Решение по КНАХД №2143/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна (ОО АА – Варна), подадена чрез мл. експерт В. К., против Решение № 871 от 14.07.2025 г. по АНД № 1208/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление (НП) № 23-0003437 от 17.12.2024 г. и наложената на „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за извършено административно нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, във вр. с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“.

С жалбата се настоява, че районният съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон, като решението е постановено и в нарушение на процесуалния закон. Според касатора неправилно въззивната инстанция приема, че описателната част на изпълнителното деяние не кореспондира с посочената за нарушена разпоредба. Сочи се, че несъответствието между двата екземпляра на интербус книжката, некоректното попълване на ведомост № 8, изпълва фактическия състав на обвинението. Изтъква се, че хипотезата на чл. 13 от спогодбата е при липса на каквото и да е попълване на ведомостта (основен екземпляр и дубликат). Позовавайки се на чл. 7, ал. 8, т. 2 ЗАвтПр, касаторът счита, че липсата на информация кой е собственикът и кой е превозвачът не опорочава НП. Изложени са доводи по отношение на отразяванията във ведомост № 5, както и за мястото и датата на нарушението и извеждащото се от конкретните вписвания във ведомост № 8, като се настоява, че нарушението е осъществено и безспорно доказано. Изтъква се и че не е оспорен фактът на осъществяване на разпоредения от дружеството превоз, а единствено видът на превоза. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът - „Нишикли Травел“ ЕООД, представлявано от управителя М. Н., чрез процесуалния си представител юриск. А. М., оспорва жалбата като неоснователна и настоява за оставяне в сила на решението на РС - Варна, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът сочи, че на база същата ведомост има издадено още едно НП № 23-00003438, предмет на оспорване по КАНД № 1810/2025 г., поради което за едни и същи факти и обстоятелства е ангажирана два пъти отговорността на дружеството. С подробни съображения, изложени в писмена защита се сочи, че описаната в касационната жалба фактическа обстановка е различна от процесната по делото, както и че ответникът споделя изцяло доводите на въззивния съд за издаване на НП в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за него.

С обжалваното пред РС – Варна НП № 23-0003437 от 17.12.2024 г., издадено от Началника на ОО АА – Варна на „Нишикли Травел“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр за извършено административно нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, във вр. с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“..

Вмененото за извършено от касатора административно нарушение, според НП, се състои в следното:

На 28.06.2024 г., в гр. Варна, превозвачът „Нишикли Травел“ ЕООД е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от Спогодба Интербус, като не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 8/28.06.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003483 – при попълване на ведомостта за извършения превоз с МПС марка Мерцедес с рег. № [рег. номер], кат. М3 в двата еднообразни екземпляра (основен и дупликат) са налице несъответствия – в позиция 6 се различават списъците с пътници. НП е издадено въз основа на съставен АУАН на 25.10.2024 г.

Въззивната инстанция стига до извод за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели да нарушаване правото на защита и неправилно приложение на материалния закон. РС – Варна приема, че не е възвеждано обвинение спрямо дружеството, което да кореспондира с чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, във връзка с чл. 12, т. 3 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (“Интербус“), предвиждащ като част от контролните документи за случайни превози, освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилно попълване на пътния лист. Прието е, че фактологията в случая предполага друга правна квалификация по Спогодбата „Интербус“, например неизпълнение на задължението на превозвача да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване, каквото обвинение не е повдигнато с АУАН и не е санкционирано с НП. Въззивният съд посочва, че не става ясно защо АНО е приел за място на извършване на нарушението гр. Варна, независимо че извършеният превоз не е до гр. Варна, а във ведомостта е отразено Слънчев бряг – Истанбул, с което е накърнено правото на защита на санкционираното дружество. РС – Варна преценя, че обвинението не съдържа описание на маршрута на извършения превоз и липсват доказателства, че в случая се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия.

По изложените съображения въззивният съдебен състав отменя НП и осъжда Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати разноски на „Нишикли Травел“ ЕООД за адвокатско възнаграждение.

Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, частично различни от изложените в него.

Неправилен е изводът на РС – Варна, че вмененото с АУАН и НП нарушение следва да бъде квалифицирано по чл. 13 от Спогодбата „Интербус“. С основание касаторът настоява, че хипотезата на посочената от въззивния съд норма предполага липсата въобще на попълване на каквито и да е било данни в двата екземпляра на ведомост № 8 преди началото на съответния превоз. В случая ведомост № 8 е попълнена, а повдигнатото обвинение е за некоректно попълване. Посочената в НП квалификация на същото според този съдебен състав е правилна.

Неправилно районният съд стига до извод за недоказаност на обвинението, поради недоказаност на осъществявания от дружеството-превозвач случаен превоз предвид липсата на описан маршрут на извършения превоз и липсата на доказателства, че в случая се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия. Интербус книжката, попълнена от водача – работник на „Нишикли Травел“ ЕООД, и представена на проверяващите е изискуем документ при извършване на случаен превоз съгласно чл. 55 и сл. ЗАвтПр. С попълването й дружеството-превозвач декларира, че извършва конкретния вид превоз, поради което АНО обосновано е приел, че спрямо същия са приложими и изискванията на чл. 12 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС. Поради това липсата на допълнителни описания относно начина на сформиране на групата пътуващи в акта и в постановлението не съставлява процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, което да повлече отмяна на НП само на това основание.

Независимо от посочването в процесната ведомост № 8 на вид на превоз Б и „Сл. бряг – Истанбул“, неправилно районният съд стига до извод за неяснота защо наказващият орган приема за място на извършване на нарушението гр. Варна. Маршрутът, посочен във въпросната ведомост за дата 28.06.2024 г. в основната ведомост е BG-TR, а в дубликата TR-BG. Така установяващото се, разгледано в съвкупност с регламентираното в чл. 13 от Спогодбата „Интербус“ (според която разпоредба, превозвачът попълва двата екземпляра преди началото на всяко пътуване) и предвид седалището и адреса на управление на превозвача – „Нишикли Травел“ ЕООД, в гр. Варна, не е налице неяснота и необоснованост на посоченото в НП място на извършване на нарушението.

С касационната жалба санкционираното с НП нарушение е описано по два начина като единият начин е различен от описаното в АУАН и в НП. Както се посочи, според НП и АУАН, нарушението се състои в следното: непопълване надлежно и правилно ведомост № 8/28.6.2024 г., а именно „в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) на същите са налице несъответствия – в позиция 6 се различават списъците с пътници.“ В касационната си жалба обаче АНО описва две фактически обстановки, за да мотивира твърдението си за обективна съставомерност и доказаност на нарушението. Първоначално се сочат доводи във връзка с ведомост № 5. Впоследствие касаторът посочва и следното: Преди потегляне в двата екземпляра (основен и дубликат) в пътническата ведомост следва да се отбележи вида превоз според легалните дефиниции по § 1, т. 1, б. “а“, „б“ и „в“ от ДЗР на Наредба №11/31.10.2002г. в една от таблиците: А (обиколен превоз при затворени врати), Б (превоз от вида „пълен-празен“), или В (превоз от вида „празен-пълен“), като отбелязването следва да е идентично в двата екземпляра. Това изискване, касаторът сочи, че не било спазено в настоящия случай – в едната ведомост е отбелязано, че процесният превоз е извършен при празен-пълен, което предполага отпътуване без пътници по време на курса към Р Турция, а в същия екземпляр са посочени такива, а във втория екземпляр не е направено каквото и да е отбелязване. Така – според поддържаното с касационната жалба – е изпълнен изцяло обективният състав на нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г., вр. чл. 12, т. 3 от Спогодбата „Интербус“. Касационният съдебен състав констатира, че така посоченото от касатора не съответства напълно на фактическите вписвания в основния екземпляр ведомост и в дубликата на ведомост, приложени по АНП.

В случая в оригиналния екземпляр е отбелязан като вид превоз Б – пълен–празен, а в дубликата липсва въобще отбелязване на вида превоз, което е недопустимо и неправилно. Поради това в този случай действително е налице непълнота и ненадлежно попълване на ведомост № 8, но в случая административнонаказателната отговорност на дружеството-превозвач е ангажирана за друго - несъответствие между отбелязаните в двата екземпляра в позиция 6 различни пътници. В този смисъл правилно районният съд приема, че в случая фактическото описание на нарушението не способства за яснота на конкретно вмененото нарушение.

Отбелязаният в основния екземпляр на ведомост № 8 вид превоз е Б, т.е. пълен-празен, това предполага в дубликата на ведомост № 8, в позиция 6 „Списък на пътниците“ въобще да не са отбелязани пътници, а не да не се различава списъкът със списъка в основния екземпляр. Всъщност – точно по този начин би следвало да са описани обективните елементи от състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, вр. чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“ – още в АУАН, и най-вече в НП, за да се приеме, че те са изчерпателни и конкретни, съдържат административнонаказателно обвинение в неговата цялост, и всички релевантни факти, които наказаното лице следва да научи, за да разбере какво е обвинението срещу него и да организира адекватно защитата си.

Процесното НП, както и на АУАН, въз основа на който е издадено, нямат това минимално изискуемо съдържание, и в тях липсва изчерпателно описание на всички обективни елементи на нарушението, вменено на дружеството-превозвач. Конкретно вмененото на дружеството нарушение в случая не се осъществява чрез вписването на различни пътници в списъка в двата екземпляра на ведомостта, а чрез несъответствието между отбелязването на вида превоз в съответната таблица като Б в оригинала, а в дубликата неотбелязване на вида на превоза и същевременно въпреки посочване в основния екземпляр на ведомост № 8 на вид превоз пълен-празен, в дубликата на ведомостта/пътния лист е попълнен списък на пътниците, като същите са и различни, което сочи и на различен вид случаен международен превоз на пътници в права и в обратна посока. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че проверяваното от РС - Варна НП е обременено със съществен процесуален порок, а именно – липса на пълно, точно, конкретно и вярно описание на елементите от фактическия състав на нарушението, която несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на производството.

В същия смисъл е и произнасянето на РС - Варна – неяснота и необоснованост на вмененото деяние, което налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Въззивната инстанция при правилно приложение на процесуалните правила е изяснила фактите по делото и правилно ги е отнесла към приложимия материален закон.

Несъстоятелно и недоказано е твърдението на ответника по касационната жалба, че на база същата ведомост, т.е. за едни и същи факти и обстоятелства е ангажирана да пъти отговорността на дружеството, предвид НП № 23-00003438, което е предмет на разглеждане по КАНД № 1810/2025 г. При извършената справка от съда се установява, че по посоченото КАНД наказателното постановление се явява издадено след постановяване на НП № 23-0003437/17.12.2024 г. на Началника на ОО АА – Варна, т.е. преценката по отношение възражението на санкционираното дружество в горния аспект и законосъобразността на НП № 23-0003438/17.12.2024 г. следва да се извърши от съдебния състав, разглеждащ КАНД № 1810/2025 г. на АдмС – Варна.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, се установява, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

С оглед изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна и обжалваното решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото претенцията на дружеството-ответник за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва на ответника да се присъди сумата в размер на 80 лв.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 871 от 14.07.2025 г. по АНД № 1208/2025 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.