№ 2833
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110172981 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. А. Ч., ЕГН: ********** и Б. Н.
Г., ЕГН: ********** срещу „СВ“ АД, ЕИК: *********,с петитум да бъде установено по
отношение на ответника, че ищците не му дължат разделно сумите по изпълнителен лист от
22.08.2011г., издаден по влязла в сила Заповед за изпълнение по гр.д. № 7673/2011 г. на 88-
ми състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2011***0401979
на ЧСИ-СХ, рег.№ ***, а именно 1026,47лв.-главница за потребена вода за периода от
28.03.2006г. до 21.05.2011г. и 407,40лв.-мораторна лихва за периода от 29.05.2006г. до
20.04.2011г., поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.
Твърди се, че спрямо наследодателя на ищците-АББ е било проведено заповедно
производство, което е завършило с влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на която е издаден горепосочения изпълнителен лист по който от
ищеца се изисква посочената сума. Въз основа на него е образувано изпълнително дело №
2011***0401979 на ЧСИ СХ, рег.№ ***.
Поддържа се, че в настоящия случай не са извършвани изпълнителни действия от
страна на взискателя и поради това давността не е спирана и прекъсвана. Не са извършвани
никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от три години, респективно пет години,
считано от датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение, респективно от датата на
издаване на изп.лист. Перемцията е настъпила през 2013г., след което е изтекла
погасителната давност през 2014г., респективно 2016г. Към момента на завеждане на иска,
няма удържани суми от ищците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която са изложени
доводи, че ищците не установяват да са наследници на посоченото по-горе лице – титуляр на
партидата, не са доказали правната си легитимация за предявяване на иска. В случай, че
ищците докажат своята процесуална легитимация, се признава иска по основание и размер.
Сочи се, че ищците действително не дължат плащане на оспорените периодични
задължения. По отношение на тях е изтекла предвидената от закона тригодишна
погасителна давност
1
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
От представеното удостоверение за наследници изх. №5745/03.10.2018 г. се установява,
че АББ, ЕГН: ************* е починала на 07.09.2017 г. и е оставила за наследници Б. Н. Г.
и Е. А. Ч.- дъщери.
АББ, ЕГН: *************, от една страна и „СВ“ АД, ЕИК: ********* от друга страна
са били страни по ч.гр.д. №7673/2011 г. на СРС, по което дело е постановена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 102647лв. за потребена вода за периода от 28.03.2006г.
до 21.05.2011г., ведно със законната лихва от 14.06.2011 г. и 407.40лв.-мораторна лихва за
периода от 29.05.2006г. до 20.04.2011г., както и разноски- 28.68 лева държавна такса и 50
лева юриосконсултско възнаграждение.
На 22.08.2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „СВ“ АД за същите суми.
По молба на взискателя „СВ“ АД от 08.09.2011 г. е образувано изп.дело
№2011***0401979 по описа на СХ. С молбата са възложени на съдебния изпълнител
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Със запорно съобшение изх. №3707/16.09.2011 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника в „Б“ ЕАД.
Със запорно съобшение изх. №3708/16.09.2011 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника в „Б“ ЕАД.
Със запорно съобшение изх. №3709/16.09.2011 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника в „Б“ АД.
Със запорно съобшение изх. №3710/16.09.2011 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника в „Б“ АД.
Със запорно съобшение изх. №3711/16.09.2011 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника в „Б“ АД.
Със запорно съобшение изх. №3713/16.09.2011 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника в „Б“ АД.
Със запорно съобшение изх. №3713/16.09.2011 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника в „Б“ АД.
Със запорно съобшение изх. №3715/16.09.2011 г. е наложен запор върху получаваната
от длъжника пенсия.
С молба от 05.04.2024 г. взискателят „СВ“ АД е поискал налагане на запори на
банкови сметки и трудови възнаграждения, насрочване на опис на движими вещи и възбрана
на притежавани недвижими имоти.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
2
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
3
В процесния случай заповедта за изпълнение е такава по чл. 410 ГПК. За настоящия
съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че заповедта е влязла в сила е
22.08.2011 г. - датата на която е издаден изпълнителен лист. Ето защо съдът приема, че в
случая заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2011 г. по гр.д. №7673/2011 г. на
СРС, 88 състав е влязла в сила на 22.08.2011 г.- Също така следва да се съобрази, че страните
не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата
на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД,
която изтича на 22.08.2016 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2011***0401979 по описа на ЧСИ СХ- 08.09.2011 г. давността не е изтекла.
Към този момент е действало Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
В процесния случай в периода след 06.09.2011 г.., не са извършвани изпълнителни
действия спрямо наследодателя на ищците в продължение на 2 години, включени в
конкретни изпълнителни способи и няма данни по изпълнителното дело взискателят да е
поискал извършването на такива.
Следователно, изпълнително дело 2011***0401979 по описа на ЧСИ СХ е прекратено
на 06.09.2013 г. по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на
две години от датата, на която извършено последното изпълнително действие - в този
смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
След тази дата /06.09.2013 г./ не е имало висящ изпълнителен процес и е започнала да
тече нова давност.
Към 06.09.2018 г. всички процесни вземания са погасени по давност.
4
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищците за сумите: 1026,47лв.-главница за
потребена вода за периода от 28.03.2006г. до 21.05.2011г. и 407,40лв.-мораторна лихва за
периода от 29.05.2006г. до 20.04.2011г.,за които суми е издаден изпълнителен лист от
22.08.2011 г. по ч.гр.д. № 7673/2011 год. по описа на СРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело 2011***0401979 по описа на ЧСИ СХ.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че такова възнаграждение
съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в
решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Доколкото ищците са освободени от такси и разноски на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50
лева.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. А. Ч., ЕГН: ********** и Б.
Н. Г., ЕГН: **********, срещу „СВ“ АД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА
ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумите: 1026,47лв.-главница за
потребена вода за периода от 28.03.2006г. до 21.05.2011г. и 407,40лв.-мораторна лихва за
периода от 29.05.2006г. до 20.04.2011г.,за които суми е издаден изпълнителен лист от
22.08.2011 г. по ч.гр.д. № 7673/2011 год. по описа на СРС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело 2011***0401979 по описа на ЧСИ СХ, поради
обстоятелството, че сумата са погасени по давност.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК: *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на адв. Н. К., личен номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5