Р Е Ш Е Н И Е
№ 112 24.02.2020
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на тридесети
януари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
Секретар: Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното
от председателя т.д.№695 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът Д.П.Д., ЕГН ********** ***
твърди, че на ***г. е бил пътник в автомобил „Шевролет Нубира“, рег.№РВ5137МТ,
управляван от Б.Д.Я.. При движение на автомобила в средна лента на
автомагистрала „***“ в посока от гр.*** към гр.***., в района на *** км същият
бил изпреварен от товарен автомобил. При изпреварването товарният автомобил
преминал рязко от лява в средна лента на платното за движение, при което ударил
лекия автомобил „Шевролет Нубира“ в предна лява част. Последният се завъртял и
се блъснал в друг товарен автомобил. Водачът на изпреварващия товарен автомобил
напуснал мястото на произшествието.
Посочва се, че в резултат на така
описаното ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в:
контузия на шията, на долната част на гърба и таза, на коляното, на левия
бъбрек и на ляво ходило, охлузване и оток на главата. Изпитвал силни болки и не
можел да се обслужва самостоятелно; лявото ходило било обездвижено с гипсова
шина; поставена била шийна яка за почти 2 месеца; приемал обезболяващи
медикаменти; на ***г. била извършена пункция на лявата колянна става;
понастоящем болките в травмираните области продължават.
Като твърди, че е понесъл
неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП, предизвикано от виновното
поведение на водача на товарния автомобил, който е останал неизвестен, ищецът
сезира съда с искане да осъди Гаранционен фонд, гр.***,*** да му заплати
обезщетение в размер на 30 000,00 лева, ведно със законна лихва, считано
от ***г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Т.М., с който предявения иск се
оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на
противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС и причинна връзка на същото с ПТП; счита, че вината за
настъпването на ПТП е на водача Б.Я., която не е изпълнила задължението си по
чл.42, ал.3 ЗДвП; оспорва фактическите твърдения относно механизъм, причини и
обстоятелства при получаването на травмите на ищеца; при условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който е пътувал без поставен обезопасителен колан, като и
възражение, че искът е прекомерно завишен по размер с оглед принципа за
справедливост, съдебната практика и икономическите условия в държавата; оспорва
верността на представения от ищеца протокол за ПТП в частта относно отразеното
в него за „обстоятелства и причини за ПТП“.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
От протокол за ПТП №***, съставен
на ***г. в *** часа на автомагистрала „***“, *** км *** в посока гр.***., е
видно, че на посочената дата и място е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Шевролет Нубира“, рег.№РВ5137МТ, управляван от Б.Д.Я./участник №2/, неизвестен
товарен автомобил с ремарке /участник №1/ и друг товарен автомобил с ремарке
/участник №3/. Описани са в протокола следните обстоятелства като причина за
настъпване на произшествието: „Участник №1, който е неизвестен до момента, при
изпреварване на участник №2 го блъска с полуремаркето в предна лява част,
вследствие на което участник №2 се блъска в лява разделителна мантинела, където
участник №3 го удря челно от лявата му страна“. По случая е образувано
досъдебно производство №105/2017г. по описа на РУ на МВР - гр.*** срещу
неизвестен извършител, което след извършване на оперативно-издирвателни мерки е
спряно с постановление от 25.04.2017г. на прокурор при Районна прокуратура –
гр.***, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит. Установено е по
досъдебното производство, че на предна дясна седалка до шофьора Б.Я. в
автомобила е пътувал ищецът Д.П.Д., като и двамата при ПТП са получили
травматични увреждания.
Приетите в настоящото
производство експертизи на вещото лице С.М. установяват следния механизъм на
настъпване на ПТП: водачът Я.е управлявала лекия автомобил по дясната лента на
северното платно за движение на автомагистрала „***“; през това време
неизвестен водач е управлявал неизвестна композиция /влекач с полуремарке/ по
лявата лента, като е извършвал маневра изпреварване на лекия автомобил
„Шевролет Нубира“, а водачът С.Ю.е управлявал композиция /влекач с полуремарке/
по лявата лента след неизвестната композиция. Водачът на неизвестната
композиция се е насочил към дясната лента, без да осигури достатъчно разстояние
с изпреварвания автомобил и така е настъпил удар в предна лява част на лекия
автомобил и в задната част на полуремаркето на неизвестната композиция. След
удара „Шевролет Нубира“ е загубил странична устойчивост и се е насочил на ляво,
където се е ударил в мантинелата и където е настъпил удар в лявата страна на
лекия автомобил и в предната част на влекача от втората композиция. След ПТП
лекият автомобил се е установил на платното за движение с дясна част, опряна в
мантинелата и лява част, опряна в полуремаркето.
Вещото лице е направило извод, че
водачът, управлявал неизвестната композиция е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако при навлизане в дясната лента бе осигурил
достатъчно разстояние с изпреварвания автомобил. Същевременно водачът на лекия
автомобил е нямал техническа възможност да намали скоростта си и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Експертизата е изготвена на
база твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства, като е
направена бележка, че съгласно нормативните изисквания влекачът на неизвестната
композиция би следвало да е оборудван с устройство за ограничаване на
скоростта, което е регулирано така, че да не може да надвишава 90 км/ч. В
приетата допълнителна експертиза вещото лице хипотетично разглежда вариант, при
който неизвестната композиция е с налично електронно ограничение на скоростта
от 90 км/ч, а лекият автомобил се движи със скорост 87 км/ч, като извежда
извод, че в тази ситуация при отклоняване на композицията и по-острото й
навлизане в дясната лента, тя ще премине пред лекия автомобил, без да настъпи
удар; в хипотеза на по-плавно навлизане в лентата пред лекия автомобил, водачът
на последния би имал техническа възможност да избегне удара. В крайна сметка по
делото не са налични обективни данни за скоростта, с която са се движели
участниците в ПТП.
Свидетелката Б.Я. заявява, че е
управлявала автомобила със скорост не по-висока от 90-100 км/ч.; видяла в
огледалото, че я изпреварват два турски тира, първият от които при навлизане в
нейната лента я ударил и предизвикал завъртане на колата й; последвали удари
първо в мантинелата и после в движещия се в лявата лента втори тир. След
катастрофата първият тир не спрял на място, а продължил пътя си.
Свидетелят П.Х. /***в „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр.***, който е съставил протокола за ПТП/ описва
заварената след катастрофата на място обстановка по следния начин: автомобилът
бил спрян плътно до разделителната мантинела и притиснат от тежкотоварен
автомобил; водачът на лекия автомобил обяснил, че друг товарен автомобил при
изпреварването го ударил в предна лява част, вследствие на което загубил
контрол и се блъснал в мантинелата, където бил ударен от участник №3. Участник
№1 не бил на мястото на инцидента.
Предприети били мерки за издирване на същия, но без успех. Автомобила бил доста
повреден от всички страни, но като цяло купето било запазено, а водача и
пътника били в добро състояние. При направения оглед на лекия автомобил свидетелят
установил, че лекият автомобил имал деформации, които няма как да се обяснят от
местоположението на превозните средства към този момент; имало деформации върху
„Шевролет Нубира“ в предна лява част, които според него не може да са получени
от удар в мантинелата и от товарния автомобил, установен на място. В този
участък имало следи от друг цвят, който не отговарял на цвета на мантинелата и
на товарния автомобил.
Представените медицински
документи и приетите експертизи на вещото лице М.Б. установяват, че при
описаното по-горе ПТП ищецът е претърпял следните травматични увреждания:
контузия на шията; контузия на долната част на гърба и таза; контузия на
коляното; контузия на левия бъбрек; контузия на лявото ходило; охлузване и оток
на главата. Непосредствено след катастрофата на Д. е била поставена шийна яка,
а на лявото ходило гипсова шина. На ***г. е била извършена пункция на лявата
колянна става по повод на контузия на коляното и е наложена ортеза на лявото
коляно. Периодът на възстановяване на шията и коляното е бил около 2-3 месеца,
а около 20-30 дни е протичал оздравителния период по отношение на останалите
травми. Непосредствено след инцидента Д. е изпитвал умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които са отслабвали постепенно в хода на оздравителния процес. Според
вещото лице при станалото ПТП с три последователни удара и въртене на лекия
автомобил, телата на пътниците в него са извършвали множество движения
напред-назад и наляво-надясно. Ето защо обосновава извод, че дори ищецът да е
бил с поставен предпазен колан, последният не бил ограничил съществено претърпените
телесни повреди.
Според показанията на ***на ищеца
- свидетеля Р.П., в началото Д.Д. изпитвал много силни болки, не можел да се
обслужва сам и в продължение на три месеца разчитал на грижите на близките си.
През това време не излизал навън, защото не можел да се движи, а и за да не се
натоварва. Продал колата си и споделял, че изпитва страх да пътува с кола. Показанията на свидетеля, предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират като логични и съответстващи на останалите доказателства по делото.
При така събраните доказателства
съдът приема за безспорно установено, че процесното ПТП е причинено от
виновното противоправно поведение на водач на товарен автомобил, който при
извършване на маневра „изпреварване“ не е осигурил достатъчно разстояние между
него и изпреварвания лек автомобил, поради което е ударил последния при
навлизане в неговата лента за движение, след което е напуснал
местопроизшествието и не е могъл да бъде идентифициран. От удара лекият
автомобил е изгубил устойчивост, ударил се е в мантинелата, а след това е бил
ударен от втория товарен автомобил. Такива са отразените в протокола за ПТП
обстоятелства, които не се обориха, а се потвърдиха от събраните по делото
доказателства. В пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на
водача на неизвестния автомобил са причинените на ищеца телесни повреди. Не се
събраха доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на ищеца като
причина за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Предвид изложеното съдът приема,
че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането за
ангажиране на отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита обстоятелството, че са причинени множество травми, съпроводени с болки и
страдания; възстановяването е продължило с месеци.
Съдът
счита, че с оглед степента на претърпените от ищеца болки и страдания, сума в претендирания
размер от 30000,00 лева се явява справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
поради което искът ще се уважи в пълния му предявен размер.
Съгласно
чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ лихвите за забава от страна на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл.497, т.е. прилагат се същите правила,
както при застрахователите относно момента, от който се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Според чл.497, ал.1,т.2 от КЗ изпадането в
забава е след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Според последната
разпоредба срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три
месеца от предявяване на претенцията. Или законната лихва върху определеното
обезщетение се дължи след изтичане на този тримесечен срок.
От
представеното с исковата молба писмо с изх.№24-01-378/31.08.2017г. е видно, че
искането от ищеца е постъпило при ответника на 08.06.2017г., когато е била образувана щета с рег.№***/***г. От
писмото е видно, че Гаранционен фонд не е изплатил обезщетение, защото е приел,
че не са представени необходимите за целта писмени доказателства, като е указал
на ищеца, че може да предяви нова претенция с представяне на всички
доказателства. На практика не е постановен отказ да се изплати обезщетение по
образуваната щета, а са поискани нови доказателства. Ето защо лихви в случая ще
се присъдят с оглед датата на искането пред Гаранционен фонд – 08.06.2017г. От
тази дата тече 3-месечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне по
претенцията, който е изтекъл на 08.09.2017г. Ето защо от 09.09.2017г.
ответникът е в забава и дължи лихви върху обезщетението от тази дата. Претенцията
за присъждане на лихви за забава да периода от 18.08.2016г. до 08.09.2017г. ще
се отхвърли.
По
отношение на разноските.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. За
възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи от бюджета на съда е
платена сума от 300,00 лева. Тази сума на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – гр.***, както и сумата 1200,00 лева – държавна такса върху уважения
размер на иска.
Ищецът
е бил представляван в настоящото производство от адв.С.Н.Н. – К. безплатно,
видно от договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018г. При материален
интерес по делото от 30000,00 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 1430,00 лева. Ето
защо и на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвоката възнаграждение в посочения размер.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД - гр.***,*** да заплати на Д.П.Д., ЕГН ********** *** сумата 30 000,00/тридесет/
хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди /контузия
на шията; контузия на долната част на гърба и таза; контузия на коляното;
контузия на левия бъбрек; контузия на лявото ходило; охлузване и оток на
главата/, получени при ПТП на ***г. на автомагистрала „Тракия“ с участието на
лек автомобил „Шевролет Нубира“, рег.№РВ5137МТ, виновно причинено от водач на неидентифицирано
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 09.09.2017г. до
окончателното изплащане.
Отхвърля
искането за присъждане на лихва върху главницата за периода от 18.08.2016г. до 08.09.2017г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.***,***
да заплати на адвокат С.Н.Н. – К. от Адвокатска колегия – гр.***,*** сумата 1430,00
/хиляда четиристотин и тридесет/ лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД - гр.***,*** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.Пловдив
сумата 300,00 лева – разноски за вещи лица, както и сумата 1200,00 лева –
държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: