РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 894
гр. Пловдив, 17 юни 2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията В. ГЕОРГИЕВА
административно дело № 3229 по описа за 2017
година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е молба от Атанаска И.И. в качеството й на настойник на жалбоподателката
М.И.И., поставена под пълно запрещение, за което се
представят доказателства с настоящата молба, с която иска на основания чл.83,
ал.2 от ГПК съдът да освободи от юрисконсултски
разноски поднастойната й М.И.И.,
както и да обезсили издадения изпълнителен лист срещу нея. Излагат се подробни
съображения в тази връзка относно социалното положение на жалбоподателката
– размер на пенсията, ползване на социални помощи, липса на каквото и да е
имущество, влогове, влогове, акции и дялове в
търговски дружества. Посочва се, че сумата от 200 лв. юрисконсултски
разноски са по-големи от инвалидната й пенсия от 159,29лв, с която тя е
принудена да живее, да се лекува и изхранва, както и че жалбоподателката
е в обективна и пълна невъзможност да ги плати.
Дадена е възможност на ответника по делото да вземе становище по
направените искания, тъй като искането е свързано с присъдените разноски за
ответника по делото по влязлото в сила съдебно решение. В тази връзка е
постъпило становище на 15.06.2020 г., в което се моли искането за освобождаване
от разноски по чл.83 от ГПК да бъде оставено без уважение, тъй като е
недопустимо, доколкото е ненавременно и е следвало да бъде направено преди
разглеждане на делото. Счита, че същото не може да се разглежда и като
основателно по смисъла на някое от основанията на чл.239 от АПК, доколкото преклузивните срокове по чл.240 от АПК са изтекли.
Съдът намира за установено
следното:
Действително, съгласно чл.83,
ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 АПК Такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1.
доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние,
удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.
В случая обаче искането на Атанаска И.И., в
качеството й на настойник на жалбоподателката М.И.И. е недопустимо, тъй като е направено
несвоевременно. Производството по адм. дело № 3229/
2017 г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 04.02.2019 г. С решение
№1439/ 04.02.2019 г. по адм.д. № 8413/ 2018 г. по
описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 868 от
03.05.2018 г. по адм.д.№ 3229/ 2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. С постановените решения жалбоподателката
е била осъдена да заплати разноски в размер на от по 100 лв. за всяка от двете
инстанции, след изменението в частта за разноските с определение № 1189/ 03.05.2018
г. по адм.д.№ 3229/ 2017 г. на ПАС.
При това положение няма никаква законова възможност съдът да се произнася
по искане за освобождаване от разноски, след като делото е приключило с влязъл
в сила окончателен съдебен акт, в който спорът за тези разноски също е бил
разрешен, дори и при наличие на условията, които се посочват в молбата на
настойника. Искането за освобождаване от разноски се прави в хода на процеса, в
повечето случаи след указанията на съда за внасянето на държавна такса в
началото на производството. Такава по делото е била платена, без каквито и да е
възражения. Не е направено такова искане и в течение на производството с
представянето на сочените доказателства за освобождаване от такси и разноски.
Относно искането на обезсилване на издадения изпълнителен лист, съдът
намира, че искането не му е подсъдно, тъй като настоящата инстанция е издала
разпореждането за издаване на изпълнителен лист и самият изпълнителен лист за
присъдените на ответника разноски. Предвид казаното, искането в тази част ще
следва да бъде изпратено на горната инстанция по подсъдност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по –
горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І. отд., ХІV състав :
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Атанаска И.И. в качеството й на настойник на жалбоподателката М.И.И., на
основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от юрисконсултски
разноски на поднастойната й М.И.И..
ИЗПРАЩА
ПО ПОДСЪДНОСТ на Върховния административен съд адм.д. №
3229/ 2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта относно искането за обезсилване на издадения по делото
изпълнителен лист, с който жалбоподателката М.И.И. е осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200 лв. за
двете инстанции.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/