№ 18858
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110146634 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Е. Ц. Н., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 244,06 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 68,20 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Е. Ц. Н. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 107, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ......., през периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
1
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Е. Ц. Н. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез особения
представител адв. С. С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Оспорва
твърденията на ищеца, че през исковия период ответницата била клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че между страните съществувало
валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, както и това, че
топлинната енергия, чиято стойност претендира ищецът, действително била доставена до
процесния имот и била потребена от ответницата в посочените обеми. Твърди, че
топломерите, въз основа на които били начислени процесните суми, не били преминали през
съответните задължителни проверки по Закона за измерванията, поради което дори да бъде
установено, че ответницата била ползвала топлинна енергия през исковия период, то
потребеното количество не отговаряло на твърдяното от ищеца. Оспорва наличието на
валидно възникнали договорни отношения между третото лице – помагач и етажната
собственост на АДРЕС в ж. к. „Надежда-1“, гр. София. В условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Първанов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата Е. Ц. Н., редовно призована, се представлява от
особения представител адв. С.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на исковата
молба аргументи.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том І, рег. № 1763, нот. дело
№ 89/2001 г. по описа за нотариус Е. Запрянова, рег. № 432, с район на действие Софийски
районен съд, се установява, че на 18.12.2001 г. И.К. Н. и Ц.И.Н. продали на дъщеря си Е. Ц.
Н. процесния апартамент № 107, находящ се в гр. София, АДРЕС, като продавачите
запазили за себе си правото на ползване върху продавания имот безвъзмездно, докато са
живи.
Видно от представен по делото препис – извлечение от акт за смърт № 0323 от
03.05.2014 г., издаден от Столична община, район „Надежда“, вещният ползвател Ц.И.Н.
(вдовец) починал на 02.05.2014 г. След смъртта му със заявление – декларация рег. № Г-
14536/11.11.2014 г. ответницата изразила желание партидата за процесния имот с абонатен
№ ....... да бъде прехвърлена на нейно име.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том І, рег. № 5541,
нот. дело № 85 от 25.08.2017 г. по описа на нотариус П.П., рег. № 533, с район на действие
Софийски районен съд, се установява, че на 25.08.2017 г. ответницата Е. Н. продала
процесното жилище на трето за спора лице – К.В.С..
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложения по делото Договор № 3402 от 05.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД и етажната собственост, се установява, че отношенията по топлоснабдяването на
сградата на АДРЕС в ж. к. „Надежда - 1“ съществували още към 2002 г. По силата на
сключения договор етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител,
възложила, а „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, приел да извърши
доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че
през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем
Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от
заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.
С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
3
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора, определено въз основа
на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е
предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че от ТР
„София“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.
Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно в 24 часа на последния ден от месеца
съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за
сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „Техем Сървисис” ЕООД главни отчети, че за процесния апартамент се
разпределяла единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от
един водомер. Количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени
съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
(отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми
4
за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по
фактури в размер на 173,50 лева не включвала просрочени суми от периоди преди
процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ....... било
извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и
възлизало общо на 70,56 лева (за доплащане) за целия исков период. Вещото лице
установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответницата била опредЕ. съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия за
периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за търговски
цели. Общият топломер в абонатната станция бил обект на метрологичен контрол и
първоначална и последващи периодични проверки от лицензирани лаборатории през м.
08.2016 г. и м. 08.2018 г. Резултатът от проверките бил, че уредът е технически годен. Съдът
намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение
относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответницата плащания на претендираните от ищеца суми. Общата стойност на
изравнителните сметки за процесния период била в размер на 70,55 лева и представлявала
сума за доплащане. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки нямало погасени
задължения на ответницата извън процесния период. Стойността на потребената топлинна
енергия с включени изравнителни сметки за исковия период възлизала на 244,06 лева.
Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от
първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 15.07.2021 г., била в размер на
68,20 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
5
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период
ответницата Е. Ц. Н. била собственик на процесното жилище и като такава притежавал
качеството „клиент на топлинна енергия“. Съгласно действащата към датата на възникване
на облигационните отношения между страните разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена на топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Придобивайки правото на
собственост върху имот в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия за битови нужди, ответницата
получила качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това
качество било загубено на 25.08.2017 г. поради промяна на собствеността – Е. Н. продала
топлоснабдения имот на трето за спора лице.
Неоснователно е възражението, наведено в отговора на исковата молба, че през
исковия период между страните не съществували валидни облигационни отношения.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. В
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС е прието,
че писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Поради това собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване стават
по подразбиране клиенти на топлинна енергия за битови нужди, след като са дали своето
съгласие за топлофициране на сградата или са придобили имот в сграда, която вече е
топлофицирана. В същото тълкувателно решение е прието, че сключването на договор с
топлопреносното предприятие може да бъде установено и с подаването на заявление за
откриване на партида, което е било прието и такава партида е била открита на името на
съответното лице. В настоящия случай, след смъртта и на втория вещен ползвател на
процесния имот ответницата Е. Н. подала до ищцовото дружество заявление – декларация за
откриване на партида на нейно име. В светлината на цитираната по-горе задължителна
съдебна практика, приемаща, че съгласието за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия може да бъде изразено и в заявление за откриване на партида, подаденото
такова от ответницата следва да бъде разглеждано като предложение към „Топлофикация
София“ ЕАД за договорно обвързване. Топлопреносното предприятие приело това
заявление, както и направеното с него предложение, като прехвърлило партидата на името
на ответницата. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от издадените от
ищцовото дружество фактури за исковия период, в които като клиент, титуляр на партидата
и задължено лице е посочена ответницата. С тези свои действия ищцовото дружество приело
отправеното на 11.11.2014 г. от Е. Н. предложение за сключване на договор и между тях
възникнало валидно облигационно отношение по продажба на топлинна енергия.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
6
исковия период съществувало валидно облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответницата и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответницата. Ответницата, в
качеството й на купувач, се задължила да заплаща реално доставената й топлинна енергия
по опредЕ. цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинна енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява,
че на 05.09.2002 г. между подпомагащата страна „Техем Сървисис” ЕООД и етажните
собственици в ж. к. „Надежда – 1“, АДРЕС бил сключен договор за срок от три години.
7
Установи се още, че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия била
опредЕ. въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния период
цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни
дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлинна енергия в процесния имот. Заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, е, че сумата за топлинна енергия за процесния имот,
собственост на ответницата, била опредЕ. съгласно действащата към момента нормативна
уредба и актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се преповтарят
направените по-горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е извършена от лице с
необходимите за случая специални знания. Изчисленията на ФДР относно дължимата от Е.
Н. сума за топлинна енергия през процесния период според вещото лице са правилни.
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) урежда техническите
правила за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, но приложението на тези правила не е от компетентността на съда, тъй като
изисква специални знания в областта на науката и техниката, каквито същият не притежава.
Именно поради това беше назначена и съдебно-техническа експертиза и доколкото по
делото липсват доказателства, които да поставят под съмнение правилността на изводите на
вещото лице, съдът намира, че следва да кредитира заключението му изцяло. Не бяха
събрани доказателства за нарушаване на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) при определяне на дължимата от Е. Н. сума за топлинна енергия.
Ответницата не ангажира доказателства, че се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и е оспорила изготвените от подпомагащата страна
изравнителни сметки в предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответницата потребила топлинна енергия, чиято
стойност дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето
основание. При тези данни следва да бъде разгледано направеното в отговора на исковата
молба възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима
уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по делото
процесните задължения да са били установени с влязло в сила съдебно решение, към тях
следва да се прилага именно кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е
подадена в съда на 10.08.2021 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 10.08.2018 г. Видно от представените по
делото фактури, последната месечна фактура от процесния период – тази за месец август
2017 г., е с падеж 15.10.2017 г. Това означава, че всички претендирани вземания за исковия
период от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. са погасени по давност. Ищецът не представи
доказателства за наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
8
погасителната давност, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова тежест
установяването на посочените обстоятелства. С оглед изложеното предявеният иск по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на
спора по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и предвид
обстоятелството, че този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен на първия, то същият се явява
неоснователен и също следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Ответницата не е поискала присъждане на направените разноски, а и по делото няма
доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Е. Ц. Н., ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 244,06 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
31.08.2017 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 107, находящ се в гр.
София, АДРЕС, с абонатен № ......., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 68,20 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П. С.а и прокуриста С.М.С., като трето лице –
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10