Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16277 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.04.2019 год.,
постановено по гр.дело №43980/2018 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от етажните собственици на
сграда, находяща се в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг-запад“, к-с „Лагуна 3“,
представлявани от управителя В.И.М. срещу Д.А.М. искове с правно основание чл.
50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 790.86 лв., представляваща дължими /за
2017 год./ вноски за фонд „Ремонт и обновление“ и разходи за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост, в т.ч. за потребление за
вода и сумата от 29.06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 02.09.2017 год. до 11.01.2018 год., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №10689/2018 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, като ищците са осъдени
да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 300 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищците етажните собственици на сграда, находяща се в гр.Несебър,
к.к.“Слънчев бряг-запад“, к-с „Лагуна 3“. Жалбоподателите поддържат, че по
делото било доказано, че ответникът притежава самостоятелен обект в процесната
сграда, че са били взети решения от Общото събрание на етажните собственици на
06.03.2017 год. и 07.03.2017 год. за претендираните вноски и разходи, както и
че действително са били направени разходи за управление и поддържане на общите
части на сградата. В случая се касаело да етажна собственост на една сграда.
Решенията на Общото събрание не били оспорени от ответника, а и тяхната
законосъобразност не можело да бъде проверявана в настоящото производство.
Доказано било извършването на водоснабдителни услуги в сградата, които били ползвани
именно от ответника. Тяхната стойност била заплатена от етажните собственици,
за да се предотврати спиране на подаването на вода към цялата сграда поради
неплатена консумирана вода именно от ответника. Ето защо молят обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендират и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Д.А.М. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за
установено следното:
Предявени е за разглеждане по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 41 ЗС вр. с чл. 48, ал. 3
вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вр. с чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани
помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на
вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани
общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните
отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се
отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на
общите части и разноските по текущо използване на общите части.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците
или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни
обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите
и полезните разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа съответно в §
1, т. 8 и 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите
части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и
други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици
обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други
лица изцяло или частично.
От
компетентността на Общото
събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“, за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за
поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни
разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Съответно съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС /в настояща редакция/,
разходите за управление и поддържане /консумативни разноски/ на общите части на
сграда в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са
разходите за осветление, почистване, асансьор, вода и други, необходими
за поддържане на общите части на сградата.
В разглеждания случай е безспорно по
делото, че ответникът Д.А.М. е собственик на самостоятелен обект в процесната
сграда с идентификатор 51500.507.200.1 – апартамент №А-5, находящ се на
партерния жилищен етаж в блок А, ведно с 1.861 % ид.ч. от общите части на
сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
2 ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход, управлението на етажната
собственост може да се осъществява във всеки отделен вход. В случая по делото
нито се твърди, нито се установява създаването на отделна етажна собственост за
вход А, в който се намира самостоятелният имот на ответника, поради което и
въззивният съд намира, че отношенията по повод управлението следва да се решат
от етажната собственост на цялата сграда /включваща всички входове/.
Установено е, че на 06.03.2017 год. и
07.03.2017 год. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на
процесната сграда с идентификатор 51500.507.200.1 /за което е бил изготвен
протокол/, на което са били взети следните решения: за създаване на Фонд „Ремонт
и обновяване“, средствата в който да са в размер на 10 283.24 лв., като етажните
собственици да заплащат парични вноски за този фонд съобразно притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата /т. 6.1.1.1/; за предвиждане на
средства за извършване на разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС за поддържане на
общите части, в т.ч. почистване и извършване на текущи ремонти в размер на
13 824 лв., за мерки за противопожарна безопасност в размер на 1 000
лв., за разходи за обслужването на асансьорите в размер на 2 400 лв., за
охрана в размер на 5 000 лв., за застраховане на общите части в размер на
4 800 лв., за административна поддръжка в размер на 6 912 лв., за обслужване
на прилежащите терени и басейн в размер на 7 000 лв., за разходи за
провеждането на Общото събрание в размер на 2 827.50 лв., за
възнаграждение за управителя в размер на 8 400 лв., за банкови разходи в
размер на 500 лв. и за пощенски разходи в размер на 600 лв. /т. 6.1.1.2/; етажните
собственици да заплащат разходи за електрическа енергия в общите части и
асансьорите в общ размер на 3 000 лв., за вода в общите части в размер на
1 000 лв. и за консумативни материали в размер на 500 лв.; за заплащане на
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост поравно
според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят; за заплащане на дължимите от
собствениците суми на две вноски в следните срокове: І-ва вноска в срок до
01.05. на текущата година и ІІ-ра вноска в срок до 01.09. на текущата година
/т. 8/.
Настоящият съдебен състав приема, че
етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление /както е в частност/, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от
него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е
съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско
дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички
съдружници"- чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/. При решенията на етажната собственост няма
насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на
действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки
от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или
обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел. Законът – ЗС,
ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за
нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите
между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е
и контролът
за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока
за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения
засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на
общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не
определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е
оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да
се установява без срок – в този
смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността
/нищожността/ на процесните решения на Общото събрание не може да бъде
изследвана в рамките на настоящото производство, респ. не подлежат на
разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина
на провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда
за приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.
В контекста на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че са взети валидни решения на Общото събрание на
етажните собственици на процесната сграда за заплащане от страна на етажните
собственици на посочените в решенията суми – за разходи за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост и за вноски за фонд „Ремонт
и обновяване“, които обвързват ответника. В този смисъл ищците се легитимират
като кредитори на претендираните главни вземания /чиито размери не се спори, че
са определи в съответствие с процесните решения/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.02.2018 год. до окончателното им изплащане /чл.
422, ал. 1 ГПК/.
Доколкото задълженията на ответника
са възникнали като срочни, то акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява установена в своето основание за процесния период от 02.09.2017 год. до 11.01.2018
год. Тъй като липсват данни за нейния размер, СГС го определя по реда на чл.
162 ГПК с помощта на компютърна програма на 0.22 лв., до който и искът се явява
основателен.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове са отхвърлени за сумата от 790.86 лв. – дължими за 2017 год. вноски за фонд
„Ремонт и обновление“ и разходи за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост и за сумата от 0.22 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 02.09.2017 год. до 11.01.2018 год., които
претенции подлежат на уважаване. Първоинстанционното решение трябва да бъде
отменено и в частта му, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника
разноски за първоинстанционното производство за разликата над 10.55 лв.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателите /ищците/ направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса и за възнаграждение за един адвокат в размер на
313.57 лв., направените разноски във въззивното производство за държавна такса
и за възнаграждение за един адвокат в размер на 217.09 лв., както и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №10689/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 124 с-в, за държавна такса в размер на 24.12 лв., съразмерно с
уважената част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателите /ищците/ следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 10.55 лв., съразмерно с отхвърлената част от въззивната
жалба, респ. отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 04.04.2019 год.,
постановено по гр.дело №43980/2018 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, в
частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от етажните собственици на сграда, находяща се в гр.Несебър, к.к.“Слънчев
бряг-запад“, к-с „Лагуна 3“, срещу Д.А.М. искове с правно основание чл. 50, ал.
2, т. 1 ЗУЕС, чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 790.86 лв. – дължими за 2017 год. вноски за фонд
„Ремонт и обновление“ и разходи за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост и за сумата от 0.22 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 02.09.2017 год. до 11.01.2018 год., както и в
частта му, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 10.55 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда,
находяща се в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг-запад“, к-с „Лагуна 3“, срещу Д.А.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл. 41 ЗС вр. с чл. 48, ал. 3 вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС,
чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищците сумата от 790.86 лв. – дължими за 2017 год.
вноски за фонд „Ремонт и обновление“ и разходи за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост, както следва: 102.50 лв. – вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“, 530.94 лв. – разходи, определение с решение по т.
6.1.1.2 на Общото събрание на етажните собственици от 06.03.2017 год. –
07.03.2017 год. и 157.42 лв. – разходи за управление и поддържане на общите
части /от които 112.56 лв. за потребена вода/, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №10689/2018
год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 15.02.2018 год. до окончателното й
изплащане и сумата от 0.22 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.09.2017 год. до 11.01.2018 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
04.04.2019 год., постановено по гр.дело №43980/2018 год. по описа на СРС, ГО,
124 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.А.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг-запад“, к-с
„Лагуна 3“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса и за възнаграждение за един адвокат в размер на
313.57 лв., направените разноски във въззивното производство за държавна такса
и за възнаграждение за един адвокат в размер на 217.09 лв., както и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №10689/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 124 с-в, за държавна такса в размер на 24.12 лв.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ
на сграда, находяща се в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг-запад“, к-с „Лагуна 3“,
да заплатят на Д.А.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 10.55 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/