03.2016г. - 30.04.2017г. и 21,82 лв. лихва за
забава от 04.05.2016г. - 05.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от
11.12.2017год., за коите суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410
от ГПК по ч.гр.дело №9289/2017 г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.Н.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 435лв., както и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №9289/2017год. по описа на Плевенски
районен съд – в общ размер 75лв.
Решението е постановено при участие по делото на трето
лице –помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД-София.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: