Определение по дело №349/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 36/13.05.2011 г., постановено по гр.дело № 1636/2010 година, К.йският районен съд е отхвърлил предявения от О. А. М. и съпругата му Х. А. /Х. Р.Ш –М./, и двамата от с. С., общ. К., срещу Т. М. Т. от с. Н. П., общ. Ч., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на нива от 12.533 дка, девета категория, находяща се в м. „К.А.”, землището на с. С., общ. К., представляваща имот *, ЕКАТТЕ *, при граници и съседи: имот № *-пасище мера на община-остатък, имот № *-залесена територия на МГЗ - Държавно лесничейство, имот № *-нива на Т. М. Т., имот № *-пасище, мера общински остатък, и за осъждането му да им отстъпи собствеността и предаде владението на имота. Съдът е отхвърлил и предявеното искане от ищците за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на Нотариален акт № 36,т.ІІ,рег.№ 2083, н.д. № 236/2005 Ò. на нотариус с рег. № 020 на НК. Осъдил е ищците да заплатят на ответника и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззивното производство е образувано по повод депозирана от ищците в първоинстанционното производство, О. А. М. и съпругата му Х. А., въззивна жалба против първоинстанционното решение. В жалбата се твърди, че същото е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се обстойни съображения в тези аспекти. За първи път едва на този стадий на производството се излагат конкретни доводи за наличие на порочни нотариални действия , визирани в разпоредбите на чл.475, чл.478, чл. 479, чл.480 и чл.151, ал.1 от ГПК /отм./. Жалбодателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения в първоинстанционното съдебно производство иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и да осъди ответника да им заплати направените по делото разноски и в двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание жалбодателите, чрез процесуалния си представител поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, чрез свой процесуален представител оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, К.йски районен съд е бил сезиран на 01.10.2010 г. с искова претенция, с която ищците О. А. М. и съпругата му Х. А. – настоящи въззивници, искат да бъде признато по отношение на ответникаТ. М. Т. от с. Н. П., общ. Ч., че са собственици на нива от 12.533 дка, девета категория, находяща се в м. „К.А.”, землището на с. С., общ. К., представляваща имот *, ЕКАТТЕ *, при граници и съседи: имот № *-пасище мера на община-остатък, имот № *-залесена територия на МГЗ - Държавно лесничейство, имот № *-нива на Т. М. Т., имот № *-пасище, мера общински остатък, както и да бъде осъден да им отстъпи собствеността и предаде владението на имота. Ищците са предявили и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт № 36,т.ІІ,рег.№ 2083, н.д. № 236/18.03.2005 г. по описа на нотариус с рег.№020 на НК, с който ответникът като пълномощник на ищеца О. М. е прехвърлил сам на себе си собствеността върху процесния имот.

Т.е. пред първоинстанционния съд ищците предявяват в обективно съединение иск с правно основание чл.108 от ЗС и иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Ищците считат прехвърлителната сделка,въз основа на която ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот за нищожна като извършена с нищожно пълномощно и като извършена с имот, съставляващ СИО, без участието на единият съпруг, без обаче тези им твърдения да са скрепени с нарочни самостоятелни искания в производството. Твърдят само, че поради незнание на български език се достигнало до грешка в субекта на упълномощаването, упълномощеният не трябвало да бъде зетът Т.Т., а неговият тъст, брат на ищеца E. М., и до грешка в обекта, защото упълномощаването трябвало да бъде за имот от 3 дка с жилищна сграда на два етажа, а не за нивата от 12.533 дка.

И така исковата претенция формулирана от ищците намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че ответникът го владее без правно основание. В смисъла на изложеното не е спорно по делото обстоятелството, че с решение № 3779/24.02.2005 г. на ОСЗГ, гр. К., въз основа на заявление с вх. № 7466/26.01.2005 г. е възстановено правото на собственост на първия ищец О. А. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 12.533 дка , ІХ категория, местност „К.А.”, имот № * по картата на землището / в решението не е посочено в землището на кое населено място е нивата/, но доколкото в производството това не е спорно съдът приема, че това е землището на с. С., общ. К.. Приложен е по делото и протокол № 3779А / 24.02.2005 г. на ОСЗГ, гр. К., от прочита на който се установява, че на посочената дата ищецът О. А. М. ,чрез пълномощника си Т. М. Т., ответник в първоинстанционното производство, по силата на пълномощно № 7262/08.09.2004 г. е бил въведен във владение на имота, описан в цитираното по-горе решение № 3779/2005 г. От прочита пък на заявление с вх. № 7466/26.01.2005 г. се установява, че същото е подадено от името на ищеца О. А. М., отново чрез пълномощника му Т. М. Т., по силата отново на пълномощно с № 7262/08.09.2004 г. на Нотариус с рег. № 020 на НК. А от прочита на пълномощното се установява, че ищецът О.М. упълномощава ответника Т.Т. с права, между които и посоченото в т.1 право да го представлява пред ПК, във връзка с наследствените му земеделски земи и гори на територията на област К., както и с посоченото в т.3 право упълномощеното лице „...да извършва всякакви разпоредителни действия, в това число и да договаря сам със себе си...” със собствените на упълномощителя наследствени имоти, като в тази връзка го представлява пред държавните и общински органи и пред нотариус. Въз основа на цитираното пълномощно на 18.03.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36,т.ІІ,рег.№ 2083, н.д. № 236 на нотариус с рег.№020 на НК, ответникът Т. като пълномощник на ищеца е прехвърлил сам на себе си правото на собственост върху процесния имот –съставляващ нива от 12.533 дка, ІХ категория, м. „К.А.”, представляваща имот * по плана за земеразделяне в землището на с. С., общ. К., ЕКАТТЕ *, при граници: имот № *-пасище мера на община-остатък, имот № *-залесена територия на МГЗ - Държавно лесничейство, имот № *-нива на Т. М. Т., имот № *-пасище, мера общински остатък за сумата 1 604.00 лв. В този аспект не е спорно по делото, че процесният имот е във владение на ответника.

Или казано в заключение, в производството се установява, че ищецът О.М. въз основа на депозирано от пълномощника му - ответник в това производството Т.Т., заявление по смисъла на ЗСПЗЗ, и въз основа на решение № 3779/24.02.2005 г. на ОСЗГ, гр. К., си е възстановил правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 12.533 дка , ІХ категория, местност „К.А.”, имот № * по картата на землището на с. С., общ. К.. Установява се, че ищецът е упълномощил ответникът Т.Т. с пълномощно с № 7262/ 08.09.2004 г., с право същият да се разпорежда с със собствените му недвижими имоти, вкл. и да договаря сам със себе си, в резултат на каквото договаряне, упълномощеното лице-ответникът Т.Т. си е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот с цитирания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36,т.ІІ,рег.№ 2083, н.д. № 236/18.03.2005 г. по описа на нотариус с рег.№020 на НК. Безспорно е в производството обстоятелството, че както в основата на решение № 3779/24.02.2005 г. на ОСЗГ, гр. К., актът въз основа на който ищците претендират право на собственост, така в основата на нотариалния акт, с който е изповядана прехвърлителната сделка, въз основа на която ответникът претендира право на собственост върху процесния имот, стои пълномощното с рег. № 7262/ 08.09.2004 г. на нотариус с рег. № 020 на НК. Същото в производството не е оспорено по надлежен ред. Както беше посочено подлежат на разглеждане само предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС и искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, чието уважаване по своя характер може да бъде само последица от уважаването на първия. Действително изложени са от ищците съображения за нищожност на прехвърлителната сделка като извършена с нищожно пълномощно, защото поради незнание на български език на упълномощителя-ищец се достигнало до грешка в субекта на упълномощаването, упълномощеният не трябвало да бъде зетът Т.Т., а неговият тъст, брат на ищеца E. М., и до грешка в обекта, защото упълномощаването трябвало да бъде за имот от 3 дка с жилищна сграда на два етажа, а не за нивата от 12.533 дка. Както и че нищожността на прехвърлителната сделка се дължала на това, че същата била извършена с имот, съставляващ СИО, без участието на единия съпруг. Тези си съображения обаче в производството ищците не са скрепили с нарочни самостоятелни правни искания. При отсъствие на нарочни искови претенции с правно основание чл. 576, във вр. с чл.582 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД, и/или с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.27, предл.2 от ЗЗД, и/или чл.24, ал.4 от Семейния кодекс, съдът е лишен от възможността да се произнесе и да формира правен извод, който да отрази в диспозитива на своя съдебен акт. Съдът дължи произнасяне само досежно облечените в надлежна правна форма искови претенции на страните - искания и /или възражения. / по аналогия на чл.298 от ГПК/ Дори и ако бъде прието в производството, че съдът дължи произнасяне и хипотетично приеме за доказано, че ищецът не владее български език и упълномощаването на ответника е извършено в отсъствие на преводач, което би довело до извод за наличие на нищожно нотариално удостоверяване по смисъла на чл.576, във вр. с чл.582 от ГПК / друг е въпросът останал незасегнат в производството, че законът изисква не само упълномощителят да не знае български език, но и нотариусът да не знае езикът, с който той си служи/, то и в този случай изходът на настоящия правен спора би бил идентичен, а именно отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС, защото би отсъствала първата предпоставка за неговото уважаване – ищците да са собственици на процесния имот. И това е така защото ако нотариалното удостоверяване, обективирано в процесното пълномощно, би било признато за нищожно поради отсъствие на предписана от закона форма по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, и / или поради противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, то биха били недействителни, в частност нищожни не само прехвърлителната сделка , обуславяща претендираното право на собственост на ответника, но и актът, обуславящ претендираното право на собственост на ищците, доколкото в основата и на двата акта стои процесното пълномощно. Т. е. така формираният извод води до същия процесуален резултат.

В този ход на мисли следва изрично да се посочи и това, че дори да се приеме, че правото на собственост на ищците относно процесния имот съставлява СИО, то отсъствието на единия от съпрузите при изповядване на прехвърлителната сделка по смисъла на цитирания чл.24, ал.4 от Семейния кодекс, прави сделката оспорима по исков ред / различен от реда по чл.108 от ЗС/, допустимостта на който е скрепена със спазването на определен законов срок. Още повече, че от събраните по делото доказателства в този аспект, в частност актът за сключен между ищците граждански брак през 1956 г., историческа справка и протокол за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС /за периода от 1958 г.-1962 г./, и отсъствието на правна възможност за изтекла в полза на ищцата придобивна давност в този кратък период, прави твърдението,че правото на собственост на ищците относно процесния имот съставлява СИО, недоказано.

Изложеното обосновава извода, че като е приел, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, защото в производството ответникът владее спорния имот на самостоятелно правно основание, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Обусловеността му от изхода на основния иск, прави искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК в това производство също неоснователно.

При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани от ответника по жалбата, такива му се следват в доказания размер от 200 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 36/13.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1636/2010 г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА О. А. М. с ЕГН * и Х. А. /Х. Р.Ш- М./ с ЕГН *, и двамата от С., О., да заплатят на Т. М. Т. с ЕГН *, от С. П., О., сумата в размер на 200 лв., съставляваща разноски във възивното производство.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.