Решение по дело №1882/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба вх. № 12110/22.08.2023г. на Г.В.Р., ЕГН:**********,***, чрез адвокат М.Ц., против Решение № 2153-03-115 от 24.07.2023г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/01.06.2023г. на длъжностно лице по чл.114, ал.5 от КСО в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е постановено прихващане на вземане на Държавното обществено осигуряване, произтичащо от неоснователно получена сума от Г.Р., за парично обезщетение за безработица, установено с Разпореждане № 031-00-3773-6/31.03.2023г., на осн. чл.54ж, във вр. с чл.114, ал.1 от КСО, в размер общо на 13964,54 лева, от които главница 11919,63 лева, лихва – 1810,49 лева и лихва за просрочие към 01.06.2023г. – 234,42 лева, от вземане в полза на Г.В.Р., ЕГН: **********, дължимо от Държавното обществено осигуряване, представляващо лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84, ал.1 от КСО от починал съпруг до размера на задължението, като ежемесечно се удържа сума от 567,25 лева, до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като жалбоподателката счита, че не са налице доказателства удостоверяващи недобросъвестното й поведение относно неоснователно получената сума за парично обезщетение за безработица. В съдебно заседание се представлява от адвокат Ц., която поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л , изразява становище за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 7115/10.08.2021г., рег. № 031-00-3773/10.08.2021г. Р. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица. Към заявлението е приложила заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ЗО-00114/01.08.2021г. с „Манекс Сън“ АД, ЕИК *********, с. Слънчево, област Варна, съгласно която трудовият й договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.08.2021г.

С разпореждане № 031-00-3773-1/18.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на осн. чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 01.08.2021г. до 31.07.2022г., в размер на 47,87 лева дневно.

С разпореждане № 031-00-3773-2/18.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на осн. чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54г, ал.1 от КСО е спряно изплащането на отпуснатото с разпореждане № 031-00-3773-1/18.08.2021г. парично обезщетение за безработица, считано от 01.08.2021г., поради получаване на обезщетение за оставане без работа.

С разпореждане № 031-00-3773-3/01.09.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на осн. чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54г, ал.1 от КСО, е възобновено изплащането на отпуснатото с разпореждане №031-00-3773-1/18.08.2021г. парично обезщетение на Р., за периода от 01.09.2021г. до 31.08.2022г. в размер на 47,87 лева дневно.

Видно от справка от 06.02.2023г. по ЕГН за изплатени суми за парично обезщетение за безработица, на Р. са изплатени сумите за периода от 01.09.2021г. до 31.08.2022г.

С разпореждане № 031-00-3773-4/07.02.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на осн. чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено разпореждане №031-00-3773-1/18.08.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Р., за периода от 01.08.2021г. до 31.07.2022г. поради новоузнати обстоятелства – съгласно разпореждане № **********/15.12.2022г. на Ръководител на „ПО“ в ТП-Варна на НОИ, жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016г.

С разпореждане № 031-00-3773-5/07.02.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на осн. чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, по заявление вх. № 031-00-3773/10.08.2021г. на Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016г.

Разпорежданията за отмяна и за отказ са получени лично от жалбоподателката на 15.02.2023г.. Не са обжалвани и са влезли в сила.

С Разпореждане № 031-00-3773-6/31.03.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на осн. чл.54а, ал.1, т.2, във вр. с чл.54ж, ал.3 и чл.114, ал.1 от КСО, Р. е задължена да възстанови недобрсъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2021г. до 31.08.2022г. в размер общо на 13964,54 лева, от които главница 11919,63 лева, лихва – 1810,49 лева от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП-Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-73 от 05.05.2023г. е отхвърлил жалбата. Решението е оспорено пред Административен съд гр. Варна, който с решение № 1171/10.08.2023г., постановено по административно дело № 20237050701229/2023г. е отменил Решение № 2153-03-73 от 05.05.2023г. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд.

С Разпореждане № ********** от 01.06.2023г. на длъжностното лице по чл.114, ал.5 от КСО е постановено прихващане на вземане на Държавното обществено осигуряване, произтичащо от неоснователно получена сума от Р., за парично обезщетение за безработица, установено с Разпореждане № 031-00-3773-6/31.03.2023г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП - Варна на НОИ.

С жалба вх. № 1012-03-534/23.06.2023г. Р. е оспорила Разпореждане № ********** от 01.06.2023г. пред Директора на ТП-Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-115/24.07.2023г. отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното разпореждане, излагайки установените в хода на административното производство обстоятелства и анализ на приложимите правни норми.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване по делото е Решение № 2153-03-130 от 29.08.2022г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, за което изрично е предвидена възможност за съдебен контрол, а адресатът на акта е надлежна страна с право и интерес от обжалване.

Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 2153-03-115/24.07.2023г. е постановено в производството по обжалване на Разпореждане № ********** от 01.06.2023г. на длъжностното лице по чл.114, ал.5 от КСО.

Решението е издадено от Директора на ТП - Варна на НОИ, който е компетентният орган да разгледа жалби за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО. Решението е в писмена форма и съдържа подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна. Съдът не установи в хода на административното производство при постановяване както на разпореждане № ********** от 01.06.2023г., така и на решение №2153-03-115/24.07.2023г., да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В случая спор между страните по фактите няма.

Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, ал.1 от КСО. За възстановяване на тези суми се издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, след което е годно изпълнително основание за провеждане на принудително изпълнение чрез способите на чл.114, ал.5 от КСО. Съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от КСО или по реда на ДОПК, чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ.

Неоснователни намира настоящият състав изразените от жалбоподателката доводи за нищожност на обжалвания индивидуален административен акт.

В Административнопроцесуалния кодекс не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. В процесния случай, оспореният административен акт е издаден при формирано ясно волеизявление в съответствие с предоставените на органа правомощия, въз основа на действащи правни норми. Същият не страда от такова радикално материалноправно нарушение, което да обуславя неговата нищожност.

Предвид изложеното съдът счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са валидни административни актове, постановени при спазване на изискванията за форма на акта, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал.3, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, в съответствие с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Г.В.Р. следва да бъде осъдена да заплати на ТП – Варна на НОИ съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Р., ЕГН:**********,***, против Решение № 2153-03-115 от 24.07.2023г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/01.06.2023г. на длъжностно лице по чл.114, ал.5 от КСО в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е постановено прихващане на вземане на Държавното обществено осигуряване, произтичащо от неоснователно получена сума от Г.Р., за парично обезщетение за безработица, установено с Разпореждане № 031-00-3773-6/31.03.2023г., на осн. чл.54ж, във вр. с чл.114, ал.1 от КСО, в размер общо на 13964,54 лева, от които главница 11919,63 лева, лихва – 1810,49 лева и лихва за просрочие към 01.06.2023г. – 234,42 лева, от вземане в полза на Г.В.Р., ЕГН: **********, дължимо от Държавното обществено осигуряване, представляващо лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84, ал.1 от КСО от починал съпруг до размера на задължението, като ежемесечно се удържа сума от 567,25 лева, до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Г.В.Р., ЕГН:**********,***, да заплати на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт сумата от 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: