О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478/25.6.2020г.
Варненски Окръжен съд в закрито
заседание в следния състав:
Председател:
Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Георгиев
Стоян Попов
като разгледа докладваното от съдия
Славкова
ВЧНД № 593 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249
от НПК.
Делото
пред настоящата инстанция е образувано по частна жалба на процесуалния
представител-защитник на подсъдимия В.М., срещу определение от 02.06.2020 г на
ВРС по НОХД № 903/20г. 27 състав, в частта относно произнасянето на съда в
разпоредително заседание за допуснати отстраними процесуални нарушения, довели
до ограничаване правата на подсъдимия.
Съдът е счел, че такива не са допуснати и е приел, че са налице предпоставки за
разглеждане на делото по общия ред, последното предопределено от
обстоятелството, че делото пред него се разглежда за втори път и е необходимо
да следва идентичен процесуален ред.
В частната жалба се
твърди, след позоваване на Тълкувателно
решение № 2/2002г. по н.д. №2/2002г. на ОCHK на ВКС, че обвинителния
акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Твърди се, че липсва
описание на изпълнителните деяния създаване на документ с невярно съдържание от
длъжностно лице и възоснова на кои
установени факти се твърди това извършване. Липсва ясна трактовка на фактите,
водеща до правната им квалификация. Оспорва се изложеното в обвинителния акт
относно неизвестно лице, което е съдействало за извършване на престъпленията, в които е обвинен подсъдимия.
Твърди се и нарушение на материалния закон.
Частната
жалба е подадена в срока по чл.342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално
допустима, по същество е неоснователна
За
да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение, съдът взе предвид следното
от фактическа страна:
Делото
се разглежда повторно пред ВРС. По първоначално образуваното срещу трима
подсъдими - един от които настоящия
подсъдим В.М., НОХД № 5279/2016г. по описа на ВРС е било повдигнато
обвинение по чл.311,ал.1, вр. чл.26,ал.1 от НК; а за останалите подсъдими
- В.Я.Б.и А.Р.А.по чл.316, вр.
чл.311,ал.1, вр. чл.26,ал.1 от НК. Преди началото на съдебното следствие са
направени искания от страна на защитата за прекратяване на съдебното
производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, едно от които е идентично оплакване за недостатъци в обвинителния акт.
На друго, служебно констатирано от него основание, съдът постановил определение
за прекратяване на съдебното производство. Протестирано успешно от прокурор от
ВРП, делото било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като
проверяващата инстанция в производство по гл.ХХІІ от НПК не установила наличие
на съществени процесуални нарушения, включително и такива по внесения
обвинителен акт.
След
смяна на докладчика и отново преценка от този докладчик за липса на допуснати
нарушения при изготвяне на акта, делото
приключило с осъдителна присъда за подсъдимия М. и оправдателна за
останалите двама подсъдими. Правилността на присъдата била проверена от
въззивната инстанция с резултат- потвърдена за оправданите подсъдими и отменена
и върната за ново разглеждане по отношение на подсъдимия М.. Въззвиния състав
счел, че са налице недостатъци в аналитичната дейност на съда, както и при
събирането и проверката на доказателствата по делото. Не е било преценено
нарушение при изготвяне на обвинителния акт, довело до нарушаване правата на
подсъдимия. При връщането на делото бил
посочен и процесуалния стадий, от който да започне то -
разпоредителното заседание по чл. 248 от НПК.
Доколкото за въззивната инстанция липсват правомощия да връща делото на
прокурор, в решението са посочени допуснатите нарушения , но непълнотата на обвинителния акт не е сред
изброените в отменителното решение.
Пред
районният съд било образувано отново НОХД № 903/20г., с идентичен с
първоначалния обвинителен акт, но само с подсъдим В.М., поради влязла в сила
оправдателна присъда за останалите двама подсъдими- Б.и А. Т.е. първоначално
внесеният през 2016г. обвинителен акт на прокурор от ВРП не претърпял никаква
промяна. В разпоредително заседание
съдът счел, че няма нарушения сред изброените в чл. 249 ал.4 от НПК и
отказал да прекрати съдебното производство на това основание. Именно този отказ на съда се обжалва пред
настоящия съд и с поставяне на въпроса – длъжен ли е съдът в р.з. да провери
редовността, както се изразява защитника, на обвинителния акт.
Основният
въпрос, който се поставя с частната жалба всъщност е дали са посочени всички
факти, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
него, а не съдът длъжен ли е да провери
качеството на обвинителния акт и дали
изложението на фактите води до неясноти в обвинението до степен, че да накърни
правата на подсъдимия – второто без съмнение част от преценката по чл. 248 ал.1
т.3 от НПК. / Това е така, защото: „Тези нарушения иманентно предполагат
ограничаване на права като основание за връщане на делото на прокурора. Такива
са неизвършването на процесуалните действия по повдигане и предявяване на
обвинението, предявяване на следствието и изготвяне на обвинителния акт.“
Цит.ТР№2/02 на ВКС/
За
да се твърди съставомерност на деянието, следва да се изложат онези фактически
обстоятелства, които отговарят на обективните и субективните признаци от
състава на престъплението. Именно те са значимите за обвинението при излагането
на фактическата обстановка, или т.нар. в цитираното многократно ТР № 2/02 г. на
ВКС „рамка на обвинението“ и „разгръщане на обвинителната теза“. Те следва да
са описани по начин, по който подсъдимият да може да се защитава по тези факти,
защото именно те диференцират повдигнатото срещу него обвинение и формулирането
му в заключителната част на обвинителния акт със съответните текстове от
Особената част на НК. Това е всъщност процесуалната функция на обвинителния
акт- да съдържа обосновка в нужния и достатъчен обем, да се изложи пълно, ясно
и безпротиворечиво обвинителната теза, при съблюдаване основното право на
обвиняемия, който следва да се защити адекватно, ефективно и без съмнение да
знае върху какви факти се основава обвинението.
Осъществявайки
контролните си правомощия, настоящият състав констатира, че атакуваният
обвинителен акт е мотивиран и в съответствие с изискванията на закона, съдържа
необходимите реквизити, посочени в закона: престъплението, за което е обвинен
подсъдимия по чл. 311 от НК – време и място на извършване, както и начин на
извършване. Оттам се извеждат и признаците на инкриминираната дейност по отношение на обвиненото лице от
обективна и субективна страна. Достатъчно ясно прокурорът е описал какво
представляват съставените официални документи, нормативната уредба за тяхното
използване, както и съответната форма, в която те следва да се съставят, за
целите на каква процедура са нужни и т.н., кои са неговите съставители и кои са
неверните обстоятелства. Флагрантно е, че съставителството на официалния
документ по чл. 311 от НК се отъждествява с неговото авторство – подписване и то е описано стъпка по стъпка на
л 20 до л. 21 от обв.акт. В крайна сметка не е част от съставомерните признаци
по какъв начин заявленията, са попаднали у него, след като е била извършена върху тях нотариалната
заверка, която представлява и официалния
документ, удостоверяващ неверни обстоятелства. В обвинителния акт е посочено,
че подсъдимият е съставител на официални документи, в частта на нотариалното удостоверяване,
то липсва каузален принос за това как тези документи/ чрез кого/ са се намирали
у него. Ирелевантността на действията на
това неизвестно лице се определя и от обстоятелството, че дейността на тримата/тогава/
обвиняеми не е била квалифицирана в съучастие с неизвестно лице. Отделно от
това, на стр.21 от акта прокурорът е развил виждането си както за отделните квалифициращи деянието
признаци като такова по чл. 311 от НК, така и за субективната страна.
В
заключение, следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че както бе
описано по-горе, този обвинителен акт е бил предмет на неколкократни преценки –
от страна на три първоинстанционни съдебни състави и два въззивни състава, като
заключенията им са изключвали несъответствия на обвинителния акт с изискванията
на процесуалния закон. Същевременно
подсъдимият е давал обяснения, като в началото на съдебното следствие,
на въпроса на съда, изпълняващ задължението му по чл. 276 ал.3 от НПК е заявил, че не разбира обвинението, „… как
на 10 август едно лице ще ми донесе едни неща и ще правя заверки на 10
март….това е една фикция.“/с.з от 20.03.17г.,л.357/. Всъщност с това изявление
подсъдимият е оспорил обвинението по същество, но не и неговата неяснота
относно конкретните съставомерни факти.
Твърдяните
в частната жалба нарушения на материалния закон липсват,
доколкото обжалваното определение се отнася до преценка на съда за наличие или
не на процесуални нарушения и няма как да се наруши материален закон, не и в
смисъла, който се влага чл. 348 ал.2 от НПК.
С
оглед изложеното дотук, настоящата инстанция счита, че съдържанието на
обвинителния акт в изискуемата степен дава възможност на подсъдимия да научи в какво е обвинен, защото са му
предявени фактите, които според обвинението, обосновават съставомерността на
деянията му. В този смисъл, е неоснователно оплакването в искането за нарушено
право на защита, а и обжалваното определение на районния съд е законосъобразно
и следва да се потвърди, като делото бъде върнато на същия състав на ВРС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
По
изложените съображения и на основание чл.345 вр. чл.341 ал.2 от НПК, вр. чл.249
от НПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение
от 02.06.2020г. по НОХД № 903/2020г. на Варненския районен съд.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.