№ 33
гр. Варна, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110107829 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „А1 Т."
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу „Б."
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, осъдителни
искове с правно основаниечл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , за осъждане
на ответника да плати на ищеца сумата в общ размер на 6973.29 лева с ДДС
/шест хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 0.29 ст./, представляваща
цена на доставени куриерски услуги, формирана както следва: по Фактура №
**********/26.08.2022г. – 274.19 лв.; по Фактура № **********/16.09.2022г.
– 543.69 лв.; по Фактура № **********/23.09.2022г. -209.80 лв.; по Фактура
№ **********/30.09.2022г. -156.64 лв.; по Фактура № **********/
07.10.2022г.-295.31 лв.; по Фактура № **********/14.10.2022г. -66.16 лв.; по
Фактура № **********/21.10.2022г. -324.52 лв.; по Фактура №
**********/04.11.2022г. -238.99 лв.; по Фактура № **********/11.11.2022г.-
510.29 лв.; по Фактура № **********/18.11.2022г. -53.86 лв.; по Фактура №
**********/ 25.11.2022г.-168.06 лв.; по Фактура № **********/02.12.2022г.-
155.03 лв.; по Фактура № **********/09.12.2022г. -48.89 лв.; по Фактура №
**********/16.12.2022г. -288.64 лв.; по Фактура № **********/23.12.2022г.-
156.02 лв.; по Фактура № **********/30.12.2022г. -348.24 лв.; по Фактура №
**********/06.01.2023г. -358.40 лв.; по Фактура № **********/13.01.2023г.-
474.04 лв.; по Фактура № **********/20.01.2023г. -299.91 лв.; по Фактура №
**********/27.01.2023г. -266.12 лв.; по Фактура № **********/03.02.2023г. -
472.44 лв.; по Фактура № **********/ 10.02.2023г.-318.78 лв.; по Фактура №
**********/17.02.2023г. -235.14 лв.; по Фактура № **********/24.02.2023г. -
177.25 лв.; по Фактура № **********/02.03.2023г. -94.59 лв.; по Фактура №
**********/17.03.2023г.-255.98 лв.; по Фактура № **********/31.03.2023г. -
88.53 лв.; по Фактура № **********/07.04.2023г. -67.20 лв.; по Фактура №
**********/13.04.2023г.-26.58 лв., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба /17.06.2023г./ до окончателното
1
погасяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по заявка на ответното дружество, ищецът е извършвал куриерски
услуги. Ответникът е предавал в офиса на ищцовото дружество стоките,
които е следвало да бъдат изпратени до определен адресат. След изпращане
на пратките, ищецът е издавал фактури на дружеството-заявител, изпратени
до последното по електронен път. Така при съществуващите договорни
отношения между страните, ищецът издал процесните фактури, стойността на
които не е заплатена към настоящия момент. Фактурите са осчетоводени от
ответника, който е ползвал данъчен кредит по същите. Въпреки изправността
на ищеца, до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за
плащане на дължимата цена на предоставените услуги. Задължението е
изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално
изпълнение. Върху просрочените главници ответникът дължи и обезщетение
за забава на плащанията за периода от исковата молба до окончателното
погасяване на вземането. Ето защо обективира искане за осъждане на
ответника да изпълни реално задължението си. Претендира разноски по
делото, вкл. и направените в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
6259/2023г на ВРС.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален
представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в настоящото исково производство.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
2
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Претендираните разноски в
размер на 289 лева за образуване на изпълнително дело и адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство не подлежат на присъждане
в настоящото производство.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на
делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по
него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят
основателност на искането в доказаните параметри, а именно: 278.93 лева
дължимата и заплатена държавна такса; 400 лева - платено възнаграждение за
един адвокат. Така разноските направени в настоящото производство, които
следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 678.93 лева,
съразмерно на уважената част от претенциите. За обезпечителното
производство се дължат разноски в общ размер на 440 лева /40 лева заплатена
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 Т." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата в общ размер на 6973.29 лева с ДДС /шест
хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 0.29 ст./, представляваща цена на
доставени куриерски услуги, формирана както следва: по Фактура №
**********/26.08.2022г. – 274.19 лв.; по Фактура № **********/16.09.2022г.
– 543.69 лв.; по Фактура № **********/23.09.2022г. -209.80 лв.; по Фактура
№ **********/30.09.2022г. -156.64 лв.; по Фактура № **********/
07.10.2022г.-295.31 лв.; по Фактура № **********/14.10.2022г. -66.16 лв.; по
Фактура № **********/21.10.2022г. -324.52 лв.; по Фактура №
**********/04.11.2022г. -238.99 лв.; по Фактура № **********/11.11.2022г.-
510.29 лв.; по Фактура № **********/18.11.2022г. -53.86 лв.; по Фактура №
**********/ 25.11.2022г.-168.06 лв.; по Фактура № **********/02.12.2022г.-
155.03 лв.; по Фактура № **********/09.12.2022г. -48.89 лв.; по Фактура №
**********/16.12.2022г. -288.64 лв.; по Фактура № **********/23.12.2022г.-
156.02 лв.; по Фактура № **********/30.12.2022г. -348.24 лв.; по Фактура №
**********/06.01.2023г. -358.40 лв.; по Фактура № **********/13.01.2023г.-
474.04 лв.; по Фактура № **********/20.01.2023г. -299.91 лв.; по Фактура №
**********/27.01.2023г. -266.12 лв.; по Фактура № **********/03.02.2023г. -
472.44 лв.; по Фактура № **********/ 10.02.2023г.-318.78 лв.; по Фактура №
**********/17.02.2023г. -235.14 лв.; по Фактура № **********/24.02.2023г. -
177.25 лв.; по Фактура № **********/02.03.2023г. -94.59 лв.; по Фактура №
**********/17.03.2023г.-255.98 лв.; по Фактура № **********/31.03.2023г. -
88.53 лв.; по Фактура № **********/07.04.2023г. -67.20 лв.; по Фактура №
3
**********/13.04.2023г.-26.58 лв., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба /17.06.2023г./ до окончателното
погасяване, на основание чл.79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 Т." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** сумата от 678.93 лева, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса
и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат при настоящото
разглеждане на делото и сумата от 440 лева реализирани разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6259/2023г. на ВРС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4