№ 133
гр. Плевен, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500068 по описа за 2025 година
С решение №856 от 24.06.2024 г. по гр.д. №1339/2023 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********* срещу К. В.
В. от гр. Плевен, с ЕГН: ********** за признаване за установено, че
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД
(правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД) има следните вземания от К. В. В. по Договор за
паричен заем № 3751663 от 27.01.2020 г.: останала и непогасена главница в
размер на 1 500 лева; останала и непогасена договорна лихва в размер на
145.15 лв. за периода от датата на първата вноска - 10.02.2020 г. до 27.07.2020
г. - датата на последната вноска; мораторна лихва върху непогасената
главница по Договор за паричен заем № 3751663 от 27.01.2020 г. в размер на
391.14 лв. за периода 10.02.2020 г. - датата, следваща деня на допускане на
забава до датата на подаване на заявлението - 16.12.2022 г., както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********* да
1
заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД разноски в размер на 150
лв.
Недоволен от решението е останал ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********* и е
подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове
и да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за
юриск. възнаграждение в размер на 350 лв. Прави възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК относно разноските на въззиваемия за адв. възнаграждение.
В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
въззивникът е представил, а въззиваемият не е оспорил следните
доказателства:
- в оригинал: договор за паричен заем № 3751663 от 27.01.2020 г. и
погасителен план към него, както и договор за предоставяне на поръчителство
№ 3751663 от 27.01.2020 г., ведно с приложенията към него;
- във вид на нотариално заверен препис: рамков договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/, сключен на 02.03.2020 г. между
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цедент и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД като цесионер и пълномощно от
Петър Благовестов Дамянов – Управител на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД.
- на електронен носител: приложение № 1/01.09.2020 г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. и
потвърждение за сключената цесия от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Въззивникът счита, че е доказал своята активна материално-правна
легитимация на кредитор, имащ правния интерес да предяви искове по чл. 422
от ГПК по арг. от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Счита, че съобщаването на длъжника за цесията не влияе върху
действителността на договора за цесия, а от там и на допустимостта на
предявения от цесионера иск. Моли да бъде отчетено, че заедно с исковата
молба на ответника чрез особения му представител е връчено и нарочно
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изходящо от цесионера като представител
на цедента.
Според въззивника, изпадането на длъжника в забава, считано от
11.02.2020 г., е доказано посредством експертното заключение ВЛ е
установило, че К. В. В. не е извършил никакви плащания по процесния
договор за паричен заем, което означава, че от деня, следващ падежа на
първата вноска по плана, е изпаднал в забава.
Въззивникът моли да бъде съобразено и заключението по съдебно-
графологическата експертиза, според което оспорените документи носят
подписа на К. В. В. и го ангажират със съдържанието си.
Според въззивника, ГПР е посочен ясно в договора за паричен заем и не
2
е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Твърди, че механизмът за пресмятане на ГПР е по
формула, съдържаща се в приложение № 1 към ЗПК, като няма законово
изискване да бъде посочен и в договора за паричен заем. Твърди, че
единственият разход, който формира ГПР, е договорната лихва. Твърди също,
че към момента на сключване на този договор не е имало законово
ограничаване на размера на договорната лихва, т.е. страните са били свободни
да се договорят по този въпрос. Намира, че колкото по-рисков е кредитът,
толкова по-висок следва да е размерът на договорната лихва. Сочи, че
процесния заем не е обезпечен с реално или лично обезпечение, кредиторът
носи по-голям риск и поради това договореният размер на възнаградителната
лихва не противоречи на добрите нрави.
Според въззивника, при фиксирана лихва липсва задължение в договора
да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Въззивникът оборва твърдението, че договорът за поръчителство е
сключен в противоречие с добрите нрави с тезата, че се касае за отделно,
самостоятелно правоотношение, действителността на което подлежи на
самостоятелна преценка за действителност. Поради тази причина счита, че
няма основание уговореното с него възнаграждение на поръчителя да се
разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с договора за
паричен заем, а от там няма основание и за включването му в общите разходи
по кредита по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Според въззивника, при прогласяване на договора за потребителски
кредит за нищожен, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на
дължимата на основание чл. 23 от ЗПК чиста стойност на кредита, а именно –
главницата в размер на 1 500 лв.
Препис от въззивната жалба е връчен на К. В. В. чрез адв. А. В. на
30.09.2024 г. и на 14.10.2024 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение.
Адв. В. намира, че по делото не е доказано ищцовото дружество да има
качеството на кредитор спрямо ответника. Твърди, че не е бил ангажиран като
доказателство валиден договор за гаранция, сключен между кредитора „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД и поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД. Твърди, че е налице само договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между кредитополучателя К. В. В. като потребител и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като поръчител, по силата на чл.1 от
който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД се е задължило да сключи със
заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД договор за поръчителство.
Намира, че поради липсата на договор за поръчителство между заемодателя и
соченото гаранционно дружество, извършеното от „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД като поръчител в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД плащане се явява без правно основание. При това положение
3
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е встъпило и не може да встъпи в
правата на кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД като титуляр на
процесното вземане срещу длъжника. Сочи, че договорът за предоставяне на
поръчителство между „ФАЙНЕНШЪЛ БАЛГАРИЯ”ЕООД и К. В. В. не
съдържа клауза, с която страните да уговарят, че при евентуално плащане от
поръчителя на задължение на потребителя, поръчителят ще встъпи в правата
на кредитора му. Ето защо намира, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не
е придобило чрез встъпване в правата на кредитора срещу ответника като
длъжник вземането на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД срещу ответника,
респ. не разполага в процесния случай с право да прехвърля това вземане като
цедент.
Според адв. В., чрез представеното преводно нареждане от 01.09.2020 г.
не е доказано „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да е платило на „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задължението на ответника по процесния
договор за паричен заем.
Адв. В. счита, че на особен представител не може да се връчва
уведомление за извършена цесия и че цитираната съдебна практика касае друг
случай – за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост.
Според адв. В., ГПР е различно понятие от възнаградителната лихва по
кредита и не може чл.19, ал.4 от ЗПК да се съобразява при преценката относно
съответствието на размера на договорната лихва с добрите нрави.
В отговора се поддържа тезата, че договорът за паричен заем е нищожен
на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото формално
посоченият в чл.2, т.8 от договора ГПР не съответства на действителния ГПР,
включващ и уговореното задължение на потребителя /заемател/ да предостави
обезпечение по заема, изразяващо се в сключване на договор за предоставяне
на поръчителство и заплащане едновременно с вноските по кредита и на
вноски, представляващи възнаграждение на гаранционното дружество за
предоставянето на поръчителство. Изчисленият от ВЛ действителен размер на
ГПР – 476.92 % противоречи на правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Възнаграждението по договора за гаранция представлява допълнително
възнаграждение за заемодателя /т.нар. скрита възнаградителна лихва/.
Според адв. В., в процесния случай формално е изготвен погасителен
план, но той не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. В този
погасителния план са включени плащания, произтичащи от други договори,
дължими на различно правно основание, при това - дължими на лице,
различно от заемодателя.
В отговора се сочи, че като противоречащ на императивната разпоредба
на чл.22 от ЗПК, процесният договор за паричен заем се явява нищожен и че
не съществуват и не могат да съществуват никакви вземания на кредитор
спрямо длъжник по нищожен договор. Правилото на чл.23 от ЗПК,
предвиждащо връщане на чистата стойност по кредита при недействителност
на договора за потребителски кредит, не може и не следва да се прилага пряко
4
към предявените в настоящето производство установителни искове, които са
основани изцяло на договорно правоотношение. Според адв. В., правното
основание на евентуална претенция по чл.23 от ЗПК се корени в института на
неоснователното обогатяване, а в процесния случай претенциите не се
основават на твърдение за неоснователно обогатяване. За вземането на
кредитора по чл.23 от ЗПК, произтичащо от различни от договора за кредит
юридически факти, не е издадена заповед за изпълнение и затова
съществуването на това вземане не може да се установява в производство за
разглеждане на иск по чл.422 от ГПК. Позовава се на съдебна практика,
обективирана в Решение №50174 от 2б.10.2022 г. по гр.д.№3855/2021 г. на
ВКС. IV г.о. и Решение №50259 от 12.01.2023 г. по гр. п.№3620/2021 г. на
ВКС, III г.о. Моли да не се счита за меродавна съдебната практика,
обективирана в Решение №60186/28.11.2022 г. по т.д. №1023/2020 г. и
Определение №50056/30.01.2023 г. по т.д. №632/2020 г., на I т.о., ТК на ВКС, в
които автоматично и неправилно се пренася тезата за приложимост на
нормата на чл.23 от ЗПК в производства по реда на чл.422 от ГПК
Адв. В. моли да бъде съобразено, че във въззивната жалба не се съдържа
искане за присъждане на разноски за ДТ за въззивно обжалване; на
разноските, направени в първоинстанционното производство, а също и на
разноските, направени в заповедното производство. Прави възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на претендираното юриск.
възнаграждение за защита в заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство, като твърди, че е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, на която съответства възнаграждение в размер на по 100
лв., а не по 350 лв. Според адв. В., неправилно се претендира юриск.
възнаграждение в размер на общо 350 лв., в това число 50 лв. за подготовка на
документи за завеждане на дело /чл. 13, т.2 от НЗПП/ и 300 лв. за процесуално
представителство /чл.25 от НЗПП/. Сочи се, че претендираното
възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело е
недължимо, защото такова се следва само когато са подготвени документи за
завеждане на дело, без да е било осъществявано същевременно и процесуално
представителство и защита в съответното гражданско производство.
Адв. В. намира, че К. В. В. не следва да носи отговорност за разноските
за неправилното назначаване на адв. Лаков за негов особен представител.
Сочи, че още в заповедното производство – в подаденото възражение К. В. В.
е посочил, че се намира в Затвора-Плевен, поради което не е следвало да му се
назначава особен представител.
С определение №215 от 10.02.2025 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането .
В молба от 04.03.2025 г. „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД поддържа жалбата си и претендира всички разноски,
направени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
5
В о.с.з. на 13.03.2025 г. адв. В. поддържа съображенията, подробно
изложени в отговора на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира обжалваното решение за правилно, но не поради
изложените в него мотиви, а по следните съображения:
С исковата молба е представен заверен препис от договор за паричен
заем №3751663 от 27.01.2020 г., по силата на който „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД се задължава да предаде в собственост /да заеме/ на К.
В. В. сумата от 1 500 лв., като съгласно чл.3 – договорът има силата на
разписка за предаването/получаването на заемната сума. Заемателят се
задължава да върне на заемодателя общо 1 545.15 лв., от които 1 500 лв. е
заетата сума, а 145.15 лв. е възнаградителната лихва за целия срок на
договора, изчислена при фиксиран лихвен процент – 35 %, приложим на
годишна основа към заетата сума, като плати 13 вноски, всяка по 126.55 лв.,
дължими през две седмици, начиная от 10.02.2020 г. до 27.07.2020 г.
Договорен е ГПР – 41.72 %.
Съгласно чл.4 от договора за паричен заем №3751663 от 27.01.2020
г., заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването на договора да
предостави на заемодателя едно от следните три обезпечения: две физически
лица – поръчители, отговарящи на определени условия /т.1/; Б. гаранция /т.2/
или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, предоставящо
гаранционни сделки /т.3/.
С исковата молба е представен заверен препис от договор за
предоставяне на поръчителство №3751663 от 27.01.2020 г., по силата на
който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД чрез „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД се задължава да сключи договор за поръчителство с
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, по силата който като поръчител да
отговаря солидарно с К. В. В. за изпълнението на всички негови задължения,
произтичащи от договор за паричен заем №3751663 от 27.01.2020 г. За така
поетото задължение, К. В. В. дължи възнаграждение на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД в размер на 681.85 лв., платимо на вноски от по 52.45 лв. с
падежи, съвпадащи с падежите на вноските за погасяване на заема по
сключения с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД договор за паричен заем
№3751663 от 27.01.2020 г. Посочено е, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е
овластено да приема вместо „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД вноските за
погасяване на задължението за плащане на възнаграждение в размер на 681.85
лв.
Съгласно чл.2 от договор за предоставяне на поръчителство
№3751663 от 27.01.2020 г., договорът влиза в сила в случай, че К. В. В. не
изпълни задължението си по чл.4, т.1 или т.2 от договора за паричен заем
№3751663 от 27.01.2020 г. – да предостави в указания срок поръчителство от
две физически лица, отговарящи на определени условия или Б. гаранция.
Видно от представения с исковата молба погасителен план към
6
договор за паричен заем №3751663 от 27.01.2020 г., освен 13 вноски от по
126.55 лв. всяка за погасяване на заема /главница плюс възнаградителна
лихва/, заемателят дължи и 13 вноски от по 52.45 лв. всяка като
„възнаграждение за поръчителство“ – общо 681.85 лв., или дължи 13 вноски
от по 179 лв. всяка – общо 2 327 лв. Първата страница от този план,
съдържаща съществената информация относно погасяването на заема, не е
подписана от заемателя.
По делото не е конкретизирано, а още по-малко е доказано основанието
по силата на което „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД действа от името на
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД при сключването на договор за
предоставяне на поръчителство №3751663 от 27.01.2020 г. и вместо
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД при приемане на изпълнението по този
договор от страна на К. В. В.. Липсата на такова основание може да се тълкува
в смисъл, че фактическа страна по договора за предоставяне на поръчителство
№3751663 от 27.01.2020 г. е самият кредитор „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
АД и че посоченото в този договор възнаграждение не е нищо друго освен
„скрита“ възнаградителна лихва.
Ако се приеме, че има основание, по силата на което „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД е действал чрез „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД при
сключването на договор за предоставяне на поръчителство №3751663 от
27.01.2020 г., т.е. че страна по този договор е „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, то по делото не е представен договор за поръчителство, сключен
между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД като кредитор и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД като поръчител, т.е. липсват доказателства
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да е изпълнило поетото с договор за
предоставяне на поръчителство №3751663 от 27.01.2020 г. задължения спрямо
К. В. В.. При това положение последният не дължи насрещно изпълнение, т.е.
плащане на договореното възнаграждение в размер на 681.85 лв.
Следва да се отбележи, че такова доказателство не съставлява
представеното актуализирано искане от 01.09.2020 г. за плащане от „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД до „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с
което на основание чл.6, ал.1 и ал.2 от подписания между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД рамков договор
за поръчителство от 10.07.2019 г., се иска плащане на следните задължения по
кредит №3751663 на К. В. В.: дължима главница – 1 500 лв.; дължима
възнаградителна лихва – 145.15 лв.; дължими разходи за събиране на
вземането – 27 лв. и дължима законна лихва за просрочие – 21.15 лв., общо
1 693.30 лв. Така е, защото липсва като доказателство по делото самия рамков
договор за поръчителство от 10.07.2019 г.
Важно е да се каже също, че при наличие на рамков договор за
поръчителство от 10.07.2019 г., сключен между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, коректно би
било в чл.4, т.3 от договор за паричен заем №3751663 от 27.01.2020 г., сключен
7
между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и К. В. В., да бъде конкретизирано,
че одобреното от заемодателя дружество – поръчител, предоставящо
гаранционни сделки, е именно „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Така
длъжникът ще има знанието, че дългът може да бъде платен вместо него от
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като поръчител. Според уговореното в
договор за предоставяне на поръчителство №3751663 от 27.01.2020 г.,
длъжникът има само очакването, че дългът може да бъде платен вместо него
от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като поръчител, чието сбъдване
зависи от бъдещото сключване на договор за поръчителство между „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
При това положение извършеното с преводно нареждане за кредитен
превод от 01.09.2020 г. плащане от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД на
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД на сумата от 1 693.30 лв. по кредит
№3751663 остава без основание и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не
може да встъпи в правата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД като кредитор
спрямо К. В. В. като длъжник.
С молба от 12.04.2024 г. „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД е представило оригиналите на договор за паричен
заем №3751663 от 27.01.2020 г. и погасителен план към него, както и на
договор за предоставяне на поръчителство №3751663 от 27.01.2020 г.
Видно от заключението на ВЛ Ц. Ц.ов, подписите за „заемател“ върху
всички страници на договор за паричен заем №3751663 от 27.01.2020 г. и
върху последната страница от погасителния план, както и подписите за
„потребител“ върху всички страници на договор за предоставяне на
поръчителство №3751663 от 27.01.2020 г. са положени от К. В. В..
В изпълнение на вменено по чл.192 от ГПК задължение,
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е представило нот. заверен препис с рег.
№4083/24.04.2024 г. на нотариус К. Т. на актуализирано искане от
01.09.2020 г. за плащане от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД до
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, както и преводно нареждане за
кредитен превод от 01.09.2020 г.
С исковата молба е представен заверен препис от рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., по силата на
който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ще прехвърля на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД свои ликвидни и
изискуеми вземания към потребители за дължими възнаграждения по
сключени договори за предоставяне на поръчителство, както и свои вземания
за извършени гаранционни плащания по договори за заем, отпуснати от
кредитиращи/финансови институции. За дата на прехвърляне на тези вземания
ще се счита датата на сключване на всяко едно Приложение №1.
Видно от представеното Приложение №1 от 01.09.2020 г. – на ред
1787, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е прехвърлило на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД свои вземания от К. В.
8
В. за общо 2 375.15 лв., както следва:
1. по договор за кредит №3751663 от 27.01.2020 г. – общо 1 693.30 лв., в
т.ч.: остатъкът от главница – 1 500 лв.; остатъкът от договорна лихва към
01.09.2020 г. – 145.15 лв.; остатъкът от такси/разходи за забава към 01.09.2020
г. – 27 лв. и лихвата за забава към 01.09.2020 г. – 21.15 лв.
2. по договор за предоставяне на поръчителство №3751663 от 27.01.2020
г., в т.ч.: остатък възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство – 681.85 лв.
Както беше посочено по-горе, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не
може да встъпи в правата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД като кредитор
спрямо К. В. В. като длъжник за сумата от 1 693.30 лв., защото не се
легитимира като поръчител на длъжника по силата на сключен с кредитора
договор за поръчителство. Липсата на такъв договор означава и липса на
изпълнение на задължението на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен с К. В. В., т.е.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е неизправна страна по този договор и не
може да иска реалното му изпълнение от К. В. В., състоящо се в плащане на
възнаграждение в размер на 681.85 лв.
В заключение – Плевенски Окръжен съд приема, че липсва активна
материално-правна легитимация на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, което прави иска неоснователен и
решението за отхвърлянето му правилно, но не защото в правния мир липсват
необходимите документи, не защото те са представени само като копия и не
защото са неавтентични, а защото праводателят на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД по договора за цесия от
02.03.2020 г. и Приложение №1 от 01.09.2020 г. към него – „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД не се легитимира като поръчител по договор с кредитора –
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, встъпил в правата на този кредитор на
основание чл.143, ал.1 от ЗЗД в резултат на изпълнението на задълженията на
К. В. В. по договора за паричен заем №3751663 от 27.01.2020 г. в общ размер
на 1 693.30 лв. и имащ като поръчител и правото на законни лихви върху
заплатената сума от деня на плащането до момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При това положение е
безпредметно да се обсъжда в детайли действителността на договора за
паричен заем №3751663 от 27.01.2020 г. и приложението на чл.23 от ЗПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №856 от 24.06.2024 г. по гр.д. №1339/2023 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10