№ 531
гр. С., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500394 по описа за 2023 година
С решение № 192 от 19.12.2022 год. по гр.д. № 1001/2021 год. ЕлПРС е признал за
установено по отношение на Агенция „П.И.“, че дължи на „ЗАД А.“ АД, гр. С. сума в общ
размер 298,67 лева, от която: главница в размер на 175,10 лева, разходи за репатриране на
лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН – 113,57 лева и ликвидационни разходи – 10
лева, представляваща обезщетение по регресна претенция във връзка със щета №
10016030133315/2016 год. по застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица №
0306Х0205316 от 09.05.2016 год., сключена между ЗАД „А.“ АД и В. А.Г. от гр. С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021 год. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния размер на претенцията
от 309,95 лева. С решението е признато за установено също така, че ответникът дължи на
ищеца мораторна лихва върху главницата от 298,67 лева в размер на 91,02 лева за периода
10.06.2018 год. – 10.06.2021 год., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 94,46 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 72,17 лева разноски
в заповедното производство, както и сумата 1010,35 лева разноски в исковото производство,
като претенцията за разноски е отхвърлена в останалата част. С решението съдът е уважил
предявения обратен иск от ответника Агенция „П.И.“ срещу третото лице – помагач „А.“
ЕАД, гр. С., като е осъдил последния да му заплати посочените по-горе суми, за които е
уважен предявения главен иск.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от третото лице –
помагач „А.“ ЕАД, гр. С. в частта, с която е уважен предявения главен иск срещу ответника,
както и в частта, с която е уважен предявения срещу него обратен иск от Агенция „П.И.“ с
оплаквания, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото
доказателства. Сочи, че не е установен механизма на настъпване на ПТП, нито причинно-
1
следствената връзка между произшествието и твърдените от ищеца вреди. Неоснователен е
и предявеният обратен иск, тъй като договорът за възлагане на обществена поръчка има
рамков характер, като дейностите, които дружеството следва да изпълнява не са
предварително определени, а се възлагат отделно на база месечни, допълнителни и
извънредни задания, като към м. октомври 2016 год. АПИ не му е възлагал кърпене на
констатирани неравности на платната за движение на мястото на произшествието, т.е. не е
налице договорно неизпълнение от страна на въззивника, което да обуславя ангажирането
на отговорността му по предявения обратен иск.
Ответникът Агенция „П.И.“ оспорва въззивната жалба.
Ищецът „ЗАД А.“ АД, гр. С. оспорва въззивната жалба.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗАД А.“ АД срещу
Агенция „П.И.“, гр. С.. Ищецът твърди, че на 10.06.2021 год. депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за увреден лек автомобил „Мазда 3“ с ДК
№ СВ 5353 ВН, като съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33195/2021 год. на СРС. Поради подадено
възражение от длъжника, са предявени и настоящите искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
На 19.10.2016 год. на автомагистрала „Тракия“ в посока гр. С.-гр. П. на км. 16+500
лекият автомобил при движение в необезопасен участък в ремонт на пътното платно
преминал през несигнализирани препятствия – метален предмет и дупка, които
предизвикали ПТП с материални щети по автомобила, констатирано в протокол за ПТП №
1637360/19.10.2016 год. Въз основа застрахователна полица № 0306Х0205316 от 09.05.2016
год. застрахователят изплатил на водача на лекия автомобил В. Г. дължимото обезщетение
по щетата за подмяна на части и ремонт на автомобила, заедно с ликвидационни разходи и
разходи по репатриране на автомобила. Поради плащане на обезщетението предявява
регресна претенция срещу ответната агенция, която не е изпълнила вменените й с чл. 30, ал.
1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължения по поддържане на републиканския път в участъка
на произшествието, като са налице основания за встъпване в правата на увредения за
причинените от деликта вреди срещу възложителя на лицата, които със своето бездействие
са причинили имуществените вреди на собственика на автомобила.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като е
направил възражения срещу протокола за ПТП с доводи, че същият няма обвързваща
доказателствена сила, тъй като не е придружен със снимков материал, а
местопроизшествието не е посетено от служители на МВР, като не е установен по
безспорен начин механизмът на произшествието. Счита също така, че застрахователният
договор не съдържа всички необходими реквизити, като не е ясно кои са покритите
застрахователни рискове, като липсва и подпис на застрахования. Твърди още, че вредите не
са в причинна връзка с твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника по
поддръжката на пътя. С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличане на
трето лице – помагач „А.“ ЕАД, Позовава се на договор за обществена поръчка № РД-38-17
от 01.09.2015 год., сключен между АПИ и „А.“ ЕАД, с който ищецът възложил поддръжката
на пътя на дружеството- изпълнител, поради което, в случай че се докаже твърдяния в
исковата молба механизъм на ПТП, отговорност за това следва да носи изпълнителят по
договора за обществена поръчка спрямо възложителя. Предявява при условията на
евентуалност /ако бъде уважен предявения главен иск/ обратен иск срещу третото лице-
помагач за заплащане на процесните суми, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК.
Третото лице-помагач оспорва изцяло предявените обратни искове. Не оспорва, че
между него и ответника е сключен договор за възлагане на обществена поръчка, но с него с
оглед рамковия му характер дейностите, които „А.“ ЕАД е длъжно да извършва, не са
предварително определени в самия договор, а се възлагат отделно на база месечни,
2
допълнителни и извънредни задания, въз основа на които се съставят месечни сертификати,
които са доказателство за действително изпълнени от изпълнителя и приети от възложителя
АПИ ремонтни работи. Към момента на процесното ПТП от страна на АПИ няма възлагани
допълнителни и извънредни задания на изпълнителя. Сочи, че няма клауза в договора, която
да го ангажира да следи за настъпването на непредвидимо обстоятелство, каквото е
наличието на твърдяните препятствия на пътното платно. Не е налице неизпълнение на
договорно или друго задължение на третото лице – помагач, което да е довело да възникване
на твърдените от ищеца вреди. Моли съда да отхвърли предявените главни искове, а в
случай на уважаването им и разглеждане на предявения обратен иск, моли последният да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно протокол за ПТП № 1637360 от 19.10.2016 год., съставен в 16.10 ч. от В.И. –
младши инспектор при ОДМВР – гр. С. в 15.50 ч. е настъпило ПТП с участник В. А.Г. –
водач на лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН, при движение по автомагистрала
„Тракия“ в посока гр. С. - гр. П. на км. 16+500 - при участък от пътя в ремонт автомобилът
претърпял ПТП, като попаднал в необезопасена дупка на пътя, в резултат на което се
спукали двете леви гуми. Отразена е и схемата на ПТП.
От показанията на свидетеля Г. – водач на автомобила, се установява, че на посочената
дата при управление на МПС по автомагистрала „Тракия“ в посока на движение от гр. С. за
гр. П. претърпял ПТП. На мястото на произшествието на пътя имало ремонт и движението
било отбито от едната в другата лента, като на мястото за отбиване при мантинелата
автомобилът преминал през дупка на пътното платно и предмет на пътя, при което
автомобилът спукал две гуми. Водачът следвал стриктно указанията на пътя, като мястото
на ПТП било единственото възможно за преминаване.
Според заключението на съдебната автотехническата експертиза на в.л. Въздържанов
механизмът на процесното ПТП е следният: на 19.10.2016 год. около 15.50 ч. на
автомагистрала „Тракия“ на км. 16+500 в посока гр. С. – гр. П. се е движел със скорост 70
км./ч. лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН, собственост и управляван от В. Г., като
в този участък от пътя са се извършвали ремонтно-възстановителни работи, а организацията
на движение на МПС в този участък е било предвидено да се извърши съгласно представен
по делото план за временна организация и безопасност на движението. Превозните средства,
които идвали от гр. С. към гр. П. се движели по крайната лява изпреварваща лента по
пътното платно от гр. П. към гр. С., като мантинелите, разделящи двете пътни платна били
премахнати. Превозните средства, идващи от гр. С. след км. 16+470 следвало да завият
надясно по посока на движението си и да се включат в нормалното дясно пътно платно
посока гр. П.. Точно в този участък на преминаване от пътното платно посока гр. С. към
пътното платно посока гр. П. е имало дупка и неравност на пътя или остатък от мантинела,
като при преминаване на лекия автомобил през тях двете леви гуми са се спукали. По делото
няма данни за това водачът на лекия автомобил технически да е имал възможност да
предотврати произшествието. Вещото лице допуска причинна връзка между произшествието
и причинените вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
3 от КЗ и чл. 49 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като при успешно проведено заповедно производство и
при евентуално уважаване на исковете по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в
сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително
3
решение на съда. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или
бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в
качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и необозначено
препятствие /дупка/ на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на
претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от
20.05.2016 год. до 19.05.2017 год. към датата на настъпване на ПТП – 19.10.2016 год. е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско" за л.а. „Мазда 3“ с
ДК № СВ 5353 ВН, която е била валидна към датата на застрахователното събитие.
Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по
имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 309,95 лева.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и
настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани
писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетел, както и е прието
заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства твърдяния в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП – на 19.10.2016 год. около 15.50 ч. на автомагистрала „Тракия“ на км.
16+500 в посока гр. С. – гр. П. се е движел със скорост 70 км./ч. лек автомобил „Мазда 3“ с
ДК № СВ 5353 ВН, собственост и управляван от В. Г., като в този участък от пътя са се
извършвали ремонтно-възстановителни работи и при преминаване от пътното платно посока
гр. С. към пътното платно посока гр. П. съгласно указанията и поставената на място
мантинела при включване в дясното платно за движение на пътя автомобилът попаднал в
необезопасено препятствие /дупка/ и предмет на пътя, вследствие на което са нанесени
материални щети на лекия автомобил, изразяващи се в спукване на предна и задна леви
гуми. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП се установява от протокола за ПТП и от
показанията на разпитания свидетел. Последните следва да се кредитират изцяло, тъй като
свидетелят е незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл. 172 ГПК и
предвид обстоятелството, че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил,
съдът намира, че показанията му са с възможно най - висока степен на непосредственост.
Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът
приема за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на гумите на автомобила са
били причинени именно след преминаване през необезопасен, несигнализиран и неизправен
участък от пътното платно, представляващ непреодолима дори при шофиране със скорост в
рамките на нормативно допустимата пътна неравност. За процесния пътен инцидент е
съставен и протокол за ПТП от служители на МВР, който има обвързваща доказателствена
сила за фактите, осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно –
4
за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалото в ПТП моторно
превозно средство и претърпените вреди. Механизмът на произшествието е установен и от
заключението на назначената от съда автотехническа експертиза, което съответства на
отразеното в протокола за ПТП относно начина на настъпване на произшествието. Щетите
по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени от експерта в
опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и възлизат на сумата 175,10 лева – пазарна цена на повредените гуми.
Установи се също така, че претендираната сума е заплатена изцяло от ищеца по
сключената застраховка „Каско” в полза на увредения собственик лекия автомобил.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята
съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено противоправно поведение
/бездействие/ на ответника. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътно-
транспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал.
2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява
от Агенция «П.И.» /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я
поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за непрекъснато и
безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно препятствията по пътното
платно и ги отстранява в кратък срок. Съгласно §1 т. 19 от Правилника за движение по
пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират
на пътното платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което
управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата
дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/,
включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§1, т. 14 от
ДР на Закона за пътищата/. Наличието на дупка на пътното платно и необезопасяването й е
резултат от неизпълнение на посочените задължения на Агенцията, от което бездействие са
причинени и вредите на ищеца.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните
обезщетения по застраховка "каско" настоящият състав намира, че ответникът не може да се
позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по
застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива
възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на
лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.
Волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в
необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на
пътнотранспортно произшествие. Процесните щети са включени в застрахователното
покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника.
С оглед на тези съображения се налага извод, че ищцовото дружество не е имало
основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на
процесните щети на автомобила.
От изложеното следва, че правопораждащият регресното вземане на ищеца -
5
застраховател фактически състав е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан по основание и размер.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е уважен предявения
главен иск.
Предвид основателността на главния иск до посочените по-горе размери, съдът следва да
разгледа предявените при условията на евентуалност обратни искове срещу третото лице-
помагач, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК.
По делото е представен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-
17/01.09.2015 г, сключен между АПИ и „А.“ ЕАД. Видно от самия договор дейностите,
които изпълнителят е длъжен да извършва, се възлагат с месечни, допълнителни и
извънредни задания (чл. 5 от договора). На база възложените задания се съставят месечни
сертификати, които са доказателство за действително изпълнени от изпълнителя - "А. " ЕАД
и приети от възложителя - АПИ ремонтни работи (чл. 9, ал. 6 от договора). Извънредните
задания са приложими при настъпване на "непредвидени обстоятелства" и съгласно чл. 5,
"В" от договора. Възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлагат
писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния участък
и осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза изпълнителят е длъжен да
започне незабавно работа по разпоредените дейности. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 8
"извънредно задание" означава писмено възлагане от възложителя на видовете количества и
работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за осигуряване на
проходимостта на пътищата и безопасността на движението при възникване на
непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на чл. 2 ЗЗБ. Към момента на
извършеното произшествие от страна на АПИ няма възлагани както месечни, така и
допълнителни и извънредни задания. Няма клауза в договора, която да предвижда
задължение за изпълнителя да осигурява екип, който да следи за наличието или
възникването на "непредвидени обстоятелства", каквото е наличието на внезапно появили се
на платното предмети, включително и такива, които биха могли да доведат до ПТП.
Съгласно чл. 12, ал. 8 от договора изпълнителят е длъжен "Да поддържа в готовност екипи,
които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-транспортни
произшествия (ПТП), аварии и други извънредни случаи, възникнали по републиканските
пътища.... ". Изпълнителят е длъжен да отстрани препятствията, включително последиците
от ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя АПИ. В конкретния случай
на третото лице-помагач не са възлагани допълнителни и извънредни задания, няма
протоколи, в които да е описано, че се дължи отстраняване или обезопасяване на
препятствия от магистралния участък съгласно възложени допълнителни или извънредни
работи. Неоснователни са доводите на ответника по главните искове, че изпълнителят бил
натоварен с надзор върху състоянието на магистралата и че е следвало да предприема
незабавни действия по отстраняване опасности на пътно платно без за същото да е
необходимо изявление на възложителя. Разпоредбите на чл. 5 от договора ограничават
правомощията на изпълнителя до изпълнение на конкретно поставени задачи, включително
и при възникване на непредвидени обстоятелства – дори и в тази хипотеза се изисква
възлагане от възложителя на работи по отстраняване на неизправности на пътя, създаващи
опасност за движението по него. Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят в рамките на
правата си по договора е длъжен да предприема действия по опазване на пътя с оглед
безопасност на движението, да изпълнява допълнителни разпореждания на възложителя, да
започва работа веднага след възникване на необходимост от същото, да поддържа в
готовност аварийни екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност при
движението. Тези правомощия изпълнителят има само в рамките на дадените му по
договора права, като тълкувайки клаузите на чл. 12 и на чл. 9 от договора се налага извод, че
той може да предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението
6
само в изпълнение на конкретно разпореждане на възложителя.
За да може да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя по Договора за
възлагане на обществена поръчка, ответникът по главните искове трябва да докаже, че
причинените вреди произтичат от неизпълнение или некачествено изпълнение на някое от
поетите с договора задължения. В случая възложителят по договора не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че е възложил изрично /било писмено, било устно/
на изпълнителя да извършва дейност по премахване или обезопасяване на препятствия на
пътния участък, в който е възникнало процесното ПТП и ответникът не е изпълнил така
възложената му работа. Отговорността на изпълнителя е договорна, а не гаранционна,
поради което трябва да бъде доказана пряка причинна връзка между неизпълнението на
възложената работа и причинените на третото лице вреди. При липсата както на твърдения,
така и на доказателства, че подобна дейност е възложена на ответника по предвидения в
договора начин и в резултат на неговото неизпълнение или лошо изпълнение са причинени
вреди на ищцата, искът против "А. " ЕАД се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да отхвърли предявените обратни искове от ответника срещу третото лице –
помагач, като неоснователни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 192 от 19.12.2022 год. по гр.д. № 1001/2021 год. на ЕлПРС в
ЧАСТТА, с която „А.“ ЕАД, гр. С. е осъдено да заплати на Агенция „П.И.“, гр. С. сума в
общ размер 298,67 лева, от която: главница в размер на 175,10 лева, разходи за репатриране
на лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН – 113,57 лева и ликвидационни разходи –
10 лева, представляваща обезщетение по регресна претенция във връзка със щета №
10016030133315/2016 год. по застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица №
0306Х0205316 от 09.05.2016 год., сключена между ЗАД „А.“ АД и В. А.Г. от гр. С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021 год. до окончателното
изплащане; мораторна лихва върху главницата в размер на 91,02 лева за периода 10.06.2018
год. – 10.06.2021 год.; сумата 72,17 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
33195/2021 год. по описа на СРС, както и сумата 1010,35 лева разноски в исковото
производство, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност обратен иск на Агенция
„П.И.“, гр. С. срещу третото лице-помагач „А.“ ЕАД, гр. С. за заплащане на сума в общ
размер 298,67 лева, от която: главница в размер на 175,10 лева, разходи за репатриране на
лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН – 113,57 лева и ликвидационни разходи – 10
лева, представляваща обезщетение по регресна претенция във връзка със щета №
10016030133315/2016 год. по застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица №
0306Х0205316 от 09.05.2016 год., сключена между ЗАД „А.“ АД и В. А.Г. от гр. С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021 год. до окончателното
7
изплащане; мораторна лихва върху главницата в размер на 91,02 лева за периода 10.06.2018
год. – 10.06.2021 год.; сумата 72,17 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
33195/2021 год. по описа на СРС, както и сумата 1010,35 лева разноски в исковото
производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8