Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград,
23.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 437 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за разпределяне реално
ползване.
Производството
е образувано по искова молба на ищците А.М.Б., ЕГН ********** и малолетната С.К.Б.,
ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен представител К.С.Б., ГН **********
и тримата от с.Цветина, със съд. адрес ***
-чрез адв.А. № 16, п р о т и в В.Н.В., ЕГН ********** и Н.И.В., ЕГН ********** ***.
Предявен
е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС- за определяне начина на реално
ползване на поземлен имот застроен и незастроен
съставляващ УПИ ІІІ-2330 от
кв.204 по плана на Велинград, целият с площ 1100 кв.м. /по скица
980кв.м./, с кадастрален номер 5032330, както и на сутерена на построената в
това дворно място жилищна сграда, състоящ се от три мазета и гараж, чиито
съсобственици не могат да образуват мнозинство.
Ищците
твърдят, че с ответниците са съсобственици на дворно място съставляващо УПИ
ІІІ-2330 от кв.204 по плана на Велинград,
целият с площ 1100 кв.м. /по скица 980кв.м./, с кадастрален номер 5032330.
Собствеността си върху дворното място ищците придобили в резултата на
покупко-продажба обективирана в НА №71, том.1, н.дело №68, вписан в АВ под №
249 от 17.02.2016г. По силата на тази сделка ищците станали собственици при
равни права на следния недвижим имот: Втори жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, състояща се от сутерен с три мазета и гараж, първи жилищен етаж
на ЗП от 170кв.м, ведно с ½ ид.част от сутерена и останалите общи части
на сградата, ведно с 145/980 ид.части от Дворното място, в което е построена,
съставляващо УПИ ІІІ-2330 от кв.204 по
плана на Велинград, при граници и съседи: от север – ул*****; от запад УПИ
ІІ-2331 и УПИ VІІ-2335; от юг п.и. 2336; от изток УПИ ІV-2329.
Ответниците
от своя страна били собственици в режим на СИО на първия жилищен етаж от горе
описаната жилищна сграда на ЗП от 170кв.м, ведно със съответните ½
ид.части от сутерена и общите части та сградата, ведно с 835/980 ид. части от
дворното място в което е построена, както и на построената в източната част на
имота масивна сграда – лятна кухня на 27 кв.м.
И тъй
като не можели доброволно да уредят ползването на съсобственото между страните
дворно място и не можели да формират мнозинство по смисъла на чл.32, ал.2 от
ЗС, то и за ищците бил налице правен интерес от настоящия иск.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска
съдът да постановите решение, с което определи начина на реално ползване
на поземлен имот застроен и незастроен,
съставляващ УПИ ІІІ-2330 от кв.204 по
плана на Велинград, целият с площ 1100 кв.м. /по скица 980кв.м./, с кадастрален
номер 5032330, както и на общите части на сградата и на сутерена, състоящ се от
три мазета и гараж.
В срока
за отговора ответниците не са депозирали такъв. В последствие преди първо
о.с.з. с писмено становище оспорват изцяло иска. Излагат следните съображения:
На първо място твърдят, че ищците нямали правен интерес от предявените искове,
поради липса на предпоставките по чл.32, ал.2 от ЗС. Това си възражение
основата на това, че в случая нямало дори разногласия между съсобственицити
относно ползването на процесния недвижим имот, при което и нямало възможност
съдът да се намесва в отношенията между съсобствениците. Твърдят, че ищците нямали
правен интерес от ползването на дворното място, тъй като цялото било
собственост само на ответниците. В тази връзка сочат, че притежават по силата
на нотариален акт №82 от 18.09.2006 година 375/1096 идеални части. По силата на нотариален акт № 107 от 2009 година
притежават 460/980 ид.части от същият имот, както и по силата на нотариален акт
№ 136 от 2010 година 187,5/980 идеални части и че собствеността е придобита
чрез покупко-продажба. Настоява се на това, че сборуването общо възлиза на
1022,50 кв.м., колкото е повече от площта на имота, който е 980 кв.м. И тъй
като считат, че ищците не са съсобственици, то и липсвал за тях правен интерес
за настоящият иск. Оспорват иска и досежно разпределянето ползване на сутерена
и общите части на жилищната сграда. Причините, поради които оспорват същите са
неясни, доколкото единствено са изброени документи въз основа, на които
ответници се легитимират като собственици на идеални части от сутерена. Така
или иначе твърдят, че е имало разпределение на ползването на избените
помещения, както и на лятна кухня с предишни собственици. Поради това счита, че
са налице правоизключващи факти.
Възраженията
на ответнците за недопустимост на иска са намерени от съда за неоснователни и
като такива са оставени без уважени, по съображения подробно изложени в
протокол от о.с.з. проведено на 06.06.2017г. А и към момента не намира причини
да промени това си становище.
В
о.с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.А., подържат иска за разпределяне
ползването на дворното място съобразно квотите и на избените помещения по трети
вариант на ССЕ, с подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.М. не оспорват иска за
разпределяне ползването, поддържат възраженията си, като също искат отхвърляне
на исковете, с подробни съображения в защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
От представения
от ищците НА 71/17.02.2016гг. /л.8/ се установява с него по силата на
покупко-продажба Р.К. да е продал на А.М.Б., ЕГН ********** и малолетната С.К.Б.,
ЕГН **********, следния свой собствен имот: ВТОРИ ЕТАЖ –завършен на груб строеж
от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от: сутерен с три мазета и
гараж, първи и втори жилищен етаж на ЗП от 170 кв.м., заедно със собствените си
идеални части от избените помещения в сутерена и общите части на сградата,
заедно със собствените си 145/980 ид. част от ДВОРНО МЯСТО, в което е построена
сградата, цялото с площ от 1100кв.м. /а по скица от 978кв.м./, представляващо УПИ
III -2330 от кв.204 по плана на Велинград с кад.№ 5032330, при равни права на
всеки от купувачите.
От
представените от ответниците документи за собственост се установява следното: С
НА 82/18.09.2006г. /л.31/ по силата на покупко-продажба Николай В. е продал на В.Н.В.,
следния свой собствен имот: 375/1960 ид част от поземлен имот, за който
регулацията е приложена с площ от 978 кв.м. по скица, а по нот. акт с площ от
980кв.м., означен като УПИ III -2330 от кв.204 по плана на Велинград, видно с ½ ид. част от ПЪРВИ ЕТАЖ със ЗП от 170
кв.м. от двуетажна жилищна сграда – къща, застроена в същия поземлен имот и
състояща се от сутерен с три мазета и гараж и два жилищни етажа, ведно с
½ ид.част от гаража находящ се в сутерена с площ от 15 кв.м., ведно с
¼ ид. част от сутеренния етаж на къщата при условията на чл.38 от ЗС и
общите части на сградата, ведно с ½ ид. част от ЛЯТНА КУХНЯ с площ от
27,20 кв.м., построена в поземления имот. В същия НА е посочено, че продавача
има определен начин на реално ползване на ½ ид част от двете южни избени
помещения.
С НА
107/29.10.2009г. /л.32/ по силата на покупко-продажба съпрузите Р. и Д.М. са продали
на съсобственика си Н.И.В., следния свой собствен имота: 460/980 ид част от УПИ
III -2330 от кв.204 по плана на Велинград , целия с площ от 978 кв.м. по скица,
а по нот. акт с площ от 1100кв.м.
С НА
136/23.08.2010г. по силата на покупко-продажба Кремена В. е продала на
съсобственика си Н.И.В., следния свой собствен имот: 187,5/980 ид част от УПИ
III -2330 от кв.204 по плана на Велинград , целия с площ от 978 кв.м. по скица,
а по нот. акт с площ от 980кв.м., видно с
½ ид. част от ПЪРВИ ЕТАЖ със ЗП от 170 кв.м. от двуетажна жилищна
сграда – къща, застроена в същия поземлен имот и състояща се от сутерен с три
мазета и гараж и два жилищни етажа, ведно с ½ ид.част от гаража находящ
се в сутерена с площ от 15 кв.м., ведно с ¼ ид. част от общите части на
сградата, ведно с ½ ид. част от ЛЯТНА КУХНЯ с площ от 27,20 кв.м.,
построена в поземления имот.
По делото
не спорно, като ответниците не са оспорили твърдението на ищците, че са съпрузи
и придобитата от тях собственост е режим на СИО. Така въз основа на описаните
по- горе 3 бр. НА за покупко-продажба на
имоти се установява, че ответниците В. и Н. В., като съпрузи са станали индивидуални
собственици в режим на СИО на следните имоти: 1. На целия на Първи етаж, със ЗП
от 170 кв.м. от двуетажна жилищна сграда – къща, застроена в УПИ III -2330 от
кв.204 по плана на Велинград; 2. На целия Гараж с площ от 15 кв.м, находящ се в сутерена на
къщата, построена в това УПИ; 3. На цялата ЛЯТНА КУХНЯ с площ от 27,20 кв.м.,
построена в същото УПИ; 4. На ½ ид част от трите избени помещения,
находящи се в сутерена на къщата; 5. На общо 835/980 ид. части от поземления
имот за който е отредено УПИ III -2330
от кв.204 по плана на Велинград , целия с площ от 978 кв.м. по скица, а по нот.
акт с площ от 980кв.м., представляващи сбор от 375/1960 ид част = 187,5/980/, 460/980
ид.части и 187,5/980 ид част от УПИ-то.
От своя
страна ответниците, се установява да са съсобственици на целия Втори етаж със
ЗП от 170 кв.м. от двуетажна жилищна сграда – къща, застроена в УПИ III -2330
от кв.204 по плана на Велинград; 2. На ½ ид част от трите избени
помещения, находящи се в сутерена на къщата; 3. На останалите 145/980 ид части
от поземлен имот за който е отредено УПИ III -2330 от кв.204 по плана на
Велинград.
Тоест
установява се наличие на съсобственост между страните по отношение на дворното
място при квоти 145/980 ид части за ищците и 835/980 ид. части за ответниците,
както по отношение на трите избени помещения, находящи се в сутерена на къщата построена
в това дворно място със ЗП от 170 кв.м. – при квоти от по ½ ид част за
ищците и ответниците.
Предвид
горното, напълно неоснователно е възражението на ответниците, че са собственици
на цялото дворно място, тъй като се установява наличие на съсобственост в него
между страните. Не основателно е и възражението на ответниците, че иска е
недопустим, тъй като имало вече определен начин на реално ползване на избените
помещения. Дори и да се приеме, че в НА 82/18.09.2006г. се съдържат данни за
някакво разпределение на ползването на избените помещения, то то касае само
продава по тази сделка, но не й приобретателя. Това е така, тъй като правото на
ползване не е било предмет на разпоредителната сделка. Самият факт, че в
последствие са променени собствениците както на етажите от къщата, така и на
избените помещения от сутерена и на дворното място е достатъчно за да е налице правен
интерес от предявяване на иск по чл.32, ал.2 ЗС.
По делото
е представена и скица № 1186/10.11.2016г. издадена от община Велинград. Видно
от нея за процесния поземлен имот е отредено УПИ III -2330 от кв.204 по действащия
плана на Велинград одобрен 2004г., което е с площ от 978 кв.м. и с
идентификатор № 503.2330, в което има построени сгради: 1. Жилищна сграда на 2
етажа със ЗП -170 кв.м. с идентификатор № 503.2330.1; 2. Масивна селскостопанска сграда със ЗП
-27 кв.м. с идентификатор № 503.2330.2. В скицата са посочени и собствениците
на имота, притежаваните от тях идеални части от него, както и документа им за
собственост, а като такива са посочени 2 лица - ищците и ответниците.
Представен
е и НА №243/2002г., с който се установява само по варигата назад придобиване на
право на собственост от прехвърлителите- подавачи Николай В. и Кремена В. на
имотите придобити от ответниците, който само потвърждава вече направения
по-горе извод.
Напълно
неоснователно съдът намира и съображението на ищците, че на разпределяне
ползването би следвало да подлежи и гаража от сутеренна на къщата, тъй като не
бил ясен неговия статут, поради следно:
До колкото както в документите за собственост на ответниците, така и в
документите за собственост на ищците ясно е записано, че сутеренния етаж се
състой от три избени помещения и гараж, то още при покупката на имотите
страните са били напълно наясно какво е построено в приземния етаж. Определено
ищците не са придобили каквато и да било идеална част от гараж, само идеални
части от избените помещения, което изрично е записано в НА №71/2016г. Вместо
това се установява въпросния гараж да е собственост само на ответниците. Ето
защо и съдът намира, че не налице съсобственост между страните по отношение на
гаража, при което и той не подлежи на разпределяне ползването по реда на чл.32,
ал.2 ГПК.
Разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено
искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод
ползването на обекта на съсобствеността. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото
или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното
ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата
вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност
за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г.
по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК).
Ето
защо при иск с правно основание чл. 32,
ал. 2 от ЗС съдът следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря
най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към
момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до
имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им. Същевременно
следва да се държи сметка и за площта на незаконните постройки, ползвани от
някои от съсобствениците, която при разпределението на останалата свободна от
застрояване част от дворното място следва да бъде приспадната от техния дял.
По делото
е прието основно и допълнително заключение по СТЕ изготвени от в.л.Б.Г., с което
са направени по три варианта на разпределяне ползването на дворното място от
съсобствениците му и за разпределяне ползването на избените помещения. Ищците
изразяват желание разпределението на ползването на дворното място да се извърши
по 1-ви вариант на СТЕ, тъй като е най целесъобразен и функционален и предвижда
минимално площ за общо ползване е е съобразен с правата на собственост и с
фактическото положение. А разпределянето на ползването на избените помещения да
се извърши по 3-ти вариант, осигуряващ в най пълна степен разпределяне на
ползването на избите при равните права на страните.
Видно от
1-ви вариант на СТЕ с него е предвидено разпределение на ползването на дворното
място при обща незастроена площ от 831кв.м и при отчитане собствеността на
сградите от основно и допълващо застрояване, по следния начин: за ищците – площ
от 109,30 кв.м с осигурен достъп до жилищната сграда от улица /оцветено в червено/, при собственост
на 145/980 ид част равняваща се на 122,20квм.; за ответниците площ от 695,90
кв.м с осигурен достъп до жилищната сграда
от улица /оцветено в синьо/, при собственост на 835/980 ид части
равняващи се на 708,20 кв.м. В отредената за ответниците площ попада и тяхната
сграда от допълващо застрояване – лятна кухня. Освен това е предвиден за площ
за общо ползване от 25,80 кв.м. Не е взето предвид и обстоятелството, че в
дворното място е построена двуетажна жилищна сграда, на която собственици на
отделените етажи са различни лица, тоест да се касае за етажна собственост. Единствено
по това този първи вариант се различава от втория вариант, който предвижда обща
площ за ползване около цялата жилищна сграда.
Във втори
вариант при същите данни е определена площ за общо ползване от 83,20кв.м., а за
индивидуално ползване, съответно 80,60 кв.м. за ищците и 666,60 кв.м. за
ответниците.
При
определяне ползването на дворното място по първи и втори вариант не взета
предвид клетка на външната тоалетна. По това трети вариант се различава от
втори вариант.
Съдът
намира, че начина на реално ползване на процесното дворно място следва да се
разпредели по 1-ви вариант, тъй като той в най-голяма степен отговаря на
квотите на страните в съсобствеността, а и е осигурен достъп до сградата от
основното застрояване, в това число и до избените помещения, както и от
допълващо застрояване на нейните съсобствениците. Освен това е отчетено и
обстоятелството, че външната тоалетна не се ползва от ищците, като и те не
желаят да бъде съобразено ползването на дворното място с тази външна тоалетна.
По
отношение разпределянето на ползването на избените помещения, съдът намира, че
разпределянето им следва да стане по трети вариант, поради следното: В него е
отчетена индивидуалната собственост върху гаража на ответниците. Отчетено е и,
че страните са съсобственици на по ½ ид част от трите избени помещения,
намиращи се в сутерена. На всеки от собствениците на самостоятелните два
жилищни етажа е определено за индивидуално ползване по едно цяло избено помещение.
Трето избено помещение е разделено по единствения възможен начин, предвид
изградените стени и възможностите за достъп, като за осигуряване на такъв е
предвидена и обща площ. Видно от този
трети вариант за ищците е отределено ползването на общо 15,15кв.м.- оцветено в
червена, а за ответниците на 16,91 кв.м. – оцветено в синьо, при собственост на
страните от по ½ ид част, равняващи се на 17,75 кв.м. А за общо ползване
е определена площ от 3,35 кв. за осигуряване на достъп до разделените части от
общата изба.
Ето
защо и съдът намира, че иска по чл.32, ал.2 от СК следва да бъде уважен, като
се разпредели ползването на съсобствен недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор №503.2330 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Велинград, представляващ урбанизирана територия за който е отреден УПИ
III -2330 от кв.204 по действащия плана на Велинград, между съсобствениците на
дворното място – ищците и ответниците, по Първи вариант на СТЕ. А по отношение
на ползването на съсобствените между страните три избени помещения, находящи се
в сутерена на жилищната сграда построена в това дворно място, разпределянето на
ползването се извърши по трети вариант на СТЕ.
До колкото искът е такъв с предмет чл.32, ал.2 от СК, то
и по този иск не се присъждат разноски на страните, а направените от тях такива
остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на незастроената част от дворно място,
съставляващо УПИ III -2330 от кв.204 по действащия плана на Велинград, която е
с площ от 831 кв.м., съобразно вариант І /вариант първи/ на заключението на
съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Б.Г., представляващ
неразделна част от решението, както следва:
на А.М.Б., ЕГН ********** и малолетната С.К.Б., ЕГН ********** и двамата от с.Цветино- разпределя ползването на площ,
равняваща се на 109,30 кв.м.- незастроена,
находяща се в северозападната част на имота и оцветена в „червено“ в скица,
представляваща Първи вариант на заключението на назначената съдебно -
техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.41 от делото);
на В.Н.В., ЕГН ********** и Н.И.В., ЕГН ********** ***- разпределя ползването на площ, равняваща се на 695,90 кв.м, и оцветена в „синьо“ в
скица, представляваща Първи вариант на заключението на назначената съдебно -
техническа експертиза, изготвена от в.л. Г. (л. 41 от делото);
Общо на страните А.М.Б., ЕГН ********** и малолетната С.К.Б., ЕГН ********** и
двамата от с.Цветино и В.Н.В., ЕГН ********** и Н.И.В., ЕГН ********** ***, се предоставя
ползването на площ, равняваща се на 25,80
кв. м., осигуряваща достъп от ул. „Г.Бакалов“ до жилищната сграда и от там
покрай северната и източната й фасади до входа за избата, оцветена в „жълото“ в скица, представляваща Първи вариант на
заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. Г.
(л. 41 от делото);
Скица, представляваща вариант ІІ на заключението на назначената съдебно -
техническа експертиза с вх.№ 3335 от
04.07.2017 г., изпълнена от в.л. Бурова (л. 84 от делото), приподписана от
състава на съда е неразделна част от настоящото решение.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на трите избени помещения от сутерена на
двуетажната жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ III
-2330 от кв.204 по действащия плана на Велинград, която е с площ от 831 кв.м.,
съобразно Трети вариант на заключението
на съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Б.Г., представляващ
неразделна част от решението, както следва:
на А.М.Б., ЕГН **********
и малолетната С.К.Б., ЕГН ********** и двамата от с.Цветино- разпределя ползването
на площ, равняваща се на 15,15 кв.м.- включваща самостоятелна изба с площ от
11,70 кв.м. и 3,46 кв.м. от средното избено помещения незастроена, находяща се към
прозореца -оцветена в „червено“ в скица, представляваща Трети вариант на
заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г.
(л.68 от делото);
на В.Н.В., ЕГН **********
и Н.И.В., ЕГН ********** ***- разпределя ползването на площ, равняваща се на
16,91 кв.м, включваща самостоятелна изба с площ от 10,24 кв.м. - разположена до
гаража и 6,67 кв.м. от средното избено помещения незастроена, находяща се към стена
без прозорец и оцветена в „синьо“ в скица, представляваща Трети вариант на
заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. Г.
(л. 68 от делото);
Общо на страните А.М.Б.,
ЕГН ********** и малолетната С.К.Б., ЕГН ********** и двамата от с.Цветино и В.Н.В., ЕГН **********
и Н.И.В., ЕГН ********** ***, се предоставя ползването в сутерен на площ, равняваща
се на 3,45 кв. м., разположена в средното избено помещение и осигуряваща достъп
до отделните избени помещения и разделените части от общата, оцветена в „жълто“
в скица, представляваща Трети вариант на заключението на назначената съдебно -
техническа експертиза, изготвена от в.л. Г. (л. 68 от делото).
Скица, представляваща вариант първи на заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза с вх.№ 3326 от 03.07.2017 г., както
и скица представляваща вариант трети от допълнително заключение на СТЕ с вх.№
5188/30.10.2017г. изпълнени от в.л. Г. (л.41 и 68 от делото), приподписани от
състава на съда са неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................