Р Е Ш Е Н И Е № 26

гр. Сливен, 14.03.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                Николинка Йорданова                       и с участието на прокурора                              Красимир Маринов                               като разгледа докладваното от                 председателя                              КАНД № 21        по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 257/09.11.2021 г., постановено по АНД № 20212230201050/2021 г. по описа на Районен съд-Сливен е потвърден като законосъобразен Електронен фиш Серия К, № 2415937 на ОД на МВР - Сливен, с който на В.А.М., като п. на „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 280 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е осъдена В.А.М. да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата от 80.00лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът В.А.М. обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, тъй като неправилно е установена фактическата обстановка, не са обсъдени доводите и съображенията изложени от жалбоподателя, което било довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в електронния фиш не е отбелязано мястото, където е извършено нарушението, нямало посочен тип на автоматизираното техническо средство. Заявява, че не е спазена процедурата по поставяне и използване на това техническо средство, както и са изтекли сроковете за образуване на административно-наказателно производство. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и електронния фиш.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.   

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.11.2018 год. в 10,18 часа, на път I-6, в с. Трапоклово, общ. Сливен, до бистро „Женика", с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 570 било заснето движение на автомобил „Фолксваген Фаетон", с peг. № ……….. със скорост от 89 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч. за населено място.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2415937, в който като нарушител било вписано л., п. ЮЛ на което е регистрирано МПС - „Джи Ем ИНТЕРКОНСУЛТ" ЕООД - В.М.. В издадения Електронен фиш № 2415937 за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 280,00 лева..

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от приложената към преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 50 км/ч., налагащо извода, че санкционираната М. е извършила нарушение по чл. 21 ал.1  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на електронния фиш, като същият съдържал всички необходими реквизити по ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 28.11.2018 год. в 10,18 часа, на път I-6, в с. Трапоклово, общ. Сливен, до бистро „Женика", с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 570 e заснето движение на автомобил „Фолксваген Фаетон", с peг. № ………… със скорост от 89 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч. за населено място, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. В процесния случай касационният жалбоподател, като п. собственика на автомобила носи отговорност съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, след като не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, за нарушения при управление на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В настоящия по административнонаказателната преписка няма попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на MIIC, а именно от жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност.

Неоснователно е и възражението на касатора, че не е установено мястото на нарушението. Приложената по делото снимка на процесното МПС съдържа географски координати, от които в достатъчна степен може да се установи, мястото на установяване на нарушението. Това място по конкретен начин е посочено и в процесния ЕФ.

Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма. Датата на издаване на ЕФ не е сред тези реквизити, поради което липсата и не представлява нарушение на изискванията на закона.

Съдът намира възражението, че в електронния фиш не е посочен типа на АТС, а само неговия номер, поради което не се установявало, че техническото средство отговоря на закона, за неоснователно. В електронен фиш е посочен както моделът, така и номера на АТС, с което е установена скоростта на автомобила. Същите съответстват на приложения снимков материал. Представен е и протокол за успешно преминат метрологичен контрол. В този смисъл е необосновано възражението на касатора, че не можело да се установи, дали същото е отговаряло на изискванията на закона.

Неоснователно е и възражението, че не е спазен срокът по чл. 34, ал, 1 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство, тъй като нямало данни кога е издаден електронния фиш, а бил връчен на 21.07.2021 г. - повече от 1 година от извършване на нарушението. Несъмнено ЕФ е издаден на 28.11.2018 год., което се потвърждава и от извършената справка за собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението (л.10 от делото на РС Сливен) В този смисъл е спазен срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението, че не са спазени изискванията на  Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., Тези възражения са подробно обсъдени от въззивния съд, поради което доводите за тяхната неоснователност не следва да бъдат приповтаряни.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 257/09.11.2021 г., постановено по АНД № 20212230201050/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Осъжда В.А.М., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.