№ 188
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20215001000519 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
Жалбоподателят Ф. М. В., Ф. Й. В., Р. Й. В. и Г. Ст. М., редовно
призовани, не се явяват, за всички тях се явява адв. Ч..
Ответникът по жалбата Г.Ф., редовно призован, за него се явява адв.
С. П., представя пълномощно за преупълномощаване.
Третото лице помагач ОГН. ИВ. С., редовно призован, не се явява.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Образувано е по въззивна жалба на Ф. М. В., Ф. Й. В., Р. Й. В. и Г.
Ст. М. против решение № 260199, постановено на 12.05.2021 г., по т.д. №
1
233/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
всеки един от жалбоподателите против Г.Ф. искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на всеки един от
жалбоподателите от смъртта на С. В., при ПТП от 05.06.2015 г.
Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати
процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, твърди се, че
решението е необосновано, в противоречие с принципа за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, посочва се, че съдът безпричинно и без никакви
мотиви е отхвърлил предявените против Гаранционен фонд искове, като се
твърди дискриминационно отношение към жалбоподателите.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.Ф., с който се изразява
становище за нейната неоснователност.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, по
които съдът се е произнесъл с определение № 12.07.2021 г. и е оставил
същите без уважение, като е изложил мотиви по всяко едно от тях.
Адв. Ч.: Поддържам въззиввната жалба. По отношение на
дискриминационното отношение, считаме, че е по отношение като страна в
процеса.
Адв. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора, който
сме депозирали.
Адв. Ч.: Нямам други искания.
Адв. П.: Нямам други искания.
С оглед становищата на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Ч.: Уважаеми г-н председател, уважаеми апелативни съдии,
2
поддържам изцяло жалбата, която съм подала пред въззивния съд, като
считам, че решението на Пловдивския окръжен съд е постановено при
нарушение на материалния закон, други процесуални нарушения, освен това е
необосновано и противоречи на принципа по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Считам, че исковете на доверителите ми срещу Г.Ф. са неоснователно
отхвърлени, като в този смисъл поддържам всички доводи, посочени в
жалбата доводи,относно тенденциозното отношение спрямо доверителите ми
и неоснователното им от правото на обезщетение. В действителност според
ТР № 1 от 2018 г. по тълк.д. № 1 от 2016 на ОСНГТК на ВКС формалната
родствената връзка не е достатъчна, да обуслови правото на обезщетение и в
този смисъл считам, че в производството пред първа инстанция бяха доказани
допълнително изискуемите предпоставки, за да могат доверителите ми да
имат право на обезщетение и в който смисъл са залегнали възраженията в
отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Считам, че се доказа в производството пред първата инстанция, че е
налице трайна и дълбока емоционална връзка на доверителите ми с
починалото лице С. В., поради което те търпят изключителни болки и
страдания от неговата смърт и е справедливо да бъдат обезщетени.
Това се дължи на конкретни житейски обстоятелства, каквото се
явява тежкото онкологично заболяване на бащата и вследствие на което С. -
починалото лице е изпълнявал ролята на родител на малолетните си брат и
сестра, също така осъществявал е и грижи за своите баби, които също са
предявили иск, както и по тази причина, затова че майката на С. и неговите
брат и сестра е осъществявала и грижи за бащата, който е бил болен от 12
години от тежко онкологично заболяване. В този смисъл, въпреки, че тези
доказателства не са по отношение на здравословното състояние на Й. В.,
бащата на С. и бащата на моите доверители, въпреки, че те не са изискани от
предишния колега, не са направени като доводи в искова молба, то аз считам,
че има една много сериозна драма, която е игнорирана от
първоинстанционния съд, а именно тя се съдържа в разпита на И.В. в съдебно
заседание на 8.3.2021 г. където той въпреки, че е бил свидетел на ответника,
че С. В. е бил много добро момче, което от 12 години се грижи за братята и
сестрите си, фактически грижите и отговорността за това семейство са падали
изцяло на него е изцяло. Това е игнорирано изцяло от първоинстанционния
3
съд, дори не е обсъдено, което го прави необосновано в тази част. Считам
тази линия на поведение на първоинстанционния съд, че са груби
процесуални нарушения, защото вие виждате в кориците на делото, въпреки
възражението на въззиваемата страна, че исковата молба е подадена на
07.04.2020 г., след това е имало срок по ГПК, в който в отговора е можело да
бъде направено възражение за съпричиняване. В първото съдебно заседание
11.09.2020 г. отново не е направено възражение за съпричиняване. Такова е
направено на 25.01.2020 г., след като са били разпитани всички свидетели,
които са искани от доверителите ми. Двете съдебни заседания, за които се
сочи в отговора – едното на 08.03. е на 12.04., от които едното е било
отложено за разпит на свидетел. Моля да приемете, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено
при грубо нарушение на процесуални правила, поради което моля да го
отмените и да уважите претенцията на доверителите ми към Г.Ф., както са
заявени във въззивната жалба.
Адв. П.: Моля да оставите без уважение възвивната жалба, съответно
да потвърдите решението на Пловдивския окръжен съд, като правилно и
законосъобразно.
Считам, че първоинстнационният съд правилно прие, че не са
налице предпоставките на ТР № 1 от 2016 г. по отношение на всеки един от
ищците. Съгласно постановките на ТР обезщетение се присъжда само
единствено и по изключение ако се установи наличие на конкретни житейски
обстоятелства, на база на които да е била формирана близка емоционална
връзка между претендиращите обезщетение и починалото лице. За нито един
от ищците не се доказа наличието на такива житейски, обстоятелства,
съответно и на близка връзка с починалото лице.
Доказването беше проведен общо за четиримата ищци и без да се
прави разглеждане на връзката, която всеки един от ищците с починалото
лице.
По отношение твърденията на отсрещната страна за наличие на
онкологично заболяване, считам, че подобни твърдения и доказателства не
следва да се приемат от съда и събирани доказателства в тази връзка,
доколкото не са наведени в исковата молба, и към настоящия етап са
4
преклудирани и считам, че правилно настоящият съд ги е оставил без
уважение тези доказателствени искания.
Същото се отнася и за разпита на И. В., няма как
първоинстанционният съд да обоснове решението си на свидетелските
показания, които навеждат обстоятелства, за които липсват твърдения в
исковата молба.
По отношение на възражението за съпричиняване, обръщам
внимание, че проследявайки процесуалните действия, извършени от първата
инстанция, възражението е направено след запознаване с материалите от
досъдебното производство, беше дадена такава възможност от съда и затова
на този етап бяха направени същите доказателствени искания. В тази връзка
считам, че не са налице процесуални нарушения от първоинстанционния съд
за възражението за съпричиняване.
За т.нар. дискриминационно отношение от ищците, обръщам
внимание, че всичките им доказателствени искания, направени, бяха уважени
от първата инстанция, поради което считам, че същото е основателно.
По останалите на останалите съображения във въззивната жалба съм
взела отношение в отговора.
Адв. Ч.: /реплика/ След като ответникът е направил искане в
отговора на исковата молба за запознаване с материалите по наказателното
производство, там той не е посочил, поради каква причина иска запознаване с
това наказателно дело. Никъде не е написано, че искането за запознаване с
наказателното дело е във връзка с възражение за съпричиняване. Ако
ответникът е имал такова намерение, наказателното дело е приключило през
2017 г., ако той е имал желание да се запознае, това са били факти, които е
трябвало да му бъдат известни. В този смисъл, аз продължавам да твърдя, че
това е незаконосъобразно поведение.
Адв. П.: /реплика/ Доколкото възражението за съпричиняване има
отношение относно размера на обезщетението Г.Ф. не е бил длъжен да
посочва, че ще прави възражение за съпричиняване след запознавате с
материалите от досъдебното производство. В отговора на исковата молба
предявените искове са оспорени, както по основание и размер, и
5
възражението за съпричиняване има отношение за размера на обезщетението,
ако такова се присъди.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6