№ 11175
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110120931 по описа за 2022 година
Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 2 от 18.12.2021 г.. управителя
на „Р.Е.С“ ООД, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „демонстратор“ при ответника; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане
на сумата 3900.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 24.03.2022 г до 24.09.2022 г. ведно със законната лихва
от 19.04.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор №3/27.01.2016 г. е била назначена на
длъжността „демонстратор“ при ответника, в което дружество е била и съдружник с 50%
участие. Поддържа, че на 01.06.2021 г. работодателят (неин съпруг) се е опитал да връчи
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, но ищцата е
отказала да го подпише. Поддържа, че в края на месец май 2021 г. е била диагностицирана с
онкологично заболяване - „Злокачествено новообразуване на горен външен квадрант на
млечната жлеза“, като е била извършена операция на 22.06.2021 г., поради което за
периода от 21.06.2021 г. до 07.12.2021 г. е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност, за което на работодателя са представени съответните болнични
листове. Посочва, че с допълнително споразумение №4 от 08.06.2021 г. към трудовия
договор работодателят е удължил даденото предизвести за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ до изтичане срока на временна работоспособност,
след което да бъде издадена заповед за прекратяване на трудовия договор, което не е
връчено на работника. Със Заповед №2 от 18.12.2021 г. трудовото правоотношение на
ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата,
която не е била надлежно връчена. Посочва, че на 23.12.2021 г. работодателят е направил
нов опит за връчване на заповедта за уволнение, но ищцата е отказала да я получи като е
депозирала писмено възражение. Заявява, че законосъобразно връчване на заповедта е
станало на 22.03.2022 г. , за което е съставен и приемо – предавателен протокол, от който
момент твърди да тече и срока за обжалване на тази заповед. Поддържа, че се ползва с
предварителна закрила по чл. 333 КТ поради установено онкологично заболяване, но
1
работодателят не е поискал и получил предварително разрешение за прекратяване на
трудово правоотношение. Счита, че нарушението е извършено умишлено, тъй като
работодателят е знаел за заболяването . Предвид болничните листове и ТЕЛК решението.
При тези твърдения претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането без работа вследствие на
незаконното уволнение за период от шест месеца след уволнението в размер на 3900.00 лева.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който
заявява, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на ищеца. Посочва, че
заповедта за уволнение е била връчена на ищцата на 23.12.2021 г. чрез „Български пощи“ с
писмо с обратна разписка, както и че е изпратил уведомление до ТД на НАП за прекратения
договор на 22.12.2021 г. Счита, че исковете са предявени след изтичане на погасителните
срокове по чл. 358 КТ, тъй като са предявени едва на 19.04.2022 г. Поддържа, че
прекратяване на трудовото правоотношение е направено законосъобразно, тъй като след
оптимизиране на щата на дружеството при ответника няма щатна длъжност „демонстратор“.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за оставане без работа, тъй като считано
от 14.01.2022 г. ищцата е започнала работа при друг работодател с работно време от 4 часа.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, извършено със Заповед №2 от
18.12.2021 г. на управителя на „Р.Е.с“ ООД, ограничават търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес до проверка за законосъобразността
на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 предл.
второ КТ. Вторият спорен между страните въпрос е дали исковете по 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ са предявени в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
За основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено,
които факти не се оспорват от ответника. С доклада по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор №3/27.01.2016 г. според който
ищцата е заемала длъжността „демонстратор“ в ответното дружество. С оглед наведеното от
ответника възражение в тежест на ищеца е да установи и че исковете са предявени в
установените за това срокове. В тежест на ответника по иска е да докаже, че е било налице
твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно
упражнено, т.е. че заеманата от ищеца длъжност е била единствена и е съкратена с щатно
разписание, утвърдено от компетентния орган и влязло в сила към датата на уволнението,
съответно че съкращението е реално – оставащите длъжности в щата са различни и не
включват в цялост функциите вменени на съкратената длъжност, както и че е извършен
подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ или че такъв не е бил задължителен (за
съкратената длъжност не са били налице повече от една щатни бройки или всички щатни
бройки са били съкратени), както и че е поискано предварително разрешение преди
уволнението или че такова не е било необходимо.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото правораздаване
предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е
продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения,
с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Именно поради това
законодателят е предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство – чл. 310 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, исковете по
спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение
на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение се
2
предявяват в 2-месечен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ,
горепосоченият двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да
тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на
трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие – от момента на получаване
на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на
трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя по
чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до работника.
Оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от
работодателя на 18.12.2021 г. като е предшествана от отправено от негова страна
предизвестие №001/01.06.2021 г. за прекратяване на трудовия договор на С. И. Р. на
основание чл. 326 вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за което няма категорични доказателства, че е
връчено на служителя, който през периода 21.06.2021 г. до 07.12.2021 г. е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност, видно и от приобщените по делото болнични листове.
Независимо от това работодателят може едностранно да прекрати трудовото
правоотношение по чл. 328 КТ и без да отправя предизвестие, както и макар да отправя
предизвестие може да не спази предвидения срок. Последица от това е задължението му да
заплати обезщетение на уволнения работник по чл. 220, ал. 1 КТ, а не незаконност на
уволнението (решение №320 от 05.02.2018 г. по гр.д. №1630/2017 г. на ВКС 4-то ГО).
Съдебната практика е константна, че изявлението на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение поражда действие с достигането си до служителя. Моментът на
прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това от
работника. Това е така, защото изготвянето на заповедта за уволнение съставлява техническа
дейност, подписването й от работодателя обективира намерението му за прекратяване на
трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с
надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника. /Решение № 49 от 15.03.2018
г. по гр. д. № 2837 / 2017 г. на ВКС, 4-то гр. отделение/. Без значение за настъпването на
тази правна последица е дали заповедта е последвала дадено предизвестие, дали е
съобразена или не с изискванията за мотивираност, за наличие на основанието за
прекратяване или за спазване на правилата за закрила при уволнение. Това има отношение
към законосъобразността на прекратяването.
Представената по делото заповед №2/18.12.2021 г. не носи подпис на служителя за
получаването , респ. за отказ от получаването . По делото самият ищец представя
възражение, с което не само е възразено срещу заповед №2/18.12.2021 г. за уволнение, но и
изрично е заявено от страна на С. И. Р., че отказва да подпише връчената на 23.12.2021 г.
заповед за уволнение. Това възражение като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
неизгодни за издателя си факти, е изпратено на работодателя на 31.12.2021 г. Независимо от
липсата на вписана дата в документа съдът приема, че като частен документ възражението
има достоверена дата най - късно 31.12.2021 г. Съобразявайки изложеното от самия ищец,
съдът намира, че към датата на изготвяне и изпращане на възражението на него му е било
известно съдържанието на процесната заповед за прекратяване на трудовия договор. Следва
да се добави и че самите твърдения на ищеца в исковата молба са за това, че е била
уведомена за прекратяване на трудовото правоотношение, като тя не твърди, да е имала
съмнение относно изявлението на работодателя за това, а се опасявала, че няма да се ползва
от предварителната закрилата по чл. 333 КТ при уволнение. Връчването на заповедта на
23.12.2021 г. се признава от служителя изрично в посоченото възражение, макар и
заявявайки отказ да я подпише. С решение № 386/31.10.2011 г. по гр.дело № 1309/2010 г. на
ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че законът в чл.335 КТ не предвижда
изискване отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, както и че отказът
може да бъде установен с всички доказателствени средства. В случая отказът на служителя
да подпише връчената заповед за уволнение е обективиран в отделен документ, изпратен
до работодателя на 31.12.2021 г. При това положение съдът приема, че оспорената заповед е
3
връчена на служителя при отказ най - късно на 31.12.2021 г., поради което възраженията на
ищеца, че отказът за получаване не е оформен надлежно от работодателя с подписите на
двама свидетели, съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение е прекратено
едва на 23.04.2022 г., тъй като както се посочи трудовият договор се прекратява от момента
на получаване на писменото изявление за това от работника, независимо от по – късно
изготвения приемо – предавателен протокол, с който на ищцата са връчени изброените в
него документи, вкл. и заповед за прекратяване на трудов договор.
Заповед №2/18.12.2021 г. на управителя на „Р.Е.с“ ООД е породила своето действие
най – късно на 31.12.2021 г. поради което съдът приема, че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено именно на тази дата.
Исковата молба е входирана в съда на 19.04.2022 г., а двумесечния срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ е изтекъл на 28.02.2022 г. – работен ден предвид правилото на чл. 72, ал. 2 ЗЗД .С
оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
неоснователни, поради предявяването им след изтичане на двумесечния срок по чл.358 ал.1
т.2 от КТ, с оглед направено възражение от противната страна за изтекла давност. С
изтичане на давностния срок по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ, работникът е изгубил правото да
претендира съдебна защита срещу незаконно уволнение поради което и разглеждането на
изложените основания за незаконосъобразност и произнасянето по същество е недопустимо.
При този изход на спора разноски се пораждат в полза на ответника, но същият е
заявил, че не претендира такива в производството.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за производството и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Р. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС против „Р.Е.с“
ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление“ АДРЕС искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 2 от 18.12.2021 г. на управителя на „Р.Е.С“ ООД, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „демонстратор“ „Р.Е.С“ ООД и чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 3900.00 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
24.03.2022 г до 24.09.2022 г. ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното
плащане като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
14.10.2022 г..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4