Р Е Ш Е
Н И Е
№: 1088 12.10.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На
петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1.
Златина Бъчварова
2. Веселин Белев
Секретаря:
Д. Ф.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно
наказателно административен характер дело № 1396 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-кмет на
Община Бургас, против решение № 602/10.06.2022г., постановено по НАХД №
20212120205731/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
отменено издаденото от него наказателно постановление № НП-3713/15.10.2021г., по
оправомощаване със заповед № 1133/09.05.2012г. на кмета на общината, с което за
нарушение на чл.3, т.1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията
на Община Бургас (НООРТОБ), на основание чл.35, ал.2 и чл.34, ал.3, т.1 от
НООРТОБ, на Д.Н.Д., ЕГН-**********, е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лева. Касаторът счита оспореното съдебно решение за
неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна с потвърждаване на НП.
Намира за неправилни изводите на районния съд за противоречие на визираните
текстове на НООРТОБ със закона и квалификацията на нарушението като маловажен
случай. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно
заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира
доказателства.
Ответникът по касация – Д.Н.Д., ЕГН-**********, с
адрес: ***, чрез адвокат Т.С. ***, представя писмен отговор на касационната
жалба в който оспорва същата, споделяйки изводите на районния съд. Пледира за
отхвърлянето на жалбата и потвърждаването на първоинстанционното решение. Претендира
разноски. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за обоснованост и законосъобразност на решението, поради което иска
същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Бургас с атакуваното
съдебно решение е отменил наказателно постановление № НП-3713/15.10.2021г.,
издадено от заместник-кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл.3, т.1
от НООРТОБ, на основание чл.35, ал.2 и чл.34, ал.3, т.1 от НООРТОБ, на Д.Д. е
наложена глоба от 500 лева.
Санкцията е за това, че Д. „на 14.09.2021г., около 01,05ч. в гр.Бургас, ж.к.Меден
рудник, до бл.38, носи хладно оръжие на обществени места, представляващо нож –
с дължина на острието около 12 /дванадесет/ сантиметра, с надпис „Kershaw“ и черна дръжка, без да се касае за културни
и спортни нужди или военни цели”. За нарушението е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 269630/14.09.2021г. от полицейски служители,
а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно
постановление.
В хода на проведеното съдебно следствие
пред първоинстанционния съд, като веществено доказателство е приобщен
процесният нож и при извършения му оглед е установено, че разстоянието от
дръжката до върха на ножа е 8 см., а дължината на острието е 6 мм.
За да постанови решението си районният
съд е приел, че след отмяната на чл.11 от Закона за контрол над взривните
вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр.128 от 1.06.1950г., отменен
14.11.1998г.), с който било забранено производството, търговията и
притежаването на хладни оръжия, като: боксове, ятагани, ками и други подобни и
изоставянето на регламентация с последвалите закони – Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр.133 от
11.11.1998г.,отменен 17.09.2010г.) и Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр.73 от 17.09.2010г.),
посочената регулация е престанала да съществува, т.е. липсва правна рамка на
тези обществени отношения, липсва правно предвидена забрана за производство,
търговия и притежание на хладни оръжия, като не е предвиден разрешителен режим
за тяхното притежание. При това положение
съдът е направил извод, че след като на държавно ниво е разрешено носенето на
хладно оръжие, недопустимо е на ниво община да бъде наложена такава забрана с
процесните текстове от НООРТОБ, които е счел за невалидни. В случай, че тези
мотиви не бъдат споделени, районният съд е изложил също, че към момента на
нарушението нарушителят се придвижвал към дома си, по никакъв начин не е
демонстрирал притежание на ножа, който е бил в джоба му и е бил спрян за
проверка не на някое от изброените в закона обществени места, а на улица –
междублоково пространство в непосредствена близост до дома му. Касае се за джобно ножче, дискретно поставено в джоб, а
не демонстративно изложено, което не е било достояние на никой и това по
никакъв начин не е довело до нарушаване на обществения ред. Изложеното сочи за
по-ниска степен на обществена опасност с обикновени случаи от съответния вид.
Съвсем доброволно нарушителят е предал предмета на нарушението, което се
установява от показанията на полицейските служители. Същевременно няма данни той
да е извършвал други административни нарушения, поради което е преценено, че
дори да се приеме, че деянието осъществява състава на административно нарушение
– то това би била негова първа противоправна проява и е следвало наказващият
орган да изложи обстоятелства поради които приема, че не се касае за маловажен
случай и като не го е направил е допуснал съществено процесуално нарушение,
което мотивирало първата съдебна инстанция да отмени наказателното
постановление.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно, но по различни от изложените в него съображения.
Касационният състав не споделя мотиви
на районния съд, че след като е отпаднала регулацията на обществените отношения
от закона, същите не могат да се уреждат от подзаконов акт с местно значение,
каквато в случая е НООРТОБ. Последната е приета от Общински съвет - Бургас
именно за уреждане отношенията, свързани с обществения ред, с оглед осигуряване
спокойствието и условия за труд и отдих на гражданите, на територията на Община
Бургас, като с нея се създават условия за превенция на нарушенията на
обществения ред и се определят санкции за нарушителите. В този смисъл е и
императивната норма на чл.8 от Закона за нормативните актове, според която
всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения
с местно значение.
Процесната наредба, като подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, се отнася за неопределен и
неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Докато не бъде
отменена по надлежния ред, нейната правна регламентация е задължителна. Преценката дали противоречи на съответен закон е в
правомощията на съответния административен съд в производство по чл.185 и сл.
от АПК, но не и на административните органи и районния съд в
административно-наказателното производство, които са задължени да я прилагат, а
не да извършват преценка за законосъобразност.
Все пак в настоящия случай отговорността
на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.3, т.1 от НООРТОБ, която
предвижда забрана за носене или ползване на хладни оръжия на обществени места,
освен когато се касае за културни и спортни нужди или за военни цели. В т.2 от
ДР на НООРТОБ се съдържа легално определение, според което „хладни оръжия„ са предмети, пригодени за
лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за
лична отбрана или нападение“. Налага се извода, че за да се квалифицира
един предмет като хладно оръжие той следва освен да е пригоден за лесно
физическо разкъсване на твърди тела, едновременно с това да е и предназначен за
лична отбрана или нападение.
В конкретния случай процесното джобно
ножче с острие от 8 см., макар и безспорно пригодено за лесно извършване на
физическо разкъсване на твърди тела, няма предназначение за лична отбрана или
нападение. Следователно не е изпълнена втората кумулативна предпоставка, посочена
в легалното определение предметът да е предназначен за лична отбрана или
нападение, т.е. ножчето не може да се квалифицира като хладно оръжие по смисъла
на наредбата. Трябва да се отбележи, че дефиницията за „хладно оръжие”
използвана в НООРТОБ, макар да е дословно копирана от чл.2 на отменения Закон
за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр.128 от
1.06.1950г., отменен 14.11.1998г.), е налице съществено различие. Във въпросния
закон, след дефиницията беше направено и уточнение : „ ... като например боксове, ятагани, ками, саби, копия, шпаги, щикове
и други подобни.”. По този начин законодателят не беше оставил никакво
съмнение, че волята му е била да класифицира като хладни оръжия тези предмети,
които изначално служат за отбрана и нападение и са създадени именно за това –
саби, мечове, ятагани и т.н. Прави впечатление, че макар и неизчерпателно, сред
изброяването не са включени обикновените ножове – кухненски, макетни, джобни и
т.н., доколкото ноторно същите изначално не са създадени за отбрана или
нападение, а за обслужване на ежедневните потребности на гражданите. При
формулирането на легалното определение в наредбата е пропуснато горепосоченото
уточнение, като е посочено само – „предмети,
пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и
предназначени за лична отбрана или нападение”. Това обаче не означава, че
като „хладно оръжие” може да се квалифицира всеки един нож, без оглед
предназначението му – кухненски, джобен, ловен, специален и т.н. Именно, защото
джобното ножче не може да се счита за оръжие или общественоопасен предмет, в
Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията на ЕС от 4 март 2010 година, Притурка 4В
изрично е посочено, че носенето на джобен нож с острие с дължина под 6 cм. е
разрешено дори в пътническите самолети.
Затова съдът приема, че нарушението не
е доказано в хипотезата на чл.3, т.1 от НООРТОБ, въвеждаща забрана за носене на
хладно оръжие, тъй като процесното джобно ножче не може да бъде квалифицирано
като такова, а това налага отмяна на наказателното постановление.
Изложеното мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че като е отменил наказателно постановление №
НП-3713/15.10.2021г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас, районният
съд е постановил правилно решение, което макар и по различни съображения следва
да бъде оставено в сила.
По отношение на претендираните разноски
от ответника по касация, същият не е ангажирал доказателства да е сторил такива
пред настоящата инстанция, а разноските извършени пред районния съд са му вече
присъдени с потвърденото съдебно решение.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 602/10.06.2022г., постановено по НАХД №
20212120205731/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.