№ 41947
гр. ****, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110124221 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Доказателството искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да се уважи предвид оспорванията на ответника за размера на претендираното
обезщетение за забава по всяка от фактурите като поставения в исковата молба въпрос
следва да бъде конкретизиран служебно от съда по следния начин: Какъв е размерът на
обезщетението за забава по всяка фактура за периода от нейния падеж, посочен върху самата
фактура до 20.05.2025 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда), както и от
21.05.2025 г. до датата на нейното плащане?
Искането за допускане изслушването на съдебно – техническа експертиза за
установяване датата на получаване на всяка от четирите фактури на електронния адрес на
ответника следва да се остави без уважение, доколкото ответната страна не оспорва
получаването им по имейл, а единствено че не е получил покана да ги заплати.
Ответникът е оспорил автентичността на договора за превоз на пътници от 03.01.2023
г., представен от ищеца с исковата молба и е направил искане за допускане изслушването на
съдебно – почеркова експертиза, но предвид заплатените в хода на делото суми за главница
по издадените от ищеца фактури на основание сключения между тях договор и осъществен
превоз намира, че по направеното оспорване не следва да се постановява проверка на
автентичността на подписа на управителя на „А*“ ЕООД, респ. да се допуска съдебно –
почеркова експертиза като ненеобходимо. Без уважение следва да се остави и искането на
ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал договор от 03.01.2023 г.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 37120/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
1
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на
въпроса: Какъв е размерът на обезщетението за забава по всяка фактура за периода от
нейния падеж, посочен върху самата фактура, до 20.05.2025 г. (подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда), както и за периода от 21.05.2025 г. до датата на нейното плащане?
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., ****, ул. *** I“ №*, **********, *
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400.00 лева, платими от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч. гр. д. № 37120/2024 г. по описа на
СРС, 71-ви състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за постановяване извършването на
проверка автентичността на договор от 03.01.2023 г. като ненеобходимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните като
ненеобходими.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.11.2025 г. от 09.15 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Д*“ ЕООД
срещу „А*“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 309а ТЗ във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 1490,98 лв., представляваща общ размер на
обезщетение за забава, начислена за периода от 28.03.2023 г. до 20.05.2025 г. върху
възнаграждения за извършен превоз на пътници в периода 23.03.2023 г. – 26.03.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 37120/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответника са сключили договор за
превоз на пътници на 03.01.2023 г., във връзка който били извършени 4 бр. екскурзии в
периода 23.03.2023 г. – 26.03.2023 г. По повод извършения превоз били издаден 4 бр.
фактури, а именно – Фактура № **********/27.03.2023 г. за сумата от 2500 лв., Фактура №
**********/09.05.2023 г. за сумата от 2000 лв., Фактура № **********/15.05.2023 г. за
сумата от 3300 лв. и Фактура № **********/06.06.2023 г. за сумата от 3000 лв., които са
заплатени от ответника след образуване на делото. Поради неизплащане на сумите по
издадените фактури в срок, била начислена мораторна лихва в общ размер от 1490,98 лв., от
която – 378,96 лв., начислена върху главницата от 2500 лв. в периода от 28.03.2023 г. до
21.05.2024 г.; 275,89 лв., начислена върху главницата от 2000 в. в периода от 10.05.2023 г. до
21.05.2023 г.; 448,94 лв., начислена върху главницата от 3300 лв. в периода от 16.05.2023 г. до
21.05.2021 г.; 387,19 лв., начислена върху главницата от 3000 лв. в периода от 07.06.2023 г. до
21.05.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Оспорва представеният към
исковата молба договор за превоз на пътници да е подписан от управителя на ответното
дружество –С*. Поддържа, че процесният договор е нищожен поради липсата на предмет.
Оспорва в същия да са посочени конкретни цени, начин и срок на плащане. Оспорва
началната дата, от която се твърди да е изпаднал в забава за плащанена процесните
възнаграждения. По делото липсвали доказателства относно датата на изпращане и
получаване на покана за заплащане на процесните фактури. Ищецът оспорва исковата
претенция като недопустима в частта, в която се претендира законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК върху обезщетението за забава. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
По иска по чл. 309а ТЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
2
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да подадат по електронна поща съдебни книжа по
делото, могат да го направят на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 г. на
Председателя на СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат
с квалифициран електронен подпис.
УКАЗВА на страните, че съдът възпроизвежда подадените по електронна поща
съдебни книжа и приложенията към тях, както и тези в електронна форма, в необходимия
брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на
участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни
изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната,
извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници,
определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в случаите на чл. 83 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на ищеца – и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3