№ 93
гр. Плевен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
в присъствието на прокурора Красимир Цветанов Ячев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Емил Ст. Банков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600205 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 260014/25.01.21 г., постановена по НОХД № 710/20 г.
РС-Плевен признал подс. ИВ. М. Б. за виновен в това, че на 24.04.2017г. в
землището на с. ***, противозаконно попречил на орган на властта -
инспектор СПБОП – гр. Плевен, Ловеч Г.Б.Р. да изпълни задълженията си
свързани с извършване на полицейска акция по задържане на лице, поради
което и на основание чл. 270, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го
осъдил на наказание “Лишаване от свобода” в размер н 1 /една/ година.
Отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание
лишаване от свобода в размер 1 /една/ година, с 4 /четири/ години
изпитателен срок.
Недоволен от присъдата е останал подс. И.Б., който я обжалва чрез
защитника си, като посочва, че същата е постановена при нарушения на
1
процесуалния и материалния закон, необоснована е и наложеното с нея
наказание е явно несправедливо. Моли въззивната инстанция да постанови
решение, с което да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане,
или да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае
подсъдимия или да я измени като намали размера на наказанието.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище,че жалбата е
неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна. Моли
въззивната инстанция да постанови решение,с което да я потвърди.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
На първо място защитникът навежда доводи, че със самото образуване
на наказателното производство са били нарушени правата на подсъдимия,
защото първоначално действията му при задържането са били квалифицирани
като административни нарушения, заради които е проведено
административнонаказателно производство и са наложени административни
наказания, като впоследствие при разглеждане на делото по обжалване на
издаденото за тези административни нарушения наказателно постановление
съдът е преценил, че деянието съставлява престъпление.
Тази логика не се споделя от настоящата инстанция. Следва да се
отбележи, че именно, заради преценката, че с действията си подс.Б. е
осъществил състав на престъпление, а не административно нарушение съдът
разглеждащ жалбата срещу НП е отменил последното, като е мотивирал
действията си с обилна съдебна практика в т.ч. и със задължителното за
прилагане от съдилищата ТР № 3/15г. на ОСНК на ВКС на РБ. Едва след
влизане в сила на този съдебен акт прокуратурата е образувала наказателно
производство за престъпление от общ характер.
Неоснователно е и оплакването за допуснато от РС съществено
2
нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на това възражение
защитникът инвокира липса на мотиви на присъдата на първоинстанционния
съд. Тези доводи също не се споделят от въззивния съд. Всички събрани
доказателства са били съобразени от съда при постановяване на присъдата,
като в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите си
последният е посочил какви обстоятелства счита за установени и въз основа
на кои доказателства, като предвид противоречивите доказателствени
материали се е аргументирал кои приема и кои отхвърля. Забележката, че
фактическата обстановка възприета от РС преповтаря изложеното от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт не може да наложи
категорично извода за липса на мотиви. Очевидно при едни и същи
доказателства двата органа са възприели за установени едни и същи
обстоятелства.
На следващо място настоящата инстанция счита, че не е налице и
необоснованост на присъдата на РС. Както бе посочено по-горе първоинстанционния съд е
обсъдил подробно всички събрани в хода на наказателния процес доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, като в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК в
мотивите си е посочил какви обстоятелства счита за установени и въз основа на кои
доказателства, като предвид противоречивите доказателствени материали се е аргументирал
кои приема и кои отхвърля. Въззивният съд напълно споделя възприетата от предходния
фактическа обстановка. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото РС е приел
за безспорно установено, че на 24.04.2017 г. била проведена предварително подготвена
полицейска акция за задържане на определени лица, за които били събрани достатъчно
данни, че участват в организирана престъпна група, създадена за извършване на различни
престъпления. В акцията координирано участвали няколко различни звена на
Министерството на вътрешните работи - Сектор БОП – Плевен, Ловеч при ГД БОП, Сектор
„Оперативна реализация“ при ГД БОП и служители на ГД „Жандармерия“. Според
предварително утвърдения план в ранните часове на 24.04.2017 г. било осъществено
задържане на лице на територията на гр. Плевен, като през това време свидетелят С.М. и
други служители на Сектор ГД БОП – Плевен, Ловеч и ГД „Жандармерия“ обезпечавали
недвижим имот, находящ се в с. ***, ***. Там живеел подсъдимият ИВ. М. Б., който според
утвърдения план също следвало да бъде задържан, с оглед осъществяване на процесуално
следствени действия с негово участие.
Свидетелят Г.Р. – инспектор в Сектор СБОП – Ловеч, Плевен и неговите колеги
Сектор „Оперативна реализация“ при ГД БОП се отправили към с. *** за да реализират
задържането на подсъдимия ИВ. М. Б.. Докато се придвижвали към адреса на подсъдимия
ИВ. М. Б., те получили информация от свидетеля С.М., че подсъдимия ИВ. М. Б. напуснал
3
обитавания от него недвижим имот. Той управлявал моторно превозно средство джип
„Рейндж Ровър“, сив на цвят с транзитни номера движейки се с висока скорост, като така
излязъл и от дома си. Свидетелят С.М. разпоредил на служителите на ГД „Жандармерия“ да
го последват със съответно означен служебен автомобил и включени светлинни и звукови
сигнали и да направят опит да го спрат. След като възприел светлинните и звукови сигнали
на служебния автомобил, подсъдимия ИВ. М. Б. рязко ускорил и свидетелят С.М. и неговите
колеги изгубили визуалния контакт с него. Свидетелят С.М. незабавно уведомил за това
свидетеля Г.Р. и неговите колеги, които през това време се движели по главен път Плевен –
Бяла в посока с. ***. Тогава от разклона за селото свидетелят Г.Р. забелязал да излиза
управлявания от подсъдимия ИВ. М. Б. лек автомобил джип „Рейндж Ровър“. С цел да спрат
движението на подсъдимия ИВ. М. Б. и да реализират неговото задържане, свидетелят Г.Р. и
неговите колеги подали съответните светлинни и звукови сигнали на полицейските
автомобили. След това предприели тактическо блокиране отпред на автомобила управляван
от подсъдимия. При това, обаче подсъдимия ИВ. М. Б. не само не преустановил движението
на управлявания от него лек автомобил, но рязко подал газ, ускорил, като при това
предизвикал удар с един полицейските автомобили -„Тойота Хайлукс“ и продължил да
движи с висока скорост. Свидетелят Г.Р. и неговите колеги продължили да преследват
автомобила на подсъдимия ИВ. М. Б. с включени светлинни и звукови сигнали. След около
десет минути движение, по пътя подсъдимия ИВ. М. Б. се отклонил и движейки се през
земеделски ниви се насочил към с. ***. В началото на селото подсъдимия ИВ. М. Б. ударил
управлявания от него лек автомобил и преустановил движението си. Тогава свидетелят Г.Р.
и неговите колеги многократно отправили към подсъдимия ИВ. М. Б. ясни и високи устни
разпореждания да излезе от автомобила и да легне на земята. Подсъдимият ИВ. М. Б. не
изпълнил дадените му разпореждания и останал заключен в автомобила, чийто мотор все
още работел. За да успее да изпълни вменените му задължения по задържането на
подсъдимия ИВ. М. Б., свидетелят Г.Р. и другите полицейски служители счупили задните
прозорци на лекия автомобил на подсъдимия ИВ. М. Б.. След като го извели от автомобила
подсъдимият оказал яростна физическа съпротива, което наложило спрямо него да бъдат
използвани физическа сила и помощни средства – „тейзър“ и белезници. Едва тогава
станало възможно свидетелят Г.Р. и другите служители на МВР да изпълнят задълженията
си свързани със задържането на подсъдимия ИВ. М. Б..
Тази фактическа обстановка, както правилно отбелязва и РС се установява частично от
обясненията на подсъдимия ИВ. М. Б., изцяло от свидетелските показания на Г.Б.Р., С.В.М.,
Т.Д.И., К.К.А., Ц.В.В., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените такива по
реда на чл.283 от НПК.
Настоящата инстанция, както и предходната намира, че показанията на горепосочените
свидетели са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират, както помежду си,
така и с останалия доказателствен материал, и взаимно се допълват едни с други и това е
причината именно те да се ценят с доверие при изясняване на фактическата обстановка. От
тях безспорно е установяват предприетите от служителите на МВР действия във връзка с
4
изпълнение на задълженията им-предварително изготвяне и запознаване с плана на
операцията, инструктаж, разполагане на полицейски сили около имота обитаван от
подсъдимия и придвижване на останалите служители на МВР към него и ответните
действия на подсъдимия-бягство от дома с автомобил с висока скорост, преследване,
избягване на опит за преустановяване на движението, чрез опит за изблъскване на
полицейски автомобил от пътя, последващо преследване , укриване в автомобила,
физическа съпротива.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия същите могат да се кредитират
единствено относно обстоятелството, че по времето посочено от прокурора, Б. е управлявал
автомобил с висока скорост и е бягал от преследващи го. По никакъв начин не може да се
кредитира защитната му теза, че е предположил, че го преследват мутри, защото всички
автомобили на МВР съгласно показанията на свидетелите са били с включена светлинна и
звукова сигнализация, а пътуващите в тях са били или униформени или с тактически екипи и
бронежилетки с надписи „ГДБОП“ и „Полиция“. Необходимо е да се има предвид също, че
според показанията на полицейските служители Б. е напуснал дома си с висока скорост без
въобще да е преследван от някого, т.е. още от първия момент е било ясно намерението му да
избегне залавяне, което е видно и от последващите му действия.
Досежно възражението на защитата, че не е ясно, как точно подсъдимият е попречил
на свид Г.Р. и какви са били задълженията на последния следва да се отбележи, че според
показанията на този свидетел той е следвало да координира и ръководи екипите по
задържането. Прочее според настоящата инстанция с действията си подсъдимият е попречил
не само на този свидетел да изпълни задълженията си, а и на всички служители на МВР
участващи в провежданата операция.
Още по малко основателни са доводите, че подсъдимият е бил в
невъзможност да излезе от автомобила, след като е преустановил
движението си, защото вратите на автомобила се заключват след достигане на
определена скорост. Действително има автомобили предлагащи такава екстра,
но дори и след задействането й отварянето на вратите отвътре не е
препятствано. В обратния случай следвайки елементарната житейска и
техническа логика такъв автомобил би бил опасен и не би бил пуснат в
производство и експлоатация, защото при евентуално възникнала опасност
пътуващите не биха могли да го напуснат. Следва да се има предвид също, че
след като служителите на МВР са счупили прозорците на МПС управлявано
от Б., последният е оказал яростна физическа съпротива, което е наложило
използване на сила и помощни средства., т.е. не може да се приеме, че той е
бил във фактическа невъзможност да изпълни разпорежданията на
5
служителите на властта, защото автомобилът му се е самозаключил.
На следващо място неоснователно е и оплакването за нарушение на
материалния закон. При правилно изяснената фактическа обстановка РС е
достигнал до извода, че с деянието си подс. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК. Този му
извод се споделя напълно и от настоящата инстанция.
Легалната дефиниция на понятието „Орган на власт” се съдържа в разпоредбата на чл.
93, т. 2 от НК - органите на държавната власт, органите на държавно управление, органите
на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции.
Свидетелят Г.Б.Р., назначен на длъжност „инспектор”, в СПБОП – гр. Плевен, Ловеч е
изпълнявал своята длъжност в качеството си на орган на власт.
Според показанията му същият е имал задължение да ръководи и
координира операцията по задържането на подсъдимия.
От друга страна цялостното поведение на Б. е било насочено
единствено към препятстване на свид. Р. и колегите му да изпълнят
задълженията си-от момента на напускане на дома му с висока скорост с
явното намерение да се укрие, последващото му бягство и продължително
преследване, съчетано с извършване на маневра осуетяваща преустановяване
на движението му, стоенето му в заключен автомобил и неизпълнение на
разпореждания да го напусне и яростната му физическа съпротива след
извеждането му от МПС.
В този ред на мисли настоящата инстанция не споделя доводите на
защитника на подсъдимия, че последния не е осъществил състава на
вмененото му деяние, защото в крайна сметка е бил задържан. Разпоредбата
на чл.270, ал.1 от НК не изисква в резултат от деянието да е било осуетено
изпълнението на задълженията на органа на власт.
Освен това въззивния съд намира,че не е налице и явна несправедливост
на наложеното наказание. Вярно е, че подсъдимият е реабилитиран, но нито
правната, нито житейската логика не поставят в равновесно положение лице,
което никога не е било осъждано с лице което е осъждано, но реабилитирано.
6
В множество съдебни актове съдилищата са отбелязвали, че извършването на
престъпления в миналото се ценят като характеристични данни. Неправилно
първоинстанционният съд е изложил извод за липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Освен извършването на престъпления в
миналото, които са индиция за обществената опасност на дееца, следва да се
има предвид и начина на осъществяване на престъплението, който очертава
обществената опасност на деянието-през продължителен период от време с
множество интензивни действия, някои от които са поставили в опасност
живота и здравето на служителите на МВР. Ето защо не може да се приеме, че
в конкретния случай налагането на минимално наказание е правно и социално
оправдано.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на постановения съдебен акт въззивната инстанция не
констатира нарушения водещи до основания за отменяне или изменяне на
присъдата извън посочените в жалбата.
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е
неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
260014/25.01.21 г., постановена по НОХД №
710/20 г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8