Решение по дело №316/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – В. Търново срещу Решение № 105/05.03.2024 г. по НАХД № 398/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление № ********** от 13.07.2022 г., издадено от касатора. Касаторът оспорва решението като издадено в съществено нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди, че АУАН и НП съдържат всички императивно предвидени в закона реквизити. Сочи, че както в АУАН, така и в НП е ясно посочена датата на нарушението 16.03.2022 г. Според касатора в НП е посочена ясно нарушената от дружеството разпоредба, а именно чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, както и санкционната разпоредба на чл. 417, ал. 2 от ЗВМД. В случая, въпреки че нарушението било извършено за трети път, наказанието било наложено в минимален размер. Моли за отмяна на решението на ВТРС и потвърждаване на НП. Претендира направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Теди цвет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, [улица], вх. Б, чрез ***А Ч. оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 105/05.03.2024 г. по НАХД № 398/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № ********** от 13.07.2022 г., издадено от директора на ОДБХ В. Търново, с което на „Теди цвет“ ЕООД за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и на основание чл. 417, ал. 2 от ЗВМД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

За да отмени НП въззивният съд е посочил, че на 25.03.2022 г. против „Теди цвет“ ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1, в който е отразено, че е изготвен въз основа на констатациите при извършена проверка на 16.03.2022 г. в стопански двор в началото на с. Обединение с навесно съоръжение и двор, ограден с тръбна ограда, при която е установено следното: 1. В стопанската постройка и прилежащата заградена територия се отглеждат 47 броя възрастни говеда, 1 брой теле с идентификатор, 6 броя юници и 19 броя телета без идентификатор, като за животните без официална идентификация не са предоставени писмени уведомления до регистрирания ветеринарен лекар; 2. Обектът няма регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 3. В заградената територия липсват помещения за съхранение на фуража, дворът е силно разкалян и замърсен, не са създадени условия за отглеждане на ЕПЖ, съответстващи на физиологичните нужди с порода, възраст и технологична група, съгласно Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни; 4. Установено е разминаване в отглеждания физически брой на животните в обекта и този, регистриран в ИИС на БАБХ; 5. В момента на проверката липсват 43 броя говеда, идентифицирани и отразени в ИИС на БАБХ, като собственикът не представя уведомление във връзка със задължение, вменено по силата на чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВМД. В обекта има 6 броя говеда с идентификатори, които по справка в ИИС на БАБХ не са собственост на „Теди цвет“ ЕООД. 6. В съседен двор се отглеждат и 40 броя коне, собственост на жалбоподателя; 7. В загражденията, където се отглеждат конете и говедата липсва обособено място или съоръжение, което да дава възможност за бързо залавяне и фиксиране на животните при извършване на ветеринарномедицински или зоотехнически манипулации. Проверка по идентификация на конете не е била възможна.

В АУАН е отразено, че с установеното са нарушени разпоредбите на: 1. чл. 51, ал. 1, пр. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/; 2. чл. 139, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗВМД; 3. чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД; 4. чл. 4 от Наредба № 16 от 03.02.2016 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, като нарушението е извършено за трети път.

Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което дословно са възпроизведени констатациите от АУАН, посочено е, че това представлява нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД и на основание чл. 417, ал. 2 от ЗВМД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

За да отмени НП районният съд е приел, че са допуснати 4 съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на санкционираното дружество, групирани по следния начин: 1. От съставените АУАН и НП не ставало ясно коя е датата на извършване на нарушението: дали 18.03.2022 г. – датата, отразена в Констативния протокол, съставен при извършената физическа проверка от инспекторите на процесния обект в с.Обединение, или на 16.03.2022 г. – датата, отразена в АУАН и НП, или друга, непосочена в АУАН и НП дата. 2. В НП бил погрешно посочен ЕИК на жалбоподателя *********, вместо правилния ЕИК *********, с което била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. 3. Неяснота за жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и за какво нарушение е наказан, тъй като за многобройните констатации в АУАН първоначално са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 51, ал. 1, пр. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1, пр. 1, чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД и чл. 4 от Наредба № 16 от 03.02.2016 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, а в НП като нарушена е посочено единствено разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, която от своя страна е бланкетна. 4. От НП не ставало ясно дали имуществената санкция е наложена в средния размер, предвиден за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, или нарушението е извършено при условията на повторност, за което на дружеството се налага имуществена санкция в минималния предвиден за това размер от 2 000 лева.

Настоящият касационен състав намира, че решението на ВТРС е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не се споделят мотивите на съда, че не била ясна датата на нарушението – същата е еднозначно посочена като 16.03.2022 г. както в АУАН, така и в НП. Дали тази дата се обосновава от представените по делото доказателства е отделен въпрос, който не е обсъждан от съда. Неправилно въззивната инстанция е приела за съществено процесуално нарушение посочването в НП на погрешен ЕИК на санкционирания субект, след като дружеството „Теди цвет“ освен това е надлежно индивидуализирано с посочването на фирма, правноорганизационна форма, седалище и адрес на управление, и управител, които реквизити безспорно са вярно посочени.

Правилни са обаче останалите мотиви на ВТРС и същите изцяло се споделят от касационната инстанция. Правилно съдът е посочил, че е неясно какво е вмененото нарушение на ответника по касация. В НП са изложени 7 групи отделни фактически констатации, като не става ясно коя/кои от тях съставлява/т нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Освен това тази разпоредба действително е бланкетна и препраща общо към „българското законодателство и законодателството на Европейския съюз“. Административнонаказващият орган не е посочил конкретна нарушена разпоредба от националното законодателство или това на ЕС, уреждащо изискванията за хуманно отношение към животните, при което за дружеството е останало неясно в какво нарушение е обвинено както от фактическа, така и от правна страна.

Правилни са и изводите на съда, че от НП не става ясно как е определен размера на имуществената санкция. Съгласно чл. 417, ал. 2 от ЗВМД, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция [рег. номер] 3000 лв., а при повторно нарушение - [рег. номер] 10 000 лв. Съгласно § 1, т. 79 от ДР на ЗВМД "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение. В НП се твърди, че нарушението е извършено за трети път, но не са описани никакви конкретни факти и обстоятелства, нито са ангажирани доказателства в тази насока. В действителност не става ясно дали имуществената санкция е определена в средния размер, предвиден за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, или е наложена в минималния размер при условията на повторност, както се твърди в касационната жалба.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/05.03.2024 г. по НАХД № 398/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново.

 

 

ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните – София да заплати на „Теди цвет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, [улица], вх. Б, разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.