Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
ХХХІІІ, състав в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : М. Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1424 по описа за 2021 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и е образувано по обективно съединени жалби на Ш.К. С. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***04, срещу заповеди № 299/25.11.2020 г. и №
13/15.01.2021г., издадени от кмета
на район „Младост“ при община Варна. В
същите се обективира общо недоволство от произнасянето на административния
орган с отправено искане към съда за тяхната отмяна.
В уточняваща молба се твърди незаконосъобразност на оспорените заповеди,
тъй като С. е с намалена
работоспособност, правил е подобрения в общинското жилище и редовно е заплащал
наем за неговото ползване / л. 14 от делото/.
С определение № 1823/20.07.2021г. съдът прекрати производството по
двете жалби / л. 23-24 от делото/, а с определение
№ 10701/21.10.2021г. ВАС остави в сила
същото само относно прекратеното производство по жалбата на Ш.С. срещу заповед № 13/15.01.2021г.
В съдебно заседание
жалбоподателят , редовно призован , не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – кметът на район „Младост „ при
община-Варна, се представлява от
ст. юриск. И С, която излага позиция за неоснователност
на жалбата като се отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В депозирани по делото
писмени бележки се обосновава подробно тезата за законосъобразност на
постановения адм. акт.
Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № 114/114.06.202 1г.
на кмета на район „Младост“ при община Варна семейството на
жалбоподателя- Ш.С. , Цв. И. С. и Ю.С.Х., са били настанени в общинско жилище ,
находящо се в гр. Варна, ***/ л. 72 от преписката/ и срокът на наемното правоотношение
впоследствие е бил удължаван на всеки три години като към датата на издаване на
процесната заповед това е станало с
постановяване на заповед № 413/16.11.2017 г. на ответника / л. 58/, последвана
от сключване на договор за отдаване под
наем на посоченото общинско жилище / л.
59-62/. Това жилище е частна общинска собственост предвид издаден акт за частна общинска собственост №
1705/27.03.2000 г. / л. 12-13/.
По служебен почин ответникът е образувал производство по чл. 45 от ЗОС ,
финализирано с издаване на негова заповед № 299/25.11.2020г., с която наемното правоотношение е било прекратено .
Фактическото основание за издаване на акта , вписано в неговата обстоятелствена
част, е непредставена декларация за семейно и имотно състояние за 2019 г. Посоченото правно
основание е чл.21, ал.1 т. 9 от
НУРУЖНГНПОЖ.
Към административната преписка няма декларация за имотно и имотно
положение за 2019 г., подписана от Ш.С. и по повод дадено указание по чл. 171, ал.4 АПК / л. 32 от делото/ жалбоподателят не депозира такава декларация,
а само дава обяснение, че е трудно подвижен и поради тази причина неговата съпруга е поела задължение да подаде
декларацията от името на двамата
съпрузи / л. 37 /.
Към административната преписка са
приложени подадени предходни декларации
за семейно и имотно състояние , а именно декларация от
14.09.2018г., 09.11.2017 г. 30.06.2016 г., 15.06.2015 г., които доказват знание
на оспорващото лице за задължението му
ежегодно да подава такава декларация.
Съгласно решение на ТЕЛК при УБАЛ „ Св. Марина“ – Варна , издадено на
29.05.2019 г. Ш.С. е с намалена трудоспособност от 71 % считано от 05.04.2019 г. за срок от 3 години като няма данни това решение да е
влязло в законна сила .
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима предвид
определение № 10701/21.10.2021г. на ВАС, а разгледана по същество е
основателна поради следните съображения:
Атакуваната заповед е издадена от компетентния административен орган.
Разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС , че наемното правоотношение се прекратява
със заповед на органа , издал настанителната заповед, който в настоящия случай
е кметът на район „Младост“ при община Варна – автор на оспорената заповед .
Произнасянето на административния орган е обективирано в изискуемата по
чл. 59 от АПК писмена форма с посочване на фактически и правни основания ,
обосноваващи прекратяване на наемното правоотношение, има посочен срок за
освобождаване на жилище . Това съдържание
отговоря на изискванията на чл. 46, ал.2 ЗОбС и позволява съдебна
проверка за неговата законосъобразност.
При издаването на оспорения адм. акт не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила , а и подобно оплакване не се заявява в
подадената до съда жалба.
При изследване на акта за спазване на материалноправните предпоставки съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал.1 ,т. 9 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват
при други основания, определени с наредбата по чл.
45а, ал. 1. Новелата на чл. 45, ал.1 от същия закон гласи, че условията и редът за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. Общински
съвет Варна е приел Наредба за условията и реда за установяване на жилищни
нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища / НУРУЖНГНПОЖ/ .
Според чл. 21, ал.1, т.9 от тази наредба наемните правоотношения се
прекратяват при неспазване на срока по чл. 14, ал. 8, а съгласно
споменатата разпоредба настанените със заповед наематели са
длъжни да предоставят ежегодно в срок до 31 декември декларации за семейно и
имотно състояние за текущата година, както и в едномесечен срок при промяна на
обстоятелствата. Правилото на чл. 4,
ал.4 от същия подзаконов нормативен акт гласи, че декларацията се подписва от
всички пълнолетни членове на семейството пред служител на районната
администрация или пред нотариус.
Цитираната нормативна уредба въвежда правно задължение за ежегодното
подаване на декларация за семейно и имотно положение от всички пълнолетни
членове на семейството на наемателя, а според събраните доказателствени
източници за 2019 г. Ш.С. не е подавал такава декларация.
Посочената от неговия пълномощник причина за това бездействие- поето задължение от неговата
съпруга да подаде такава декларация, не може да послужи като валидно основание
за отмяна за обжалваната заповед.
Според подписания от самия Ш.С. договор за наем от 17.11.2017 г. и
по-специално чл. 25 от същия той се е
задължил ежегодно писмено до 31.12. да
декларира данните по чл. 4, ал.1 от
НУРУЖНГНПОЖ т.е. той е знаел, че следва лично да подаде и подпише такава декларация,
а не само неговата съпруга.
На следващо място, С. е имал знание, че следва лично да подаде такава
декларация, защото събраните материали по адм. преписка свидетелстват за
подадени такива предходни декларации и от двамата съпрузи на 14.09.2018
г., на 09.11.2017 г. на 30.06.2016 г. ,
на 15.06.2015 г. с полагане на подписи
от тях пред длъжностно лице от
общинската администрация съобразно изискването на чл. 4, , ал.4 от Наредбата.
Дори и поради влошено здраве , установено според цитираното по-горе решение на ТЕЛК при УМБАЛ „ Св. Марина“ –
Варна , той да не е могъл да посети сградата на район „Младост“ при община
Варна, за да се подпише декларацията лично пред служител на тази администрация,
той е имал възможност през цялата календарна 2019 г. да положи подпис в такава
декларация пред нотариус и в дома си , защото съгласно чл. 95 ЗННД нотариално удостоверяване на подпис върху
частен документ се извършва и извън нотариалната кантора . По този начин той е могъл да
изпълни задължението по чл. 14, ал.8 във вр. с чл. 4, ал.4 от цитираната
по-горе общинска наредба дори и при затруднено придвижване . Неговата пасивност
осъществява фактическия състав на чл. 21, ал.1 т. 9 от Наредбата и предполага
извод за законосъобразно упражнено публично право от ответника по прекратяване
на наемното правоотношение.
Извършените от С. подобрения в общинското
жилище не са пречка за прекратяване на
правна връзка между страните, а отношенията по повод тяхно съществуване се
уреждат съгласно клаузите на наемния договор. Редовното плащане на наема
не променя факта на неподаване на ежегодна декларация за семейно и
имотно състояние за 2019 г. от Ш.С. и поради тази причина няма касателство към фактическото основание
за издаване на заповедта.
В обобщение обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт и не подлежи на отмяна по
съдебен ред.
При този изход на правния спор жалбоподателят дължи юриск.
възнаграждение съобразно чл. 143 , ал.3 АПК в размер на 100 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 172 АПК Административен съд гр.
Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.К. С. с ЕГН ********** срещу заповед №
299/25.11.2020 г. на кмета на район
„Младост“ при община Варна, с която е прекратено неговото наемното правоотношение по ползване на общинско жилище
, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ , бл. 61, вх. 1, ет. 5 ,ап.13.
ОСЪЖДА Ш.К. С. с ЕГН ********** ***
да заплати на община Варна сумата от 100 / сто / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение .
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: