Р Е Ш Е
Н И Е
№ 161
град Велико Търново, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 888/2018
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от К.С.А., с постоянен адрес ***
против Заповед № РД-11-00-1871/07.11.2018 г., издадена от изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта, с която на жалбоподателката е наложено
дисциплинарно наказание – отлагане на повишението в ранг с една година. Жалбоподателката твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна.
Счита, че административнонаказващият орган не е
обсъдил дадените от жалбоподателката обяснения, нито е анализирал представените
с тях писмени доказателства. Излага подробни доводи,
че не е извършила вменените й нарушения. Сочи, че дори да има
нарушения, същите не са извършени виновно, тъй като А. при всяка констатирана
нередност е уведомявала прекия си ръководител, и е вземала навременни и
адекватни мерки за отстраняване на нарушенията в звеното в гр. Златарица. По тези съображения, поддържани от
процесуалния й представител, жалбоподателката моли заповедта да бъде отменена
като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната
страна – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта гр. София /ИД на АЗ/ чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни доводи в
подкрепа законосъобразността на издадената заповед излага в писмено становище. Претендира разноски за ***ско
възнаграждение.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е
спорно, че жалбоподателката е заемала длъжността Началник отдел „Посреднически
услуги“ в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велико Търново при Агенцията по
заетостта, за която длъжностната характеристика й е връчена на 07.08.2012 г. В
подчинение на същата са главен специалист и главен специалист във филиал
Златарица. Същата е преназначена на друга длъжност в АЗ на 25.09.2018 г.
На 24.08.2018 г. е
изготвен доклад от работна група, извършила проверка на филиал Златарица,
според който са установени пропуски и нарушения в организацията на работа във
филиала. Със Заповед № РД-11-00-1562/03.10.2018 г. на ИД на АЗ е образувано
дисциплинарно производство срещу жалбоподателката за извършени нарушения в
качеството й на началник отдел „Посреднически услуги“ в ДБТ – Велико Търново.
Във връзка с образуваното дисциплинарно производство, с писмо изх. №
30-00-66418/03.10.2018 г. дисциплинарнонаказващият
орган /ДНО/ е изискал от А. писмени обяснения по 12 въпроса. С писмо вх. №
30-04-01-6759512/10.10.2018 г. от жалбоподателката са
постъпили изисканите писмени обяснения, с които същата е оспорила вменените й
нарушения. Към обясненията са приложени писмени доказателства – доклади,
изготвени от А. *** от 15.05.2018 г. и 20.10.2018 г., план за действие за
преодоляване на констатираните проблеми в дейността на филиал Златарица,
заявки-спецификации за свободни работни места, докладни записки, отчети за
дейността, командировъчни заповеди и др.
С писмо изх. №
30-00-70670/17.10.2018 г. жалбоподателката е поканена на 24.10.2018 г. в 10.00
ч. пред Дисциплинарния съвет на Агенцията по заетостта и в 10.30 ч. в кабинета
на ИД на АЗ, за да бъде изслушана във връзка с подадените от нея писмени
обяснения. Според приложените протоколи А. се е явила и на двете места, където
е дала устни обяснения.
С решение № 14 от
24.10.2018 г. Дисциплинарният съвет на АЗ е предложил на А. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година“.
При така изложената
фактическа обстановка е издадена обжалваната Заповед № РД-11-00-1871/07.11.2018
г. на ИД на АЗ, с която на жалбоподателката на основание чл. 89, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 5 във връзка с чл. 2, ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, Технологията за работа на ДБТ и т. 3.1, т. 5.1, т.
5.3, т. 5.6, т. 5.7, т. 5.23, т. 5.28, т. 5.30, т. 7.2 и т. 7.21 от
длъжностната характеристика на служителя е наложено дисциплинарно наказание
„Отлагане на повишението в ранг с една година“, за следните нарушения,
извършени в периода, в който е изпълнявала длъжността началник на отдел
„Посреднически услуги“:
1. Не е организирала
взаимозаменяемост на служителите във филиал Златарица на отдел „ПУ“ на
ДБТ-Велико Търново, а именно при отсъствие на единствения служител във филиала
поради служебна ангажираност да бъде определен друг, който да обслужва
клиентите;
2. Не е упражнила контрол
върху организацията на документооборота във филиал Златарица, съгласно
Вътрешните правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен
носител в АЗ – текущо съхранение на документите, като входяща и изходяща
кореспонденция са в неподредени класьори – нарушението било извършено на
06.08.2018 г., когато при извършената проверка от работната група служителката М.е
представила на проверяващия екип неподреден класьор, в който е организирано
съхраняването на документооборота;
3. Не е предприела
съответните действия, вкл. и в деня на проверката – 06.08.2018 г. – за
актуализиране на заповедта, с която се определя отговорен служител за
поддържане на информационното пространство във филиал Златарица, след
напускането на определената със Заповед № РД-11-04-01-46/22.08.2017 г.
служителка.
4. Не е упражнила контрол за
съответствие между информацията на хартиен носител и датата на въвеждане на
информацията в НБД по две конкретно посочени досиета и непопълване на всички
реквизити в електронните регистрационни картони на три други досиета.
5. Не е упражнила контрол по
изпълнение на процесите по изготвянето на Споразумения за интеграция и заетост
във филиал Златарица.
6. Не е упражнила контрол и
изискала писмени обяснения от служителите във филиала относно причините за
приетата на 04.05.2018 г. заявка-спецификация № 7 на „Лавато
2016“ ЕООД и въвеждането й в НБД на 15.05.2018 г., като насочването на
безработното лице на обявеното свободно работно място в НБД също било извършено
на 15.05.2018 г., с датата 04.05.2018 г.
7. При извършване на проверка
на 03.05.2018 г. жалбоподателката не била констатирала допуснати нарушения от
служителите във филиала по отношение на изготвянето на списъци за селекция и
подбор на подходящи лица по подадените заявки-спецификации № 1 от 08.01.2018 г.
на ДГ „Детелина“ – Ср. село и по заявка-спецификация № 5 от 16.03.2018 г. на „Динокс“ ЕООД.
8. Не е упражнила контрол при
изпълнението на плановите показатели на филиала по отношение на брой постъпили
лица на работа с посредничеството на ДБТ на първичен пазар на труда – след като
при извършена служебна проверка в регистъра на НАП било констатирано, че
определени безработни лица нямат сключени договори с работодатели, като
отделните нарушения от страна на служителите на филиала са извършени в периода
от края на месец юни до началото на месец август 2018 г.
9. Не е упражнила контрол
като е допуснала служителите от филиала да предоставят фиктивни услуги на
безработни лица, изразяващи се единствено до полагане на подпис в
индивидуалните им планове за действия на хартиен носител, без да има подпис за
конкретно възложената стъпка, срок за изпълнение, резултат от заложената стъпка
и коментар за изпълнението. Проверените досиета на безработни лица се отнасяли
за лица, посетили филиал Златарица на 06.08.2018 г.
10. Не е упражнила контрол за
недопускане датата на изготвените решения за прекратяване на регистрацията на
безработни лица във филиал Златарица да съвпада с датата на връчване на
решенията на безработните лица, установено при проверка на 06.08.2018 г. на 10
досиета на безработни лица с прекратена регистрация.
11. Не е упражнила последващ
контрол на филиал Златарица след извършената от нея тематична проверка на
03.05.2018 г.
Заповедта е съобщена на
жалбоподателката на 07.11.2018 г. Недоволна от нея, А. я е оспорила пред съда с
жалба, подадена на 20.11.2018 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган – този по назначаването,
в предвидената от закона писмена форма.
На първо място, установява
се нарушение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съставляващо
самостоятелно отменително основание по чл. 93, ал. 2
от ЗДСл. Обяснения от служителката са изискани във възможно най-ранния етап от
дисциплинарното производство – на 03.10.2018 г., когато е образувана
процедурата със заповед на ИД на АЗ от същата дата. В дадения тридневен срок не
е било изготвено становище на дисциплинарния съвет, следователно ДНО не е
разполагал с всички доказателства от дисциплинарната преписка, за да може да
предостави възможност на служителя да се запознае и да взема становище по тях.
Липсват данни по дисциплинарната преписка служителката да е била запозната с
доклада от проверката от 24.08.2018 г., станал повод за образуване на
производството, както и да е запозната с извършеното от ДС изясняване на
фактите и обстоятелствата по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл чрез предоставяне
на възможност да се запознае със събраните доказателства Видно от протокола за
изслушване от ДС от 24.10.2018 г. на служителката е била прочетена единствено
заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу нея, в която се
съдържат единствено твърдения за извършени нарушения и липсва каквато и да е конкретика от фактическа страна. Изслушването по чл. 93,
ал. 1 от ЗДСл не следва да е формално, а трябва да предоставя реална възможност
на обвиненото в дисциплинарно нарушение лице да се запознае с резултатите от
извършеното дисциплинарно разследване, да вземе становище по събраните
доказателства и да ангажира такива. В случая такава възможност не е предоставена,
а служителката е изслушана формално от ДНО, като в протокола от 24.10.2018 г. дори
не са отразени нейните обяснения. Това обстоятелство, обсъдено съвкупно с
липсата на данни да й е предоставена възможност да се запознае и вземе
становище по доказателствата от дисциплинарната преписка, водят до извод за
нарушение на императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Очевидно е, че
служителката не е имала възможност да се запознае и взема становище по всички
събрани от ДС доказателства, като обяснения са й изискани в период значително
преди приключване на санкционната процедура. Това недопустимо е накърнило
правото на защита на лицето да разбере повдигнатото му дисциплинарно обвинение,
да ангажира своевременно доказателства, да се защити срещу всички доказателства,
събрани от дисциплинарно-разследващия орган и да се запознае в пълнота с
установената фактическа обстановка.
Следва също така да се
посочи, че към дадените от нея писмени обяснения жалбоподателката е представила
многобройни писмени доказателства, които дори не са споменати, а още по-малко
обсъдени от ДНО при издаване на процесната заповед, в нарушение на посочената
разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.
На следващо място, съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона
форма и в нарушение на материалния закон. Съгласно императивното правило на чл.
97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в нея се посочват:
описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
В случая в заповедта една част от тези реквизити липсват. Направен е извод, че
описаните бездействия на А. съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл. 89, ал. 2, т.1, т. 2
и т.5 от ЗДСл. Никъде обаче в заповедта не е посочени кое точно деяние
съставлява нарушение по т.1 /неизпълнение на служебните задължения/, кое деяние
е нарушение по т.2 /забава изпълнението на служебните задължения/ и кое деяние
е нарушение по т.5 на чл. 89, ал.1 от ЗДСл /неспазване на правилата на Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация/. Този факт, сам по себе
си е достатъчен, за да бъде оспорената заповед материално незаконосъобразна,
защото не съдът, а органът е този, който трябва да посочи точно правното и фактическото
основание за всяко от твърдяните дисциплинарни
нарушения. Аналогично е положението относно посочените като нарушени т. 3.1, т.
5.1, т. 5.3, т. 5.6, т. 5.7, т. 5.23, т. 5.28, т. 5.30, т. 7.2 и т. 7.21 от
длъжностната характеристика на лицето. Не е посочено по отношение и на единадесетте
нарушения, с осъществяването на всяко от тях, кое точно служебно задължение е
виновно нарушено. В
заповедта липсва и конкретно визирано нарушение от сочената като нарушена
Технология за работа на ДБТ, а що се отнася до разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, същата е бланкентна и следва да бъде запълнена с посочването на
конкретни правонарушения, което не е сторено. Дори
и да се приеме, че органът счита всяко едно твърдяно нарушение за нарушение и
на сочената разпоредба на Кодекса, той е длъжен да изложи мотиви за
осъществяването на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл,
защото това е самостоятелно дисциплинарно нарушение.
На следващо място, по отношение на
нарушения № 1, 4 и 5 липсва каквато и да е конкретизация за датата или периода
на извършване на нарушението, като такива не могат да се извлекат и от мотивите
на заповедта, както и от други съпровождащи документи. Това пък от своя страна
препятства проверката относно спазването на преклузивните
срокове по чл. 94 от ЗДСл. Нормата на чл. 97, ал.1 от
ЗДСл е императивна и е предвидена като гаранция за законосъобразното
упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и
съответно като гаранция за защита правата на служителя. Несъобразяването
с изискванията на същата представлява самостоятелно
правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. с
чл. 97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСЛ за отмяна на обжалваната заповед. С посоченото
нарушение се нарушава правото на защита на държавния служител, а съдът е
поставен в невъзможност да извърши проверка за материална законосъобразност на
оспорената заповед.
На следващо място, при
определяне на вида и размера на наказанието /третото по тежест/, ДНО не се е
съобразил с разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДСл, и не е изложил никакви
мотиви за обстоятелствата по този текст, а единствено се е задоволил с
преразказването на този законов текст в заповедта. Това само по себе си прави
оспорената заповед материално незаконосъобразна. Следва да се посочи, че за
да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен
факта на неговото осъществяване. Необходимо е деянието да е извършено от
служителя виновно - чл. 89, ал. 1 ЗДСл. Вината е субективното отношение на
дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може
да бъде под формата на умисъл - пряк или евентуален, или под формата на
непредпазливост - небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление
на вината има свое собствено съдържание, т. е. отразява различно интелектуално
и волево състояние на дееца. Органът не е изложил абсолютно никакви мотиви досежно формата на вината, а единствено е посочено, че
„гореописаните нарушения са извършени виновно, тъй като служителят е знаел за
задълженията си по закон и по длъжностна характеристика, и въпреки това ги е
извършил“. Без мотиви за виновно поведение на държавния служител не е налице
елемент на фактическия състав на дисциплинарното нарушение - чл. 89, ал. 1 от ЗДСл,
защото само виновното осъществяване на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал.
2 от ЗДСл са основание за налагане на дисциплинарно наказание. Формата на
вината има пряко отношение към размера на наказанието – чл. 91, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл, поради което липсата на мотиви за виновното поведение на жалбоподателката
прави оспорената заповед незаконосъобразна и на това основание.
С оглед изложеното
оспорената заповед следва да бъде отменена, независимо дали са извършени
сочените в нея деяния. Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че някои от твърдяните от ДНО нарушения на
служебни задължения не са осъществени. Анализа на сочените от органа нарушения сочи, че всъщност той
твърди едно-единствено нарушение – неосъществяването на контрол върху дейността
на филиал Златарица при ДБТ-Велико Търново, което намира проявление в много
отделни, конкретни дейности. Контролът е дейност по проверка и наблюдение. Но
контролната дейност не може да бъде абсолютен гарант за липсата на пропуски в
работата на една администрация. С оглед на това тогава, когато твърди
неспазване на служебното задължение за осъществяване на контрол върху дейността
на една администрация органът трябва много точно да установи конкретният
пропуск в работата на съответната администрация резултат на неосъществен
контрол ли е или е резултат и на други, обективни фактори, които влияят върху
качеството на осъществяване на дейността на администрацията. По арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на ДНО е да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта.
Първото нарушение е, че
жалбоподателката не е организирала взаимозаменяемост на служителите във филиал
Златарица на отдел „ПУ“ на ДБТ-Велико Търново, а именно при отсъствие на
единствения служител във филиала поради служебна ангажираност да бъде определен
друг, който да обслужва клиентите. Нарушението не е конкретизирано по период на
извършването му, като липсват посочени конкретни факти и обстоятелства в негова
подкрепа /кой конкретен служител е отсъствал и на кои дати, без да бъде
заменен/. Следва да се посочи, че към писмените си обяснения жалбоподателката е
представила командировъчни заповеди с предмет „заместване на служител“,
„обслужване на ТРЛ“ във филиал Златарица, които изобщо не са обсъдени от ДНО.
Второто нарушение е, че А. не е упражнила
контрол върху организацията на документооборота във филиал Златарица, съгласно
Вътрешните правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен
носител в АЗ – текущо съхранение на документите, като входяща и изходяща
кореспонденция са в неподредени класьори. Не посочено кое конкретно правило от
цитираните Вътрешни правила е нарушено и не е ясно какво се разбира под
„неподредени класьори“, и как същите е следвало да бъдат подредени. Прави
впечатление, че в мотивната част на заповедта на стр.
4, абз. предпоследен се сочи, че служителката М.е
представила „неподреден класьор“, което не кореспондира с използваното от ДНО
множествено число. Неяснотата на нарушеното служебно задължение не позволява
извършването контрол върху законосъобразността на заповедта.
Третото нарушение е, че
жалбоподателката не е предприела съответните действия, вкл. и към 06.08.2018 г.
– за актуализиране на заповедта, с която се определя отговорен служител за
поддържане на информационното пространство във филиал Златарица, след
напускането на определената със Заповед № РД-11-04-01-46/22.08.2017 г. служителка.
В заповедта не е конкретизирано по никакъв начин кой е въпросният служител и
кога е напуснал. От изявленията на ответника и представените от него писмени
доказателства /л. 142 от делото/ се установява, че въпросната служителка е З.Х.П.,
чието трудово правоотношение е прекратено, считано от 23.07.2018 г. В заповедта
не е посочено какви действия е следвало да предприеме жалбоподателката, като
следва да се посочи, че според доклада от извършената проверка от 24.08.2018 г.
препоръката за актуализиране на заповедта за поддържане на информационното
пространство във филиала е към директора на ДБТ – Велико Търново /стр. 9 от
доклада/, т.е. това очевидно не е в правомощията на лицето.
Четвъртото вменено
нарушение на А. е, че не е упражнила контрол за съответствие между информацията
на хартиен носител и датата на въвеждане на информацията в НБД по две конкретно
посочени досиета и непопълване на всички реквизити в електронните
регистрационни картони на три други досиета. В заповедта, вкл. в мотивната й част не е посочено в какво се изразява
несъответствието с датата на въвеждане в НБД и кои са непопълнените реквизити,
което води до неяснота на нарушението, а оттам и недоказаността му. Освен това
следва да се посочи, че според представените пред съда писмени доказателства
жалбоподателката е била в платен отпуск и отпуск за временна неработоспособност
за периода от 30.07.2018 г. до 15.08.2018 г., т.е. същата очевидно е нямало как
да осъществи контрол относно регистрациите с номера 30003057, 30003053,
30003052 и *********, извършени според доклада от проверката на 01 и 02.08.2018
г.
Петото нарушение според
ДНО е, че А. не е упражнила контрол по изпълнение на процесите по изготвянето
на Споразумения за интеграция и заетост във филиал Златарица. Според мотивната част на заповедта при извършената проверка било
установено, че във всички споразумения се отбелязват идентични проблеми, като в
част от тях липсва срок от подписването на СИЗ, до който се очаква решение на
проблема. Липсва каквато и да е конкретизация кои са споразуменията и за какъв
период са сключени, нито пък са ясно посочени тези, в които липсва реквизита
срок за решение на проблема, което очевидно нарушава правото на защита и не
позволява проверка на материалната законосъобразност на тази констатация.
Деветото нарушение е, че
жалбоподателката не е упражнила контрол като е допуснала служителите от филиала
да предоставят фиктивни услуги на безработни лица, изразяващи се единствено до
полагане на подпис в индивидуалните им планове за действия на хартиен носител,
без да има подпис за конкретно възложената стъпка, срок за изпълнение, резултат
от заложената стъпка и коментар за изпълнението. Проверените досиета на
безработни лица се отнасяли за лица, посетили филиал Златарица на 06.08.2018 г.
Както бе посочено, към тази дата А. е била отпуск поради временна неработоспособност
/болничен лист на л. 42 от делото/, т.е. не е налице виновно неизпълнение на
служебни задължения.
Десетото нарушение е, че
жалбоподателката не е упражнила контрол за недопускане датата на изготвените
решения за прекратяване на регистрацията на безработни лица във филиал
Златарица да съвпада с датата на връчване на решенията на безработните лица. Не
са посочени конкретните досиета на безработни и не е ясно в какво се изразява
вмененото нарушение – че решението за прекратяване на регистрацията не е
изготвено на посочената в него дата /т.е. че същото е антидатирано/
или че същото е връчено на лицето на дата, различна от вписаната в него.
Неясното описание на нарушението обуславя извод за неговата недоказаност.
Единадесетото вменено
нарушение е неупражняване на последващ контрол на
филиал Златарица след извършената от А. тематична проверка на 03.05.2018 г.
Така описано, нарушението не кореспондира с мотивната
част на заповедта, според която проверяващият екип бил установил, че липсва
доклада от извършената от жалбоподателката на 03.05.2018 г. проверка, както и
Плана за действие за преодоляване на констатираните проблеми. От друга страна,
към писмените си обяснения жалбоподателката е представила както доклада от
въпросната проверка /с входящ номер от 15.05.2018 г./, така и плана за действие
за преодоляване на констатираните проблеми във филиал Златарица, утвърден от
директора на ДБТ-Велико Търново, които са игнорирани от ДНО при постановяване
на оспорената заповед, т.е. твърдяното от ДНО нарушение не е налице. Отделно,
към писмените обяснения на А. са представени множество докладни записки с дати
след 15.05.2018 г., изготвени от З.Х.П. до жалбоподателката, относно
констатирани пропуски в предходни нейни докладни записки, което е достатъчно
доказателство за осъществяван контрол върху работата на въпросния служител,
чиито пропуски са в основата на вменените на А. нарушения.
Според съда останалите
деяния, описани под № 6, 7 и 8 от настоящото решение, са обосновани и доказани
от представените писмени доказателства /абстрахирайки се от липсата на точна
правна квалификация, коментирана по-горе/. Видно от изложеното обаче, за осем
от твърдяните от органа единадесет нарушения не е
доказано тяхното осъществяване, което от своя страна неименуемо води до извод,
че наложеното дисциплинарно наказание се явява несъразмерно тежко –
самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
При този изход на делото
искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски следва
да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, но съдът намира за основателно
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1300
лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото /от една страна значителния брой на нарушенията, което изисква време и усилия при проследяване на
процедурата и обосноваване на изложените от жалбоподателката съображения, а от
друга като се вземе предвид тежестта на наложеното наказание, както и
обстоятелството, че в съдебното производство на практика не са представени нови
доказателства извън съдържащите се в дисциплинарната преписка/, съдът намира,
че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 900 лв. Неоснователно е
искането на жалбоподателката за присъждане на разноски за държавна такса, тъй
като в настоящото производство не е събирана такава такса на основание чл. 126
от ЗДСл.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-00-1871/07.11.2018 г., издадена от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на К.С.А. е
наложено дисциплинарно наказание – отлагане на повишението в ранг с една
година. ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. София да заплати на К.С.А., с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: