№ 1744
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330103530 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв.
В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. *****, с която се иска от съда да признае за установено по
отношение на Д. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. *****, съществуването на вземането на
следните суми, както следва: 74,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ***** от дата 10.12.2014г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси па всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена фактура № *****/15.02.2018 г., за периода от 15.01.2018 г. до 14.02.2018
г.
Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.
Ответникът Д. М. М., чрез пълномощника му адв. К.Д., с отговора на исковата молба
заявява, че предявеният иск е процесуално допустим, но по съществото си същият е изцяло
неоснователен. Оспорва го и по основание и по размер.
Оспорва всички твърдения, посочени в исковата молба, оспорва твърдението, че ответникът
има задължения към ,,ЮБЦ“ ЕООД. Твърди, че ответникът е изправна страна по договора за
мобилни услуги и не е имал никакви задължения към „БТК“ ЕАД. Твърди, че „БТК“ ЕАД е
неизправна по договора страна. Оспорва твърдението, че по силата на представения към
исковата молба Договор за цесия, третото лице „ЮБЦ" ЕООД е придобило каквито и да
било права спрямо ответника. Твърди, че мобилния оператор „БТК“ ЕАД не е имал право на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Твърди, че договора за мобилни
услуги не е бил прекратен едностранно от нито една от страните по него. Прави възражение
1
за недължимост, прекомерност и нищожност на процесията неустойка по договора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на сумите по представените с исковата
молба фактури.
Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не може да се направи
заключение за наличието на каквито и да било задължения на ответника към ищцовото
дружество. Същият не е уведомен за извършените прехвърляния на вземания и няма
никакви отношения с ищеца. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действия за
длъжника от момента на съобщаването на нейното извършване. Такова съобщаване
очевидно не е извършено, поради което цесията се явява недействителна по отношение на
доверителя ми.
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „ЮБЦ“ ООД, ЕИК
*********, че срещу издадената заповед за изпълнение срещу длъжника е депозирано
възражение от длъжника.
По основателността:
От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищеца
поддържа, че с ответника са били в облигационно отношение с източник – договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от дата 10.12.2014 г., с
който му е предоставена мобилна услуга за номер ***** при условията па тарифен план
VIVACOM Net&Call XXL с месечен абонамент 99.99 лева /с ДДС/. Срокът на Договора е
бил за 24 месеца, съответно до 10.12.2016 г. На дата 03.11.2016г. с Допълнително
споразумение абонатът продължил срока на договора, като променил условията за ползване
па заявения мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM
Smart L с месечен абонамент 29.99 лева / с ДДС/. Срокът на Договора е бил за 24 месеца,
съответно до 03.11.2018 г.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер ***** от дата 10.12.2014 г., са издадени фактури
*****/15.09.2017 г., **********/15.10.2017 г., *****/15.11.2017 г., *****/15.12.2017 г.,
*****/15.01.2018 г. за периода 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. па стойност 125,79 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Представени са доказателства за това, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 125.79 лв. фактурирани за пет последователни отчетни месеца - за
месец 09/2017г., 10/2017 г., 11/2017 г., 12/2017 г. и 01 /2018 г., като към всяка от фактурите
има приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, *********, да прекрати
предсрочно гореописания договор на дата 09.02.2018 г. и да претендира неустойка в размер
па 74.97 лв., уговорена в т.2 от договора.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му.
„ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
2
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания.
Представено е уведомление за две цесии, подписано от законния представител на „С.Г.
Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил представените от ищеца в заверен
препис писмени доказателства и е поискал същите да се представят в оригинал по делото.
Съдът е задължил ищеца с определението за насрочване, но в открито съдебно заседание
ищецът не е представил доказателствата в оригинал, нито е взел становище по направеното
искане.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.183 ал.1 от ГПК,
съгласно което съдът следва да изключи представените по делото преписи на писмени
доказателства представени от ищеца по делото.
С оглед липсата на доказателства, съдът намира, се предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Отделно от това, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между
цедента "БТК" ЕАД и цесионера „СГ Груп” ООД договор за прехвърляне на вземане от
"БТК" ЕАД на „СГ Груп” ООД в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена
на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не
представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника от цедента "БТК" ЕАД.
За да породи действие сключеният между цедента "СГ Груп" ООД и цесионера „ЮБЦ“
ЕООД, договор за прехвърляне на вземания от „СГ Груп” ООД на „ЮБЦ“ ЕООД в размер
на исковата сума, отново цесията е трябвало да бъде съобщена на длъжника от предишния
кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства, че
цесията е била съобщена на длъжника.
Съдът счита, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от цесионера и получаването й от длъжника не може да се счита за валидно
уведомление за извършеното прехвърляне. По делото от представеното в заверен препис
уведомление за цесия до ответника на л. 33 от делото се установява, че такова е било
изготвено, но в същото липсва отбелязване изпратено ли е това уведомление, кога, няма
отбелязване за надлежното му връчване на длъжника. Липсват данни това уведомление
изобщо да е изпращано до длъжника, поради което съдът приема, че не представлява годно
доказателствено средство относно уведомяването на ответника от цедента за извършените
цесии. До изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
Предвид изложените две основания по-горе, следва, че главният иск по чл. 422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски. Представени са договори за правна защита и съдействие на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, както по настоящото исково производство, така и по
3
заповедното такова. С оглед на горното, съдът намира, че следва да присъди на
пълномощника на ответника адв. К.Д. разноски в размер на 150,00 лева за производството
развило се по ч.гр. д. № 16291/2020 г. по описа на ПРС, ХIXгр. с. и 300,00 лева за
настоящото исково производство.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез
адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. *****, срещу Д. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, иска за съществуването на вземане на следните суми, както следва: 74,97(седемдесет
и четири лева и 97 ст.) лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер ***** от дата 10.12.2014г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси па всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена фактура № *****/15.02.2018 г., за периода от 15.01.2018 г. до 14.02.2018
г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със
съдебен адрес: гр. *****, да заплати на адвокат К.Д. Д., със съдебен адрес: гр. *****, сумата
от 150,00(сто и петдесет)лева разноски за производството развило се по ч.гр. д. №
16291/20 г. по описа на ПРС, ХIXгр. с. и 300,00(триста)лева разноски за настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4