Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Пазарджик,13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Н.Д., като разгледа докладваното от районен
съдия Харизанова гр.д.№3154 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „Г.-Ф.“ООД
с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К., община Л., представлявано
от И.В.Ш. ищцата Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.П.,
твърди, че е работила по трудово правоотношение в ответното дружество като е
заемала длъжността“главен счетоводител“ с
място на работа „Отдел
счетоводство“, село К. до 29.09.2018г., когато със заповед №10/28.09.2018г на
управителя на дружеството на основание чл.328, ал.1т.2 от КТ и било прекратено
трудовото правоотношение поради съкращение в щата. Твърди, че общия и
осигурителен доход е бил в размер на 1 7678лв., от който основно възнаграждение
в размер на 1 300лв. и 36% допълнително възнаграждение за професионален
опит -468лв. Твърди се, че не и е изплатено трудово възнаграждение в размер на
1 лв. за месец септември 2018г. Твърди се, че
и се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск 82 дни в
размер на 6 192.07лв., която сума е посочена в издадения от работодателя
фиш за работна заплата. От тази сума
ищцата получила по банков път : 673.86лв. на 22.10.2018г., на
29.11.2018г са получени 501.47лв., и
800лв. на 18.12.2018г. Водила многократни разгори с ответника за изплащане на
остатъка от дължимата сума като на 02.05.2019г управителят подписал декларация,
че в рамките на два месеца , считано от 02.05.2019г се задължава да изплати
остатъка от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че на
05.07.2019г получила 500лв. и на 22.07.2019г получила 500лв. като е останало неизплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 3295.60лв. Твърди се, че и се дължи и сумата от 1 239.85лв.
като чиста сума за получаване, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ
за оставането и без работа един месец след уволнението и като тази сума е
посочена в издадения от работодателя фиш за работна заплата за месец октомври
2018г. Общо дължимата сума е в размер на 4 535.45лв.
С молба вх.№19682/12.08.2019г ищцата прави следните
уточнения на претенциите си за обезщетение за неползван платен годишен отпуск :
сумата от 803.56лв., обезщетение 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2007г
сумата от 401.78лв. представляващи
обезщетение за 10 дни неползван платен
годишен отпуск за 2008г, сумата от 602.67лв., представляваща обезщетение за 15
дни неползван платен годишен отпуск за
2009г, сумата от 80.36лв., представляваща обезщетение за 2 дни неползван платен
годишен отпуск за 2016г., сумата от
803.56лв., представляваща обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск
за 2017г. и сумата от 602.67лв., представляваща обезщетение за 15 дни неползван
платен годишен отпуск за 2018г.
Моли се съда да постанови
решение с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата следните суми: 1/ сумата от 1 лев , представляващ
остатък от неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2018г, 2/ сумата от 803.56лв., обезщетение
20 дни неползван платен годишен отпуск
за 2007г сумата от 401.78лв.
представляващи обезщетение за 10 дни
неползван платен годишен отпуск за 2008г, сумата от 602.67лв.,
представляваща обезщетение за 15 дни
неползван платен годишен отпуск за 2009г, сумата от 80.36лв., представляваща
обезщетение за 2 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г., сумата от 803.56лв., представляваща обезщетение за
20 дни неползван платен годишен отпуск за 2017г. и сумата от 602.67лв.,
представляваща обезщетение за 15 дни неползван платен годишен отпуск за 2018г.и
3/ сумата от 1239.85лв.
представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от Кт за оставане без работа един месец след уволнението, ведно със законната лихва върху горните суми, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете по основание и
размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение
претенциите за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2007г, 2008г, 2009г. Установената давност по чл.176а от КТ е две години от края
на годината , за която се полага, независимо от причините за това. Съгласно
чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ, правото за който не е погасено по
давност. Не се оспорва възникването и съществуването на трудовото
правоотношение между страните, както и неговото прекратяване. Оспорват се
посочените в заповедта дни неползван платен годишен отпуск и дължимостта на
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. Оспорват се като неоснователни претенциите
за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2016г, 2017г и 2018г. От съдържащите се в личното
трудово досие на ищцата молби за ползване на платен годишен отпуск е видно, че
през 2016г. ищцата е използвала платения и годишен отпуск . През 2017г са
ползвани 11дни платен годишен отпуск , а през 2018г са ползвани 15 дни платен годишен отпуск. В личното
трудово досие липсват данни да е извършено отлагане на ползването на платения годишен отпуск на някое от
основанията по чл.176, ал.1 от КТ . През годините е извършвано многократно
ползване на платен годишен отпуск частично за текущата година и частично за
различни предходни години, за които не е налице отлагане по реда на чл.176 от КТ. Оспорват претенцията за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ като
се твърди, че същото е платено. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Направено е оттегляне на
претенцията за сумата от 80.36лв. обезщетение за 2 дни неползван платен годишен
отпуск за 2016г и в тази част производството по делото е прекратено. По реда на чл.214 от ГПК е допуснато
увеличение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за месец
септември 2018г като същата се счита предявена в размер на 24.20 лв.
Допуснато е изменение на претенциите за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск както следва: сумата от 756.82лв. обезщетение за 11 дни неползван платен
годишен отпуск за 2009г, сумата от 1359.24лв. обезщетение за 20 дни неползван
платен годишен отпуск за 2017г и сумата от 815.54лв. обезщетение за 12 дни
неползван платен годишен отпуск за 2018г.
В съдебно заседание ответното
дружество, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност , при съблюдаване разпоредбата
на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от
фактическа страна:
Между страните няма спор, а и
от представените по делото писмени доказателства / трудов договор
№2/20.01.2006г, допълнително споразумение
от 21.05.2010г към трудовия договор/ се установява, че за периода от
23.01.2006г. до 29.09.2018г ищцата е
работела в ответното дружество като е заемала длъжността „главен счетоводител“
пир пълно работно време – 8 часов работен ден. Със Заповед №10 от 28.09.2018г
трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 29.09.2018г на основание
чл.328, ал.1т.2 от КТ – поради съкращение на щата.В заповедта е вписано, че на
служителя следва да се изплатят следните обезщетения – по чл.222, ал.1 от КТ-
брутно трудово възнаграждение за един месец, по чл.224, ал.1 от КТ – за
2007г-20 дни, за 2008г 10 дни, за 2009г-15дни, за 2017г-20 дни и за 2018г.-15
дни .
О представените от ответника
писмени доказателства , че на 02.07.2018г ищцата е подала молба за ползване на
10 дни от платен годишен отпуск за 2017г/ като
последната цифра на годината е поправена на 6/, считано от 16.07.2018г
до 30.07.2018г. Със заповед без номер и с непълна дата/ посочен само месеца 07 и годината 2018г/ на ищцата е разрешено да
ползва 1д дни платен отпуск, считано от 16.07.2018г като в заповедта не е
посочено изрично тези 10 дни за коя година се отнасят. Тази заповед е подписала от ръководител като
не се оспорва подписа. Със заповед №116
от 16.07.2018г на ищцата е разрешено да ползва 11 дни платен годишен отпуск за
2016г. Видно от данните по делото ищцата е подала молба за ползване на 2 дни
платен годишен отпуск за 2016г. Със Заповед №101/20.06.2018г на ищцата е
разрешено да ползва 2 дни платен годишен отпуск за 2016г. На 20.04.2018г ищцата
е подала молба за ползване на 1 ден платен годишен отпуск за 2016г и със
заповед №81 от 27.04.2018г и е разрешено ползването на един ден платен годишен
отпуск за 2016г. На 26.01.2018г ищцата
е подала молба за ползване на 1 ден платен годишен отпуск за 2016г и със
заповед от 31.01.2018г и е разрешено да полза един ден от полагаемия и се
годишен отпуск за 2016г. Ищцата е подала на 20.06.2016г молба за ползване на 8
дни платен годишен отпуск за 2016г и със заповед от 30.06.2016г и е разрешен ползването
на 8 дни платен годишен отпуск без в
заповедта да е вписано за коя календарна
година се ползва отпуска.
За изясняване на спора от
фактическа страна е изслушана съдебно –икономическа експертиза, чиито основно и
допълнително заключение съдът кредитира като
обосновано изготвени. Вещото лице
заключава, че неизплатената част от
трудовото възнаграждение на ищцата за
месец септември 2018г възлиза на сумата от 24.20лв./ който размер е в рамките
на исковата претенция, след направено
изменение на същата по реда на чл.214 от ГПК/. Видно от констативно
–съобразителната част на допълнителното заключение след преглед на личното трудово досие на
ищцата вещото лице е установило, че със заповед №87/01.09.2008г на ищцата е
разрешено да ползва през периода от 01.09.2008г до 12.09.2008г десет от полагаемия и се платен годишен отпуск за
2008г. Със заповед №203 от 07.12.2009г на ищцата е разрешено да ползва през
периода 07.12.2009г до 11.12.2009г пет
дни от полагаемия и се платен годишен отпуск
за 2009г. При липса на уговорка между страните по трудовото
правоотношение за ползване на платен годишен отпуск в по-висок размер вещото
лице е работило на законовата база,
която е 20 дни платен годишен отпуск за всяка една календарна година. При това
е прието, че за всяка година от исковия период правото на платен годишен отпуск
е 20 дни. При това положение вещото лице приема, че неползвания платен годишен отпуск за 2007г е в размер на
20 дни/ при липса на заповед да и е разрешаван такъв за 2007/. Респективно
неползвания платен годишен отпуск за 2008г е 10 дни и за 2009г- 15 дни. Вещото
лице е установило, че полагаемия се на ищцата платен годишен отпуск за 2016г е
20 работни дни като същата е ползвала 23 работни дни / три дни е ползвала през
2018г/. При това положение при полагаем
платен годишен отпуск за 2018г -15 дни, вещото лице приема, за
неползвани 12 дни за 2018г/ тъй като 3
дни са ползвани и платени през 2018 по заповеди по чл.155, ал.1т.2 от 2016г/ .
вещото лице заключава, че неползвания платен годишен отпуск за 2017г. е 20 дни.
В табличен вид на стр.11 от
допълнителното заключение/ вещото лице е обобщило, че дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск е както следва : 1/1 359.24лв. обезщетение
за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2007г,2/ 679.62лв. обезщетение за
10 дни неползван платен годишен отпуск за 2008г, 3/ 1019.42лв. обезщетение за 15 дни неползван
платен годишен отпуск за 2009г, 4/ 1359.24лв.обезщетение за 20 дин неползван
платен годишен отпуск за 2017г и 815.55лв. обезщетение за 12 дни неползван
платен годишен отпуск за 2018г.
Вещото лице също така е
съобразило, че през периода 29.11.2018г до 22.07.2019г ответникът е извършил в
полза на ищцата следните плащания: на 29.11.2018г- сумата от 501.47лв., на
18.12.2018г сумата от 800лв., на 05.07.2019г 57.77лв., на
05.07.2019г-442.23лв., на 22.07.2019г 237.39лв. и на 22.07.2019г 262.61лв. или
общо по сметка на ищцата е преведена
сумата от 2 301.47лв. Така
постъпилата сума е съотнесена от вещото
лице видно от втората таблица на стр.11
от допълнителното заключение както следва: от общо внесената сума със сумата
от 1 359.24лв. се погасява
изцяло дължимо обезщетение за 20 дни
платен годишен отпуск за 2007г., със сумата от 679.62лв. се погасява
изцяло дължимо обезщетение за 10 дни
платен годишен отпуск за 2008г и и със сумата от 262.61лв. се заплаща обезщетение за 4 дни платен годишен отпуск за
2009г. Ето защо вещото лице приема, че
на ищцата се дължи обезщетение по чл.224 от КТ в общ размер от 2 931.60лв.
от които: 1/756.82лв. обезщетение за 11 дни неползван платен годишен отпуск за
2009г, 2/ 1359.24лв обезщетение за 20
дни неползван платен годишен отпуск за 2018г и 3/ 815.54лв. обезщетение за 12
дни неползван платен годишен отпуск за 2018г. Вещото лице заключава, че дължимото на ищцата обезщетение
по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 1 239.85лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ, по чл.224,
ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.128,
т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за заплащане на сумата от 24.20лв. дължим
остатък от трудово възнаграждение за месец септември 2018г. съдът намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през периода от 23.01.2006г. до
29.09.2018г като трудовото
правоотношение между тях е прекратено, считано от 04.10.2018г на основание
чл.328 ал.1,т.2 от КТ – поради съкращение
на щата. Установи си, а и този факт не
бе спорен/ видно от съдържанието на писмения отговор/, че ищцата е престирала работната си сила при ответника,
т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е
следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал
добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в
трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито
доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищцата да се е
отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по
смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си
по трудовото правоотношение. Поради това
за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да
заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. Не бе
спорно, че ответникът не е заплатил изцяло дължимото на ищцата за месец
септември трудово възнаграждение като незаплатената част възлиза на 24.20лв./ в
рамките на заявената искова претенция след направеното по реда на чл.214 от ГПК
увеличение на претенцията.
Ето защо така предявения иск
като основателен следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 24.20лв. неплатен остатък от трудовото
възнаграждение за месец септември 2018г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба -31.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск възниква
при прекратяване на трудовото правоотношение.Прекратяването на трудовото
правоотношение е първата предпоставка за пораждане на правото на обезщетение,
която предпоставка в настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка
за уважаване на този иск е работникът
или служителя реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск
през процесния период.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на ответника е да докаже
или ползването на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск или заплащане на
обезщетение за неползването му.
Безспорно се установи, че през периода 23.01.2016г
до 29.09.2018г между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
прекратено считано от 29.09.2018г.
Претендира
се обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2007г, 2008 и
2009г. Тук е момента да се обсъди възражението на ответника за
изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.176а от КТ/ в ред.ДВ
бр.18/2011г/ когато пратеният годишен отпуск или част от него не е ползван до
изтичане две години от края на годината, за която се полага, независимо от
причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Съгласно ал.2 на 176а от КТ/ в редакцията ДВ
бр.54/2015г. когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда
на чл.176, ал.1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се
погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е
отпаднала причината за неползването му.
Разпоредбата на чл.176а от КТ е въведена с изменението на Кодекса на труда през 2011г, възстанови едно
правило от първоначалната редакция на закона. Това е правилото за погасяване на
правото на пратен годишен отпуск по давност. Възстановяването му беше
обусловено от натрупването на огромни по размери неизползвани платени годишни
отпуски, което от една страна е в противоречие
със социалното предназначение на отпуските , а от друга страна води до
значително финансово натоварвана на работодателя с изплащане на обезщетение за
неползвания отпуск при прекратяване на
трудовото правоотношение. За съжаление в първоначалната редакция на
текста беше установено противоречащо на класическия принцип на правото – за действие
на материално правните норми ex nunc/занапред/.
Предвидено беше погасяването на всички неползвани до 31 декември 2009г отпуски.
Така работниците и служителите се
лишаваха от придобитите права. Напълно основателно Конституционния съд отмени
тази разпоредба с решение №11 от 2010г. Правото на платен годишен отпуск трябва
да се упражни според неговото предназначение през годината, за която се полага.
Ако не е упражнено в този срок, то се погасява по давност. Давностния срок
изтича в коря на втората година от изтичането на годината , за която се полага.
Трябва да се подчертае, че това правило се отнася до отпуските от 2010г насам, тъй като материално правните норми, каквато е
разглежданата имат действие занапред, освен ако им е придадено обратно действие/
арг.чл.14 ал.1 от ЗНА/ какъвто не е
случаят / така и опр.№544-15-IIIг.о.ВКС/За
неизползваните до 31.12.2009г отпуски
действаше друг правен режим, според който те не са погасени по давност. Правото
на тези отпуски съществува и понастоящем – те могат както да бъдат ползвани от
работника или служителя, така и да бъдат обезщетени парично при прекратяване на
трудовото правоотношение. В контекста на така изложеното инвокираното от
ответника възражение за погасяване по
давност относно платените отпуски през
2007г, 2008г и 2009г е неоснователно.
В контекста на горните разсъждения и след
съобразяване на заключението на вещото
лице съдът приема следното: За 2007г ищцата не е ползвала 20 дни от полагаемия
и се платен годишен отпуск и дължимото обезщетение е в размер на 1359.24лв. За 2008г ищцата не е ползвала 10
дни от полагаемия и се платен годишен
отпуск и дължимото обезщетение е в размер на 679.62лв. За 2009г ищцата не е
ползвала 15 дни от полагаемия и се платен годишен отпуск и дължимото
обезщетение е в размер на 1 019.24лв. За 2017г ищцата не е ползвала 20 дни
от полагаемия и се платен годишен отпуск и дължимото обезщетение е в размер на 1359.24лв.За 2018г ищцата не е ползвала 12 дни
от полагаемия и се платен годишен отпуск и дължимото обезщетение е в размер на
815.55лв. Установи се от кредитираното допълнително заключение , че за периода от
29.11.2018г до 22.07.2019г / тоест след прекратяване на трудовото
правоотношение и преди подаване на исковата молба / ответникът е платил на ищцата общо сумата от
2 301.47лв. на шест транша като при
всяка от преведените суми / подробно обсъдени по-горе/ не е посочено с конкретния превод кое вземане за обезщетение
за неползван платен годишен отпуск се
погасява, макар в заповедта, с която се прекратяване
трудовото правоотношение работодателят да е посочил дължимите на ищцата
вземания по чл.224, ал.1 по години и по
дни за съответната година. При това положение съдът приема, че плащането се
отнася към по- рано възникналото задължение и възприема съотнасянето, което
вещото лице е направило на стр.11 от допълнителното заключение, приемайки, че с
общо внесената от ответника сума от 2 301.47лв. се плащат изцяло както
следва : сумата от 1 359.24лв. обезщетение за 20 дни неползван платен
годишен отпуск за 2007г, сумата от 679.62лв. –обезщетение за 10 дни неползван
платен годишен отпуск за 2008г и сумата
от 262.61 лв. за обезщетение за четири дни неползван платен годишен отпуск за
2009г.
При това положение предявения иск по чл.224, ал.1
от КТ е частично основателен и следва да бъде уважен като следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата на
основание чл.224, ал.1 от КТ общо
сумата от 2 931.60лв.от които: 1/
756.82лв. обезщетение за 11 дни неплатен
годишен отпуск за 2009г, 2/ 1 359.24лв. обезщетение за 20 дни неплатен
годишен отпуск за 2017г и 3/ сумата от
815.54лв. обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск за 2018г ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата като за
разликата от 2 931.60лв. до претендираните 3 294.60лв./ включващи
обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2007г и 10 дни
неползван платен годишен отпуск за 2008г/ искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен
По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ при
уволнение поради закриване на предприятието или част от него , съкращаване в
щата, намаляване обема на работа или
спиране на работата за повече от 15 дни работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от
един месец.
Безспорно се установи, че трудовото правоотношение
на страните е прекратено поради съкращение в щата. Този факт е породил
правото на ищцата да търси обезщетение
на посоченото по-горе правно основание. Ищцата обаче не доказа, че е
останала без работа в продължение на един месец след прекратяване на процесното трудово правоотношение, поради
което на това основание претенцията и за заплащане на сумата от 1239.85лв.
обезщетение за оставане без работа един месец след уволнението се явява
неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищцата има право на
разноски с оглед уважената част от исковете. Ето защо и на основание чл.78,
ал.1 от КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати наищцата сумата от
290.86лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/. Ответникът също има
право на разноски с оглед отхвърлената част от исковете. Ето защо и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 215.73лв.
разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 118.32лв.и
разноски за вещо лице в размер на 270лв.
На основание чл.242 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и
обезщетения.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Г.-Ф.“ООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К.,
община Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати на Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 128, т.2 от КТ сумата от 24.20лв., неплатен остатък от трудовото възнаграждение за месец септември 2018г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Г.-Ф.“ООД
с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление село К., община Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати на Е.Д.Д. с
ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ общо
сумата от 2 931.60лв.от които: 1/ 756.82лв. обезщетение за 11 дни неплатен годишен отпуск
за 2009г, 2/ 1 359.24лв. обезщетение за 20 дни неплатен годишен отпуск за
2017г и 3/ сумата от 815.54лв.
обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск за 2018г ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 2 931.60лв. до претендираните 3 294.60лв./
включващи обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2007г и 10
дни неползван платен годишен отпуск за 2008г/ отхвърля иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***
срещу„Г.-Ф.“ООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К.,
община Л., представлявано от И.В.Ш. иск по
чл.222, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1239.85лв.., представляваща
обезщетение за оставане без работа един
месец след уволнението.
ОСЪЖДА
„Г.-Ф.“ООД
с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление село К., община Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати на Е.Д.Д. с
ЕГН ********** *** сумата от 290.86лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на Г.-Ф.“ООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К.,
община Л., представлявано от И.В.Ш. сумата от 215.73лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Г.-Ф.“ООД
с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление село К., община Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати в полза на
РС- Пазарджик държавна такса в размер на 118.32лв.и разноски за вещо лице в размер на
270лв.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовото възнаграждение и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -Пазарджик окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: