РЕШЕНИЕ
№140
гр. Враца, 02.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2020г. /десети
март две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 14 по описа на
АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Ц.Т.М. *** против Решение № 390/06.12.2019г. на Районен съд
– Враца, постановено по АНД № 997/2019г. С оспореното
решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1795-000096/11.09.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ Враца, с което на касатора на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 98, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП.
В касационната жалба се
иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се
отмени обжалваното НП.
Ответникът – РУ - Враца
към ОДМВР – Враца, не ангажира становище
по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 390/06.12.2019 г. на Районен съд – Враца, постановено по
АНД № 997/2019 г., с което е потвърдено № 19-1795-000096/11.09.2019г., издадено
от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ Враца. С последното на Ц.Т.М. *** на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 98, ал.
2, т. 4 от ЗДвП.
За да постанови този
резултат, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата
обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което да съставлява касационно основание за отмяна на решението.
Правилно и в
съответствие с доказателствата първоинстанционният съд е приел че АУАН е
съставен и НП е издадено от компетентни органи и същите съдържат предвидените в
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити.
Въз основа на
обсъдените доказателства е прието от първоинстанционния съд за безспорно установено и категорично
доказано, че на ** в гр. В., на ул. „В. К.“ – * „Л.“, жалбоподателят и настоящ
касатор е паркирал управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ *, собственост на Т. Ц. М., на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания,
като си е служил с карта за паркиране на хора с трайни увреждания № *, без
притежателят ѝ да ползва автомобила, с което е нарушена именно посочената
в НП разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Цитираната разпоредба въвежда забрана за паркиране на
места, определени за хора с трайни увреждания. Неизпълнението на това законово
задължение ангажира административнонаказателната отговорност на виновното лице
по чл. 178 д от ЗДвП.
Направените от Районен
съд – Враца изводи са основани на правилна оценка на доказателствата по делото,
както и на точен анализ на приложимите материално – правни разпоредби, поради
което се явяват законосъобразни и се споделят от касационния съд.
В допълнение настоящият
състав намира за необходимо да посочи, че правото да се паркира на места,
определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, е предоставено
именно на тези лица, а не на пътното превозно средство. В подкрепа на
изложеното е и съдържанието на стандартизирания модел на картата за паркиране
на хора с увреждания, възпроизведен в Приложение към чл. 99а от ЗдвП, където е
указано, че картата дава право на притежателя ѝ да ползва място за
преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. По делото не е
спорно, че автомобилът, посредством който е извършено нарушението, е
собственост на лице – Т. Ц. М., което е сред лицата с увреждания по
смисъла на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За да се възползва обаче от това
обстоятелство и да има право да паркира на място, обозначено със знак Д 21,
водачът на автомобила трябва да докаже, че към този момент е обслужвал лицето с
увреждания. По делото няма твърдения и не са налице доказателства, че касаторът
е превозвал Т. Ц. М. и именно по тази причина е спрял на посоченото в НП място.
Напротив - касаторът твърди, че е паркирал, за да напазарува за лицето с
увреждания, което по това време е било на преглед при лекар. Това възражение сочи на факти, които
са неотносими към съставомерността на извършеното деяние. След като автомобилът
не е бил използван от лицето с увреждания, водачът е следвало да го паркира на
място, което не е обозначено със знак Д 21.
Не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което не може да се квалифицира като маловажен случай.
При извършената на
основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната
инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в
сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 390/06.12.2019г., постановено по АНД
№ 997 по описа за 2019 г. на Районен съд - Враца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.