Решение по дело №347/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Е. Й. /Е. Т.Д./, против Х. Ф. С., Е. Ф. Г. и И. Ф. Т., искова молба. Със същата е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който ищцата цели да бъде признато по отношение на ответниците и същите да бъдат осъдени да й отстъпят собствеността и предадат владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №40909.116.305 по кадастралната карта на Г. К., кв. "В.", целия с площ 1868 кв. м., при съседи: поземлен имот с идентификатор №40909.116.137; поземлен имот с идентификатор № 40909.116.314; поземлен имот с идентификатор № 40909.135 и поземлен имот с идентификатор № 40909.116.121. С исковата молба е предявено и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответниците са признати за собственици на недвижим имот, а именно нот. акт за собственост на недвижим имот № 46, том VIII, рег. № 11537, н.д. № 1388 от 09.08.2007г. на Нотариус К. Д., нотариус с район на действие РС- К., вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. № 020. Ищцата твърди в исковата си молба, че като дъщеря на Т.Н.И. (роден на 12.04.1910 г., починал на 19.05.1986 г.) и внучка на Н.И.М. /починал на 05.12.1958 г./, е собственик по наследство на нива от 2000 дка, находяща се в строителните граници на с. П., община К., в местността „Ч.”. Твърди, че придобила собствеността върху имота въз основа на Решение № 4598/21.05.2007 г. на ОСЗГ – К. - т. I. 4 от решението. Сочи, че имотът бил отразен с пл. сн. № 1542 на картата на воден синдикат „А.” като този имот бил идентичен и с имот с пл. сн. № 6498 по кадастралния план на Г. К., кв. „В.”, и за него бил отреден УПИ X – 6498, кв. 212, с площ 1868 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор № 40909.116.305 по кадастралната карта на Г. К., при граници: поземлен имот с идентификатор № 40909.116.137; поземлен имот с идентификатор № 40909.116.314; поземлен имот с идентификатор № 40909.135 и поземлен имот с идентификатор № 40909.116.121. Ищцата сочи също, че съгласно Заповед № 162/19.02.2007 г. на Кмета на Община К., ответниците при условията на чл.16, ал.5 от ЗУТ, се легитимирали като собственици на имот УПИ X – 6498, в кв. 212 по кадастралната карта на града с площ 1868 кв. м., при граници: запад – жилищен блок, юг – паркинг, изток – улица „П. Р. С.” по ПУП на кв. „В.”, Г. К., като собствеността придобили по силата на Решение № 4480/27.11.2006 г. на ОСЗГ – К., с което решение били възстановени земеделски земи на наследниците на Ф. А.М.. В исковата молба ищцата твърди, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 46, том VIII, рег. № 11537, дело № 1388 от 09.08.2007 г. на нотариус с рег. № 020 на НК, с район на действие РС – К., ответниците били признати за собственици на недвижим имот с идентификатор № 40909.116.305 по кадастралната карта на Г. К., кв. „В.”, целия с площ 1868 кв. м. при съседи: поземлен имот с идентификатор № 40909.116.137; поземлен имот с идентификатор № 40909.116.314; поземлен имот с идентификатор № 40909.135; поземлен имот с идентификатор № 40909.116.121. Ищцата иска по реда на косвения съдебен контрол съдът да се произнесе по законосъобразността на Заповед № 162819.02.2007 г. на Кмета на Община К.. Претендира разноски.

По делото в срок е депозиран отговор на исковата молба само от ответниците Е. Ф. Г. и И. Ф. Т.. С отговора си същите изразяват становище както за недопустимост на предявената искова претенция, така и за неоснователност на същата. Твърдят в отговора, че завършеността на процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на процесния недвижим имот е предпоставка за допустимост на иска по чл. 108 от ЗС, и доколкото същата не е завършена, искът по чл. 108 от ЗС, се явявал недопустим (сочи се, че от страна на ОСЗГ – К. е постановен отказ спрямо ищеца за възстановяване на имота, срещу който отказ е съществувала възможност за защита по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ). Алтернативно излагат доводи и за неоснователност на исковата претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищецът Е. Й., чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция, по съображенията изложени в нея. В хода на изслушване на устните състезания процесуалният представителна на ищцата прави ново различно от направеното с исковата молба искане : по реда на косвения съдебен контрол в производството да бъдат прогласени като нищожни решение № 4154/27.03.2006 г., решение № 4389/31.08.2006 г. и решение № 4480/ 27.11.2006 г. на ОС „ З. и г.”, Г. К., поради това, че първото решение не било подписано от зам.началник, второто решение поради това, че било издадено от некомпетентен орган, а по отношение на третото не излага доводи за нищожност.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът Х. Ф. С., редовно призована, не се явява и не взема становище по иска.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът Е. Ф. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва иска.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, и ответникът И. Ф. Т., чрез процесуалния си представител, оспорва иска.

В производството по реда и при условията на чл.193 от ГПК, по искане на ответниците Е. Г. и И.Т. е открито производство по оспорване истинността на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с № 70 / 23.07.2007 г., издадено от Кметство П., О. К., досежно неговото съдържание, в частност досежно твърдението, че Т.Н.И.и Т.Н.И. са имена на едно и също лице, и че такива данни има в регистрите за населението на с. П..

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

В аспекта на изложеното в настоящото производство по делото се установява, че с решение № 4598 /21.05.2007 г., ОСЗГ, Г. К., е признала по заявлението и представените писмени доказателства от Е. Й., правото на собственост на наследниците на Т.Н.С. в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти, между които и посочената в т.4 на този р-л І, нива от 2.000 дка, находяща се в строителните граници на с. П., местност „Ч.. В раздел ІІ на същото решение, наименованата в онзи момент Общинска служба по земеделÞе и гори е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имоти, вкл. и върху посочената в т.4 от този раздел, нива от 2.000 дка, находяща се в строителните граници на с. П., местност „Ч.”, поради това, че имотът попада в регулация, поради което и на основание чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от заявителката, ищца в настоящото производство, е поискано да представи удостоверение и скица от техническата служба при Община К. по реда на чл.13, ал.4, 5 и 6, и чл.13а от ППЗСПЗЗ, като до поисканото представяне преписката е оставена без движение. В производството се установява, че с влязло на 13.01.2009 г., решение № 101/01.12.2008 г., пост. по адм.д. № 49/2008 г. на Административен съд, Г. К., е отменен изричния отказ на Кмета на Община К., за издаване на удостоверение и скица по реда на чл.13, ал.4, ал.5, ал.6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ, касаещи процесния имот и за връщане на преписката на компетентния административен орган-Кмета на Община К., за произнасяне по направеното искане на Е. Й..

От прочита на приложените по делото легализирани копия от решение № 2006- 1949 на ІІІ правен съд, Г. Бурса, от удостоверение № В.09.4ILM.59.00 -10/ 3445 от 16.10.2006 г. и удостоверение № В.09.4ILM.59.00 -10/ 3446 от 16.10.2006 г. на Областна дирекция- Текирдаа, ДРРБл, Р. Т., притежаващи апостил, се установява, че Т.Н.И., роден на 12.04.1910 г. в Г. К., е заминал за Р. Т. като изселник през 1970 г., починал е там и е оставил за единствен наследник дъщеря си Е. Й., родена на **.**.**** г. в Г. К., която пък като изселник от Б. през 1969 г. е пристигнала в Р. Т., с имената Е. Т. Д.. По делото е представено и Удостоверение № 104/27.11.2006 г. на Кметство П., от прочита на което се установява, че Т.Н.И.е син и законен наследник на Н.И.М., б.ж. на с. П., починал на **.**.**** г.

Приложено е по делото и удостоверение № 70/ 28.07.2007 г. на Кметство П., от прочита на което се установява, че същото удостоверява, че името Т.Н.И.и името Т.Н.И., записано в регистрите на населението на с. П., са имена на едно и също лице. По повод откритото производство за оспорване истинността на това удостоверение, съдът е приобщи към доказателствата по делото представеното от Кмета на Кметство П., писмо изх. № 17/26.04.2010 г., в което същият уверява, че Т.Н.И. са имената на лицето, с които то е посочено в регистъра за населението на с.П. от 1956 г., като същото лице, но с имена Т.Н.И. било записано при влизането в ТКЗС през 1958 г. По делото е приложено заверено от Кмета на Кметство П. и наименовано от него копие от регистрите за населението от 1956 г., т.4а, стр.60. От прочита му се установява, че в регистъра е записано лице с имената Т.Н.И., същото е родено на 16.04.1910 г. и има дъщеря с име Е., родена на 25.10.1932 г. В аспекта на изложеното съдът приема за недоказано оспорването истинността на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с № 70 / 23.07.2007 г. на Кметство П., О. К..

От прочита на представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 46, том VIII, рег. № 11537, н. дело № 1388 от 09.08.2007 г. на нотариус с рег. № 020 на НК с район на действие РС – К., се установява, че със същия ответниците са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор № 40909.116.305 по кадастралната карта на Г. К., кв. „В.”, целия с площ 1868 кв. м., при съседи: поземлен имот с идентификатор № 40909.116.137; поземлен имот с идентификатор № 40909.116.314; поземлен имот с идентификатор № 40909.135 и поземлен имот с идентификатор № 40909.116.121. В цитирания нотариален акт е посочено, че при съставянето му е представен Договор за доброволна делба на недвижим имот от 2007 г. Договорът е представен по делото, като е представена и стояща в основата му Заповед № 162/19.02.2007 г. От прочита й се установява, че същата е издадена от Кмета на Община К., на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.16, ал.5 от ЗУТ и въз основа на влязъл в сила ПУП – план за регулация и застрояване на кв. „В.”- ІІ част, Г. К., одобрен с Протокол № 25, и решения № 403 и № 404 от 20.04.2006 г. на Общински съвет, Г. К.. Със заповедта е наредено ответниците в настоящото производство, като наследници на Ф. А.М., и като собственици на имот с пл.сн. № 6498 и № 6394 по кадастралния план на кв. „В.”, Г. К., притежаващи решение № 4480/ 27.11.2006 г. на ОС „ ЗГ”, Г. К., да придобият право на собственост реда на чл.16, ал.5 от ЗУТ, върху два урегулирани поземлени имота, между които и УПИ Х- 6498 в кв.212, с площ 1868 кв.м. с идентификатор 409.09.116.305 по кадастралната карта на Г. К..

От приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява, че имот с пл.сн. № 1542 по плана на водния синдикат „А.”, попада в местност „Ч.” с площ 2 920 кв.м., записан е на Н.И. от с. П. и незастроената площ от същия в размер на 1 868 кв.м. по кадастралния план на Г. К. съставлява имот с пл.№ 6498. По ПУП на кв. „В.” за същия имот е отреден УПИ Х, кв.212, а по кадастралната карта на града имотът е с идентификатор 40909.116.305.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищеца права, намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владее на същия, и че последният го владее без правно основание. Недоказването само на една от тези предпоставки е основание за отхвърляне на претенцията с посоченото правно основание. В аспекта на изложеното съдът констатира, че ищцата в настоящото производство цели да бъде признато по отношение на ответниците и същите да бъдат осъдени да й предадат владението и собствеността върху поземлен имот с идентификатор № 40909.116.305 по кадастралната карта на Г. К., кв. „В.”, целия с площ 1868 кв. м., при съседи: поземлен имот с идентификатор № 40909.116.137; поземлен имот с идентификатор № 40909.116.314; поземлен имот с идентификатор № 40909.135 и поземлен имот с идентификатор № 40909.116.121. Ищцата твърди, че собственическият й титул, обуславящ правото й на собственост върху така посочения имот е Решение № 4598/21.05.2007 г. на ОСЗГ, Г. К.. Посоченото решение обаче не е от типа на положителните решения, издаваните по реда на чл.10, ал.7, във вр. с чл.14, ал.1, т.1, предл. 1, 2 и 3 от ЗСПЗЗ. Напротив в него изрично е посочено, че поради това, че заявеният за възстановяване имот, съставляващ нива от 2.000 дка, находяща се в строителните граници на с. П., местност „Ч.”, попада в регулация, на основание чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, заявителката-ищца в настоящото производство следва да представи удостоверение и скица от техническата служба при Община К. по реда на чл.13, ал.4, 5 и 6, и чл.13а от ППЗСПЗЗ, като до поисканото представяне преписката е оставена без движение. По делото не се представиха в този аспект доказателства, че ищцата е провела успешно самостоятелно административно производство пред Община К. по реда на чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, снабдила се е с удостоверение и скица на имота и висящата, оставена без движение административна процедура пред Общинската служба по земеделие, Г. К., е приключила успешно за нея. Т.е. следва да се посочи, че при тези данни ищцата не установява право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 40909.116.305 по кадастралната карта на Г. К., кв. „В.”, целия с площ 1868 кв. м. Както беше посочено единствено и само тази констатация е достатъчна да бъде отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС, а респ. и акцесорното искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на притежавания от ответниците нот. акт за собственост на недвижим имот № 46, том VIII, рег. № 11537, н.д. № 1388 от 09.08.2007г. на Нотариус с рег. № 020 на НК.

В производството още с исковата си молба, ищцата прави искане по реда на косвения съдебен контрол съдът да се произнесе по законосъобразността на Заповед № 162/19.02.2007 г. на Кмета на Община К.. По повод на това искане настоящата инстанция намира, че възражението за нищожност и/или унищожаемост /отменимост/ на административен акт по повод извършване на преценка за неговата процесуална или материална законосъобразност по реда на косвения съдебен контрол, е средство за защита в процеса и като такова по принцип принадлежи на ответника. В аспекта на изложеното съдът счита също, че в производството ищцата само декларативно прави своето искане, но не навежда доводи за конкретна незаконсъобразност на посочената заповед. Собственическите претенции на ищцата в това производство определено изключват интереса й от предявяване на това възражение, имащо характер на средство за защита в един процес. Нещо повече ищцата притежава друга правна възможност за достигане на търсения с това си искане правен резултат – това определено би бил един надлежно предявен особен, установителен по своя характер иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Следва прочие, изрично да бъде посочено, че и направените искания по реда на косвения съдебен контрол в производството за прогласяване нищожност на решение № 4154/27.03.2006 г., на решение № 4389/31.08.2006 г. и на решение № 4480/ 27.11.2006 г. на ОС „ З. и г.”, Г. К., следва да бъдат оставени без разглеждане като направени и несвоевременно – исканията са направени след приключване на съдебното дирене, едва в хода на устните състезания.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и доказани за ответниците Е.Г. и И.Т., се следва заплащане на направените в производството разноски в размер от по 500 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения отЕ. Й. /Е. Т. Д./, гражданка на Р. Т., живуща в Г. Б., К. м.., С. с.. № *, родена на **.**.****г. в Г. К., със съдебен адрес с. П. № *, О. К., /пълномощник С.Ю.Б./, против Х. Ф. С. от Г., ул. „О.” № *, Е. Ф. Г. от Г. К., ул. „О.” № *, и И. Ф. Т. от Г. К., ул. „О.” № *, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №40909.116.305 по кадастралната карта на Г. К., кв. "В.", целия с площ 1868 кв. м.

ОСЪЖДА отЕ. Й. /Е. Т. Д./, гражданка на Р. Т., живуща в Г. Б., К. м., С. с. № *, родена на **.**.****г. в Г. К., със съдебен адрес с. П. № *, О. К., /пълномощник С. Ю.Б./ да заплати на Е. Ф. Г. от Г. К., ул. „О.” № *, с ЕГН *, сумата в размер на 500 лв., съставляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА отЕ. Й. /Е. Т. Д./, гражданка на Р. Т., живуща в Г. Б., К. м.., С. с.. № *, родена на **.**.****г. в Г. К., със съдебен адрес с. П. № 27, О. К., /пълномощник С.Ю.Б./ да заплати на И. Ф. Т. от Г. К., ул. „О.” № *, с ЕГН *, сумата в размер на 500 лв., съставляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, Г. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :