РЕШЕНИЕ
№
730/11.11.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на четиринадесети октомври , две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Дорета Атанасова.……………….….........................….…в присъствието
на
Прокурор
Николай Трендафилов…..…...……................…………………………….като разгледа
докладваното от Председателя КАД №749 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба от А.М.Д. с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник
против Решение №2/14.07.2020 г. по АД №2/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Заповед рег. № 351зз-295/17.12.2019г. , издадена от полицейски орган при РУ
Свиленград към ОДМВР – Хасково.
Касаторът счита
решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че съдът
пренебрегнал разпоредбата на чл.172 ал.1 от АПК и така допуснал процесуално
нарушение. Счита, че доколкото делото пред районния съд било образувано въз
основа на Решение №288/25.06.2020г. на АС-Хасково, с което било отменено
първоначално постановеното по жалбата му срещу горепосочената заповед
решение и делото било върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда, то производството следвало да се развие по общите правила
на АПК – Глава десета, чл.145 - чл.178. В тази връзка счита, че постановяването
на решението и връчването му в деня на заседанието представлява нарушение на
процесуалните правила като принципът по чл.259 от НПК би бил приложим, ако
производството се било развило в рамките на фактическото му задържане.
Неправилен бил изводът на съда, че в оспорената заповед били посочени фактическите
и правни основания за задържането му. От задължителните реквизити заповедта
съдържала само правния такъв – образуваното бързо производство и правната
квалификация на деянието. Съдът в мотивите си правилно преценил, че
фактическите основания за задържането били „придобиване и държане на
високорисково наркотично вещество“, но такива не били описани в заповедта. Неправилно
било прието, че по отношение на фактически основания за издаването й, заповедта
препращала към бързо производство №500/2020г. Касаторът твърди, че към момента
на задържането му нямало данни да е съпричастен към извършено престъпление,
както и че не притежавал каквото и да е качество в цитираното досъдебно
производство. Счита, че посочената правна квалификация на деянието – чл.354а
ал.3 т.1 от НК и обсъдената в мотивите на решението фактическа обстановка не
кореспондирали с чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. В подкрепа на последното били
констатациите в протокола за личен обиск и тези за претърсване и изземване на
използваното МПС и обитаваните от него жилища, видно от които там не били
намерени забранени вещи. Непосочването на фактическите основания правело
заповедта формално незаконосъобразна, което от своя страна водело до
невъзможност за адресата й да разбере причините , поради които полицейският орган
упражнил правомощията си да
възпрепятства правото му на лична свобода и неприкосновеност.
От
съдържанието на съдебния акт можело да се направи извод, че съдът приемал
задържането по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като правило, а не като изключение.
Предвид това, че заповедта за задържане била съобразена с принципа по чл.6 от АПК, то задържането на касатора за максималния срок от 24 часа засегнало
правата му в степен по-голяма от необходимато за целта. В подкрепа на това било
обстоятелството, че касаторът не бил привлечен към наказателна отговорност в
рамките на 24-те часа на задържането, нито към настоящия момент имал качеството
на обвиняем по посоченото в заповедта досъдебно производство.
Касаторът
се позовава на практика на ЕСПЧ и твърди, че обсъждайки превантивния характер
на конкретната ПАМ, съдът въобще не се занимал с преследваната от закона цел
при подобно задържане, вкл. доколко същата е била постигната, като игнорирал
дължимият отговор на тези въпроси. Вместо това съдът извършил повърхностен,
формален контрол и преценил само частично
законосъобразността на задържането като по този начин лишил касатора от
дължимото му ефективно право на защита по чл.5 §3 от ЕКЗПЧОС.
По
изложените съображения касаторът моли да се отмени оспореното решение.
В
представени чрез пълномощник писмени бележки излага съображения за
незаконосъобразност на заповедта за задържане като твърди, че същата е издадена
в нарушение на изискването на форма на административния акт, в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта му. Претендира разноски.
Ответникът
не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на ОП-Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Касационната инстанция, като се съобрази с
нормата на чл.
218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора оплаквания, а съобразно
правилото на чл.
218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното решение Районен съд –
Свиленград е отхвърлил жалбата на А.М.Д. против Заповед за задържане на лице рег. №
351зз-295/17.12.2019г. , издадена от полицейски орган при РУ Свиленград към ОДМВР – Хасково, с която е било наредено
задържането му за срок до 24 часа.
За да постанови решението си, районният
съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в
закона форма, без да бъдат допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните
предпоставки на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в съответствие с целта на закона.
Решението е правилно.
Производството по чл. 72
от ЗМВР е административно по своя характер.
При спазване на процесуалните правила
районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства,
които са били нужни за установяване на фактите по делото, като въз основа на
извършения анализ е формулирал крайния си правен извод за отхвърляне на
жалбата.
Неоснователно е оплакването на касатора,
че постановяването
на решението и връчването му в деня на заседанието представлява нарушение на
процесуалните правила. Действително, оспореното решение е постановено и обявено
на страните в деня на проведеното по делото открито съдебно заседание. Това
процесуално поведение на съда обаче е израз на въведената в чл.72, ал.4, изр.2
от ЗМВР незабавност на произнасянето и не представлява нарушение на
съдопроизводствените правила, нито по някакъв начин е ограничило правото на
защита на касатора. Следва също да се има предвид, че посочената разпоредба от
ЗМВР е специална спрямо тази на чл.172 ал.1 от АПК. Ето защо, макар
действително производството пред районния съд да се е развило след отмяна на
първоначално постановеното по жалбата на А.М.Д. решение и връщане на делото за
ново разглеждане, то относно начина и срока за постановяване на съдебния акт
приложение намира специалния ЗМВР.
Неоснователно е и оплакването
за издаване на заповедта при неспазване на установената форма. Правилно
районният съд е приел, че заповедта съдържа необходимите по чл.74 ал.2 от ЗМВР
реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването й. Съгласно
установената и трайна съдебна практика е допустимо мотивите (фактическите
основания за издаване на акта) да се съдържат в друг документ, част от
административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на акта. В
този смисъл ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. Предвид това, правилно съдът е приел,
че по отношение на фактическите основания в заповедта се препраща към д.п.
№500/2019г. В тази връзка е необходимо
да се посочи, че макар в оспорения пред районния съд административен акт да не
са изложени подробни фактически основания за предполагаемото извършване на
престъпление, то предвид факта, че настоящият касатор още на същия ден е дал писмено
сведение, се налага извод, че му е била ясна причината за задържане.
Наред с горното, правилно е прието, че в
случая са били налице материалноправните предпоставки за задържане на касатора
– данни за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 3, т.1 от Наказателния кодекс. Следва да се има предвид, че за да
бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. Именно поради наличието на такива данни е било
образувано досъдебно производство № 500/2019 г. по описа на РУ –Свиленград за
извършено престъпление по чл.
354а, ал. 3, т.1 от НК. За да бъде законосъобразна наложената принудителна
административна мярка, към административната преписка трябва да има данни, от
които да се направи предположение, че лицето може да е извършило
престъпление и в конкретния случай
правилно е прието, че такива са налице. От
фактическите обстоятелства по административната преписка е видно, че полицейският
орган е разполагал с достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо
инкриминирано поведение на касатора.
За прилагане на процесната принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е
да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на
престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс.
Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в
резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в
престъплението. В случая са били налице данни, обосноваващи преценката на
полицейския орган, че е вероятно жалбоподателят да е извършил престъпление, за което
е било необходимо да бъде задържан и предприетите процесуално-следствени
действия - снети писмени обяснения във връзка с досъдебното производство, са
били необходими за изясняване на случая.
Неоснователно е оплакването на касатора за
нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
административния орган. Според чл.
6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Съобразяването с цитираната разпоредба в
случаите на прилагане на ПАМ по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е
оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането
ще е в защита на обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за
зачитане на личната свобода.
Настоящата инстанция споделя и извода на
районния съд, че заповедта за задържането на касатора е издадена в съответствие
с целта на закона. Целта на задържането
е да се даде възможност на органите на МВР да попречат на едно лице да се
отклони от наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление.
В тази връзка съдът намира, че непривличането към
наказателна отговорност в рамките на 24-те часа на задържането не
рефлектира върху законосъобразността на издадената заповед, доколкото
процесната ПАМ се прилага и с оглед да се предотврати укриването на лицето или
да извърши друго престъпление. Постановеното задържане е административна мярка,
наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено каквото и да е
престъпление е достатъчно основание за прилагането й от административния орган,
действащ в условията на оперативна самостоятелност.
Предвид гореизложеното, правилно районният
съд е приел, че в конкретния случай принудителната административна мярка е приложена спрямо
касатора в съответствие с нормативните изисквания и е отхвърлил подадената
срещу заповедта за задържане жалба.
При така изложените съображения,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на настоящото производство, на касатора не се
следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №2/14.07.2020г., постановено по АД №2/2020г. по описа на Районен съд
- Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.