В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 1, чл. 220 и чл. 224 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Ищцата сочи, че между нея и ответника съществувало трудово правоотношение, което било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се, че съгласно заповед за прекратяване на трудовия й договор, са определени, да й бъдат изплатени следните обезщетения: по чл. 222, ал. 1 КТ; по чл. 220 от КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието; по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск: за 2011 г. ( 25 дни); за 2010 г. (3 дни); за 2009 г. (26 дни); за 2008 г. (26 дни), общо 80 работни дни. Относно обезщетението по чл. 222, А. 1 КТ - обезщетение при уволнение на други основания, твърди че трудовото й правоотношение е прекратено поради съкращаване в щата във връзка с утвърдено длъжностно разписание, за което й се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, при условие че работникът (служителят е останал без работа, но за не повече от един месец). След уволнението е регистрирана като търсеща работа, което е видно от Служебна бележка на Агенция по заетостта изх. № */23.01.2012 г. С искане от ищцата до К. на О. с вх. № */23.01.2012 г. е поискала определеното със заповедта и дължимо обезщетение по чл. 222, А.1 КТ. Посочено е, че брутното й трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 545.86 лева. Сочи се, че ответникът е в забава от 23.01.2012г. за заплащане на претенцията по чл. 222, ал.1 КТ. Аргумент за това е изтеклият срок от един месец, през който е останала без работа поради уволнението, т.е. един месец след издаването на процесната заповед за уволнение и датата 23.01.2012 г., когато е отправила искане до О. за изплащане на дължимото обезщетение, като лихви за забава (мораторна лихва) е в размер на 169.30 лева, върху главницата от 545.86 лева, считано от 23.01.2012 г. до 01.09.2014г. и законната лихва върху главницата от 545.86 лева, считано от 01.09.2014 г., до окончателното изплащане на сумата. Относно обезщетението по чл. 220 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието твърди, че видно от Заповед № */20.12.2011 г., трудовият й договор е прекратен преди да изтече срокът на предизвестието. Затова е определено обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазения срок на предизвестието, който срок е визиран в чл. 328, ал.1, т.2 КТ във вр. с чл.326, ал. 2 КТ - 30 дни. Брутното й трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 545.86 лева. Изискуемостта на вземането възниква от 20.12.2011 г., когато е издадена Заповед № */20.12.2011г., за прекратяване на трудовия договор. Поради това ищцата претендира да и бъде заплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение - 545.86 лева, за неспазения срок на предизвестието, като изискуемостта на вземането възниква от 20.12.2011г. Претендира лихва за забава върху главницата от 545.86 лева, в размер на 174.70 лева, за периода от 20.12.2011 г. до 01.09.2014г, като се претендира и законната лихва върху главницата от 545.86 лева, считано от 01.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Относно обезщетението по чл. 224 КТ сочи, че в Заповед № */20.12.2011 г., е посочено че следва да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, както следва: за 2011 г. (25 дни); за 2010 г. (3 дни); за 2009 г. (26 дни); за 2008 г. (26 дни) или общо 80 работни дни. Сочи, че не е използвала платен годишен отпуск за посочения период при съответните работни дни визирани в заповедта за уволнение. Твърди, че правото й на паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск не е погасено по давност. Сочи, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на обезщетението възлиза на 2059.85 лева - за 80 работни дни при средно дневно брутно трудово възнаграждение 25.75 лева в съответствие с месечното брутно трудово възнаграждение от 545.86 лева. Твърди, че изискуемостта на вземането е възникнало от 20.12.2011 г. Претенцията й за дължими лихви върху обезщетението по чл. 224 КТ е както следва: лихви за забава в размер на 659.20 лева, върху главницата от 2059.85 лева, за периода от 20.12.2011 г. до 01.09.2014 г., както и законната лихва върху главницата от 2059.85 лева, считано от 01.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна не е депозиран писмен отговор. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцата, редовно и своевременно призована, се представлява от А. И. А.. Моли да бъде уважена ищцовата претенция. В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция ответникът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: Няма спор, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, което със Заповед № 73/20.12.2011г. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно издадената заповед е разпоредено на ищцата да бъдат заплатени следните обезщетения: по чл. 222, А. 1 КТ; по чл.220 КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието; по чл. 224 от КТ - за неизползван отпуск - за 2011г. - 25 дни; за 2010г. 3 дни; за 2009г. - 26 дни; за 2008г. - 26 дни или общо 80 работни дни. Впоследствие ищцата е регистрирана като активно търсеща работа, което обстоятелство се установява от служебна бележка на Агенция по заетостта изх. № 55/23.01.2012г.. С искане до К. на О. Н. с вх. № */23.01.2012г. ищцата е поискала определеното със заповедта и дължимо обезщетение по чл. 222, А.1 КТ да й бъде заплатено. Впоследствие е депозирала до ответника напомнително писмо - искане с вх. № */16.08.2012г., с което е напомнила дължимостта на обезщетенията определени със заповедта и е отправила съответното искане за тяхното заплащане. По делото е назначена СИЕ, по която вещото лице дава заключение, че дължимото обезщетение от ответника по чл. 222, ал.1 от КТ възлиза на 545.86 лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода от 23.01.2012 г. до 01.09.2014 е в размер на 145.56 лв. На следващо място е посочено, че обезщетението по чл.220, А.1 от КТ за неспазеният срок на предизвестие е в размер на 545.86 лв., а лихвата за забава върху сумата от 545.86 лв. за периода от 20.12.2011 г. до 01.09.2014 възлиза на 150.83 лв. На трето място е посочено, че размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ възлиза на 2079.20 лв., а лихвата за забава върху сумата от 2079.20 лв. за периода от 20.12.2011 г. до 01.09.2014 г. е в размер на 574.46 лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По исковете с правно основание чл. 222, А. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД: Разпоредбата на чл. 222, А. 1 от КТ създава задължение за работодателя да заплати обезщетение на работника /служителя/ при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, какъвто е настоящият случай. Обезщетението се дължи за времето през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Съгласно заключението на вещото лице размерът на това обезщетение възлиза на 545.86 лв.. Отделно от това видно от приложеното копие на трудовата книжка и служебна бележка от Агенция по заетостта ищцата след прекратяване на трудовото си правоотношение с ответника е останала без работа, поради което са налице всички изискуеми предпоставки да й бъде присъдено това обезщетение. Няма данни същото да е било платено. Предвид изложеното тази претенция на ищцата е основателна и следва да бъде уважена изцяло. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.09.2014г. Практиката приема, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ не се дължи към момента на прекратяване на трудовия договор, а след изтичане на срока, когато работникът представи доказателства за оставането си без работа. В настоящия случай ищцата е представила пред ответника доказателства за оставането си без работа на 23.01.2012г. /вж. искане на лист 8 от делото/. Предвид на това ответникът е изпаднал в забава за заплащане на обезщетение по чл. 222, А. 1 от КТ, считано именно от 23.01.2012г. Размерът на мораторната лихва от тази дата до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 31.08.2014г. е в размер на 145.24 лв. Следователно акцесорната искова претенция следва да бъде уважена именно за този размер, като за разликата над тази сума следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. По исковете с правно основание чл. 220, от КТ и чл. 86 от ЗЗД: Обезщетението по чл. 220 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор на основание, което изисква даване на предизвестие, какъвто е настоящият случай. Право на страната, която прекратява трудовия договор, е да избере между две възможности – да даде предизвестие, което да се отработи реално или да заплати обезщетение за срока на предизвестието, което е с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В настоящия случай, видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е избрал втория вариант, т.е да заплати обезщетение за срока на предизвестието. Видно от заключението на вещото лице, същото възлиза на 545.86 лв. По делото няма данни, претендираното обезщетение да е било изплатено. При това положение тази претенция на ищцата е основателна и следва да бъде уважена изцяло. В исковата си молба е направила искане върху тази сума да й бъде заплатена лихва за забава за периода от 20.12.2011г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 01.09.2014г. Съдът намира, че тази претенция е частично основателна. На първо място вземането по чл. 220 КТ, подобно на вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ, е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение и този ден е денят на уволнението. Вземането обаче е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност и за изпадане на длъжника в забава е нужна покана на кредитора съгласно чл. 84, А. 2 от ЗЗД. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. В настоящия случай ищцата е поканила бившия си работодател да й заплати дължимото обезщетение на 16.08.2012г. /вж. напомнително писмо –искане на лист 9 от делото/. Следователно обезщетение за забава следва да се дължи от дата 16.08.2012г. до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба - 31.08.2014г. Размерът на тази претенция е 113. 52 лв., като за разликата над тази сума искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В посочения смисъл е Определение № 509 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 95/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д. По исковете с правно основание чл. 224, от КТ и чл. 86 от ЗЗД: Парично обезщетение по чл. 224 КТ се дължи за неизползван платен годишен отпуск. Компенсирането на платения годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е настоящия случай. Съобразно заключението на вещото лице размерът на това обезщетение възлиза на 2079.20 лв. Доколкото обаче ищцата претендира по-малка сума в размер на 2059.85 лв. претенцията следва да бъде уважена именно за тази сума. И при това обезщетение действа правилото, че лихва за забава се дължи след покана. В случая ищцата е направила искане за заплащане на лихва за забава, считано от 20.12.2011г., но ответникът е изпаднала в забава след поканата, а именно на 16.08.2012г., с оглед изложеното по-горе. При това положение тази акцесорна претенция следва да се уважи за сумата в размер на 428.37 лв. лева за периода 16.08.2012г. до 31.08.2014г., като за разликата над тази сума искът се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на РС З. разноски за експертиза в размер на 100 лв. и ДТ за шестте кумулативно обективно съединени иска в размер на общо 332.49 лв. С оглед изхода на спора ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 442.49 лв. Съдът не присъди разноски за ксерокопия в размер на 3.60 лв., доколкото няма данни тази разноски да са направени във връзка с настоящото дело. В полза на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска, не следва да се присъждат, доколкото такова искане не е направено. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА О. Н. със седалище и адрес гр. Н., ул.”А. С.” № *. БУЛСТАТ *, представлявана от К. С. С.Б. да заплати на Н. С. Д. с ЕГН * адрес: гр. Н., ул. „К.” № * следните суми: сумата в размер на 545. 86 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 222, А. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.09.2014г. до окончателно изплащане на вземането, ведно с мораторна лихва за забава за периода от 23.01.2012г. до 31.08.2014г. в размер на 145. 24 лева, като отхвърля акцесорната претенция над тази сума; сумата в размер на 545. 86 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.09.2014г. до окончателно изплащане на вземането, ведно със законна лихва за забава за периода от 16.08.2012г. до 31.08.2014г. в размер на 113. 52 лева, като отхвърля акцесорната претенция над тази сума; сумата в размер на 2059. 85 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.09.2014г. до окончателно изплащане на вземането, ведно със законна лихва за забава за периода от 16.08.2012г. до 31.08.2014г. в размер на 428. 37 лева, като отхвърля акцесорната претенция над тази сума. ОСЪЖДА О. Н. със седалище и адрес гр. Н., ул. ”А. С.” № *. БУЛСТАТ *, представлявана от К. С. С. Б. да заплати на Н. С. Д. с ЕГН * адрес: гр. Н., ул. „К.” № * сумата в размер на 442. 49 лева, представляваща разноски, съобразно уважената част от исковете. ОСЪЖДА О. Н. със седалище и адрес гр. Н., ул. ”А. С.” № *. БУЛСТАТ *, представлявана от К. С. С.Б. да заплати в полза на РС З. сумата в размер на 100. 00 лева, дължима за назначена по делото експертиза, сумата в размер на 332. 49 лева, представляваща дължима държавна такса, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС С.. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |