Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    ...........................2013 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 817 по описа за 2013 година.

           

Правното основание на иска е чл.422 ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.99, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Про лего” АД твърди, че между „Българска пощенска банка” АД и ответницата Е.С.Д. имало сключен договор за потребителски кредит от 23.05.2006г. Съгласно договора банката предоставила на Д. сумата 2200 лв., която била усвоена от нея на 25.05.2006 г. Поддържа се, че междувременно наименованието на „Българска пощенска банка” АД било променено първоначално на „Юробанк Еф Джи”, а в последствие на „Юробанк България” АД. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си за погасяване на вноските като крайният срок за издължаване на кредите – 25.05.2011 г. бил настъпил, поради което и вземането на банката за целия кредит станало изискуемо. Освен главницата, съобразно чл.3 и чл.9 от договора се дължала възнаградителна лихва, както и неустойка за забава. Ищецът поддържа че на 31.05.2006г. бил сключен договор за цесия между „Българска пощенска банка” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, с който вземанието по договора за кредит сключен между банката и ответницата Д. било прехвърлено. В последствие на 30.03.2009 г. същото вземане било цедирано от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД на ищеца „Про лего” АД. Поддържа се, че до ответницата Д. било изпратено уведомление за извършените цесии, като същото й било връчено чрез куриерска пратка с обратна разписка. Към 01.10.2012 г. задълженията на ответницата възлизали общо на 3346,55 лв., от които 1639,90 лв. главница и 1706,65 лв. договорна лихва за периода от 23.05.2006 г. до 01.10.2012 г. За тези суми „Про лего” АД подало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№7231/2012г. и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответницата възразила се иска да бъде установено съществуването на вземането.

         Ответникът Е.С.Д. прави възражение, че задължението е погасено по давност, тъй като договорът е сключен на 23.05.2006 г. и са изминали седем години през които сумите не са били търсени от нея.

         Третите лица помагач „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД не вземат становище по предявените искове.

Съдът намери за установено следното:

На 23.05.2006г. между „Българска пощенска банка” АД и ответницата Д. бил сключен договор за потребителски кредит №FL42761 по силата на който банката отпуснала сумата 2200 лева, която ответницата се задължила да върне за 60 месеца, с краен срок на погасяване 25.05.2011 година. Съгласно чл.3 от договора ответницата се задължила да заплаща и лихва в размер на базовия лихвен процент /7,75 %/ плюс надбавка от 7,20 пункта. Погасяването следвало да се извърши съобразно приложен към договора погасителен план /лист 13/ като плащането на анюитетите следвало да става до двадесет и пето число на месеца /чл.8 от договора/. Размерът на една погасителна вноска бил определен на 52,28 лв. /чл.7 от договора/. В чл.9 било договорено също, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и в случай на предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период по чл.3, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл.18 от договора кредитополучателят дал съгласие банката да може едностранно да прехвърли вземанията по договора на дружества или институции от групата на „Юробанк Еф Джи”, включително и на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, гр.София, или пък на други финансови и нефинансови институции /лист 11 на делото/.

На 30.05.2006г. между „Българска пощенска банка” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД бил сключен договор за цесия по силата на който банката прехвърлила всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити съгласно приложения 1, 2 и 2А към договора /лист 18 на делото/. Съгласно приложение №1 към договора, сред прехвърлените вземания било и това по сключения между банката и ответницата Д. договор за потребителски кредит №FL42761 от 25.05.2006г. /лист 24 на делото/. Установява се още, че на 30.03.2009г. между банката кредитор, която в договора е упомената с новото си наименование „Юробанк Еф Джи България”, „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, от една страна и „Про лего” АД от друга бил сключен нов договор за цесия по силата на който цедентите прехвърлили на цесионера „Про лего” АД вземанията описани подробно в Приложение №1 към договор /лист 33 и 34 на делото/. След посочените в приложението вземания е и това срещу Е.Д. по описания по-горе договор за потребителски кредит.

До длъжника Д. от страна „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и „Юробанк Еф Джи” АД било изпратено уведомление за извършената цесия в което изрично се посочвало, че дългът по договор за потребителски кредит №FL42761 от 25.05.2006г. следва да бъде заплатен на цесионера „Про лего” АД /лист 15 на делото/. Видно от приложената разписка, уведомлението е било изпратено на Д. на 29.12.2010г., като е получено от нея на 06.01.2011г.

Установява се от приложеното ч.гр.д. №7231/2012г. на СтРС, че на 18.12.2012г. било подадено от цесионера „Про лего” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите: 1639,90 лв., представляваща главница и 1706,65 лв. лихва от 23.05.2006г. до 01.10.2012г. Заявлението било уважено, като съдът издал заповед от 20.12.2012г., връчена на ответницата на 04.01.2013 година. На 05.01.2013г. ответницата Д. подала възражение, в което посочила, че не дължи плащане по заповедта поради изтичане на срока за давност /лист 12 от приложеното дело/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че ответницата е сключила договор за потребителски кредит, като е получила посочената в него сума и поела задължение да върне главницата по кредита, ведно с възнаградителна лихва съобразно приложения погасителен план. Крайният срок за погасяване на кредита е 25.05.2011 година. В чл.15 от договора е предвидено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата по договора целият кредит става предсрочно и изцяло изискуем. Банката кредитодател е изпълнила задължението си да предостави по банкова сметка ***, което е видно от приложеното извлечение /лист 17 на делото/. След като е получила сумата, ответницата следва да я върне съобразно уговореното в договора, като заплати и дължимата възнаградителна лихва – аргумент от чл.430 от ТЗ.

Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договор за кредит не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който се ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответницата цесията има действие от деня в който й е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомлението е изпратено от предишния кредитор, като е получено на 06.01.2011 година. От тази дата следва да се приеме, че Д. дължи изпълнение на цесионера „Про лего” АД.

Предявеното от ответницата възражение за погасяване на вземането по давност е неоснователно.

На първо място следва да се отбележи, че вземането по договора за кредит е частно, а не публично, поради което към него са приложими разпоредбите на ЗЗД, а не на ДОПК, както е посочено в писмения отговор на ответницата.

Съгласно чл.110 от ЗЗД давността за погасяване на вземанията е пет години. Този срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. В случая падежът на вземането настъпва на 25.05.2011г., доколкото никоя от страните не се позовава на предсрочна изискуемост. Следователно към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение -18.12.2012г. петгодишният срок от настъпване на изискуемостта не е изтекъл.

Поради изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се признае за установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата 547,72 лв. представляваща деловодни разноски.

Водим от горното, съдът 

          

Р    Е   Ш    И:

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл.422 от ГПК чл.430 ТЗ и чл.99 ЗЗД, съществуването на вземането „Про лего” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Константин Фотинов №113 А, ет.2, офис 5, ЕИК *********, представлявано от Златка Белинова против Е.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** ******* за сумите: 1639,90 лв. /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и 90 ст./ представляваща главница по договор за потребителски кредит №FL42761 от 25.05.2006г. и 1706,65 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и 65 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 23.05.2006г. до 01.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2012г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено по силата на договор за цесия от 30.03.2009г. от „Юробанк Еф Джи България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД на ищеца „Про лего” АД и относно което е издадена заповед за изпълнение № 4849 от 20.12.2012г. по ч.гр.д. №7231/2012г. на Старозагорския районен съд.

        

ОСЪЖДА Е.С.Д. да заплати на „Про лего” АД, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 547,72 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и 72 ст. /, представляваща деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, в качеството на трети лица помагачи на страната на ищеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: